Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ШЕСТА

Тъй ка­то днес ни е по­да­рен то­зи час, бих ис­кал да ка­жа не­що в до­пъл­не­ние на из­не­се­но­то ве­че тук, да разгле­дам от­дел­ни­те неща, ко­ито днес ще ста­нат по­-лес­но раз­би­ра­еми бла­го­да­ре­ние на това, че в пре­ди обед­ни­те часове, от­час­ти и в съб­ра­ни­ята на чле­но­ве­те бя­ха ве­че за­сег­на­ти под­гот­ви­тел­ни­те неща. Въпросът ще се ка­сае за това, че та­зи ве­чер тряб­ва да бъ­де ка­за­но не­що вър­ху неща, ко­ито са свър­за­ни с Кармата на Антро- пософското Общество. След то­ва аз ще про­дъл­жа да го­во­ря вър­ху та­ки­ва те­ми по­-на­та­тък през след­ва­щи­те дни в Лондон.

От сказките, ко­ито дър­жах тук следва: за нашето време, за нашата епо- ха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човече- ството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наимено- вание Михаел. Това особено, ако ис­ка­ме да го на­ре­чем така, гос­под­с­т­во на ду­хов­ния жи­вот е за­поч­на­ло през 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. Както ве­че казах, то е би­ло пред­хож­да­но от гос­под­с­т­во­то на Габриел. Сега бих ис­кал да нап­ра­вя ня­кои за­бе­леж­ки вър­ху нещата, ко­ито са свър­за­ни с то­ва гос­под­с­т­во на Михаел, как­во­то то е днес.
Когато Михаел нап­рав­ля­ва сво­ите им­пул­си сред зем­ния жи­вот през раз­ви­ти­ето на човечеството, той е ви­на­ги Духът, кой­то вна­ся слън­че­ви­те сили, слън­че­ви­те ду­хов­ни си­ли в чо­веш­ко­то развитие. С то­ва е свър­зан фактът, че, как­то мо­жах­те да чу­ете та­зи сут­рин в об­щи­те сказки, през вре­ме на не­го­ва­та днев­на буд­ност чо­ве­кът при­ема в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло и в не­го­во­то етер­но тя­ло те­зи слън­че­ви сили.

Но се­гаш­но­то гос­под­с­т­во на Михаел, ко­ето е за­поч­на­ло не­от­дав­на и ще трае три до че­ти­ри столетия, означава, че кос­ми­чес­ки­те слън­че­ви си­ли пре­ми­на­ват окон­ча­тел­но във фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло на човека. Тук ние тряб­ва да се за­пи­та­ме пре­ди всичко: какво представляват тези сили, тези импулси, тези космически слънчеви сили?

Когато дейс­т­ву­ват на Земята, слън­че­ви­те си­ли се със­то­ят ви­на­ги в това, че са свър­за­ни с ед­на им­пул­со­ва вълна, ко­ято се раз­ли­ва на струи в зем­на­та ци­ви­ли­за­ция и ко­ято мо­жем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме ка­то ин­те­лек­ту­ал­на вълна. Защото всичко, ко­ето чо­ве­кът има ка­то интелект, ко­ето въ­об­ще све­тът има ка­то интелект, до кол­ко­то ста­ва въп­рос за на­шия свят, про­из­хож­да от Слънцето. Слънцето е из­вор на интелектуалното.

Когато из­каз­ва­ме та­зи истина, ние мо­жем да до­ло­вим из­вес­т­на чув­с­т­ве­на съп­ро­ти­ва да­же при съв­ре­мен­ните хора, за­що­то съв­сем пра­вил­но е да не очак­ва­ме твър­де мно­го от днеш­на­та фор­ма на интелекта. И имен но този, кой­то се за­поз­на­ва с ду­хов­ния живот, не мо­же да очак­ва осо­бе­но мно­го от днеш­на­та фор­ма на интелектуалността. Тя е аб­с­т­рак­т­но логическа, тя е нещо, ко­ето из­пъл­ва чо­ве­ка със сян­ко­об­раз­ни по­ня­тия и идеи, ко­ито са твърде, твър­де от­да­ле­че­ни от пъл­но­жиз­не­на­та действителност, ко­ито са сту­де­ни и без­душ­ни спря­мо това, ко­ето пул­си­ра ка­то топъл, све­тещ жи­вот през чо­ве­ка и през света.

Обаче с ин­те­ли­гент­нос­т­та е та­ка са­мо днес, за­що­то това, ко­ето днес има­ме ка­то интелигентност, се на­ми­ра ед­ва в на­ча­ло­то си в об­що­то съз­на­ние на чо­ве­чес­т­во­то, как­то съ­що ние сто­им в на­ча­ло­то на епо­ха­та на Михаел. Някога та­зи ин­те­ли­гент­ност ще ста­не не­що съ­вър­ше­но друго. И ако ис­ка­ме да си със­та­вим ед­на пред­с­та­ва за това, как­во дру­го ще ста­не още та­зи ин­те­ли­гент­ност в те­че­ние на раз­ви­ти­ето на човечеството, тряб­ва да

помислим, как още Тома Аквински на­ре­че в хрис­ти­ян­с­ка­та фи­ло­со­фия с име­то интелигенции оне­зи същества, ко­ито на­се­ля­ват звездите. Нали, даже и по от­но­ше­ние на днеш­но­то ма­те­ри­алис­тич­но схва­ща­не ние би тряб­ва­ло да кажем, че звез­ди­те са ко­ло­нии от ду­хов­ни Същества. Това за­ся­га стран­но днеш­ния човек, по­не­же той съв­сем не мисли, че, ко­га­то гле­да звездите, на­соч­ва пог­ле­да към Съществата, ко­ито имат ра­бо­та с не­го­во­то соб­с­т­ве­но същество, с не­го­вия соб­с­т­вен жи­вот и ко­ито на­се­ля­ват имен­но звездите, как­то ние хо­ра­та на­се­ля­ва­ме Земята.

В 13-то сто­ле­тие на Средновековието Тома Аквински на­ри­ча Съществата, ко­ито са оби­та­те­ли на звез­дите, така, ка­то че те са ед­но един­но същество, как­то бих­ме го­во­ри­ли за чо­ве­чес­т­во­то на Земята ка­то за ед­но един­но същество, ко­га­то бих­ме го наб­лю­да­ва­ли от ед­на чуж­да звезда. Следова- телно въпреки, че той не ви­на­ги казва, как­во от­дел­ни съ­щес­т­ва или мно­го съ­щес­т­ва на­се­ля­ват звездите, как­то ние знаем, че тряб­ва да го­во­рим за звез­ди­те ка­то за ко­ло­нии на ду­хов­ни Същества в Космоса, следователно ма­кар и да го­во­ри за един­но звез­д­но същество, все пак той го­во­ри за Интелигенциите на звездите. С то­ва хрис­ти­ян­с­ки­ят цър­ко­вен отец от Средновековието, от 13-то сто­ле­тие стои в ед­но предание, ко­ето то­га­ва се на­ми­ра­ше ве­че в про­цес на угасване, на залязване, на упадък, ко­ето оба­че яс­но со­чи към това, че всичко, ко­ето ние об­х­ва­ща­ме с име­то инте- лигентност, е би­ло ня­ко­га не­що раз­лич­но от това, ко­ето то е днес.

Когато оти­дем в ми­на­ло­то в прад­рев­ни вре­ме­на на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то - в мо­ите сказ­ки аз ве­че обър­нах тук вни­ма­ни­ето вър­ху то­ва - при чо­ве­ка не бе­ше така, че той да про­из­веж­да мис­ли­те от се­бе си, да мис­ли вър­ху не­ща­та чрез сво­ята соб­с­т­ве­на сила. Защото та­зи вът­реш­на ду­шев­на спо­соб­ност на мисленето, та­зи вът­реш­на дейност об­ра­зу­ва­не­то на мис­ли­те се е раз­ви­ла на­пъл­но ед­ва от 15-то сто­ле­тие насам, от­как то Съзнателната ду­ша про­ник­ва в раз­ви­ти­ето на човечеството. И ако оти­дем в пре­дих­рис­ти­ян­с­ки­те вре­ме на, в древ­ни времена, ние нав­ся­къ­де ще на- мерим, че хо­ра­та съв­сем ня­мат още съзнанието, че са­ми­те те мислят; те съвсем не чувствуват, че имат мисли, а чувствуват: мислите им се раз- криват от нещата. Интелигентността е раз­п­рос­т­ра­не­на нав­ся­къ­де ко- смически. В не­ща­та се на­ми­ра ин­те­ли­гент­ност. И как­то има­ме въз­п­ри­ятие за цветовете, та­ка съ­що хо­ра­та са въз­п­ри­ема­ли и въз­п­ри­емат ин­те­ли­гент­но­то съдържание, мис­ло­во­то съ­дър­жа­ние на нещата. Светът е из­пъл­нен с Интелигентност. Повсеместно има ин­те­ли­гент­на същност. Чо- векът си е ус­во­ил та­зи ин­те­ли­гент­ност та­ка да се ка­же в те­че­ние на най- но­во­то време. Бихме мог­ли да кажем: интелигентността е нещо, което е разпространено в обширната вселена, и от нея човекът е получил в по-ново време навсякъде една капка. Това е то­га­ва чо­ве­къ­т /­Виж рис. №1/.

Обаче при древ­ния чо­век бе­ше така, че все­ки момент, ко­га­то мислеше, той има­ше съз­на­ние за това, че мис­ли­те му са вдъхновени, открити. Той при­пис­ва­ше Интелигентност са­мо на Вселената, не на се­бе си.

Но във всич­ки вре­ме­на уп­ра­ви­тел на та­зи кос­ми­чес­ка Интелигентност, ко­ято се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от Слънцето лъ­че­за­рей­ки как­то свет­ли­на­та над це­лия свят, бе­ше Духът, кой­то е на­зо­ван с име­то Михаел. Михаел е уп­ра­ви­те­лят на кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. Обаче в по­-но­во­то след­х­рис­ти­ян­с­ко вре­ме нас­тъ­пи фак­тът, че след Тайната на Голгота Михаел пос­те­пен­но из­гу­би влас­т­та над Интелигентността. Откакто Земята съществува, Михаел е уп­рав­ля­вал кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. И ко­га­то един чо­век е чув­с­т­ву­вал в се­бе си мисли, т.е. ин­те­ли­гент­но съдържание, още във вре­ме­то на Александър Велики, на Аристотел, той е счи­тал те­зи мис­ли не ка­то не­го­во соб­с­т­ве­но съ­дър­жа­ние на мисли, а ка­то мис­ли от­к­ри­ти му чрез си­ла­та на Михаел, ма­кар и в оно­ва ези­чес­ко вре­ме хо­ра­та да са на­ри­ча­ли то­ва Същество с дру­го име. Обаче то­ва съ­дър­жа­ние на мис­ли пос­те­пен­но от­па­да от гос­под­с­т­во­то на Михаел. И ко­га­то на­соч­ва­ме пог­лед в ду­хов­ния свят, ние виж­да­ме то­ва по­тъ­ва­не на Интелигентността от Слън- цето към Земята, ко­ето по­тъ­ва­не ста­ва до към 8-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто- летие. В 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие хо­ра­та за­поч­ват вече, бих мо­гъл да кажа, ка­то пред­шес­т­ве­ни­ци на по­-къс­ни­те си себеподобни, да раз­ви­ват соб­с­т­ве­на интелигентност, то­га­ва ин­те­ли­гент­нос­т­та за­ема ней­но­то се­да­ли­ще в ду­ши­те на хората. И Михаел и не­го­ви­те спод­виж­ни­ци гле­дат от Слънцето до­лу на Земята и мо­гат да кажат: това, което ние управля- вахме в течение на еони, отпадна от нашето господство, ние изгубихме власт над него, то се разля надолу и сега се намира на Земята в душите на хората.

Видите ли, обич­ни приятели, то­ва бе­ше нас­т­ро­ени­ето сред об­щ­нос­т­та на Михаел на Слънцето. По вре­мето на Александър Велики и сто­ле­тия по­-ра­но бе­ше така, гос­под­с­т­во­то на Земята има­ше Михаел. Обаче по вре­ме­то на Тайната на Голгота Михаел и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци бя­ха на Слънце- то. И по вре­ме­то на Тайната на Голгота те не са­мо ви­дя­ха Христос да на­пус­ка Слънцето, при­вър­же­ни­ци­те на Михаел ви­дя­ха не как­то зем­ни­те
оби­та­те­ли Христос да ид­ва при тях, а как той на­пус­ка Слънцето, но те ви­дя­ха същевременно, как влас­т­та им над Интелигентността пос­те­пен­но изчезна.

Така в те­че­ние на по­-но­во­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то ние има­ме явле- нието, че от Тайната на Голгота на­сам то­ва раз­ви­тие про­дъл­жа­ва своя път така: ако тук имаме духовно-небесната линия и тук земната /Виж рис. № 2: чер­ве­но и жълто/, Христос идва на Земята и се развива по-нататък със Земята, интелигентната същност постепенно слиза на Земята до към 8-то, 9-то следхристиянско столетие /зелено/. Тогава в това, ко­ето хо­ра­та на­ри­чат наука, ко­ето те раз­ви­ват в тех­ни­те мислите за­-

поч­ват да при­пис­ват на се­бе си соб­с­т­ве­на­та индивидуална, лич­на инте- лигентност. Михаел виж­да меж­ду хо­ра­та онова, ко­ето той е уп­рав­ля­вал в те­че­ние на еони. И сред об­щ­нос­т­та на Михаел съ­щес­т­ву­ва настроението: при нашето следващо господство - което трябваше да започне в после- дната третина на 19-то столетие - когато отново ще проникнем зем- ната цивилизация с нашите импулси, ние ще трябва отново да намерим там интелигентността, която от Небето потъна на Земята, за да управляваме в сърцата, в душите на хората това, което сме управля- вали от Слънцето, от Космоса в течение на еони.

И та­ка в то­ва вре­ме има ед­на подготовка, с ог­лед об­щ­нос­т­та на Михаел да на­ме­ри от­но­во в сър­ца­та на хо­ра­та онова, ко­ето е би­ло изгубено, ко­ето та­ка да се ка­же под вли­яни­ето на Тайната на Голгота съ­що из­ми на пъ­тя от не­бе­то към Земята, ма­кар и то­ва да бе­ше един по дъ­лъг път. Какво ста­ва по-нататък, как Михаел и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци се стре­мя­ха от­но­во да зав­ла­де­ят из­п­лъз­на­ла­та им се Интелигентност от слън­че­во­то небе, да я зав­ла­де­ят се­га в сър­ца­та на хо­ра­та за­поч­вай­ки от та­зи епо­ха на Михаел, от края на 70-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие, то­ва бих ис­кал да Ви опи­ша малко. Михаел, кой­то се бе­ше стре­мил от Слънцето към Земя- та за онези, ко­ито виж­дат ду­хов­но­то в Космоса, Михаел ис­ка в бъ­де­ще да се нас­та­ни в сърцата, в ду­ши­те на зем­ни­те хора. И то­ва тряб­ва да за­поч­не с на­ша­та епо­ха, то­ва тряб­ва да бъ­де ед­но на­соч­ва­не на Християнството в по­-дъл­бо­ки истини, ка­то Христос тряб­ва да на­ме­ри сво­ето обяснение, сво­ето вжи­вя­ва­не в чо­ве­чес­т­во­то чрез то­зи слън­чев Дух - Михаел - кой­то ви­на­ги е уп­рав­ля­вал раз­би­рането, т.е. интелигентността, кой­то се­га не
мо­же да я уп­рав­ля­ва в Космоса, но кой­то в бъ­де­ще ис­ка да я уп­рав­ля­ва чрез сър­ца­та на хората.

Когато днес на­ми­ра­ме ня­къ­де изя­ве­на ин­те­ли­гент­ност и ис­ка­ме да спо­ди­рим нейния произход, ние се об­ръ­ща­ме към ед­на чо­веш­ка глава, защото ин­те­ли­гент­нос­т­та е сляз­ла та­ка да се ка­же от Небето на Земята, тъ­че в чо­веш­ка­та ду­ша и се про­явя­ва вът­реш­но чрез гла­ва­та на човека. Но не е би­ло ви­на­ги така, ко­га­то хо­ра­та са се стре­ме­ли към Интелигент- ност, ко­га­то те са се стре­ме­ли към това, ко­ето се раз­к­ри­ва ка­то ин­те­ли­гент на същ­ност от Космоса. Също та­ка в ми­на­ли вре­ме­на и чо­ве­кът не се е стре­мял към Интелигентността чрез ед­но раз­ви­тие на не­го­ва­та глава, а се е стре­мял към нея чрез това, че е тър­сел вдъх­но­ве­ни­ето чрез си­ли­те на Космоса.

Бих мо­гъл да кажа: един пример, как може да бъде търсена космическа- та интелигентност, както тя не се търси вече днес, а както се е тър- села някога, един пример за това имаме, когато - както ни се удаде последната неделя - когато стоим в Тинтагел на онова място, където някога се е намирал замъкът на Артус, където е царувал Артус, упраж- нявал е своето странно, пълно значение за европейския свят царуване заедно със своите 12 другари.

От това, ко­ето ис­то­ри­чес­ки­те до­ку­мен­ти съ­об­ща­ват за Артус и не­го­ва­та кръг­ла маса, ние не ще мо­жем да по­лу­чим ед­на пред­с­та­ва за това, по­не не ще мо­жем да по­лу­чим лес­но ед­на представа, как­ви са би­ли всъщ­ност за­да­чи­те на та­зи та­ка на­ре­че­на кръг­ла ма­са на Артус. Но ние ще по­лу­чим ед­на представа, ако сто­им с ду­хов­но­то око на мястото, къ­де­то ня­ко­га се е на­ми­рал замъкът, и гле­да­ме она­зи част от морето, ко­ято об­г­ръ­ща­ме там с поглед, ко­га­то гле­да­ме она­зи част от морето, ко­ято е раз­де­ле­на ня­как­си на две час­ти от ед­на пла­нин­с­ка шап­ка ­/Виж рис. № 3/. Там за от­но­си­тел­но крат­ко вре­ме мо­жем да ви­дим ед­на чу­дес­на иг­ра меж­ду свет­ли­на­та и въздуха, но съ­що и меж­ду ду­хо­ве­те на елементите, ко­ито жи­ве­ят във въз­ду­ха и светлината. Там мо­жем да видим, как оне­зи ду­хов­ни същества, ко­ито ту се раз­ли­ват на Земята със слън­че­ви­те лъчи, ту се ог­леж­дат в бле- щукащо-течащия, про­ли­вен дъжд и ула­вят сво­ето отражение, онова, ко­ето е под­чи­не­но на при­тег­ля­щи­те си­ли на Земята, про­явя­ва се във въз­ду­ха в по­-гъс­ти­те ду­хо­ве на въздуха. Там мо­жем от­но­во да видим, ко­га­то

дъж­дът спи­ра и слън­че­ви­те лъ­чи про­ник­ват въз­ду­ха в не­го­ва­та чистота, как иг­ра­та на ду­хо­ве­те на еле­мен­ти­те ста­ва по съ­вър­ше­но друг начин. Там ние виж­да­ме дейс­т­ви­ето на Слънцето в зем­но­то вещество. Когато гле­да­ме това, пре­дим­но от ед­но та­ко­ва място, как­во­то е това, ние до­би­-­ ваме ед­но ези­чес­ко ре­ли­ги­оз­но нас­т­ро­ение - не мо­жем да бъ­дем на­бож­ни по християнски, ези­чес­ки на­бо­жен е не­що раз­лич­но от хрис­ти­ян­с­ка­та на­бож­ност - то­га­ва ние ста­ва­ме ези­чес­ки набожни. Да бъ­де чо­век ези­чес­ки набожен, то­ва зна­чи той да се от­да­де със сър­це и ду­ша на съ­щес­т­ву­ва­щи в при­род­ни­те дейс­т­вия ду­хов­ни същества, на мно­жес­т­во­то съ­щес­т­ву­ва­щи в при­род­ни­те дейс­т­вия ду­хов­ни същества.

Но об­що взе­то за днеш­ния чо­век и при на­ши­те днеш­ни со­ци­ал­ни уред­би не е въз­мож­но да бъ­дат за­дър­жа ни те­зи действия, ко­ито се изя­вя­ват в иг­ра­та на при­род­ни­те сили. Само на поз­на­ни­ето на пос­ве­ще­ни­ето е въз­мож­но да про­ник­не в те­зи неща. Но ви­ди­те ли, към всичко, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то в духа, при­над­ле­жи ви­на­ги нещо, ко­ето е ос­нов­но ус- ловие. Тази сут­рин при един пример, с кой­то пър­во обясних, как­во тряб­ва да бъ­де нап­ра­ве­но за поз­на­ни­ето на външ­ни­те явления, аз Ви казах, че за цел­та тряб­ва да дейс­т­ву­ва хар­мо­ни­зи­ра­ща­та Карма на два­ма човека. За да мо­же­ше това, ко­ето се изя­вя­ва по та­къв чу­де­сен на­чин от мо­ре­то ка­то духове, да се влее по един пра­ви­лен на­чин в мисията, в за­да­ча­та на цар Артус и не­го­ви­те последователи, в оно­ва вре­ме тряб­ва­ше да има не­що особено.

Положението е на­пъл­но такова, ка­то че и днес още про­дъл­жа­ва играта, ко­ято про­ник­на­та от слън­че­ва­та светлина, от слън­че­вия бля­сък ста­ва над на­дип­ля­щи­те се, пен­ли­ви мор­с­ки вълни, ка­то че и днес още над то­ва море, на та­зи пла­ни­на при­ро­да­та е из­пъл­не­на нав­ся­къ­де с бро­де­щи духо- ве. Обаче за да бъ­де за­дър­жа но това, ко­ето бро­де­ше ка­то ду­хо­ве в дейс­т­ви­ята на природата, бе­ше не­об­хо­ди­мо то да бъ­де въз­п­ри­ето не са­мо от един човек. За то­ва бе­ше не­об­хо­ди­мо ед­на гру­па от хора, ед­на гру­па от хора, от ко­ято един се чув­с­т­ву­ва­ше ка­то слън­це в цен­тъ­ра и не­го­ви­те 12 дру­га­ри бя­ха пос­то­ян­но въз­пи­та­ва­ни така, че в тех­ния темперамент, в тях­на­та душа, в ця­ла­та про­ява на тях­но­то съ­щес­т­во те об­ра­зу­ва­ха за­ед­но ед­на 12-ка, ко­ято мо­же­ше да бъ­де гру­пи­ра­на съ­що ка­то 12 от­дел­ни гру­пи­ра­щи се човеци, как­то съз­вез­ди­ята на зо­ди­ака око­ло Слънцето. Така що­то и кръг­ла­та ма­са се със­то­еше имен­но от това, че цар Артус за­ема­ше мяс­то­то в сре­да­та и око­ло не­го бя­ха на­ре­де­ни 12-те, ко­ито там, къ­де­то бя­ха за­ед­но та­ка да се ка­же в тех­ния съвет, имаха ка­то емблема, ка­то свой знак зо­ди­акал­ни­те знаци, за да покажат, под кое кос­ми­чес­ко вли­яние се на­ми­ра все­ки един от тях. От то­ва мяс­то из­хо­ди та­ка да се ка­же ци­ви­ли­за­ци­ята на Европа. Тук цар Артус и не­го­ви те 12 дру­га­ри при­ема­ха силите, ко­ито чер­пе­ха от Слънцето, за да пра­вят сво­ите мощ­ни по­хо­ди през ос­та­на­ла­та Европа и да во­дят бор­ба за про­гон­ва­не от хо­ра­та на ста-­
ри­те ди­ви де­мо­ни­чес­ки същества, ко­ито в го­ляма част още се на­ми­ра­ха в ев­ро­пейс­ко­то население. Тези 12 дру­га­ри на цар Артус, кой­то ги управ- ляваше, се бо­ре­ха за външ­на­та цивилизация.

Ако се за­пи­та­ме сега: Как се чувствуваха 12-те? Като какво се чувст- вуваха те? Да, ние ще раз­бе­рем това, ко­ето бе­ше там, са­мо тогава, ако се вър­нем към това, ко­ето аз то­ку що изнесох. Хората не чув­с­т­ву­ваха ин­те­ли­гент­нос­т­та в се­бе си. Те не казваха: аз си изработвам моите мисли, моите интелигентни мисли - а чувствуваха интелигентостта като ед- но откровение и търсеха откровенията чрез една такава група, каква- то аз описах, съставено от 12 плюс 13-ия. Така те при­ема­ха ин­те­ли­гент­нос­т­та в се­бе си, она­зи интелигентност, от ко­ято се нуждаеха, за да об­ра­зу­ват ци­ви­ли­за­тор­с­ки­те импулси. И те от­но­во се чув­с­т­ву­ва­ха под ръ­ко­вод­с­т­во­то на оно­ва Същество, ко­ето мо­жем да на­зо­вем с не­го­во­то хрис­ти­яно­-­ев­рейс­ко име Михаел. Както по­каз­ва са­ма­та кон­фи­гу­ра­ция на за­мъ­ка на Артус, гру­па­та на 12-те под ръ­ко­вод­с­т­во­то на цар Артус бе­ше в пре­въз­ход­ния сми­съл ед­на Михаелова група, ед­на Михаелова гру­па от оно­ва време, ко­га­то Михаел още уп­рав­ля­ва­ше кос­ми­чес­ка­та Интелиген- тност.

Да, та­зи гру­па бе­ше да­же онази, ко­ято на­й-п­ро­дъл­жи­тел­но вре­ме дър­же­ше твър­до на това, да оси­гу­ри гос­под­с­т­во­то на Михаел над кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. И бих­ме мог­ли да кажем: когато днес гледаме развали- ните на замъка на Артус, ние още чувствуваме от акашовите летописи камъните да падат от това, което някога са били вратите на замъка, и с падането на тези камъни чувствуваме нещо като една земна картина на потъването надолу на интелигентността, на космическата интели- гентност от ръцете на Михаел в душите на хората.

И на­ред с те­че­ни­ето на Артус-Михаел се раж­да ед­но по­ляр­но сре­щу­по­лож­но течение, оно­ва те­че­ние на ед­но дру­го място, на ед­но място, къ­де­то се от­тег­ли по­ве­че вът­реш­но­то Християнство, ро­ди се те­че­ни­ето на Граала. Съществува оно­ва сведение, ко­ето на­ми­ра­те по­со­че­но в ле­ген­да­та за Парцивал. Течението на Граала съществува. И в то­ва те­че­ние на Граала съ­що на­ми­ра­ме 12-те гру­пи­ра­ни око­ло един, но така, ка­то се­га се дър­жи на­пъл­но смет­ка за това, че Интелигентността, мис­ли­те от ин­те­ли­гент­но ес­тес­т­во не се изя­вяват ве­че раз­ли­вай­ки се от не­бе­то на­до­лу към Земята, а се­га онова, ко­ето се раз­ли­ва надолу, из­г­леж­да в срав­не­ние с зем­ни­те мис­ли ко­ито про­явя­ва неп­рак­тич­ния чо­век - Парцивал. Това се раз­ли­ва се­га от не­бе­то на­до­лу и на ин­те­ли­гент­нос­т­та се раз­чи­та още са­мо сред зем­ния свят.

Тук на се­вер има­ме за­мъ­ка на Артус, къ­де­то още се мис­ли за кос­ми­чес­ка­та Интелигентност, къ­де­то оп­ре­делен кръг хо­ра ис­кат да вне­сат Интели- гентността на Вселената в ци­ви­ли­за­ци­ята на Земята. Оттатък се на­ми­ра
про­ти­во­по­лож­ни­ят замък, за­мъ­кът на Граала, къ­де­то от не­бе­то не се чер­пи ве­че на Земята Интелигентността, къ­де­то се дър­жи на­пъл­но смет­ка за това, че онова, ко­ето е мъд­рост пред хората, е глу­пост пред Бога, а ко­ето е мъд­рост пред Бога, е глу­пост пред хората. Тук от за­мъ­ка те­че по­ве­че на юг онова, ко­ето с из­к­лю­че­ние на ин­те­ли­гент­нос­т­та ис­ка да се влее в ин- телигентността.

И та­ка в древ­ни­те времена, ко­ито оба­че се прос­ти­рат чак до оне­зи вре- мена, ко­га­то от­въд Азия ста­на Тайната на Голгота, ние има­ме в те­зи древ­ни времена, ко­га­то пра­вил­но зас­та­нем в това, ко­ето става, има­ме от ед­на стра­на буйния стре­меж да бъ­де оси­гу­ре­но кос­ми­чес­ко­то гос­под­с­т­во на Михаел вър­ху Интелигентността чрез прин­ци­па на Артус, а от дру­га стра­на от Испания има­ме от прин­ци­па на Граала стремежа, да се дър­жи смет­ка за това, че в бъ­де­ще ин­те­ли­гент­нос­т­та тряб­ва да бъ­де на­ме­ре­на на Земята, че тя не се раз­ли­ва ве­че от небето. Цялата ле­ген­да на Граала ди­ша сми­съ­ла на това, ко­ето аз то­ку що изказах.

И така, пос­та­вяй­ки ед­но до дру­го те­зи две течения, ние на­ми­ра­ме ве­ли­ка­та проблема, ко­ято е би­ла пос­та­ве­на в миналото, бих мо­гъл да кажа, чрез онова, ко­ето сто­еше ис­то­ри­чес­ки пред хората: последействията на прин- ципа на Артус и последействията на принципа на Граала. Поставена бе­ше проб­ле­мата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там интелигентност- та? И това, ко­ето стои пред нас ка­то ве­ли­ка проб­ле­ма на на­ша­та епоха, се обе­ди­ня­ва в едно: чрез господството на Михаел християнството трябва да бъде схванато в един по-дълбок смисъл.

Пред нас стои мощ­но та­зи проблема, за­пи­са­на чрез две­те противополож- ности, чрез он­зи замък, чи­ито раз­ва­ли­ни мо­гат да се ви­дят в Тинтагел, и в он­зи замък, кой­то не мо­же да бъ­де ви­дян та­ка лес­но от хората, за що­то той от­в­ся­къ­де е об­г­ра­ден с го­ра от духове, ко­ято се прос­ти­ра 60 ми­ли наоколо. Обаче меж­ду те­зи два за­мъ­ка стои ве­ли­ки­ят въпрос: как Михаел става този, който дава новия импулс за схващане истината на христи- янството?

Сега ние не мо­жем да кажем, че ри­ца­ри­те на цар Артус не са во­юва­ли за Христос и за сми­съ­ла на Христовия Импулс. Само че в тях ца­ру­ва­ше настроението, че те тър­си­ха Христос още в Слънцето и не ис­каха да прес­та­нат да тър­сят Христовото Същество в Слънцето. Това бе­ше наст- роението, ко­ето ца­ру­ва­ше в тях и чрез ко­ето те чувствуваха, че пре­на­сят не­бе­то до­лу на Земята, че во­дят тех­ни­те Михаелови бор­би за дейс­т­ву­ва­щия от слън­че­ви­те лъ­чи Христос. Но в един друг сми­съл дейс­т­ву­ва­ше с пъл­но съз­на­ние Христовия Импулс сред те­че­ни­ето на Граала, а имен­но в смисъла, че той бе­ше сля­зъл на Земята, че тряб­ва да бъ­де но­сен от сър­ца­та на хората, че та­ка да се ка­же той съ­еди­ня­ва на­й-­ду­хов­но­то ес­тес­т­во на Слънцето със зем­но­то раз­ви­тие на хората.