Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ДЕВЕТА

Насочвайки пог­лед на­зад вър­ху раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от Тайната на Голгота насам, ние по­лу­ча­ва­ме впечатлението, че Християнството, Христовият Импулс, е мо­жал да се вжи­вее сред европейската, сред аме­-

Днес бих ис­кал да опи­ша то­ва раз­ви­тие на Християнството, ка­то ци­ти­рам са­мо ня­кол­ко щриха, бих ис­кал да ги опи­ша във връз­ка с онова, ко­ето тряб­ва да жи­вее сред Антропософското Общество, ко­ето не са­мо трябва, а и мо­же да жи­вее сред Антропософското Общество, за­що­то оне­зи хора, ко­ито се чув­с­т­ву­ват прив­ле­чени към Антропософията от един чес­тен вът­ре­шен стремеж, имат то­зи стре­меж от на­й-­вът­реш­на­та част на тях­но­то същество.

Ако се от­не­сем се­га на­пъл­но се­ри­оз­но към въп­ро­са за пов­та­ря­щи­те зем­ни съществувания, ние тряб­ва да си кажем: всичко онова, което пред- ставлява един такъв вътрешен стремеж - стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, ко- ето го ангажира повече или по-малко в душата - един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.

Когато об­гър­нем с пог­лед въп­ро­са на Кармата по от­но­ше­ние на лично- стите, ко­ито се на­ми­рат за­ед­но в Антропософското Движение, мо­жем да открием, че всъщ­ност те­зи лич­нос­ти са има­ли без из­к­лю­че­ние пре­ди ­този зе­мен жи­вот един друг ме­ро­да­вен зе­мен жи­вот във вре­ме­то след Тайната на Голгота, та­ка щото, тъй да се ка­же те са би­ли ве­че пос­та­ве­ни във вре­ме­то на раз­ви­ти­ето на зем­но­то чо­ве­чес­т­во след Тайната на Гол- гота, че следователно те са тук на Земята за вто­ри път от Тайната на Голгота насам.

Тук въз­ник­ва следователно ве­ли­ки­ят въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?

Даже външно, ек­зо­те­рич­но мо­же да се види, че да­же такива, съв­сем дъл­бо­ко сто­ящи в хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие хора, ка­то све­ти Августин, са има­ли из­каз­ва­ния ка­то това: християнството не съществува само от идването на Христос на Земята, а и преди идването на Христос е има- ло християни, само че те не са били наричани така. Така каз­ва све­ти Августин.

Онзи, кой­то про­ник­ва по­-дъл­бо­ко в ду­хов­ни­те тай­ни на човечеството, кой­то мо­же да про­учи тай­ни­те на ду­хов­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то с на­ука­та на посвещението, ще тряб­ва да пот­вър­ди оба­че един та­къв въз-
глед, ка­то то­зи на све­ти Августин, в на­й-­дъл­бо­кия смисъл. Това е така. Само че то­га­ва се явя­ва дъл­бо­ка­та пот­реб­ност да тряб­ва да познаем, как е жи­вя­ла по­-ра­но това, ко­ето чрез Тайната на Голгота е ста­на­ло на Зе- мята ис­то­ри­чес­кия Христов Импулс.

Днес аз мога, бих казал, да обър­на вни­ма­ние увод­но вър­ху та­зи пре­диш­на фор­ма на Християнството чрез това, че ще из­хо­дя от впечатления, ко­ито мо­жа­ха да се по­лу­чат в бли­зост до мяс­то­то на на­шия ле­тен курс в Торки, на мястото, от къ­де­то из­хо­ди ду­хов­но­то те­че­ние на цар Артус, в Тинтагел. Ние мо­жах­ме да по­чув­с­т­ву­ва­ме впечатленията, ко­ито и днес още мо­гат да се по­лу­чат на оно­ва място, къ­де­то ня­ко­га е сто­ял за­мъ­кът на цар Артус с кръг­ла­та маса, впе­чат­ле­ни­ята имен­но от за­оби­ка­ля­ща­та то­зи за­мък ве­ли­чес­т­ве­на природа.

И ця­ло­то то­ва дейс­т­вие и тъ­ка­не на природата, всич­ко то­ва яв­но са при­ема­ли в се­бе си онези, ко­ито са би­ли за­ед­но и око­ло цар Артус. И важ­но­то е това, ко­ето мо­же­ха да при­емат оне­зи хора, ко­ито са би­ли око­ло цар Артус през пър­ви­те сто­ле­тия след Тайната на Голгота.

Сега бих ис­кал днес, обич­ни приятели, да раз­вия пред Вас, как то­зи осо­бен ду­хо­вен жи­вот е съ­щес­т­ву­вал на та­ки­ва места, как­ва­то е би­ла кръг­ла­та ма­са на Артус Тук аз тряб­ва да из­хо­дя от ед­но явление, ко­ето Вие всич­ки познавате.

Когато чо­век умира, той ос­та­вя зад се­бе си пър­во сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло и но­си със се­бе си сво­ето етер­но тя­ло още ня­кол­ко дни. След ня­кол­ко де­на той по­ла­га съ­що и етер­но­то тя­ло и жи­вее по­-на­та­тък в ас­т­рал­но то тя­ло и Аза. Това, ко­ето ста­ва тук с човека, кой­то е ми­нал през вра­та­та на смъртта, то се пред­с­та­вя на яс­но виж­да­щия пог­лед така, че той виж­да как чо­ве­кът се разтваря, раз­то­пя­ва се етер­но­то след смъртта. Човекът ста­ва все по­-го­лям и по-голям, но съ­щев­ре­мен­но все по­-не­ясен и по-неясен. Той се втъ­ка­ва вът­ре в Космоса.

Едно забележително, по­ляр­но про­ти­во­по­лож­но яв­ле­ние е ста­на­ло све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ки във връз­ка с Тайната на Голгота. Какво ста­на следо-
вателно тогава, ко­га­то се из­вър­ши Тайната на Голгота? До то­га­ва Хри- стос бе­ше слън­че­во Същество, той при­над­ле­же­ше на Слънцето. Преди да ста­не Тайната на Голгота ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус сто­яха го­ре на тех­ни­те ска­лис­ти планини, гле­да­ха иг­ра­та на ро­де­ни­те от Слън- цето еле­мен­тар­ни съ­щес­т­ва и на те­зи ро­де­ни от Земята и чувствуваха: това, което играеше в тези сили, проникваше тяхното сърце, прониква- ше обаче преди всичко тяхното етерно тяло. С то­ва те при­ема­ха в се­бе си Христовия Импулс, кой­то се стру­еше от Слънцето и жи­ве­еше във всичко, ко­ето бе­ше про­из­ве­де­но от слън­че­во­то течение.

Следователно пре­ди Тайната на Голгота, из­хож­дай­ки от кръг­ла­та ма­са на Артус, ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус при­ема­ха в се­бе си слън­че­вия Дух, т.е. Христос пре­ди той да бе­ше сля­зъл на Земята. Тогава те из­п­ра­ща­ха сво­ите пра­те­ни­ци из ця­ла Европа, за да во­дят бор­ба с ди­во­ти­ята на ас­т­рал­ни­те те­ла на ев­ро­пейс­ко­то население, за да пре­чис­тят и ци­ви­ли­зо­ват то­ва ас­т­рал­но тяло, за­що­то та­зи бе­ше тях­на­та задача. И ние виж­да­ме имен­но та­ки­ва хора, как­ви­то бя­ха ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус, да из­ли­зат от та­зи за­пад­на точ­ка на днеш­на Англия, виж­да­ме ги да но­сят на ця­ло­то то­га­ваш­но ев­ро­пейс­ко на­се­ле­ние това, ко­ето по­лу­ча­ва­ха от Слънцето, да пре­чис­т­ват ас­т­рал­ни­те те­ла на то­га­ваш­но­то ев­ро­пейс­ко население, ко­ето бе­ше мно­го ди­во в оно­ва време, по­не в сред­на и се­вер­на Европа.

Но след то­ва дой­де Тайната на Голгота. Какво ста­на в Азия? В Азия ста­на се­га оно­ва све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­ко събитие, чрез ко­ето оно­ва вис­ше слън­че­во Същество, ко­ето след то­ва хо­ра­та на­ре­ко­ха Христос, на­пус­на Слънцето. Това бе­ше за Христос един вид умиране. Христос на­пус­на Слънцето, как­то ние хо­ра­та на­пус­ка­ме Земята при умирането. Следова- телно Христос на­пус­на Слънцето, как­то един човек, кой­то умира, на­пус­ка Земята. И как­то при един човек, кой­то умира, ко­га­то на­пус­ка Зе- мята един окул­тен наб­лю­да­тел мо­же да виж­да не­го­во­то етер­но тяло, ко­ето той по­ла­га след око­ло три дни, и изос­та­вя на Земята сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, та­ка и Христос ос­та­ви в Слънцето онова, ко­ето на­ми­ра­те опи­са­но в мо­ята кни­га Теософия ка­то сед­ми член на чо­веш­ко­то същество, ка­то Човек-Дух.

Христос "Умря от Слънцето", той ум­ря от Слънцето сли­зай­ки до­лу на Земята, дой­де до­лу на Земята. От то­зи мо­мент от Голгота мо­же­ше да се виж­да онова, ко­ето бе­ше не­гов Дух-Живот. След смър­т­та ние ос­та­вяме жиз­не­ния етер, етер­но­то тяло, жиз­не­но­то тяло; след тази космическа смърт Христос остави на Слънцето своя Човек-Дух и в околността на Земята своя Дух-Живот. Така що­то от Тайната на Голгота на­сам Земята е об­лъх­ва­на от Дух-Живот на Христос ка­то от не­що духовно.

Но фи­зи­чес­ки­те от­но­ше­ния за мяс­то са съ­вър­ше­но раз­лич­ни за ду­хов­ния жи­вот в срав­не­ние с те­зи за фи­зи­чес­кия живот. Този Дух-Живот на Христос мо­же­ше да бъ­де виж­дан пре­ди всич­ко от ир­лан­д­с­ки­те мисте- рии, от мис­те­ри­ите на Хиберния и той мо­же­ше да бъ­де виж­дан пре­ди всич­ко от ри­ца­ри­те на кръг­ла­та ма­са на Артус. Така що­то до Тайната на Голгота от то­ва мяс­то из­хож­да­ше в дейс­т­ви­тел­ност Христовият Импулс на Слънцето. Тези Импулси на Христос бя­ха при­ема­ни от Слънцето. След то­ва и си­ла­та на ри­ца­ри­те на Артус ста­на по-малка, намаля. Обаче те сто­яха жи­во вът­ре в Христовия Дух-Живот, кой­то об­лъх­ва­ше Земята с кос­ми­чес­ка конфигурация, в кой­то те пос­то­ян­но жи­ве­еха и пос­то­ян­но ста­ва­ше та­зи иг­ра на свет­ли­на­та и въздуха, в кой­то ста­ва­ше та­зи иг­ра на еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва от го­ре и еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва отдолу.

Представете си: когато гледаме така рифа, върху който отгоре се на- мира замъкът на цар Артус, ние виждаме как отгоре играе Слънцето в светлината и въздуха, от долу възлизащи и играещи елементарните същества на Земята. Горе еле­мен­тар­ни­те същества, до­лу еле­мен­тар­ни­те съ­щес­т­ва Слънце и Земя в жи­во взаимодействие.

Обаче през сто­ле­ти­ята след Тайната на Голгота всич­ко то­ва ста­ва­ше в Духа-Живот на Христос. Така що­то в та­зи иг­ра на мо­ре­то и скалите, на въз­ду­ха и свет­ли­на­та от оно­ва мяс­то вът­ре във всич­ки то­ва иг­ра­еше съ­щев­ре­мен­но ка­то в ед­но ду­хов­но сияние, оба­че сред при­род­ни­те факти, ду­хов­ни­ят факт на Тайната на Голгота. /Виж рис. №5 /.

Разберете ме добре, обич­ни приятели. В ми­на­ло­то хо­ра­та гле­да­ха на­вън в мо­ре­то и те бя­ха пра­ви­ли ве­че оне­зи упражнения, ко­ито пра­ве­ха 12-те ри­ца­ри око­ло крал Артус, ко­ито уп­раж­не­ния се опи­ра­ха на тай­ни­те на зодиака, те виж­да­ха - в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­-

ле­тие - не са­мо иг­ра­та на природата, а бе­ше така, ка­то че за­поч­ва­ха да четат, съ­що как­то че има­ме пред нас ед­на книга, в ко­ято мо­жем да се пу­лим или мо­жем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчва- ше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата - всичко това е конфигурирано,

Когато я разчиташе, той че­те­ше ду­хов­ния факт на Тайната на Голгота, за­що­то всич­ко то­ва бе­ше про­ник­на то от Духа-Живот на Христос.

Тайната на Голгота ста­на от­въд в Азия, тя бе­ше об­х­ва­на­ла душите, сър­ца­та на хората, вжи­вя се дъл­бо­ко в душите, в сър­ца­та на хората. Трябва да на­со­чим вед­нъж пог­лед вър­ху онези, ко­ито бя­ха пър­ви­те хрис­ти­яни, за да видим, как­во пре­об­ра­зу­ва­не из­пи­та­ха те в тех­ни­те души. Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше сля- зъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земя- та своя Аз - а заедно с него и своето Духовно-Себе - този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.

Така що­то ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчет- лива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение - сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и вода- та, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората - от Палестина през Гърция до Италия и Испания.

Така що­то мо­жем да кажем: от една страна това течение минава през природата, от друга страна през сърцата на хората. Тези две те­че­ния се дви­жат ед­но към друго, ед­но сре­щу друго: едното, което става още в природата, което и днес още е при езическото течение, то носи преди христинския, езическия Христос, Христос, който е бил разпрост- ранен като слънчево същество от такива хора като рицарите на кръ- глата маса, но също и от много други, преди да стане Тайната на Гол- гота. Това те­че­ние но­си пре­дих­рис­ти­ян­с­кия Христос съ­що още и във вре­ме­то на Тайната на Голгота, но­си го през света. И ед­на го­ля­ма част от онези, ко­ито го носеха, бе­ше из­ляз­ла от течението, ко­ето об­х­ва­ща­ме под име­то те­че­ние на кръг­ла­та ма­са на Артус. Ние и днес мо­жем да се на­тък­нем на те­зи неща: тук имаме езическо християнство, християн- ство, което не е свързано с историческото Събитие на Голгота.

Долу ид­ва­що­то нас­ре­ща е Християнството, ко­ето е свър­за­но с Тайната на Голгота, ко­ето ми­на­ва през сърцата, през ду­ши­те на хората. Две тече- ния, ко­ито се дви­жат ед­но сре­щу друго: предихристиянското христово течение, бих могъл да кажа, като етеризирано - християнското Хри-

Как мо­жем ние да на­ре­чем то­ва движение? Христос, кой­то бе­ше сля­зъл чрез Тайната на Голгота, про­ник­на в сър­ца­та на хората. Той про­ник­на в сър­ца­та на са­ми­те хо­ра от из­ток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания. Християнството на Граала се раз­п­рос­т­ра­ни чрез кръвта, през сър­ца­та на хо­рата. Христос пред­п­рие своя по­ход от из­ток на запад.

Насреща дой­де етер­ния ду­хо­вен об­раз на Христос от запад, про­из­ве­ден от Тайната на Голгота, оба­че но­сещ още в се­бе си Христос с тай­на­та на Слънцето.

Нещо величествено, чу­дес­но ста­ва зад ку­ли­си­те на све­тов­на­та история. От за­пад на­сам ези­чес­ко­то Християнство, Християнството на Артус, явя­ва­що се съ­що и под дру­ги имена; от изток насам Христос в сърца- та на хората. Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земя- та Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на изток. Срещата ста­на в 869 година. До та­зи го­ди­на ние има­ме яс­но раз­лич­но ед­но течение, ко­ето се дви­жи на се­вер през сред­на Европа, което, не­за­ви­си­мо да­ли се­га го на­ри­ча­ха Балдур или с ня­кое дру­го име, но­се­ше Христос ка­то ге­рой на Слънцето. И ри­ца­ри­те на Артус раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ха тях­на­та кул­ту­ра под фла­га на Христос ка­то слън­чев Герой.

Другото течение, ко­ето се ко­ре­ни вът­реш­но в сърцата, ко­ето по­-къс­но ста­на те­че­ние на Граала, мо­же да се ви­ди по­ве­че на юг ид­ва­що от изток, то но­си същинския, истинския, дейс­т­ви­тел­ния Христос. Течението ид­ва­що от за­пад но­си та­ка да се ка­же кос­ми­чес­кия об­раз насреща.

Срещата на Христос със са­мия се­бе си, на Христос като брат на хо­ра­та и на Христос ка­то слън­чев Герой, кой­то съ­щес­т­ву­ва още са­мо ка­то образ, та­зи среща, то­ва сли­ва­не на Христос с не­го­вия соб­с­т­вен об­раз ста­ва в 9-то столетие.

С то­ва аз Ви описах, как­во бе­ше те­че­ни­ето на вре­ме­то в пър­ви­те сто­ле­тия след Тайната на Голгота, в оне­зи пър­ви столетия, в които, как­то ве­че из­не­сох това, жи­ве­еха на Земята душите, ко­ито се­га от­но­во се пре­ро­де­ни на Земята и до­не­со­ха със се­бе си от ми­на­лия зе­мен жи­вот стремежа, да се дви­жат чес­т­но към Антропософското Движение. /Виж рис. №6 /.

Когато на­со­чим пог­лед вър­ху то­ва пъл­но със зна­че­ние те­че­ние на Артус от за­пад към изток, то се явя­ва ка­то оно­ва течение, ко­ето вна­ся слън­че­вия Импулс в зем­на­та цивилизация. По то­зи на­чин в то­ва те­че­ние на Ар-

тус се въл­ну­ва и тъ­че онова, ко­ето в хрис­ти­ян­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия мо­жем да на­ре­чем те­че­ни­ето на Михаел, оно­ва те­че­ние на Михаел в ду­хов­ния жи­вот на човечеството, в ко­ето ние ка­то мо­дер­ни хо­ра от­но­во нав­ли­за­ме от края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. След ка­то оно­ва ду­хов­но Същество, ко­ето с хрис­ти­ян­с­ко­то на­име­но­ва­ние мо­жем да на­ре­чем Габ- риел, бе­ше ца­ру­ва­ло 3 до 4 сто­ле­тия ка­то уп­рав­ля­ва­що съ­щес­т­во в ев­ро­пейс­ка­та цивилизация, то бе сме­не­но - в края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то сто­ле­тие - чрез гос­под­с­т­во­то на Михаел, ко­ето от­но­во ще трае 3 до 4 столетия, ще про­дъл­жа­ва да живее, тъ­че и въл­ну­ва в ду­хов­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то и в ко­ето ние се на­ми­ра­ме имен­но сега.

Понеже са­ми­те ние от­но­во жи­ве­ем вът­ре в те­че­ни­ето на Михаел, има­ме по­вод да обър­нем вни­ма­ни­ето вър­ху та­ки­ва те­че­ния на Михаел.

Ние на­ми­ра­ме то­ва те­че­ние на Михаел, ко­га­то на­со­чим пог­лед във вре- мето, ко­ето не­пос­ред­с­т­ве­но е пред­хож­да­ло Тайната на Голгота, вър­ху ан­г­лийс­кия запад, вър­ху из­хож­да­що­то от то­зи ан­г­лийс­ки за­пад те­че­ние на Артус, под­бу­де­но пър­во­на­чал­но от мис­те­ри­ите на Хиберния. Ние виж­да­ме в ед­на по­-с­та­ра фор­ма то­ва те­че­ние на Михаел, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху онова, ко­ето е ста­на­ло сто­ле­тия пре­ди раж­да­не­то на Тай- ната на Голгота от се­вер­на Гърция, от Македония, чрез оно­ва междуна- родно, кос­мо­по­ли­ти­чес­ко те­чение, свър­за­но с име­то на Александър Ве- лики, и е сто­яло под вли­яни­ето на он­зи светоглед, кой­то е из­вес­т­но под име­то Аристотелство. Това, ко­ето ста­на в пре­дих­рис­ти­ян­с­ко­то вре­ме чрез Аристотел и Александър, сто­еше то­га­ва вът­ре в гос­под­с­т­во­то на Михаел така, как­то се­га ние от­но­во сто­им вът­ре в гос­под­с­т­во­то на Ми- хаел. Тогава на Земята в ду­хов­ния жи­вот бе­ше Импулсът на Михаел как­то и сега. Винаги ко­га­то в зем­но­то чо­ве­чес­т­во нас­тъп­ва един Импулс на Михаел, то­га­ва е нас­тъ­пи­ло времето, в ко­ето онова, ко­ето е би­ло ос­но­ва­-

но в един кул­ту­рен център, в един ду­хо­вен център, се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в мно­го на­ро­ди на Земята, във всич­ки области, къ­де­то то­ва е възможно.

Това ста­на в пре­дих­рис­ти­ян­с­ко­то вре­ме чрез по­хо­ди­те на Александър Велики. Тогава това, ко­ето бе­ше до­би­то сред гръц­ка­та култура, бе раз­п­рос­т­ра­не­но сред оно­ва човечество, сред ко­ето то мо­же­ше да бъ­де раз- пространено. И ако бих­ме за­пи­та­ли Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за раз- пространение на духовния живот на вашето време? - те би­ха от­го­во­ри­ли на­ис­ти­на с ед­но дру­го име, но всъщ­ност би­ха отговорили: от импул- са на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от раз­лич­ните Архангели, ко­ито ца­ру­ват на сме­ни в културата, Михаел, кой­то е гос­под­с­т­ву­вал във вре­ме­то на Александър и се­га от­но­во ца­ру­ва в на­ше­то време, при­над­ле­жи на Слънцето. Онзи, кой­то е сме­нил Михаела след епо­ха­та на Александър Велики, но­си име­то Орифиел и той при­над­ле­жи на Сатурн. След то­ва Орифиел бива сме­нен от Анаел, ар­хан­ге­лът на Венера. Онзи архангел, кой­то е ца­ру­вал в 4-то, 5-то сто­ле­тие в ев­ро­пейс­ка­та цивилизация, Захариел, при­над­ле­жи на Юпитер. След не­го ид­ва Рафаел от сфе­ра та на Меркурий в оно­ва време, в ко­ето в ос­но­ва­та на онова, ко­ето се раз­ви­ва­ше ка­то ев­ро­пейс­ка циви- лизация, се раз­цъф­тя­ва­ше осо­бе­но един вид ме­ди­цин­с­ка­та кул­ту­ра в на­чи­на на мис­ле­не­то на хората. След то­ва към 12-то сто­ле­тие дой­де Са- маел. Самаел при­над­ле­жи на сфе­ра­та на Марс. Той бе сме­нен от Габриел ар­хан­ге­лът на сфе­ра­та на Луната. И се­га от 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то сто­ле­тие гос­под­с­т­во­то пое от­но­во Михаел, кой­то при­над­ле­жи на сфе­ра­та на Слънцето. Така вър­вят в ри­тъм нап­ред гос­под­с­т­ва­та вър­ху ду­хов­ния жи­вот на Земята чрез те­зи се­дем Същества от йе­рар­хи­ята на Арханге- лите. Следователно ко­га­то на­со­чим пог­лед в ми­на­ло­то - къ­де бе­ше пос­лед­но­то ца­ру­ва­не на Михаел? То бе­ше в епо­ха­та на Александър Велики. То бе­ше там ка­то онова, ко­ето бе­ше се раз­ви­ло през сто­ле­ти­ята ка­то гръц­ка цивилизация, бе пре­не­се­но в Азия, пре­не­се­но бе в Африка, кон­цен­т­ри­ра се в ду­хов­но мощ­ния град Александрия с не­го­ви­те бе­ле­жи­ти герои.

Това е ед­на осо­бе­на глед­ка за окул­т­но­то виждане. Ако оти­дем в те­зи ня­кол­ко сто­ле­тия пре­ди Тайната на Голгота; ние виждаме, как от Македо- ния преминава към изток - следователно отново от запад към изток, обаче далече на изток - течението, което виждаме също така оти- ващо от запад на изток, излизащо от англо-ирландските души. През вре­ме на ца­ру­ва­не­то на Александър Велики на Земята гос­под­с­т­ву­ва Михаел. През вре­ме на ца­ру­ва­не­то на крал Артус /Артур/ под гос­под­с­т­во­то на Михаел, кой­то се­га дейс­т­ву­ва от Слънцето на Земята, от Слънце- то е пре­не­се­но онова, ко­ето аз Ви описах.
Но как­во ста­на по-късно, ко­га­то Тайната на Голгота бе­ше минала, как­во ста­на по­-къс­но с раз­п­рос­т­ра­не­ни ето на ду­хов­ния способ, кой­то бе пре­не­сен чрез за­во­ева­тел­ни­те по­хо­ди на Александър Велики в Азия, с арис­то­тел­с­кия ду­хо­вен способ?

Ние виж­да­ме после, в съ­що­то време, в ко­ето Карл Велики ос­но­ва­ва в Европа по свой на­чин един вид хрис­ти­ян­с­ка култура, как от­въд в Азия, в пред­на Азия дейс­т­ву­ва Харун ал Рашид. Ние виж­да­ме съ­еди­не­но в дво­ре­ца на Харун ал Рашид всич­ко това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то из­точ­на­та мъдрост, ка­то ду­хов­ност в ар­хи­тек­ту­ра­та, в изкуството, в науката, в религията, в литературата, в поезията, във всичко. И ние виж­да­ме до Ха- рун ал Рашид един съветник, кой­то на­ис­ти­на през времето, ко­га­то стои до Харун ал Рашид, не е пос­ве­тен във всич­ко това, кой­то е бил пос­ве­тен в древ­ни времена, в ми­на­ли зем­ни съществувания. И ние виж­да­ме меж­ду те­зи два­ма хора, меж­ду Харун ал Рашид и не­го­вия съветник, на­пъл­но из­ме­не­но това, ко­ето е би­ло пре­не­се­но ка­то арис­то­те­ли­зъм в Азия, оно- ва, ко­ето са­ми­ят Аристотел бе­ше за­ел от древ­на­та мъд­рост и го бе­ше по­ка­зал на хората, ко­ито поучаваше; ние виждаме това, което беше алек- сандринизъм, което беше аристотелизъм, в двореца на Харун ал Рашид, обаче тук изцяло проникнато, изцяло пропито от арабизма, от мохаме- данизма.

И ние виж­да­ме след то­ва пре­не­се­но в хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие онова, ко­ето из­хож­да­ше от Харун ал Рашид, от арабизма. Ние виж­да­ме отново, бих мо­гъл да кажа, пре­не­се­но сред Християнството, вмък­на­то в Христи- янството, през Гърция, но осо­бе­но през се­вер­на Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.

Обаче Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник бя­ха ми­на­ли ве­че през вра­та­та на смър­т­та по-рано. От жи­во­та, кой­то се­га во­де­ха меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не над Земята, те сле­дя­ха това, ко­ето ста­ва­ше до­лу ка­то мо­ха­ме­да­но­-ма­вър­с­ки по­хо­ди в Испания, те сле­дя­ха от ду­хов­ния свят това, ко­ето са­ми бя­ха кул­ти­ви­рали и ко­ето се раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ше чрез тех­ни­те следовници. Харун ал Рашид вър­ше­ше то­ва повече, ка­то на­соч­ва­ше своя пог­лед от ду­хов­ния свят вър­ху Гърция, Италия, Испания; не- говият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.

Сега пред нас стои въпросът: какво е станало с Александър Велики, ка- кво е станало със самия Аристотел? Те бя­ха дъл­бо­ко свър­за­ни с гос­под­с­т­во­то на Михаел, оба­че не в оно­ва време, ко­га­то на Земята ста­на Тайната на Голгота.

Сега ние тряб­ва жи­во да си пред­с­та­вим два­та нас­рещ­ни образа. На Зе- мята се на­ми­рат хората, ко­ито са съв­ре­мен­ни­ци на Тайната на Голгота.

При та­зи сре­ща в ду­хов­ния свят ста­на ве­ли­ко­то обяснение, та­ка да се ка­же он­зи не­бе­сен съ­бор меж­ду мо­ха­ме­да­ни­зи­ра­ния арис­то­те­ли­зъм и хри- с­ти­яни­зи­ра­ния арис­то­те­ли­зъм - оба­че с хрис­ти­яни­зи­ра­ния в ду­хов­ния свят аристотелизъм.

Така ние мо­жем да кажем: тук в света, който като духовен свят гра- ничи непосредствено с нашия физически земен свят, се срещнаха Алек- сандър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия съветник, обяснявайки се помежду си върху по-нататъшния път на християнизирането на Европа, посочвайки към онова, което трябваше да дойде в края на 19-то столетие, в 20-то столетие, когато на земята отново ще може да бъде господството на Михаел.

И всич­ко то­ва възникна, ста­на ка­то оза­ре­но от оно­ва съ­би­тие на сре­ща­та на Христос със своя нас­ре­щен образ. Всичко то­ва сто­еше под то­ва впе- чатление. Духовният жи­вот на хо­ра­та в ду­хов­ния свят, кой­то гра­ни­чи

А до­лу на Земята в Константинопол се съб­ра­ха на ос­мия все­лен­с­ки съ­бор от­ци­те на цър­к­ва­та и съз­да­до­ха догмата, че чо­ве­кът не се със­тои от тяло, ду­ша и дух, а са­мо от тя­ло и ду­ша и ду­ша­та има ня­кои ду­хов­ни качества. Трихотомията - та­ка се на­ри­ча­ше тро­ич­ни­ят със­тав на чо­ве­ка от тяло, ду­ша и дух - три­хо­то­ми­ята бе изхвърлена. Който про­дъл­жа­ва­ше да вяр­ва в нея по­-на­та­тък в Европа, бе­ше обя­вен за еретик. Християн ски­те от­ци в Европа из­бяг­ва­ха при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва да го­во­рят ня­ко­га за трихотомията, за тяло, ду­ша и дух на човека, а го­во­ре­ха са­мо за тя­ло и душа.

Това, ко­ето ста­на ка­то тол­ко­ва ме­ро­дав­но съ­би­тие в свръх­се­тив­ния свят в 869 година, та­ка как­то аз Ви го описах, то хвър­ли сво­ите сен­ки до­лу в све­та на Земята. Тъмната епо­ха на Кали-Юга прие в ней­на­та тъм­ни на един осо­бен импулс, до­ка­то над нея ста­на това, ко­ето то­ку що Ви опи- сах.

Това бе­ше дейс­т­ви­тел­но­то про­ти­ча­не на събитията: във физическия свят Константинопол събор, в който бе взето решението да бъде изхвърлен духът от човешкото същество; в света непосредствено граничещ с физическия един небесен събор, който стана така, когато Христос сам срещна своя насрещен образ.

Но на не­бе­то бя­ха на ясно: трябва да се чака докато на Земята отново може да настъпи господството на Михаел. Обаче ви­на­ги се на­ми­ра­ха учители, ко­ито - ма­кар и та­ка да се ка­же в упа­дък - зна­еха не­що за това, ко­ето ста­ва всъщ­ност зад ку­ли­си­те на съществуванието; винаги се нами- раха учители, които - макар и понякога не твърде сполучливо - знаеха да опишат в образи това, което беше духовно съдържание на света, което стои на основата на онова, което става в света непосредствено граничащ с физическия свят. И та­ки­ва учи­те­ли на­ми­ра­ха по­ня­ко­га уши, ко­ито ги слушаха. И оне­зи уши, ко­ито ги слушаха, при­над­ле­жа­ха на хора, ко­ито слу­ша­ха за Християнството по та­къв начин, че във все­ки слу­чай те са­мо тук или там чу­ва­ха по ня­коя от­къс­на­та ду­ма за това, ко­ето тряб­ва да дой­де в 20-то столетие, след ка­то гос­под­с­т­во­то на Михаел ще е за­поч­на­ло отново.

Душите на те­зи хора, обич­ни приятели, се­дят във Вашите соб­с­т­ве­ни души, те бя­ха то­га­ва въп­лъ­те­ни на Земята и те бя­ха та­ки­ва души, ко­ито го­во­ре­ха за ид­ва­що­то гос­под­с­т­во на Михаел под вли­яни­ето на та­ки­ва импулси, как­ви­то те ид­ва­ха на Земята от он­зи не­бе­сен събор, за кой­то говорих.

От та­ки­ва из­жи­вя­ва­ния в ми­на­лия зе­мен живот, в пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия - не точ­но в 9-то столетие, а пре­ди то­ва и по­-къс­но - се раз­ви
стремежът, после, ко­га­то дой­де на Земята гос­под­с­т­во­то на Михаел в края на 19-то столетие, на­ча­ло­то на 20-то столетие, да гле­дат не­съз­на­тел­но към оно­ва място, къ­де­то се­га дейс­т­ви­тел­но под вли­яни­ето на гос­под­с­т­во­то на Михаел от­но­во се раз­ви­ва­ше ду­хо­вен живот. Това се по­са­ди в ду­ши­те на онези, ко­ито слу­ша­ха уче­ния съ­дър­жа­щи не­що от тай- ните, за ко­ито го­во­рих­ме днес.

Така се по­саж­да кар­ми­чес­ки в ду­ши­те копнежът, да дойдат при оно­ва Християнство, ко­ето тряб­ва­ше да бъ­де раз­п­рос­т­ра­не­но под вли­яни­ето на Михаел в края на 19-то, в на­ча­ло­то на 20-то сто­ле­тие чрез Антропосо- фията. И това, ко­ето те­зи ду­ши из­жи­вя­ха в миналото, на­ми­ра се­га в тях­но­то пре­раж­да­не своя израз, ка­то оп­ре­де­ле­ни ду­ши на­ми­рат дос­тъп до Антропософското Движение.

Учения, ко­ито са свър­за­ни с един вид сли­ва­не на ста­ро­то пред­х­рис­ти­ян­с­ко кос­ми­чес­ко Християнство и на вът­реш­но­то хрис­ти­ян­с­ко учение, учения, ко­ито са свър­за­ни с ду­хов­ния жи­вот и тъ­ка­не в при­ро­да­та и ко­ито въп­ре­ки то­ва мо­жа­ха да се свър­жат с Тайната на Голгота, се пре­да­ва­ха неп­рес­тан­но на Земята във времето, ко­га­то душите, ко­ито се­га се чув­с­т­ву­ват прив­ле­че­ни към Антропософията, бя­ха ми­на­ли ве­че през вра­та­та на смъртта, жи­ве­еха в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане, ка­то ня­кои от тях съ­що сли­за­ха на Земята въп­лъ­ща­вай­ки се. Ние виждаме, как на Зе­мя­та про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят древ­ни­те учения, ко­ито още виж­даха Християнството по кос­ми­чес­ки начин, древ­ни­те учения, ко­ито пре­да­ва­ха тра­ди­ции свър­за­ни с древ­ни­те мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където препо- даваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр. Ние виж­да­ме как та­ки­ва уче­ния жи­ве­еха и тъ­ча­ха нап­ри­мер в спо­ме­на­тия пред Вас през ми­на­ла­та не­де­ля Брунето Латини. Брунето Латини, ве­ли­ки­ят учи­тел на Данте, но­се­ше та­ки­ва уче­ния в се­бе си. Ние виж­да­ме как по то­зи на­чин се пре­да­ва по­-на­та­тък това, ко­ето още има­ше връз­ка меж­ду кос­ми­чес­ко­то Християнство и чис­то човешкото, зем­но Християн- ство, ко­ето взе все по­ве­че над­мо­щие на Земята.

Този бе­ше сре­щу­по­лож­ни­ят образ, на кой­то от­го­ва­ря­ше зем­ни­ят съ­бор в Константинопол: че по начина, както ви разказах, непрестанно е съще- ствувала една връзка между онова, което ставаше в духовните свето- ве, в света непосредствено граничещ с физическия свят и самия физи- чески свят. Съществуваше ед­на неп­рес­тан­на връзка.

Така на­й-з­на­ме­ни­ти­те учи­те­ли от Шартр се чув­с­т­ву­ва­ха вдъх­но­ве­ни от дейс­т­ви­тел­ния Александър и от дейс­т­ви­тел­ния Аристотел, но съ­що и по един пре­въз­хо­ден на­чин от Платон и от всич­ко онова, ко­ето от Платон и
не­оп­ла­то­низ­ма се опи­ра­ше на ца­ру­ва­ща­та то­га­ва в Средновековието мистика.

Е слу­чи се не­що мно­го важно. Онези хора, ко­ито се съ­би­ра­ха пре­дим­но око­ло Михаел, ко­ито следователно бя­ха пре­дим­но въп­лъ­те­ни в епо­ха­та на Александър Велики, жи­ве­еха се­га в ду­хов­ния свят. Те гле­даха до­лу на Земята към това, ко­ето бе­ше хрис­ти­ян­с­ко раз­ви­тие чрез учи­те­ли­те от Шартр. Обаче те ча­ка­ха до­ка­то учи­те­ли­те от Шартр, последните, ко­ито още уче­ха за кос­ми­чес­ко­то Християнство, оти­ват го­ре в ду­хов­ния свят. И има­ше оп­ре­де­лен момент, един мо­мент в края на 12-то столетие, в на­ча­ло­то на 13-то столетие, ко­га­то се срещ­на­ха та­ка да се ка­же в свръх­се­тив­на­та сфера, в свръх­зем­на­та сфера, гра­ни­ча­ща не­пос­ред­с­т­ве­но със зем­на­та сфера, ус­т­ро­ени­те по­ве­че пла­то­ни­чес­ки учи­те­ли от Шартр с онези, ко­ито бя­ха ми­на­ли през не­бес­ния съ­бор в 869 година. И то­га­ва станаха, ако мо­га да се из­ра­зя три­ви­ал­но­-зем­но вър­ху то­зи въз­ви­шен въпрос, то­га­ва ста­на­ха един вид пре­го­во­ри меж­ду тези, ко­ито то­ку що се бя­ха из­диг­на­ли в ду­хов­ния свят ид­вай­ки от Школата в Шартр и тряб­ва­ше да про­дъл­жат от се­га на­та­тък тях­но­то раз­ви­тие в ду­хов­ния свят, и оне­зи другите, ко­ито тряб­ва­ше не­пос­ред­с­т­ве­но да сля­зат до­лу на Земята, меж­ду ко­ито се на­ми­раха не­пос­ред­с­т­ве­ни­те ин­ди­ви­ду­ал­ност на Алек- сандър и Аристотел, ко­ито след то­ва се въп­лъ­ти­ха не­пос­ред­с­т­ве­но в ор­де­на на Доминиканците. И в това, ко­ето днес е та­ка кри­во разбрано, ко­ето би зас­лу­жа­ва­ло да бъ­де по­-дъл­бо­ко поз­на­то в не­го­во­то значение, в това, ко­ето се яви ка­то схоластика на Земята, ста­на под­го­тов­ка­та на вси- ч­ко по-късно, ко­ето след то­ва тряб­ва­ше да ста­не в след­ва­ща­та епо­ха на Михаел.

И за да се вжи­ве­ят доб­ре в Християнството, за да сто­ят все­ця­ло вът­ре в Християнството, се въп­лъ­ти­ха на Земята онези, ко­ито при­над­ле­жа­ха на сфе­ра­та на Михаел, ко­ито бя­ха жи­ве­ли в ста­ра­та епо­ха на Александър, не бя­ха из­пи­та­ли пър­ви­те сто­ле­тия на Християнството или ми­на­ха през те­зи сто­ле­тия са­мо в не­ме­ро­дав­ни въплъщения, те се въплътиха, за да се вжи­ве­ят имен­но в Християнството, въп­лъ­ти­ха се в ор­де­на на Доминика- нците или дру­ги хрис­ти­ян­с­ки ордени, но глав­но в ор­де­на на Доминикан- ците. След то­ва те ми­наха през вра­та­та на смър­т­та в ду­хов­ния свят и дейс­т­ву­ва­ха по­-на­та­тък от ду­хов­ния свят.

И то­га­ва в 15-то сто­ле­тие - про­дъл­жа­вай­ки в 16-то столетие, от­но­ше­ни­ята на вре­ме­то са съ­вър­ше­но дру­ги за ду­хов­ния свят - през 15-то сто­ле­- тие ста­на в свръх­се­тив­ния свят, про­ве­де­но бе в свръх­се­тив­ния свят оно­ва учение, ко­ето са­ми­ят Михаел пре­да­ва­ше на сво­ите последователи. Беше ос­но­ва­но то­га­ва та­ка да се ка­же ед­на ду­хов­на Школа, ед­на Школа, в ко­ято са­ми­ят Михаел бе­ше Учител, ед­на Школа, в ко­ято взе­ха учас­тие съ­от­вет­ни­те чо­веш­ки души, ко­ито в ми­на­ло­то бя­ха вдъх­но­ве­ни имен­но

В та­зи Школа бе нап­ра­вен един пог­лед вър­ху същ­нос­т­та на съ­щес­т­ву­ва­щи­те в ми­на­ло­то мистерии. На ду­ши­те бе да­де­но ед­но точ­но поз­на­ние вър­ху древ­ни­те мис­те­рии. Хвърлен бе един пог­лед в ми­на­ло­то вър­ху мис­те­ри­ите на Слънцето, вър­ху мис­те­ри­ите на планетите. Обаче от­к­ри­та бе съ­що ед­на пер­с­пек­ти­ва за бъдещето, за това, ко­ето тряб­ва­ше да за­поч­не в но­ва­та епо­ха на Михаел, нас­тъп­ва­ща­та в края на 19-то столетие, в ко­ято се­га се намираме. Всичко то­ва ми­на то­га­ва през душите. Това бя­ха от­но­во съ­щи­те души, ко­ито в на­ша­та епо­ха на Михаел се чув­с­т­ву­ва­ха прив­ле­че­ни към Антропософското Движение.

Междувременно на Земята стана, бих мо­гъл да кажа, пос­лед­но­то сблъск- ване. Харун ал Рашид се въп­лъ­ти отново, ос­но­ва в то­ва не­го­во пре­раж­да­не им­пул­са на материализма, яви си ка­то Бако /Бейко/ от Верулам. Универсалността на Бако от Верулам е от Харун ал Рашид, но съ­що и това, ко­ето жи­вее ка­то интелектуалност, ка­то ма­те­ри­али­зъм в Бако, а от Харун ал Рашид. Бейкън се яви ка­то пре­ро­де­ни­ят Харун ал Рашид. Не- говият съ­вет­ник из­ми­на един друг път и се яви ка­то Амос Комениус в съ­ща­та епоха.

И та­ка ние виждаме, че през вре­ме ко­га­то в 14-то, 15-то, 16-то, 17-то сто­ле­тие и т.н. Християнството ми­на­ва­ше в свръх­се­тив­ния свят през сво­ето по­-на­та­тъш­но глав­но раз­ви­тие в ос­вет­ле­ни­ето на аристотелизма, на Земята бе ос­но­ван материализмът: основан в науката от Бейкън, пре- роденият Харун ал Рашид, основан в педагогиката, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид. И два­ма­та дейс­т­ву­ва­ха заедно.

Когато ми­на­ха през вра­та­та на смъртта, Амос Комениус и Бейкън про­из­ве­до­ха не­що за­бе­ле­жи­тел­но в ду­хов­ния свят. Когато Бако от Верулам ми­на през вра­та­та на смъртта, по­ка­за се, как от не­го­во­то етер­но тя­ло чрез осо­бе­ния на­чин на мислене, кой­то бе­ше прак­ти­ку­вал в сво­ето въп­лъ­ще­ние ка­то Бейкън, из­ли­за­ше цял един свят от идоли, от де­мо­ни­чес­ки идоли, ко­ито из­пъл­ва­ха ду­хов­ния свят, за кой­то Ви говорих, в кой­то се про­яви­ха пос­ле­дейс­т­ви­ята на он­зи ду­ше­вен съ­бор меж­ду ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­те на Александър Велики и на Аристотел и други, ко­ито бя­ха при­ели уче­ни­ето на Михаел. В то­зи свят се раз­п­рос­т­ра­ни­ха идоли.
Работата стои така, как­то аз я опи­сах в мо­ята пър­ва мис­те­рий­на драма, че това, ко­ето ста­ва на Земята, има мощ­ни въз­дейс­т­вия в ду­хов­ния свят. Земният ду­хо­вен спо­соб на Бейкън про­из­ве­де ед­но буй­но обър­к­ва­що въз­дейс­т­вие в ду­хов­ния свят, ко­ето раз­п­рос­т­ра­ни цял един свят от идо- ли.

И от това, ко­ето Амос Комениус бе­ше ос­но­вал на Земята всъщ­ност ка­то един вид ма­те­ри­алис­тич­на педагогика, бе об­ра­зу­ва­на основата, светът, сферата, ми­ро­ва­та ат­мос­фе­ра за онова, ко­ето бя­ха идо­ли­те на Бейкън. Бих мо­гъл да кажа: Бейкън достави идолите и това, което принадле- жеше към идолите на други царства, него им достави Амос Комениус чрез онова, което беше станало на Земята. Защото как­то ние хо­ра­та има­ме око­ло нас ми­не­рал­но­то царство, рас­ти­тел­но­то царство, та­ка се­га те­зи идо­ли на Бейкън има­ха око­ло тях дру­ги­те царства, от ко­ито се нуждаеха.

И на бор­ба­та про­тив всич­ко това, на бор­ба­та про­тив те­зи де­мо­ни­чес­ки идо­ли тряб­ва­ше да се пос­ве­тят се­га индивидуалностите, ко­ито ня­ко­га бя­ха на Земята под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Александър Велики и на Ари- стотел. Това се ра­зиг­ра до момента, ко­га­то на Земята ста­на френ­с­ка­та революция.

Онези идоли, ко­ито не мо­жа­ха да бъ­дат победени, оне­зи демони, идол­ни демони, ко­ито се из­п­лъз­на­ха от бор­ба­та про­тив тях, сля­зо­ха до­лу на Зе- мята и вдъх­но­вя­ва­ха това, ко­ето бе­ше ма­те­ри­ализ­мът на 19-то столетие, с всичко, ко­ето го последва. Тези са вдъх­но­ви­те­ли на ма­те­ри­ализ­ма на 19-то столетие.

Душите, ко­ито бя­ха ос­та­на­ли назад, ко­ито бя­ха из­пи­та­ли уче­ни­ята на Михаел под сът­руд­ни­чес­т­во­то на ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­те на Аристотел и на Александър, от­но­во се пре­ро­ди­ха на Земята с импулсите, ко­ито описах, в края на 19-то сто­ле­тие и на­ча­ло­то на 20-то столетие. Тази е Кармата на онези, ко­ито ид­ват честно, вът­реш­но ис­к­ре­но в Антропософското Дви- жение. И ние от­но­во поз­на­ва­ме мно­го от те­зи ду­ши в онези, ко­ито ид­ват в Антропософското Движение.

Това е не­що потресающо, ко­га­то го опис­ва­ме така, как­то то стои в не­пос­ред­с­т­ве­ния за­ден план на онова, ко­ето ста­ва външ­но в настоящето. Обаче то е нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де внед­ре­но под вли­яни­ето на Ко- ледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сър­ца­та на онези, ко­ито се на­ри­чат антропософи. Това ще им да­де си­ла да ра­бо­тят по-нататък; защо- то онези, които днес са антропософи, които са антропософи в чест- ния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята. И в про­ро­чес­т­во­то на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как мно­жес­т­во ан­т­ро­по­соф­с­ки ду­ши ще дойдат от­но­во на

Земята в края на 20-ия век, за да до­ве­дат до уве­ли­че­ние това, ко­ето днес тряб­ва да бъ­де ос­но­ва­но с мощ­на си­ла ка­то Антропософско Движение.

Това е всъщ­ност онова, ко­ето тряб­ва да дви­жи антропософите: тук стоя аз. Антропософският им­пулс е в мене. Аз го поз­на­вам ка­то Импулс на Михаела. Аз чакам, ка­то за мо­ето ча­ка­не се ук­реп­вам чрез ед­на ис­тин­с­ка ан­т­ро­по­соф­с­ка ра­бо­та в нас­то­яще­то и из­пол­зу­вам крот­ко­то междувре- мие, ко­ето е от­ре­де­но на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ду­ши меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в 20-то столетие, за да дой­да от­но­во на Земята в края на 20-то сто­ле­тие и да про­дъл­жа дви­же­ни­ето с ед­на мно­го по­-ду­хов­на сила. Аз се под­гот­вям за та­зи но­ва епо­ха от 20-то и 21-то сто­ле­тие - та­ка си каз­ва ед­на ис­тин­с­ка ан­т­ро­по­соф­с­ка ду­ша - за­що­то на Земята има мно­го раз­ру­ши­тел­ни сили. Целият кул­ту­рен живот, це­ли­ят жи­вот на ци­ви­ли­за­ци­ята ще нав­ле­зе в упадък, ако ду­хов­нос­т­та на Импулса на Михаел не об­х­ва­не хората, ако хо­ра­та не бъ­дат от­но­во в със­то­яние да пов­диг­нат онова, ко­ето днес ис­ка да се сгро­мо­ля­са ка­то цивилизация.

Ако се на­ме­рят та­ки­ва чес­т­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки души, ко­ито ис­кат да вне­сат по то­зи на­чин ду­хов­нос­т­та в зем­ния живот, то­га­ва ще има ед­но дви­же­ние нагоре. Ако не се на­ме­рят та­ки­ва души, то­га­ва упа­дъ­кът ще про­дъл­жа­ва да напредва. Световната вой­на с всич­ки ней­ни ло­ши пос­лед­с­т­вия ще бъ­де са­мо на­ча­ло­то на не­що още по-лошо. Защото днес чо­ве­чес­т­во­то е из­п­ра­ве­но пред ед­на го­ля­ма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи на- пред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.

Това е, обич­ни приятели, ко­ето ис­ках да ви раз­вия пред Вашите ду­ши с мо­ето се­гаш­но присъствие. Бих ис­кал то да про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва във Вашите души. Защото как­то чес­то пъ­ти съм казвал, ко­га­то след ед­но ра­дос­т­но за­до­во­ли­тел­но пре­би­ва­ва­не за­ед­но тряб­ва­ше да прик­лю­ча това, ко­ето мо­же­ше да бъ­де нап­ра­ве­но и раз­го­ва­ря­но при ед­но та­ко­ва пре­би­ва­ва­не заедно. Когато ан­т­ро­по­со­фи­те са съб­ра­ни за­ед­но във фи­зи­чес­кия живот, те при­емат то­ва ка­то тях­на Карма, оба­че те ос­та­ват за­ед­но и ко­га­то са прос­т­ран­с­т­ве­но разделени. Така ние ис­ка­ме да ос­та­нем съ­еди­не­ни в оне­зи знаци, ко­ито мо­гат да ни се по­ка­жат пред ду­хов­ни­те очи, пред ду­хов­ни­те уши, ко­га­то при­емем с пъл­на се­ри­оз­ност та­ки­ва неща, как­ви­то на дра­го сър­це бих искал, ако съм бил разбран, да те­кат през онова, ко­ето мо­жах да раз­вия пред Вас, обич­ни приятели, в те­зи часове.