Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Преди осем де­на об­съ­дих­ме важ­ни­те вза­имо­от­но­ше­ния меж­ду чо­веш­кия организъм, фи­зи­чес­ко­то те­лос­ложе­ние и ас­т­рал­ния свят ка­то се по­зо­вах­ме на гер­ман­с­ка­та ле­ген­да за Сътворението. Видяхме ин­те­рес­на­та връз­ка меж­ду два­найсет­те двой­ки мо­зъч­ни нер­ви и два­на­де­сет­те течения, ко­ито пред­ци­те ни, с по­мощ­та на съх­ра­не­но­то от тях ясновидство, са виж­да­ли в ас­т­рал­ния свят и ко­ито не са ни­що друго, ос­вен те­че­нията на това, ко­ето об­ра­зу­ва два­на­де­сет­те двой­ки нер­ви в човека. Видяхме още как та­ка да се ка­же по­-ме­ка та част на човека, това, ко­ето е ларинкса, то­ва ко­ето при­над­ле­жи към сър­це­то и по­-нис­ши­те ор­га­ни е свърза­но с ко­ре­ни­те на дър­во­то на све­та - ко­ето от своя стра­на е ас­т­рал­но ви­де­ние - и как об­ра­зу­ва­не­то на човеш­кия мо­зък е свър­за­но с вър­хо­ве­те и кло­ни­те на то­ва дърво. Ние проз­рях­ме дъл­бо­ко във връз­ка­та между раз­каз­ва­но­то в ми­та и това, ко­ето при­до­бих­ме чрез прозрението. Видяхме също, че зна­ци­те и сим­во­ли те, ко­ито то­зи мит ни показва, не са не­що из­мис­ле­но или из­ве­де­но от фан­та­зи­ята, а от­го­ва­рят на дейс­т­вител­ни наб­лю­де­ния в ас­т­рал­ния свят. Отново и от­но­во тряб­ва да се подчертава, че вся­ко об­съж­да­не на симво­ли и знаци, ко­ето из­хож­да от ра­зу­ма и спе­ку­ла­ци­ята е безполез- но. Тъй ка­то ис­тин­с­ки­те символи, ко­ито иг­ра­ят ня­как­ва ро­ля за окулти- зма, са от­ра­же­ния на из­жи­вя­ва­ния и опит­нос­ти в ду­хов­ния свят.

Днес ще се ос­ме­лим на един още по­-дъл­бок пог­лед в та­зи област. Ще се за­ни­ма­ем с ед­на глава, ко­ято може да бъ­де об­съж­да­на един­с­т­ве­но в та­ка­ва ра­бот­на група, ко­ято се за­ни­ма­ва по­-дъл­го с те­зи въпроси. Към по­доб­ни ра­бот­ни гру­пи се при­чис­ля­ват все по­ве­че мла­ди хора. Те тряб­ва на­й-нап­ред да свик­нат с ми­сълта, че ще чу­ват неща, ко­ито при оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва ще им се стру­ват шокиращи. Но ние ни­ко­га не бих­ме нап- реднали, ако от­ка­жем да об­съж­да­ме и нещата, ко­ито са важ­ни за напред- налите. С те­зи ду­ми нямам пред­вид нап­ред­на­ли в след­ва­не­то или в про- зрението, а те се от­на­сят за членовете, ко­ито са тук от по­-дъл­го вре­ме и са при­до­би­ли ед­но оп­ре­де­ле­но чувство, че за ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва и ду­хов­ни­те све­то­ве може да се го­во­ри ся­каш те са пред­ме­ти или хора, ко­ито мо­жем да срещ­нем на фи­зи­чес­ки план, и при оп­реде­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва да об­щу­ва­ме и фа­ми­ли­ар­ни­чим с тях, как­то със съществата, ко­ито сре- щаме, ко­га­то из­ли­за­ме от жи­ли­ще­то си на улицата. Под "напреднали" имам пред­вид тези, ко­ито не се шокират, ко­га­то се го­во­ри та­ка неп­ри­ну­де­но за ду­хов­ни­те све­то­ве и тех­ни­те обитатели. А по­-м­ла­ди­те чле­но­ве
не­ка проявят доб­ра­та во­ля прос­то да из­с­лу­шат те­зи не­ща и да ги при­емат ка­то неп­ри­ну­ден раз­каз от­на­сящ се до обик­но­ве­ния се­ти­вен свят. Днес и са­ма­та ком­по­зи­ция на лек­ци­ята ще бъ­де мал­ко по-шарена. Но то­ва не е от значение. Ще нап­ра­вим един прег­лед от ед­на стра­на на ед­на важ­на част от ду­хов­ния свят, и от дру­га стра­на на връз­ка­та и с на­ше­то соб­с­т­ве­но чо­веш­ко тяло.

Вие знаете, че в на­шия се­ти­вен свят се раз­п­рос­ти­ра и един втори, кой­то на­ри­ча­ме астрален, и кой­то на­й-­нап­ред се пред­с­та­вя от ед­но дви­же­що се мо­ре от светлина, в ко­ето плу­ват цве­то­ве и форми. За из­с­ле­до­вате­ля те­зи цве­то­ве и фор­ми в ас­т­рал­ния свят се гру­пи­рат в оп­ре­де­ле­ни същества, в ко­ито той раз­поз­на­ва ас­т­рал­ни същества, ко­ито там са съ­що тол­ко­ва реа- лни, как­то тук, във физическия, са ре­ал­ни рас­те­ни­ята и животните. След то­ва в ас­т­рал­ния и се­тив­ния свят е втъ­кан и све­тът на ду­хов­ния звук, све­тът на Девакана, кой­то мо­же да се наб­лю­да­ва пос­ред­с­т­вом ясночуването. Но та­ва ще е обект на ня­кое дру­го обсъждане. Днес ще се ог­ра­ни­чим вър­ху ас­т­рал­ния свят от ня­кол­ко глед­ни точки.

Който из­с­лед­ва ас­т­рал­ния свят със средствата, ко­ито за­ни­ма­ва­щи­те се със те­зи не­ща пос­те­пен­но ще опозна­ят в хо­да на соб­с­т­ве­но­то си разви- тие, ще види, че то­зи свят на­ис­ти­на е мно­го по­-на­се­лен от­кол­ко­то на- шия фи­зи­чес­ки свят. Астралният свят при­те­жа­ва ед­но свойство, ко­ето не е при­съ­що на физическия, и ко­ето в окул­тиз­ма се на­ри­ча "Пропускли- вост". Астралните съ­щес­т­ва мо­гат да пре­ми­на­ват ед­но през друго. Физи- ческите не са в със­то­яние да нап­ра­вя това. От то­ва мо­же да се нап­ра­ви извода, че ас­т­рал­ни­ят свят е мно­го по­-гъс­то населен, че по­мес­т­ва мно­го по­ве­че съ­щес­т­ва от физическия. Така е и в действителност.

Помислете за времето, ко­га­то го­ля­ма част от хората, до­ри и без да са пре­ми­на­ли през окул­т­но обучение, бя­ха в със­то­яние да виж­дат ду­хов­ния свят. Вие ще по­лу­чи­те раз­лич­но раз­би­ра­не за картините, ри­су­ва­ни от ста­ри­те майстори. В мо­мен­та си спом­ням един­с­т­ве­но "Сикстинската ма- дона", ко­ято се на­ми­ра в Дрезден. Дори и тези, ко­ито не са я виж­да­ли лично, със си­гур­ност ще са виж­да­ли ня­кои от доб­ри­те щампи, кои то са пра­ве­ни по нея. Вие със си­гур­ност сте забелязали, че на зад­ния план це­ли­ят въз­дух е из­пъл­нен с глави на ан­ге­ли и гении. Така как­то обик­но­ве­но в при­ро­да­та виж­да­ме в не­бе­то облаци, та­ка тук то е из­пъл­нено с фи­гу­ри на ан­ге­ли и гении. Това не е прос­то фантазия, а е дейс­т­ви­тел­ност за този, кой­то мо­же да вижда ас­т­рал­ния свят. По то­зи на­чин ас­т­рал­ни­ят свят, кой­то ни за­оби­ка­ля ка­то бу­шу­ва­що мо­ре от светлина, е из­пъл­нен със същества, ко­ито из­ник­ват ед­нов­ре­мен­но от вся­ка точ­ка на прос­т­ран­с­т­во­то във без­к­рай­на живост. Астралният свят из­г­леж­да във вся­ко от­но­ше­ние по то­зи начин, в не­го се съ­дър­жа раз­д­ви­жен ду­хо­вен живот. С то­ва ня­мам предвид, че всич­ки художници, ко­ито са жи­ве­ли по вре­ме­то на

Днес ще об­съ­дим нещо, свър­за­но с то­зи свят, кой­то се опи­тах­ме да опи­шем пос­ред­с­т­вом начините, по които ста­ри­те майс­то­ри жи­во­пис­ци са го изоб­ра­зя­ва­ли в кар­ти­ни­те си. Днес ще на­со­чим вни­ма­ни­ето си вър­ху оп­ре­де­ле­ни същества, ко­ито яс­но­виж­да­щи­ят чо­век сре­ща в ас­т­рал­ния свят, от­час­ти в нис­ши­те му, от­час­ти във вис­ши­те му части. Там има та­ки­ва същества, ко­ито са из­г­леж­дат ка­то мно­го слож­но тя­ло на птица, но са не­ве­ро­ят­но красиви, на­да­ре­ни с мощ­ни при­ли­ча­щи на кри­ле ор­га­ни и с гла­ва при­ли­ча­ща на човешка. Така из­г­леж­дат те. Това са фор­ми на ас­т­рал­ния план. Великите ре­ли­ги­оз­ни учители, ко­ито мо­же­ха да виждат то­зи свят, бя­ха мно­го доб­ре за­поз­на­ти с те­зи същества. И ко­га­то в древ­нос­т­та хо­ра­та се опит­ва­ха да ги изоб­ра­зя­ват - те­зи херувими, или как­то по­-чес­то би­ват на­ри­ча­ни - грифони, то те ри­су­ва­ха по­доб­ни странни фигу-

Ако си спом­ним древ­ни­те легенди, то в тях мо­жем да ви­дим опи­та на хо­ра­та да изоб­ра­зя­ват те­зи вис­ши гени­опо­доб­ни същества. Те из­г­леж­дат по все­въз­мож­ни начини, и тези, ко­ито са при­ема­ли тай­но обу­че­ние и са ги познавали, ги опис­ват по съ­щия начин. то­зи вид съ­щес­т­ва се раз­де­ля на шест групи. Начело на те­зи шест гру­пи са пос­та­ве­ни шест глав­ни гения, ка­то шест регенти, шест предводители. Тези глав­ни съ­щес­т­ва от вис­шия астрал, от злат­ния план се на­ри­чат с раз­лич­ни имена. Персийското тай­но уче­ние ги на­ри­ча "Амсхаспанди". То раз­каз­ва за шест та­ки­ва амсхаспан- ди.

Във втория, мал­ко по­.нисш план ас­т­рал­ни­те съ­щес­т­ва из­г­леж­дат по раз­ли­чен начин. Те не при­ли­чат на формите, ко­ито се сре­щат на фи­зи­чес­кия свят. Но ние мо­жем по­не да ги нап­ра­вим разбираеми, ка­то се опи­та­ме да ги опи­шем чрез фор­ми­те от фи­зи­чес­кия план. Това имен­но нап­ра­ви­ха тай­ни­те учители, ко­ито да­до­ха на на­ро­ди­те си ми­то­ло­ги­ите и изкуство- то, за ко­ето говорихме, и ко­ето из­хож­да от тай­но­то учение. Няма съще- ства, ко­ито из­г­леж­дат точ­но ка­то тези, за­то­ва ние мо­же м да ги опи­шем само, ако си ги пред­с­тавим с чо­веш­ки те­ла и все­въз­мож­ни жи­во­тин­с­ки глави. Египтяните, ко­ито бя­ха доб­ре за­поз­на­ти имен­но с та­зи част на ас­т­ра­ла и ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва в та­зи не­го­ва сфера, се пос­та­ра­ха да пре­да­дат те­зи съ­щес­т­ва чрез изоб­ра­зя­ва­не­то на хо­ра с гла­ви на вся­как­ви жи- вотни. Тези об­ра­зи съ­що не са про­из­вол­ни фантазии, а същества, с ко­ито в ас­т­рал­ния план мо­же да се об­щу­ва как­то с хо­ра­та и жи­вот­ни­те на фи­зи­чес­кия план.

Съществува и тре­ти вид същества. Те са та­ка многобройни, че е не­въз­мож­но да се опи­шат та­ка доб­ре с при­ме­ри от жи­во­тин­с­кия или чо­веш­кия свят, а по­-с­ко­ро тех­ни­те те­ла мо­гат да се оп­ри­ли­чат на фор­ми от цар­с­т­во­то на рас­те­ни­ята или на по­-нис­ши­те жи­во­тин­с­ки форми, а гла­ви­те им - на чо­веш­ки­те глави. Така те но­сят тяло, ко­ето при­ли­ча на рас­те­ние и от ко­ето из­рас­т­ва ед­на чо­веш­ка глава, или тя­ло на ри­ба от­но­во с чо­веш­ка глава. Всичко то­ва ни да­ва ед­на приб­ли­зи­тел­на пред­с­та­ва за съществата, ко­ито жи­ве­ят в ас­т­рала.

Подчинени на тях са 28-те Изарди. Какво е тях­но­то значение? Това се от­к­ри­ва на­й-­доб­ре пред ди­рек­т­но­то яс­но­вид­с­ко наблюдение, ко­га­то се наб­лю­да­ва ден след ден. Ще ме раз­бе­ре­те най-ясно, ако ви го­во­ря съв­сем ди­рек­т­но за тях. Ако шес­т­те Амсхаспанди дейс­т­ву­ва­ха в светлината,

Нека се­га си спом­ним как­во го­во­рих­ме пре­ди осем дена. Ние говорихме, че та­зи част от гер­ман­с­ки­те ми­тове, ко­ято то­га­ва обсъждахме, се свър­з­ва с из­б­ра­на­та гру­па хора, ус­та­но­ви­ли се бли­зо до днеш­на Ирландия, ко­ито пър­во­на­чал­но бя­ха част от Атлантида, чи­ето на­се­ле­ние се бе­ше раз­ви­ло и пре­се­ли­ло на изток. Това, ко­ето на­ри­ча­ме нап­ред­на­ла­та ра­са на Атлан- тида, по­ло­жи ос­но­ва­та на из­точ­ни­те култури. В ле­ген­дата за дър­во­то на све­та се опис­ва въз­ник­ва­не­то на днеш­ния човек, та­ка как­то то се виж­да­ло в ас­т­рал­ния свят. Видя се как два­на­де­сет­те течение, ко­ито опи­сах­ме пос­лед­ния път, се спус­на­ха от се­вер и дъл­го преминаваха. Тези два­на­де­сет те­че­ния съ­щес­т­ву­ват дейс­т­ви­тел­но на ас­т­рал­ния план, до­ри и днес. Ако вие прос­ле­ди­те два­на­де­сет­те двой­ки нер­в­ни нишки, ко­ито пре­ми­на­ват през гла­ва­та ви, и про­дъл­жи­те ли­ни­ите из­вън нея, то те ще се съ­еди­нят с два­на­де­сет­те ос­нов­ни течения, ко­ито съ­щес­т­ву­ват в ас­т­рал­ния план. Те дейс­т­ви­тел­но из­ти­чат през шес­т­те от­во­ра на главата, през две­те очи, две­те уши и две­те ноздри. Вътре те от­но­во се прев­ръ­щат в два­на­де­сет течения, две по две. А кой ги из­п­ра­ща вътре? След ка­то свет­ли­на­та и

И как­ва е ро­ля­та на под­чи­не­ни­те духове, 28-те Изарди? Вижте, пре­ди чо­ве­кът да бъ­де готов, да при­еме самос­то­ятел­но в се­бе си вис­ши­те си­ли на Амсхаспандите, той ве­че бе­ше го­тов да при­еме си­ли­те на Изарди те, ко­ито се из­ра­зя­ват в не­го­ва­та нис­ша нер­в­на система. Така как­то го­рес­по­ме­на­ти­те те­че­ния се вля­ха в нер­ви­те на гла­ва­та и ги образуваха, та­ка те­че­ни­ята на 28-те Изарди в чо­веш­кия труп, кой­то пре­ди бе­ше по стро­ен ка­то глава. Преди чо­ве­кът да е в със­то­яние да при­еме в гла­ва­та си си­ли­те на Амсхаспандите и да я офор­ми с тях, тру­път на чо­ве­ка бе­ше в със­то­яние да при­еме те­че­ни­ята на 28-те Изарди. Носи ли той те­зи си­ли в се­бе си и днес?

Ако из­с­лед­ва­ме гръб­нач­ния мо­зък на човека, ще видим, че той пре­ми­на­ва по про­те­же­ние на гръб­на­ка в сноп нер­в­ни нишки, чи­ито ма­те­ри­ал от­вън е бял, а от­вът­ре сивкав, до­ка­то ма­те­ри­ята на мо­зъ­ка е бя­ла отвътре, а от­вън е сивкава, т.е. точ­но обратното. Това има спе­ци­ал­но значение. Интересното се­га е, че по ця­ло­то про­те­же­ние на гръб­нач­ния стълб от гръб­нач­ния мо­зък из­ли­зат нер­в­ни снопове, ко­ито зах­ран­ват нисши­те фун­к­ции на тялото. Те ми­на­ват от­го­ре на­до­лу и се раз­п­рос­ти­рат в ця­ло­то тяло. Колко та­ки­ва нерв ни сно­по­ве съществуват? Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем тех­ния брой, тряб­ва на­й-­нап­ред да си от­го­во­рим на въпроса: от­къ­де ид­ват те? Защото то­ва имен­но са сноповете, об­ра­зу­ва­ни от те­че­ни­ята на 28-те Изарди. Поради та­зи при­чи­на има­ме 28 до 31 двой­ки от­к­ло­ня­ва­щи се на­ля­во и на­дяс­но от гръб­нач­ния мо­зък нер­в­ни сно­пове. Вие знаете, че пре­ди да бъ­де об­ра­зу­ван на земята, чо­ве­кът е бил об­ра­зу­ван и по вре­ме­на Старата луна. През Старата лу­на в чо­ве­ка се об­ра­зу­ва­ли на­й-­нап­ред са­мо 28 нер­в­ни сно­по­ве ка­то основа. След това, кога­то Старата лу­на пре­ми­на­ла в със­то­яни­ето на днеш­на­та земя, към те­зи нер­в­ни окон­ча­ния се при­ба­вят още две до три. Затова бро­ят на 28-те Изарди, ко­ито слу­же­ха на вис­ши­те ге­нии още на Старата Луна, се уве­ли­чи с още три. Тези до­пъл­ни­тел­ни Изарди бя­ха необходими, за­що­то на зе­мя­та тряб­ва­ше да бъ­де под гот­ве­но по­-вис­ше­то офор­мя­не на човека. Тези три са спе­ци­али­зи­ра­ни ­
само вър­ху човека, те ня­мат за­да­чи в природата. Това е мно­го ин­те­рес­но да се наблюдава.

А се­га из­вън­ред­но ин­те­рес­но е та­ка да се прос­ле­дят всич­ки те­зи процеси, че в об­се­га на наб­лю­де­ни­ето ни да по­пад­не не са­мо човекът, а и при­ро­да­та навън. Защото чо­ве­кът е об­ра­зу­ван пос­те­пен­но вслед­с­т­вие консте­ла­ци­ите на ве­ли­ка­та при­ро­да навън. Ако на­ша­та зе­мя не се на­ми­ра­ше в бли­зост до слънцето, око­ло което тя се за­вър­та в про­дъл­же­ние на ед­на година, ако в ней­на бли­зост не се на­ми­ра­ше луната, ко­ято се за­върта око­ло зе­мя­та за един ме­сец и при то­ва пре­ми­на­ва през че­ти­ри фази, то чо­ве­кът ще­ше да бъ­де различен, тъй ка­то всич­ки из­б­ро­ени не­ща се на­ми­рат в стро­го ус­та­но­ве­на връз­ка по­меж­ду си. По един на­чин въз­действу­ват све- т­ли­на­та и въздухът, ко­га­то слън­це­то ос­ве­тя­ва зе­мя­та от ед­на точ­ка на небето, и по раз­ли­чен начин, ко­га­то я ос­ве­тя­ва от дру­га точка. Защо то­ва е така? Защото с илю­зор­но­то дви­же­ние на слън­це­то е свър­за­на смя­на­та в ръ­ко­вод­с­т­во­то меж­ду Амсхаспандите. В про­дъл­же­ние на шест месеца, ме­сец след месец Амсхаспандите си прех­вър­лят водачеството. Това е свър­за­но с пре­ми­на­ва­не­то на слън­це­то през два­наде­сет­те зо­ди­акал­ни знака. След все­ки шест ме­се­ца от­но­во на ред ид­ва един Амсхаспанд и по­ема во­да­чеството, та­ка че ед­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на Амсхаспанда се па­да през лятото, а дру­го­то през зим­ни­те месеци. Всяка го­ди­на един Амсха- спанд ръ­ко­во­ди за пе­ри­од от два месеца, и в рам­ки­те на ръ­ко­вод­с­т­во­то му се сме­нят Изардите, те се сме­нят точ­но със про­мя­на­та на луната. За- това за да пре­ми­не през че­ти­ри­те си фа­зи и за да се вър­не в пър­во­на­чал­ния си вид Луната се нуж­дае от 28 дни. Цикълът на Луната оз­на­ча­ва гра­фи­ка на ра­бо­та­та на Изардите, ци­къ­лът на Слънцето - гра­фи­ка на во­да­чес­т­во­то на Амсхаспандите.

Така об­ра­зу­ва­не­то на чо­веш­кия мо­зък с не­го­ви­те два­на­де­сет двой­ки нер­ви е свър­за­но с ци­къ­ла на слън­цето и с два­на­де­сет­те месеца. Това, ко­ето пред­с­тав­ля­ват на­вън в при­ро­да­та два­на­де­сет­те месеца, то­ва са в наша­та вътрешност, в гла­ва­та ни, два­на­де­сет­те двой­ки нерви. А това, ко­ето на­вън са 28-те лу­нар­ни дни, то­ва са 28-те нер­ви на гръб­нач­ния мо­зък в нас. И тъй ка­то при пре­ми­на­ва­не­то на зе­мя­та от ста­дия на Старата Луна към днеш­но­то и със­то­яние бе­ше не­об­хо­ди­мо да нав­ле­зе нов ред, към пре­диш­ни­те се при­ба­ви­ха три но­ви Изарди, от ко­ето въз­ник­на редът, в кой­то два­на­де­сет­те ме­се­ца по не­об­хо­ди­мост ва­ри­рат меж­ду 28 и 31 дена. Днешното ас­т­ро­но­ми­чес­ко раз­де­ле­ние не е съ­вър­ше­но точно, тъй ка­то три­те до­пъл­ни­тел­ни Изарди имат вли­яние един­с­т­ве­но вър­ху чо­ве­ка и мно­го мал­ко вър­ху външ­на­та природа. Ако ме­се­ца има­ше вина­ги 31 де- на, то то­га­ва дейс­т­ви­тел­но вър­ху чо­ве­ка щяха да въз­дейс­т­ву­ват всич­ки­те 31 Изарди. Те ре­гу­ли­рат фун­к­ци­ите на ор­га­нич­но­то тя­ло под главата, и по то­зи на­чин те­зи ор­га­нич­ни фун­к­ции дейс­т­ви­тел­но са свър­за­ни с раз­-
лич­ни­те ре­ген­тс­т­ва на Изардите, до­ри и те да се из­мес­т­ват при от­дел­ни­те хора. Първоначално те са свър­за­ни с под­реж­да­не­то на ве­ли­ка­та природа.

Така вие мо­же­те да над­ник­не­те дъл­бо­ко във връз­ка­та меж­ду вът­реш­ния стро­еж на чо­ве­ка с ду­хов­ния свят на ас­т­рал­ния план. В ня­кои по­пу­ляр­ни те­ософ­с­ки пи­са­ния се го­во­ри за "строителите"(Bildnern). Тук вие ги виж­да­те на дело, как ви въз­дейс­т­ву­ват от­вън на вът­ре и ви изграждат. Виж- дате съ­що кол­ко слож­на пос­т­рой­ка е човекът, как­ви съ­щес­т­ва се тру­дят за да мо­же да бъ­де пос­т­ро­ен човека, то­ва слож­но съ­щество. Шест ка­те­го­рии ду­хо­ве тряб­ва да са налице, за да мо­же да бъ­де пос­т­ро­ена раз­би­ра­ща­та му глава. И 28 до 31 по­-нис­ши ду­ха тряб­ва да са на­ли­це за да ста­нат въз­мож­ни тру­път му и всич­ки не­го­ви функции. Това е ед­на прек­рас­на връз­ка меж­ду чо­ве­ка и ду­хов­ния свят. Така ще разберете, че не е дос­та­тъч­но проз­рени­ето за от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към безкрайното, че не е дос­та­тъч­но са­мо да бърборим, как чо­ве­кът е роден от ду­хов­ния свят, а че е не­об­хо­ди­мо да из­с­лед­ва­ме тър­пе­ли­во как точ­но е ста­на­ло това. За все­ки орган, кой­то се на­ми­ра в чо­веш­ко­то тя­ло окул­тис­тът мо­же да по­со­чи съществата, ко­ито са го пос­т­ро­или от вън. Това е ед­на окул­т­на анатомия, ко­ято ни от­веж­да от ре­зул­та­ти­те в се­тив­ния свят към при­чи­ни­те в ду- ховния. Резултатите виж­да този, кой­то наб­лю­да­ва све­та не­пос­ред­с­т­ве­но със се­ти­ва­та си, при­чи­ни­те мо­гат да се ви­дят са­мо чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не при­веж­да­ме аб­с­т­рак­т­ни до­ка­за­тел­с­т­ва в все­въз­мож­ни ло­ги­чес­ки зак­лю­че­ния от­нос­но би­ти­ето на ду­хов­ния свят. Защото всичко, ко­ето мо­же да бъ­де доказано, би мог­ло да бъ­де и опро- вергано. Срещу всич­ко мо­же да се при­ве­де не­що противно. Но не ста­ва ду­ма за това. Ако оба­че от­дел­ни­те поз­на­ния се съ­бе­рат та­ка че да съв­па­дат с резултатите, ко­ито са на­ли­це в се­тив­ния свят, то­га­ва мо­же да се стиг­не до­там да се приз­нае за пра­вил­но проз­ря­но­то от окул­тиста от­нос­но въз­ник­ва­не­то на чо­ве­ка от ду­хов­ния свят. На пер­сий­ци­те не им хрум­на да бро­ят 28-те нер­в­ни сно­по­ве по гръб­нач­ния стълб, те ви­дя­ха 28-те Иза- рди на дело. Вие мо­же­те да от­к­ри­ете це­лия чо­век в ми­толо­ги­ите и ле- гендите. Оттам ид­ва го­ля­ма­та прив­ле­ка­тел­ност на ис­тин­с­ко­то окул­т­но из­с­лед­ва­не на све­та на легендите.

Тези явления, ко­ито раз­г­ле­дах­ме тук, вие мо­же­те да от­к­ри­ете нав­ся­къ­де в тай­ни­те шко­ли от Персия до Централна Европа у друидите. Дали ве­ли­ки­ят дух, на ко­го­то са под­чи­не­ни Амсхаспандите се на­ри­ча Ахура Маз- да, Ормузд или Хуу - как­то го на­ри­чат в дру­ид­с­ки­те школи, не е от зна- чение. Тези шко­ли поз­на­ваха ду­хов­ни­те същества, ко­ито са да­де­ни на хо­ра­та в митологиите. Отделните бо­го­ве и ду­хо­ве не са фан­тастич­ни из­мис­ли­ци на на­род­на­та фантазия. Този, кой­то го­во­ри за "на­род­на фанта- зия" има из­вес­т­но ос­но­ва ние, но за фан­та­зия не мо­же да се го­во­ри при тези, ко­ито са да­ли те­зи об­ра­зи на народите, а фан­та­зи­ята е на­ли­це в
днеш­ни­те об­ра­зо­ва­ни учени, ко­га­то го­во­рят за на­род­на фантазия, ко­ято съв­сем не съществува. Много чес­то об­ра­зо­ва­нос­т­та е по­-с­т­раш­но су­еве­рие от­кол­ко­то това, ко­ето са­ма­та тя оп­ре­де­ля ка­то су­еверие. В ми­то­ве­те и ле­ген­ди­те чес­то мо­же да се от­к­рие много, мно­го по­-дъл­бо­ка мъдрост, тъй ка­то те се от на­сят до про­из­хо­да на нещата, кой­то се на­ми­ра зад се­тив­но­то в сфе­ра­та на невидимото. Когато пред­п­риеме та­ко­ва наблю- дение, чо­ве­кът ся­каш прес­та­ва да бъ­де зат­во­рен в соб­с­т­ве­на­та си ко­жа и ся­каш би­ти­ето му се про­дъл­жа­ва от­вът­ре навън. Той опоз­на­ва същест- вата, ко­ито се на­ми­рат в ду­хов­ния свят, те са го сформи­ра­ли и той мо­же от­но­во да вле­зе във връз­ка с те­зи същества. Защото ста­ва ду­ма за ед­но дейс­т­ви­тел­но вли­за­не във връз­ка с те­зи същества, ко­ето из­во­юва­ме пос­ред­с­т­вом ниш­ка­та на познанието, ко­ято во­ди към вис­ши­те светове. Ние се из­кач­ва­ме от ви­ди­ми­те за се­ти­ва­та ре­зул­та­ти към свръхсетивните, не­ви­ди­ми причини. Посредством ниш­ка­та на поз­на­ни­ето чо­век ста­ва ед­но с вселената.

В то­зи сми­съл ние мо­жем да до­ба­вим още много, мно­го неща, но за да не раз­тя­га­ме още днеш­но­то ни наблюдение, бих же­лал да го за­вър­ша с един факт от гер­ман­с­ка­та митология, кой­то ще ви покаже, как от ед­на стра­на се случ­ват не­ща­та в раз­ви­ти­ето на човечеството, и как от дру­га стра­на как те­зи съ­би­тия би­ват съх­ра­ня­ва­ни в мита, как ня­кои не­ща се за­паз­ват в обик­но­ве­на­та на­род­на вяра.

Това, ко­ето днес е физическо, по­-ра­но бе­ше из­ця­ло духовно. Преди да се об­ра­зу­ват те­зи два­на­де­сет мо­зъчни нерви, съ­щес­т­ву­ва­ха един­с­т­ве­но ас­т­рал­ни­те течения, ко­ито нав­ля­зо­ха в гла­ва­та на човека, и пре­ди да се об­ра­зу­ват 28-те нер­в­ни окон­ча­ния на гръб­нач­ния стълб, на­ли­це бя­ха един­с­т­ве­но съ­от­вет­ни­те ас­т­рал­ни течения. Как въз­ник­ват в чо­ве­ка те­зи нер­в­ни натрупвания? По след­ния начин: помислете, че пър­во­на­чално е има­ло ед­на водниста, ти­нес­та течност. Представете си мо­зъ­ка по то­зи начин. Вие все още мо­же­те да наб­лю­да­ва­те то­ва в та­зи част на мозъка, ко­ято е ос­та­на­ла водниста, течна. Когато мо­зъ­кът ста­не мно­го твърд, се по­явя­ва т.нар. мо­зъч­на течност. Нашият мо­зък е пред­хож­дан от един та­къв вод­нист мозък, кой­то пос­те­пен­но се е желирал. Най-напред та­зи вод­нис­та ма­са бе­ше про­ник­на­та във всич­ки по­со­ки от ас­т­рал­ни течения, ка­то по про­дъл­же­ние на те­зи те­че­ния ма­те­ри­ята се же­ли­ра и втвърди, и та­ка въз­ник­на­ха нервите. Там къ­де­то днес про­ти­чат нерви, пър­во­на­чал­но про­ти­ча­ха ас­т­рал­ни течения, след то­ва етер­ни течения, и на­й-­нак­рая са­ми­те фи­зи­чес­ки нерви. Представете си как чо­ве­кът пос­те­пен­но се втвърдява. Масата ед­ва се бе­ше пре­вър­на­ла в хрущял, ко­га­то се по­яви пър­вия за­ча­тък на гръб­на­чен стълб. Костната об­вив­ка бе­ше все още мно­го мека. От- ляво и от­дяс­но се вли­ва­ха ас­т­рал­ни­те течения, ко­ито по­-къс­но се пре­вър­на­ха в нервни­те окон­ча­ния от две­те стра­ни на гръб­нач­ния стълб. Така
ние се об­ръ­ща­ме към ед­на древ­на епоха, в която 28-те Изарди за­поч­на­ха пос­те­пен­но да из­п­ра­щат в чо­ве­ка сво­ите - на­й-­нап­ред ас­т­рал­ни - тече- ния.

28-те Изарди съ­що има­ха свой предводител, свой господар, кой­то се рад­ва­ше на по­чит сред Изардите и Амсхаспандите. Този те­хен пред­во­ди­тел бе­ше един вид майстор, той бе­ше ед­но бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но съ­щество. Ако пог­лед­нем на­зад към те­зи древ­ни епохи, то ние ще го ви­дим да ра­бо­ти така, че ко­ман­д­ва 28 Изарди, ко­ито из­п­ра­щат ас­т­рал­ни­те те­че­ния в чо­ве­ка и ги дирижират. Цялата зе­мя бе­ше обър­на­та от та­зи ас­т­рал­на сфера. И така, как­то днес вет­ро­ве­те пре­си­чат зем­на­та атмосфера, та­ка и ас­т­рал­ни­те те­че­ния преси­ча­ха чо­веш­ко­то тяло. Древните яс­но­вид­ци на­ис­ти­на виж­да­ха те­че­ни­ята в гла­ва­та и по про­те­же­ние на гръбнака, ко­ито пре­си­ча­ха ат­лан­т­с­кия човек. Това бе­ше един жив ас­т­ра­лен образ. Когато пос­те­пен­но се об­ра­зу­ва­ха фи­зи­чес­ки­те нерви, то­зи об­раз изчезна, ко­ето значи: про­из­хо­дът бе­ше забравен, бе­ше заб­ра­вено, как те­че­ни­ята бя­ха ди­ри­жи­ра­ни вът­ре в чо­веш­ко­то тяло.

Водачът на 28-те Изарди на­й-­нап­ред ко­ман­д­ва­ше при­род­ни­те си­ли в тях­но­то ежед­нев­но действие. В хо­да на го­ди­на­та всич­ко про­ти­ча­ше рит­мич­но и хармонично. В хо­да на де­ня не­ща­та бя­ха мал­ко не регулирани. Страховити гръмотевици, бури, бед­с­т­вия про­низ­ва­ха въз­ду­ха око­ло земята, ко­ято още съ­дър­жа­ше из­ця­ло астралното. Тогава богът, во­да­чът на 28-те Изарди, кой­то бе­ше дейс­т­ву­вал на­вън в при­ро­да­та сме­ни сце­на та си и се пре­мес­ти във вът­реш­нос­т­та на човека, в 28-те нер­в­ни те­че­ния на гръбнака. Той на­пус­на он­зи духо­вен оре­ол на зе­мя­та и раз­п­рос­т­ря си­ли­те си в човека. Германската ми­то­ло­гия на­ри­ча то­зи бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е съ­щи­ят бог, ко­го­то рим­ля­ни­те на­ри­чат Юпитер. Той с пра­во се по­чи­та ка­то бог на бурите, ка­то бог, кой­то пре­диз­вик­ва ураганите. Смята се че той е же­нен за Сиф, ас­т­рал­на­та зем­на атмосфера. Двамата имат ед­на дъщеря, ко­ято пред­с­тав­ля­ва не­що мно­го ин­те­рес но и характерно. Как е съз­да­де­на та­зи дъщеря? От това, че Тор е нав­ля­зъл във вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка и дейс­т­ву­ва в не­го пос­ред­с­т­вом 28-те нер­в­ни течения. Чрез те­зи нер­в­ни течения, хо­ра­та не въз­п­ри­емат съз­нател­но астрала, но в оп­ре­де­ле­ни из­вън­ред­ни състоя- ния, нап­ри­мер по вре­ме на из­пъл­не­ния със съ­ни­ща сън, те са в със­то­яние да го възприемат. За хората, ко­ито са осо­бе­но пред­раз­по­ло­же­ни към та­ки­ва възприятия, на­род­на­та вя­ра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е ни­що дру­го ос­вен дъ­ще­ря­та на Тор. В ми­на­ло то хо­ра­та все още са знаели, че Труд е ро­де­на там, къ­де­то Тор жи­вее със сво­ята съпруга. За- това те го на­рича­ли "Трудхайм" (Thrudheim, нем. Heim = дом).

Виждате, кол­ко дъл­бо­ка е връз­ка­та меж­ду на­род­ни­те вяр­ва­ния и окул­т­ни­те истини. Така мо­жем да хвърлим един пог­лед на­дъл­бо­ко в она­зи

Съществуват мно­го ве­ли­ки не­ща.

(Но сред видимото)

Няма ни­що по­-ве­ли­ко

От човека.