Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Немският мит, и изоб­що ев­ро­пейс­кия мит, ни разказва, че три­ма­та бо­го­ве Вотан, Вили и Ве - ко­ито се срещат и под дру­ги име­на - са съз­да­ли човека. Веднъж те отиш­ли на мор­с­кия бряг и на­ме­ри­ли две дървета, и от тях, Аск и Ембла, съз­да­ли пър­ва­та двой­ка човеци. Вотан да­рил те­зи пър­ви хо­ра с ду­ха и с ду­шев­ния живот изобщо, Вили им дал формата, ра­зу­ма и движението, а Ве им дал образа, говора, слу­ха и лицето. Слушай­ки то­зи мит, ко­га­то ве­че сме се убе­ди­ли в дъл­бо­ко­то зна­че­ние на ос­та­на­ли­те митове, то ние със си­гурност бих­ме се ос­ме­ли­ли да по­тър­сим дъл­бо­чи­на­та и на та­зи тро­ица и в да­ря­ва­не­то на чо­ве­ка с раз­лич­ни­те ка­чес­т­ва от тро­ица­та на боговете. Ще сто­рим доб­ре оба­че ако свър­жем об­ра­зу­ва­не­то на човека, та­ка как­то то ни е раз­ка­за­но в сред­но­ев­ро­пейс­кия мит с формата, в ко­ято го сре­ща­ме в срод­на­та пер­сийс­ка ми­то­логия. Там тя из­ник­ва пред нас пос­та­ве­на в ед­на ве­ли­ка взаимовръзка. Същевременно пред нас мо­же да из­никне и не­що мно­го осо­бе­но от­нос­но ми­то­об­ра­зу­ва­ща­та ду­хов­на си­ла на хо­ра­та и за същ­нос­т­та и при­ро­да­та на чо­ве­ка в тях­на­та връз­ка с земята. Знаем, че ми­то­ве­те и ска­за­ни­ята не би­ва да се тъл­ку­ват със спе­ку­лации, не чрез спе­ку­ла­ции тряб­ва да се тър­си тех­ния сми- съл, а тряб­ва да се опи­та­ме да си изяс­ним про­из­хода на чо­веш­ко­то зна­ние и проз­ре­ние в пър­вич­ния твор­чес­ки на­ро­ден дух от ед­на страна, и от дру­га стра­на в да­ро­ве­те на пос­ве­те­ни­те свещенослужители, та­ка как­то те са ни пред­с­та­ве­ни в мита.

Сказанията и ми­то­ве­те не са ни­що дру­го ос­вен астрални, ду­хов­ни наб- людения. Видяхме, как древ­ни­ят герма­нец или при­над­ле­жа­щи­ят към древ­но­то ев­ро­пейс­ко на­се­ле­ние е виж­дал дър­во­то на све­та Игдразил в ас­т­рал­ния план, как той е въз­п­ри­емал 12-те течения, ко­ито се вля­ха ка­то си­ли в не­го­ва­та гла­ва и фор­ми­раха 12-те му ос­нов­ни нерви. Ние ви­дях­ме всич­ко то­ва ка­то ас­т­рал­ни влияния, а не чрез ня­как­ви фантазни, ду­хо­ви­ти спекулации.

А се­га не­ка ски­ци­ра­ме нак­рат­ко пер­сийс­кия мит за сът­во­ре­ни­ето на све­та и чо­веш­ки­те способности. При то­ва оба­че ще има­ме предвид, че пра­-

При вся­ка от те­зи на­род­нос­ти ми­то­ве­те и ска­за­ни­ята се об­ра­зу­ват във все­въз­мож­ни ви­до­ве и форми, но във всич­ки тях образите, за ко­ито те раз­каз­ва­ха не бя­ха ни­що дру­го ос­вен това, ко­ето са­мо еди­ни­ци мо­же ха да наб­лю­да­ват - неп­рес­тан­но или са­мо в осо­бе­ни състояния, със сво­ето слабо, но все още съ­щес­т­ву­ващо ясновидство. Хората виж­да­ха това, ко­ето раз­каз­ват ми­то­ве­те и сказанията. Позовавайки се на те­зи ас­т­рал­ни наблюдения, хората, при­над­ле­жа­щи към та­зи народност, ко­ято за­ема­ше зе­ми­те на днеш­на Пер сия, раз­каз­ва­ха ви­дя­но­то и това, ко­ето ве­ли­ки­ят ре­ли­ги­озен во­дач Заратустра бе­ше об­ля­къл в оп­ре­де­ле­на фор­ма и до­вел до завършек. Нека опи­шем нак­рат­ко това, ко­ето хо­ра­та разказваха. Те свър­з­ва­ха про­из­хо­да на всич­ко съ­щес­т­ву­ва­що с ед­на об­ща све­тов­на ос- нова, ко­ято на­ри­ча­ха "Заруана Акарана". Тази все­об­ща праоснова, от ко­ято спо­ред тех­ни­те въз­г­ле­ди е про­из­ляз­ло всичко, всичко, ко­ето е мине- рал, растение, живот­но и човек, но и всичко, ко­ето е по­-вис­ша духов- ност, до­кол­ко­то е въз­п­ри­ема­емо за човека. Ако же­ла­ем да пре­ве­дем из­ра­за "Заруана Акарана", тряб­ва да го на­ре­чем "све­те­ща праоснова" или "све­те­ща по­дос­нова". От та­зи "све­те­ща праоснова" из­ле­зе ед­но бо­жес­т­во но­се­що ка­чес­т­ва­та на добротата, ка­чес­т­ва­та на инте­лек­ту­ал­но­то ду­хов­но съвършенство, ед­но добро, ду­хов­но същество, Ормузд, и ед­но дру­го съ- щество, кое то се про­ти­во­пос­та­вя­ше на доб­рия дух Ормузд. Това дру­го ду­хов­но съ­щес­т­во обик­но­ве­но се на­ри­ча Ариман. Така в рам­ки­те на пер­сийс­ки­те ми­то­ве и ле­ген­ди има­ме те­зи две ду­хов­ни същества: Ормузд и Ариман, ед­но доб­ро бо­жес­т­во и ед­но лошо, про­ти­во­пос­та­вя­що се боже- ство. Ариман мо­же да се пре­ве­де с из­раза "оказ­ва­щи­ят съпротива" или­"п­ро­тив­но настроеният", та­къв би бил сми­съ­лът на израза.

Ако се­га бих­ме по­же­ла­ли да свър­жем те­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва с Амсха- спандите и Изардите, то тряб­ва да си представим, че от Ормузд се излъч- ваха, из­ви­ра­ха по­-вис­ши­те ду­хов­ни същества, ко­ито опоз­нах­ме ка­то Ам- схаспанди и Изарди. Те са ятата, чрез ко­ито Ормузд про­явя­ва сво­ята дей- ност, та­ка че той е на­й-­вис­шият пълководец, кой­то им по­соч­ва местата, раз­п­ре­де­ля ги в два­на­де­сет­те ме­се­ца на го­ди­на­та и в 28-те до 31 дни на месеца, спо­ред ко­ито те си раз­ме­нят водачеството. На то­ва мяс­то оба­че пер­сийс­ки­ят мит раз­каз­ва за Ариман: той про­из­хож­да от об­ща­та "све­те-­
ща основа", но още от на­ча­ло­то се е по­ка­зал не­по­ко­рен и се е отклонил, про­ти­во­пос­та­вил е на шес­т­те Амсхаспанди сво­ите шест зли духа, Девите или Дев, нис­ши и по-висши. Вие тряб­ва да си представите, че все­ки Амс- хаспанд има един противник, и как­то Амсхаспандите се на­ми­рат под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Ормузд, та­ка Девите, как­то раз­каз­ва пер­сийс­ки­ят мит, се чис­лят към свита­та на Ариман. Той е при­гот­вил сво­ите отряди, за да мо­гат те да се про­ти­во­пос­та­вят в ед­на дъл­га бор­ба на доб­ри­те от­ря­ди на Амсхаспандите. По съ­щия на­чин той е оп­ре­де­лил без­б­рой­ни­те от­ря­ди на по­-нис­шите Деви за про­тив­ни­ци на от­ря­ди­те на Изардите.

Този пер­сийс­ки мит ни по­каз­ва всич­ки съ­би­тия на све­та преп­ле­те­ни по оп­ре­де­лен на­чин в про­дъл­жи­тел­на борба. В сми­съ­ла на ми­та всичко, ко­ето се случ­ва днес, след­ва да се раз­г­леж­да ка­то из­ти­ча­не­то на та­зи борба. Случващото се всъщ­ност тряб­ва да се пред­с­та­ви така, че при ед­но та­ко­ва съ­би­тие в све­та от ед­на­та стра­на сто­ят си­ли­те на доброто, ко­ито из­хож­дат от Амсхаспандите и Изардите, а от дру­га­та стра­на си­ли­те на злото, ко­ито из­хож­дат от Девите. Едва ко­га­то раз­бе­рем вза­им­но­то вли­яние ме- ж­ду доб­ри­те и зли­те сили, ще мо­жем пос­ред­с­т­вом ми­та да раз­бе­рем и съ­би­ти­ята и фак­ти­те от съвремието.

Трябва да се запитаме: са ли разказите, ко­ито се из­п­ра­вят пред нас в те­зи картини, дейс­т­ви­тел­но ас­т­рал­ни наблюдения, са ли те ас­т­рал­ни възприя- тия? Ние ще видим, че те са та­ки­ва до на­й-­мал­кия детайл. За раз­бира­не­то на то­зи факт ще ни по­мог­не обстоятелството, че в древ­на­та пер­сийс­ка кул­ту­ра оп­ре­де­ле­на ро­ля иг­рае това, ко­ето днес мо­же да се нарече: кул­та към огъня. Ние оба­че не би­ва да си пред­с­та­вя­ме то­зи култ към огъ­ня ка­то обо­жа­ние на фи­зи­чес­кия огън, слу­ча­ят не е такъв. Физическият огън не е бил почитан, нито пък с не­го е свър­зан ня­ка­къв осо­бен култ. Физи- ческият огън е в пер­сийс­кия мит и в пер­сийс­ка­та кул­тура един­с­т­ве­но един символ, един вън­шен из­раз на оп­ре­де­ле­на ду­хов­на сила, ко­ято жи­вее в огъня. Външният, фи­зи­чес­ки­ят огън е из­ра­зът на ду­ха на огъня.

Нека се­га ви­дим от­къ­де ид­ва то­зи култ към огъня. Той има дъл­бок окул­тен произход. Нека си спомним, как се раз­каз­ва за про­це­са на сът­во­ре­ни­ето на све­та спо­ред на­шия те­ософ­с­ки светоглед. Знаем, че на­ша­та зе­мя бе­ше ед­но с това, ко­ето днес я съп­ро­во­ди ка­то луна, че лу­на­та ед­ва пре­ди оп­ре­де­ле­но вре­ме се от­дели от нея. Знаем, че в още по­-ран­ни вре­ме­на зе­мя­та ни бе­ше ед­но с това, ко­ето днес е слънцето. Това бя­ха две­те на­й-важ­ни кос­ми­чес­ки събития, ко­ито пред­хож­да­ха въз­ник­ва­не­то на човека. Тези три све­тов­ни те­ла - слънце, лу­на и зе­мя - пър­во­на­чал­но пред­с­тав­ля­ва­ха ед­но един­с­т­ве­но тяло, ко­ето мо­жем да си пред­с­тавим ко­га­то съ­бе­рем слънцето, лу­на­та и зе­мя­та така, че да по­лу­чим ед­но един­с­т­ве­но ог­ром­но не­бес­но тяло. Най-напред се от­де­ли слънцето, и ако по­-ра­но бе­ше да­ва­ло на съ­щес­т­ва­та свет­ли­на­та си от вът­реш­нос­т­та на земята, то се­га

Когато лу­на­та се отдели, чо­ве­кът не при­със­т­ву­ва­ше на зе­мя­та в днеш­ния си вид. Той още не бе на­да­рен с душа, до­кол­ко­то изоб­що при­със­т­ву­ва­ше ка­то фи­зи­чес­ка форма. Непосредствено след от­де­ля­не­то на лу­ната от земята, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во во­де­ше би­ти­ето на растение. В та­зи си фор- ма, ко­ято има­ше той на на­пусна­та от лу­на­та земя, той не бе­ше ни­що дру­го ос­вен при­ло­же­ние към днеш­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло и днеш­но то етер­но тяло. Това, ко­ето днес е на­ли­це в чо­ве­ка ка­то ас­т­рал­но тяло, то­га­ва още не бе­ше съ­еди­не­но със зем­ния елемент. Така, как­то днес в не­бе­то се но­сят облаците, та­ка ви­та­еха из въз­ду­ха ас­т­рал­ни­те тела, които по­-къс­но се спус­на­ха в чо­веш­ки­те фи­зи­чес­ки тела. А чо­веш­ки­те тела, ко­ито се пре­вър­на­ха във фи­зи­чески пред­шес­т­ве­ни­ци на днеш­ни­те хо­ра се на­ми­ра­ха в ед­но пос­то­ян­но спя­що състояние. Както рас­те­ни­ята се на­ми­рат в спя­що състояние, та­ка и то­га­ваш­ни­ят чо­век се на­ми­ра­ше в един вид сън, той бе­ше да­рен само с фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тела. В то­зи мо­мент на зе­мя­та ня­ма­ше ни­то ед­но същество, ко­ето да при­те­жава при­съ­що­то на днеш­ни­те вис­ши жи­вот­ни ка­чес­т­во - ка­чес­т­во­то на червената, топ­ла кръв: вът­реш­на­та топлина.

Ако за­ед­но се мен се вър­не­те на­зад и из­с­лед­ва­те съ­щес­т­ва­та на Старата луна, то вие бих­те се убедили, че всич­ки те­зи съ­щес­т­ва на Старата луна, къ­де­то ве­че при­със­т­ва­ха пред­ци­те на днеш­ни­те хора, има­ха топ­лина­та на окол­на­та среда, та­ка как­то то­ва е при нис­ши­те животни, ко­ито са ос­та­на­ли на то­ва стъ­па­ло на разви­тие до днес. Те притежаваха, как­то се казва, сме­ня­щи тем­пе­ра­ту­ра­та си те­лес­ни сокове, тях­на­та топ­ли на бе­ше та­зи на окол­на­та им среда. Това, ко­ето в чо­ве­ка и във вис­ши­те жи­вот­ни е вът­реш­на­та топ­ли­на и свър­за­но­то с нея - чер­ве­на­та кръв, съв­сем не бе­ше при­съ­що на то­га­ваш­ни­те същества.

Но се­га ние чухме, че ед­нов­ре­мен­но с от­де­ля­не­то на слън­це­то и на лу­на­та от зе­мя­та се със­тоя и ед­но друго све­тов­но събитие: пре­хо­дът на Марс през земята. Субстанциите на две­те не­бес­ни те­ла - Марс и зе­мя­та то­га­ва бя­ха тол­ка­ва редки, че бла­го­да­ре­ние на сво­ята суб­с­тан­ция Марс мо­же­ше да пре­ми­не през тя­ло­то на земята. Той ос­та­ви на нея ед­но вещество, ко­ето зе­мя­та не при­те­жа­ва­ше преди: желязото. Желязото се сме си със зе­мя­та ед­ва след пре­ми­на­ва­не­то на Марс през нея, и то­ва же­ля­зо бе­ше не­об­хо­ди­мо­то ус­ло­вие да се об­ра­зу­ва чер­ве­на­та кръв. Какво бе­ше след­с­т­ви­ето от това? Когато лу­на­та бе­ше на­пус­на­ла зе­мя­та и зе­мя­та ос­та­на сама, тя се на­ми­ра­ше в един вид ог­не­но състояние, тя бе­ше об­гър­на­та от

Съществата още ня­ма­ха вът­реш­на топлина, топ­ли­на­та об­г­ръ­ща­ше не­пос­ред­с­т­ве­но ця­ло­то зем­но кълбо, тя още бе­ше външна. Така ние мо­жем да си пред­с­та­вим зе­мя­та в то­зи мо­мент ка­то ед­но все още теч­но тяло, в ко­ето ме­та­ли­те бя­ха раз­т­во­ре­ни по на­й-­раз­ли­чен на­чин и ко­ето бе­ше за­оби­ко­ле­но от то­ва мо­ре от топ­ли­на и огън. В то­ва мо­ре от топ­ли­на слън­це­то из­п­ра­ща­ше сво­ите свет­лин­ни лъчи. За окул­тис­та свет­ли­на­та не е прос­то фи­зи­чес­ка­та светлина, а фи­зи­чес­ка­та свет­ли­на е телесният, плът­с­ки­ят из­раз на духа. Така със слънче­ви­те лъ­чи в зе­мя­та се спус­ка­ше и съ­щи­на­та на слън­че­ви­те духове. Светлината ка­то из­раз на ду­ха на светли­на­та се спус­ка­ше в ог­не­на­та атмосфера, в топ­лин­на­та ат­мос­фе­ра на земя- та. Представете си то­ва съв­сем живо. Имате зе­мя­та за­оби­ко­ле­на от топ­лин­на атмосфера, и спус­ка­щи­те се в нея слън­че­ви лъчи, ко­ито за нас оба­че са ду­хов­ни лъчи. Поради това, че те­зи ду­хо­ве на слън­це­то в слън­че­ви­те лъ­чи по­пад­на­ха в зем­на та топлина, се об­ра­зу­ва на­й-­нап­ред об­ща­та душа, об­що­то ас­т­рал­но тя­ло на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и на вис­шите живо- тни. Долу на зем­на­та по­вър­х­ност се на­ми­ра­ха те­зи спя­щи хора-растения, ко­ито има­ха етер­но тя­ло и фи­зи­чес­ко тяло. Същото би би­ло ако сега, ако всич­ки вие, ако всички, ко­ито са сед­на­ли тук, вне­зап­но за спят - то­ва раз­би­ра се не е желателно! - и всич­ки­те ни ас­т­рал­ни те­ла на­пус­нат фи­зи­чес­ки­те си те­ла и се сме­сят по­меж­ду си, та­ка бе­ше тогава. Само че то­га­ва те се сме­си­ха още повече, пре­вър­на­ха се в не­раз­ли­чима маса, за­що­то има­ха об­ща топлина, ко­ято све­те­ше свет­ли­на­та на слънцето, ка­то из­раз на духа. Както е из­вес­т­но ас­т­рал­но­то тя­ло на днеш­ния се на­ри­ча и аура, тъй ка­то то се пред­с­та­вя на днеш­ни­ят наб­лю­да­тел ка­то ед­но свет­лин­но явление, ко­ето за­оби­ка­ля човека, та­ка как­то ако си пред­с­та­ви­те ед­на овална, яй­це­видна свет­лин­на форма, ко­ято се из­лъч­ва от всич­ки стра­ни на човека. Така се съ­дър­жа­ше то­га­ва ас­т­рал­но­то тя­ло на хо­ра­та в та­зи топ­лин­на ат­мос­фе­ра на земята, то още не бе­ше раз­п­ре­де­ле­но в от­дел­ни­те ас­т­рал­ни­те тела, и в не­го се спус­ка­ше свет­ли­на­та на слънцето, ко­ято бе­ше но­си­те­лят на ду­хов­нос­т­та на слънцето.

Нека се­га си пред­с­та­вим соб­с­т­ве­но­то ви въз­ник­ва­не по то­ва вре­ме от кос­ми­чес­ко­-­уни­вер­сал­на­та му страна. Това, ко­ето днес е ва­ше­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, ко­ето то­га­ва во­де­ше съ­щес­т­ву­ва­не на растение, то из­рас­на бав­но от земята, то бе­ше на­й-д­рев­ния пра плод на земята. А то- ва, ко­ето днес жи­вее във вас ка­то ду­ша и дух, дой­де от за­оби­ка­ля­ща­та зе­
мя­та атмосфера, то пос­те­пен­но про­пи ва­ше­то фи­зи­чес­ко и ва­ше­то етер­но тяло. Подготовката за то­ва се осъ­щес­т­ви в ед­на об­ща аура на земята, ко­ято тряб­ва да си пред­с­тавим из­к­лю­чи­тел­но те­лес­но ка­то ед­на об­ща топ- лина, прос­вет­ле­на от из­пъл­не­на­та с дух слън­че­ва светлина. Така вие сте при­ели топлината, ко­ято пър­во­на­чал­но за­оби­ка­ля­ше земята. Това, ко­ето днес жи­вее във ва­ша та топ­ла кръв, е част от то­зи за­оби­ка­лял зе­мя­та пър­ви­чен огън. Ако днес из­ва­дим ця­ла­та вът­реш­на топ­ли на от те­ла­та на жи­вот­ни­те и хората, то ние ще мо­жем да въз­с­та­но­вим пър­вич­но­то със­то­яние на праогъня. Това, ко­ето днес пред­с­тав­ля­ва вът­реш­на­та топ­ли­на то е раз­п­ре­де­ле­на­та топлина, ко­ято за­оби­ка­ля­ше зе­мята ка­то мо­ре от топ- лина, и в то­ва об­що кръв­но тя­ло се вли­ва­ше светлината. Тази свет­ли­на съ­що бе­ше разпре­де­ле­на пос­те­пен­но и съз­да­де вис­ша­та ду­хов­ност на човека. Във фи­зи­чес­ко­-­етер­ни­те те­ла бе­ше на ли­це раз­би­ра се са­мо ед­на притъпена, нис­ша духовност. Това, ко­ето днес се ко­ре­ни в гла­ва­та на човека, по­-висша­та духовност, това, ко­ето бе­ше об­ра­зу­ва­но пос­ред­с­т­вом вли­яни­ята на Амсхаспандите про­из­хож­да от духов­ни­те си­ли на слън- цето.

А се пос­та­ве­те на мяс­то­то на яс­но­ви­де­ца и си пред­с­та­ве­те не­го­ви­те ас­т­рал­ни видения. Какво виж­да той? Той виж­да как въз­ник­ва земята, как се от­де­ля луната. Земята е за­оби­ко­ле­на от ог­не­на мъгла, от об­ща­та топлина, в ко­ято се влива, прек­рас­но прос­вет­ля­ва­ща я от вът­ре мъд­рос­т­та на све- товете. Мъдростта на световете, ко­ято ид­ва от слънцето, прег­ръ­ща прос­вет­ле­на­та от слън­це­то зе­мя в зем­на аура. Това виж­да ас­т­рални­ят яснови- дец. А древ­ни­ят пер­сийс­ки яс­но­ви­дец го на­ри­ча­ше "Аура Мазда", ве­ли­ка­та аура, Ахура Маздао, ве­ли­ка­та аура на мъдростта, от ко­ято про­из­ля­зо­ха от­дел­ни­те аури на хората. Ормузд е са­мо пре­ина­чено на­име­но­ва­ние на Ахура Маздао, ве­ли­ка­та аура.

Нека се­га про­дъл­жим нататък. От как­во мо­же­ше да бъ­де пре­диз­ви­ка­но то­ва състояние, ко­ето ас­т­рал­ни­ят яс­но­ви­дец да виж­да по та­къв велик, вну­ши­те­лен начин, ако се вър­не­ше в оно­ва времето, със­то­яни­ето описа­но в пер­сийс­кия мит, кой­то е са­мо един пре­раз­каз на ре­зул­та­ти­те от ас­т­рал­но­то наблюдение? Това със­тояние бе­ше пре­диз­ви­ка­но от факта, че със слън­це­то са свър­за­ни ду­хов­ни същества. За ма­те­ри­алис­та от слънце­то се из­лъч­ват един­с­т­ве­но фи­зи­чес­ки­те слън­че­ви лъчи. За този, кой­то виж­да не­ща­та окул­т­но то­ва е така, че със слън­че­ва­та свет­ли­на на зе­мя­та ид­ват и ду­хов­ни­те оби­та­те­ли на слънцето. Точно как­то зе­мя­та е на­се­ле­на от хора, та­ка и слън­це­то е на­се­ле­но с мощ­ни същества, ко­ито се раз­ли­ча­ват от зем­ни­те по това, че са много, мно­го по­-раз­ви­ти от хората. Гене- зисът, Старият завет, на­ри­ча те­зи оби­та­те­ли на слън­це­то Елохими, свет­лин­ни същества. Както хо­ра­та имат тя­ло от плът, та­ка те имат те­ла от светлина. Те са светлин­ни същества. А си­ли­те им не са ог­ра­ни­че­ни в тя-­
сно пространство, те мо­гат да се из­лъч­ват чак до­лу на земята. Със слън­че­ва­та свет­ли­на всич­ки зем­ни съ­щес­т­ва се стре­мят към де­ла­та на слън­че­ви­те духове, Елохимите. Във все­ки лъч светлина, във все­ки слън­чев лъч ние тряб­ва да виж­да­ме де­ла­та на оби­та­те­ли­те на слънцето. Хората ще дос­тиг­нат то­ва стъ­па­ло ед­ва ко­га­то зе­мя­та нав­ле­зе в със­то­яни­ето Вул- кан. Вие знаете, че раз­ви­ти­ето на зе­мя­та пре­ми­на­ва през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, кой­то по­сочва­ме ка­то пос­лед­но­то въп­лъ­ще­ние на земята. Когато зе­мя­та се раз­вие до със­то­яни­ето на Вулкан, хо­ра­та ще се на­ми­рат на то­ва стъпало, на ко­ето днес са оби­та­те­ли­те на слънцето. Така ние раз­би­ра­ме къ­де жи­веят днес Амсхаспандите. Тяхната ис­тин­с­ка ро­ди­на е слън­це­то и от­там пос­ред­с­т­вом слън­че­ви­те лъ­чи те ни из­п­ра­щат сво­ите дела.

Така в чо­ве­ка мо­жа да въз­ник­не имен­но това, ко­ето ви опи­сах ка­то де­ло на Амсхаспандите. Те из­п­ра­ти­ха два­на­де­сет те­че­ния в чо­веш­ка­та гла­ва и с то­ва в чо­ве­ка мо­жа да се раз­вие мисленето, той мо­жа да раз­вие ду­хов­нос­т­та си. На лу­на­та вър­ху чо­ве­ка ра­бо­те­ха са­мо Изардите и из­г­ра­ди­ха 28те нер­ви на гръб­нач­ния стълб. След то­ва към тях се при­ба­ви да­ря­ва­не­то на чо­ве­ка с два­на­де­сет­те нер­ви в главата, ко­ито про­из­лязо­ха от Амс- хаспандите, от­ря­ди­те на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на вся­ко стъ­па­ло от раз­ви­ти­ето оп­ре де­ле­ни съ­щес­т­ва изоставаха. Те не про­дъл­жа­ват за­ед­но с другите. Не са­мо гим­на­зис­ти­те не пре­ми­на­ват в след­ващ клас, а и съ­щес­т­ва­та изос­та­ват на оп­ре­де­ле­но равнище, ко­ето дру­ги­те ве­че са преминали. По време на Лунното съ­щес­т­ву­ва­не на зе­мя­та Елохимите, слън­че­ви­те свет­лин­ни ду­хо­ве се из­ка­чи­ха на стъ­па­лото, ко­ето им поз­во­ля­ва да жи­ве­ят на слън­це­то и да из­п­ра­щат де­ла­та си на зе­мя­та и зем­но­то човечество. Други духове, ко­ито бя­ха за­ед­но с Елохимите на пре­диш­но­то стъ­па­ло изостанаха, те не по­же­ла­ха да до­ведат раз­ви­ти­ето си на Старата Луна дотам, че да дос­тиг­нат по­-ви­со­ка сте­пен на съ­щес­т­ву­ва­не на слънцето. Затова на те­зи съ­щес­т­ва пър­во­на­чал­но на бе­ше поз­во­ле­но да дейс­т­ву­ват в слън­че­ви­те лъчи, да въз­действу­ват отвън. В по­-на­та­тъш­но­то си раз­ви­тие те тряб­ва­ше мно­го по­ве­че да тър­сят това, през ко­ето не бя­ха пре­ми­на­ли на Луната, на ед­но по­-нис­ко съществуване, свър­за­но със са­ма­та земя, с аре­на­та на земята.

В как­во се със­то­еше но­во­то състояние, ко­ето нас­тъ­пи на земята, и ко­ето да­ри съ­щес­т­ва­та с но­ви качества? То се из­ра­зи в това, че топ­лин­на­та ат- мосфера, за­оби­ка­ля­ща зе­мя­та се вля в кръвта. Възникна топ­ла­та кръв. В то­ва със­то­яние изос­та­на­ли­те от­ря­ди ду­хо­ве се опи­та­ха да ком­пен­си­рат в раз­ви­ти­ето си това, ко­ето пре­ди то­ва не са мог­ли да осъществят. След ка­то не ус­пя­ха да вло­жат де­ла­та си в слън­че­ви­те лъчи, те я на­со­чи­ха към топлината, ко­ято се бе­ше пре­об­ра­зу­ва­ла във вът­ре­шен живот.

Нека си пред­с­та­вим то­ва пластично, как­то то мо­же да бъ­де ви­дя­но в яс­но­вид­с­ко­то наблюдение. [По вре­ме на след­ва­щи­те опи­са­ния се ри­су­ва на дъската, но ри­сун­ка­та не е съх­ра­не­на от записващите.] Ние виж­даме, че в гла­ва­та и в гръб­нач­ния стълб на чо­ве­ка се вли­ват де­ла­та на Амсхаспан- дите и Изардите, про­из­хожда­щи от Ахура Мазда, до­ка­то вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка се из­пъл­ни с топ­ла кръв. Човешкото тя­ло по­ема кръвта равно- мерно, тя се вли­ва от всич­ки стра­ни от­вън във вът­реш­нос­т­та на тялото. Ако раз­г­ле­да­ме окул­т­на та анатомия, ще видим, че вся­ко течение, из­п­ра­ща­но от Ахура Мазда, от Ормузд, се прид­ру­жа­ва от още едно, ко­ето съ­пътс­т­ву­ва­ше нер­в­но­то те­че­ние с нах­лу­ва­ща­та от­вън топлина. Нервното те­че­ние съ­пътс­т­ву­ваше дви­же­ни­ето на кръвта. С та­зи вли­ва­ща се топ­ла кръв в чо­ве­ка нав­ля­зо­ха и си­ли­те на оне­зи духове, които бя­ха изостана- ли. Това бя­ха от­ря­ди­те на Ариман, ко­ито из­п­ра­ти­ха в чо­ве­ка си­ли­те за­ед­но с топлината, как­то Амсхаспандите пос­тъ­пи­ха със си­ла­та на светли- ната. Така получаваме, че на вся­ко те­че­ние на Амсхаспан­ди­те се про­ти­во­пос­та­вя ед­но те­че­ние на кръвта. В то­ва чер­ве­но те­че­ние на кръвта, па­ра­ле­лен на нервно­то течение, са вклю­че­ни и про­тив­ни­ко­ви­те си­ли на Девите. В чер­ве­на­та кръв на Амсхаспандите се проти­во­пос­та­вя това, ко­ето ид­ва от про­тив­ни­ци­те на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, от­ря­ди­те на Ариман. А се­га в кръв­та чув­с­т­ва­ме да пул­си­ра това, ко­ето дой­де от те­зи Ариманови отряди.

Така ние на­ми­ра­ме това, чи­ето вли­ва­не във фи­зи­чес­ко­то тя­ло яс­но­ви­де­цът мо­же да ви­ди на ас­т­рал­ния план, пре­да­де­но дъл­бо­ко и из­пъл­не­но с дух в пер­сийс­кия мит. Виждаме съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на ве­ли­ка та свет­ли­на Ахура Мазда и вли­ва­ща­та се топлина, ко­ято прев­ръ­ща кръв­та в та­зи си­ла в човека, ко­ято тя е. Вече знаем, че кръв­та е из­раз на Аза. Така ние виж­да­ме как всичко, ко­ето се из­лъч­ва от ве­ли­ка­та мъдрост, от Ахура Мазда, се съп­ро­вож­да от его­из­ма по­ра­ди това, че в кръв­та то сре­ща съп­ро­ти­ва­та на Аримановите течения. Егоизмът се преп­ли­та с ця­ла­та ду­хов­на дейност на човека. Ако се от­да­дем на та­зи има­ги­на­ция ние виж­да­ме как той на­ис­ти­на се влива. По то­зи на­чин вие тряб­ва с по­мощ­та на об­ра­зи да дос­тиг­не­те до зна­ни­ето за това, ко­ето се слу­чи на на­ша­та земя.

А се­га не­ка си спомним, че изос­та­на­ли­те на лун­но­то със­то­яние духове, ко­ито не дос­тиг­на­ха до слън­че­вото съществувание, бя­ха на лу­на­та съ­щес­т­ва от ви­да на слън­че­ви­те - от­ря­ди­те на Ахура Мазда, ко­ито прекра­чи­ха лун­но­то съществувание. На Луната те бя­ха дос­тиг­на­ли до Аза. Сега те изос­та­на­ха и се съх­ра­ни­ха в то­ва състояние. Докато се на­ми­ра­ха на Луната, ду­хо­ве­те на Ахура Мазда - Ормузд, и ду­хо­ве­те на Ариман бя­ха на ед­но стъ­па­ло в раз­ви­ти­ето си, те бя­ха азо­ви по при­ро­да­та си. Този Аз, пър­во­на­чал­ни­ят Аз, Зару­ана Акарана, е бо­жес­т­ве­ни­ят Аз, ко­ето още не се е спус­на­ло в тялото, ко­ето още по­чи­ва в ло­но­то на божеството. Там,

Така вие ви­дях­те въз­ник­ва­не­то на то­зи чет­вър­ти член на чо­веш­ка­та при- рода, на Аза, и на тре­ти­ят член на чо­ве­ка - ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето е оду­хот­во­ре­но от две същества. В не­го са втъ­ка­ни доб­ри­те си­ли на Ормузд и си­ли­те на его­ис­тич­на­та при­ро­да - те­зи на Ариман. Азът е пос­та­вен в цен­тъ­ра на ед­на борба, ко­ято бушу­ва в ас­т­рал­но­то тя­ло - бор­ба­та меж­ду до- б­ри­те и зли­те сили. Първоначалното съ­щес­т­во Заруана Акара на се раз­де­ля на добри, ис­тин­с­ки си­ли на ас­т­рал­но­то тяло, и на про­ти­во­пос­та­ве­ни - си­ли­те на Ариман. Ариман или Анграмайню оз­на­ча­ва "про­ти­во­пос­та­вя­щи­ят се" или "опо­зи­ци­онен дух". Така ние разбираме, как един та­къв мит на­ис­ти­на не е ни­що дру­го ос­вен пре­раз­каз на това, ко­ето са наб­лю­да­ва­ли древ­ни­те ас­т­рал­ни ясновидци.

Нека се­га раз­г­ле­да­ме по­-­от­б­ли­зо сли­за­щи­те от слън­це­то на зе­мя­та и вър­ху хо­ра­та сили. Това, ко­ето пер­сийски­ят мит на­ри­ча Ормузд или Ахура Мазда в дейс­т­ви­тел­ност е из­раз на "ве­ли­ка­та душа", то е съ­що­то като това, ко­ето ели­нът на­ри­ча Психея. А това, ко­ето раз­би­ра­ме под чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло е "мал­ка­та душа". чо­веш­ка­та ду­ша е със­та­ве­на от мис- лене, чув­с­т­ва­не и воление. то­ва са три­те ос­нов­ни си­ли на душата, ко­ито за окул­тис­та са всъщ­ност три от­дел­ни същества. По-късно ще се спрем на те­зи неща. Така как­то човеш­ка­та ду­ша се раз­де­ля на те­зи три части, та­ка и ве­ли­ка­та душа, ве­ли­ка­та аура се де­ли на три. Същата чер­та на­ми­ра­ме как­то в пер­сийс­ки­те та­ка и в сред­но­ев­ро­пейс­ки­те митове. Средно- европейският мит на­рича те­зи три ос­нов­ни си­ли Вотан, Вили и Ве, при ко­ето Вотан пред­с­та­вя мислещата, Вили - волещата, а Ве - чув­с­т­ва­ща­та сили.

Ние бих­ме да се вжи­ве­ем осо­бе­но дъл­бо­ко в ця­ло­то ас­т­рал­но наб­лю­де­ние от те­зи времена, ко­га­то ви­дим как в срич­ка­та Ве се от­ра­зя­ва ед­но пър­во­на­чал­но оп­ре­де­ле­ние на чув­с­т­ва­ща­та сила. В дейс­т­ви­тел­ност всяко вис­ше чув­с­т­ва­не се пред­хож­да от Вее (нем. Weh = болка), от болката. А защо? Представете си пър­во­начал­на­та чо­веш­ка форма, ко­ято из­ник­ва­ше от земята, пред­с­та­ве­те си рас­ти­тел­ния чо­век с фи­зи­чес­ко и етер но тяло. Така как­то той из­ник­ва­ше тогава, се­ти­ва­та при­със­т­ву­ва­ха са­мо ка­то за- чатъци, та­ка как­то цве­тът се съ­дър­жа в рас­ти­тел­ния поник. Човекът още не мо­же­ше да вижда. Очи, как­ви­то има­ме днес се по­яви­ха ед­ва след дъл- го, дъл­го развитие. Как въз­ник­на­ха спо­ред окул­т­на­та фи­зи­оло­гия те­зи очи, ко­ито днес виждат ве­ли­ко­ле­пи­ето на слън­че­ва­та светлина? Първо- начално, ко­га­то съ­щес­т­ву­ва­ха са­мо фи­зи­чес­ко­то и етерно­то те­ла на мес- тата, къ­де­то днес се на­ми­рат очи­те ня­ма­ше нищо. Но те­зи мес­та се ока­-­

Наистина ни­що не мо­же да въз­ник­не в све­та ка­то удоволствие, ка­то на- слада, ако не­го­ва ос­но­ва не е болката. Точно как­то за­си­ща­не­то и съ­пътс­т­ву­ва­що­то го удо­вол­с­т­вие се пред­хож­да от глада, та­ка и вся­ко позна­ние и вся­ка ра­дост имат за ос­но­ва болката. Това е причината, по­ра­ди ко­ято в тра­ге­ди­ята бол­ка­та и пред усе­ща­не­то за очак­ва­но­то раз­ре­ше­ние ни за- доволяват. Всичко, ко­ето в бъ­де­ще ще ста­не съвършено, в насто­яще­то пре­ми­на­ва през със­то­яние на бол­ка и страдания. Но уте­ха за нас е ко­га­то знаем, че това, ко­ето днес е бол­ка и страдание, в бъ­де­ще ще е със­то­яние на съвършенство. Днешните съ­вър­ше­ни очи ние дължим на съ­щес­т­ву­ва­не­то в ми­на­ло­то на бо­лез­не­ни точ­ки в чо­веш­ко­то тяло, на болката, ко­ято бе­ше пре­одоляна. Това има­ше пред­вид пос­ве­те­ни­ят Павел, ко­га­то из­ре­че ве­ли­ки­те думи: "Защото знаем, че всич­ки твари за­ед­но сте­нат и се мъ­чат досега, очак­вай­ки осиновение" или "Всички тва­ри се стра­ху­ват в бол­ка­та на би­ти­ето и очак­ват осиновение", ко­ето не из­ра­зя­ва ни­що дру­го ос­вен коп­не­жа към пос­ти­га­не­то от­но­во на ед­но си­нов­но от­но­ше­ние към бога. Този, кой­то раз­би­ра съ­щес­т­ву­ва­не­то той виж­да как бол­ка­та про­ти­ча през ця­ло­то съществувание.

Нека се­га си пред­с­та­вим доб­ри­те духове, без зна­че­ние да­ли ще ги на­ре­чем как­то в пер­сийс­кия мит Ормузд или как­то в гер­ман­с­кия Вотан, Вили и Ве, не­ка си пред­с­та­вим как те­зи слън­че­ви си­ли се спускат. Кога то мъг­ли­те на Атлантида се из­гу­би­ха и слън­це­то се освободи, те се на­ме­си­ха в слън­че­ви­те лъ­чи и из­пъл­ниха въздуха. Затова свет­лин­ни­те ду­хо­ве са ед­нов­ре­мен­но и ду­хо­ве на въздуха, ко­ито се опис­ва­ха ка­то волния от­ряд на Вотан. Тези ду­хо­ве би­ва­ха усе­ща­ни в три­те час­ти Вотан, Вили и Ве. Не- ка си със­та­вим един об­раз за това, ко­ето се е пред­с­та­вя­ло пред ас­т­рал­ния ясновидец. Вземете един чо­век в не­го­во­то рас­ти­телно съществуване, със­та­вен от фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Слънцето му въз­дейс­т­ву­ва със си­ла­та си: чрез Вотан в мисленето, чрез Вили (нем. Wili, Wollen = воле- ние), кой­то да­ва всич­ко свър­за­но с во­ля­та и чрез Ве, кой­то да­ва всич­ко свър­за­но с чувствата. Всичко по­доб­но на чув­с­т­ва­та се ко­ре­ни в бол­ка­та (нем. Weh), това раз­би­ра­ме и от името.

Как би тряб­ва­ло да се раз­ка­же това, ако се при­дър­жа към фактите? Во- тан, Вили и Ве оти­до­ха на мор­с­кия бряг. Там те на­ме­ри­ха рас­те­ния и ги

Едното е пог­ле­дът ни да се разширява, а вто­ро­то е как та­ки­ва проз­ре­ния тряб­ва да се вле­ят жи­ви в на­ша­та душа. Ние ще раз­бе­рем това, ко­га­то об­

С то­ва съ­щев­ре­мен­но ви­дях­ме как от те­зи наб­лю­де­ния за нас се из­в­ли­ча един не­пос­ред­с­т­ве­но прак­ти­чески жиз­нен въп­рос и как спи­ри­ту­ал­ни­те мъд­рос­ти се по­мес­т­ват в на­ша­та кул­ту­ра и в це­лия ни живот.