Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

СКАЗКА ПЕТА

Аз под­х­вър­лих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една истори- ческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче

Искам пър­во да взе­мем та­ки­ва ха­рак­тер­ни личности, как­ви­то са те­зи чи­ито име­на аз спо­ме­нах пос­лед­ния път. Такива лич­нос­ти об­ръ­щат пър­во на­ше­то вни­ма­ние вър­ху това, как про­ник­ват в на­ша­та нас­то­яща ци­ви­ли­за­ция раз­лич­ни ду­хов­ни импулси. Почти в те­че­ние на две хи­ля­до­ле­тия - ка­зах аз ве­че в пре­ди­ду­що­то раз­г­леж­да­не - в за­пад­ни­те стра­ни и в го­ля­ма част от тех­ни­те ко­ло­нии ца­ру­ва Християнството, Християнството, ко­ето се е вля­ло във всич­ки ци­ви­ли­за­ции по­ве­че от­кол­ко­то се мис­ли И ра­бо­та­та стои ве­че така, че мно­го от това, при ко­ето не про­ли­ча­ва веднага, че в не­го жи­ве­ят хрис­ти­ян­с­ки импулси, въп­ре­ки това, ко­га­то бъ­де про­уче­но точно, вед­на­га се вижда, че то е про­ник­на­то от хрис­ти­ян­с­ки импулси. Обаче не мо­же да се от­ре­че - аз за­гат­нах ве­че и за­то­ва - че в на­ша­та ци­ви­ли­за­ция про­ник­ва нещо, ко­ето не из­да­ва ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на пря­ка връз­ка с Християнството.

Определени възгледи, съ­що оп­ре­де­ле­ни прак­ти­ки на живота, про­ник­ват и се нас­та­ня­ват в на­ша­та цивилизация, ко­ито не из­да­ват ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка с Християнството. И то­га­ва онзи, кой­то ис­ка да раз­бе­ре на ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на на­шия ду­хо­вен жи­вот от по­-дъл­бо­ки вът­ре-­ шни при­чи­ни и ис­ка да взе­ме за то­ва раз­би­ра­не в по­мощ ду­хов­но­то изследване, се виж­да на­со­чен към ед­но явление, на ко­ето твър­де мал­ко се об­ръ­ща внимание, ко­га­то се го­во­ри за раз­ви­ти­ето на за­пад­на­та циви- лизация. Той се виж­да при­ну­ден да на­со­чи пог­лед вър­ху оно­ва ис­то­ри­чес­ко явление, ко­ето е про­тек­ло ус­по­ред­но с явя­ва­не­то и дейнос­т­та на Карл Велики на запад. Той се виж­да при­ну­ден да на­со­чи пог­лед към он­зи дво­рец на изток, в кой­то царуваше, бих мо­гъл да кажа, с ис­тин­с­ки из­то­чен бля­сък Харун ал Рашид, съв­ре­мен­ни­кът на Карл Велики. Всичко, ко­ето Карл Велики е из­вър­шил на запад, из­г­леж­да сла­бо и бле­до в срав­не­ние с ог­ром­ния бля­сък и ве­личие на това, ко­ето в съ­що­то вре­ме е из­ляз­ло от дво­ре­ца на Харун ал Рашид.

Трябва са­мо да помислим, ка­къв ду­хо­вен жи­вот се е влял в пред­но­ази­ат­с­кия дворец. Трябва да по­мис­лим за това, как в древ­ни вре­ме­на гръц­ка­та кул­ту­ра е би­ла пре­не­се­на чрез по­хо­ди­те на Александър Велики в Азия в ед­на форма, за ко­ято днес хо­ра­та имат мал­ко предчувствие. Александър

Преди всич­ко в Азия бе­ше пре­не­се­на от Александър Велики ед­на рацио- нална, здрава, на­уч­на мистика, та­ка що­то онези, ко­ито из­по­вяд­ва­ха по­ве­че фи­ло­соф­с­кия възглед, до­шъл по то­зи на­чин в Азия, виж­да­ха раз­п­рос­т­ра­не­на нав­ся­къ­де в све­та кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. Всичко в све­та е про­ник­на­то от кос­ми­чес­ка­та Интелигентност. В Азия хо­ра­та казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всич- ко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Един- ният Бог, който играеше роля още в аристотелизма. Това, ко­ето е от­дел­на­та чо­веш­ка интелигентност, то е ед­на кап­ка от все­мир­на­та Интели- гентност и се изя­вя­ва в съ­щес­т­во­то на от­дел­ния човек, та­ка що­то от­дел­ни­ят чо­век се чувствуваше, бих мо­гъл да кажа, ка­то сто­ящ със сво­ята гла­ва и със сво­ето сър­це във все мир­на­та Интелигентност. Това бе­ше на- строението.

Това нас­т­ро­ение ца­ру­ва­ше съ­що и в дво­ре­ца на Харун ал Рашид. То още ца­ру­ва­ше в 8-то и 9-то хрис­ти­ян­с­ко столетие. И след то­ва дой­до­ха оне­зи гръц­ки учени, ко­ито тряб­ва­ше да по­бяг­нат от Европа, за­що­то гръц­ка­та фи­ло­со­фия бе из­ко­ре­не­на в Европа. Останало бе­ше и мно­го не­що от из­точ­на­та мъдрост. Всичко то­ва се сля, сля се всичко, ко­ето то­га­ва съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то мощ­на мис­тич­на астрономия, ка­то мощ­на ар­хи­тек­ту­ра про­пи­та от вът­реш­на об­раз­ност и ка­то дру­го изкуство, съ­що и ка­то поезия, сля се всичко, ко­ето бе­ше въз­мож­но ка­то дру­ги на­уки и ка­то прак­ти­- чески за­ни­ма­ния на живота. Всичко то­ва се сля в дво­ре­ца на Харун ал Рашид, за­що­то то­зи оби­чащ блясъка, но съ­що та­ка из­вън­ред­но на­да­рен в из­вес­т­но от­но­ше­ние чо­век за всич­ко ор­га­ни­за­тор­с­ко съб­ра в своя дво­рец оне­зи хора, ко­ито в оне­зи вре­ме­на бя­ха на­й-­го­ле­ми учени, ко­ито бя­ха за­па­зи­ли мно­го не­що от мъд­рос­т­та на мистериите, ко­ито не бя­ха не­пос­ред­с­т­ве­но посветени, но съх­ра­ня­ва­ха мно­го от ста­ра­та мъд­рост на мис­те­ри­ите и жи­ве­еха още жи­во в та­зи мъд­рост на мистериите.

Там има­ше осо­бе­но ед­на личност, един мно­го мъ­дър съ­вет­ник на Харун ал Рашид , ко­го­то ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме по-отблизо. Неговото име ня­ма значение, то не се е пре­да­ло на по­-къс­ни­те времена. Обаче то­ва е би­ла ед­на из­вън­ред­но мъд­ра лич­ност За да я разберем, тряб­ва да на­со­чим пог­лед вър­ху нещо, на ко­ето осо­бе­но поз­на­ва­те­ли­те на Духовната на­ука мо­гат да се удивляват.

Видите ли, обич­ни приятели, Вие всич­ки мо­же­те да под­х­вър­ли­те един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разка- зва, че някога е имало посветени. Тук и там е има­ло посветени. Тези пос­ве­те­ни са при­те­жа­ва­ли ед­но об­шир­но ве­ли­ко знание, ед­на из­вън­ред­но го­ля­ма мъдрост. Но тъй ка­то хо­ра­та от­но­во се връ­щат на Земята в пов­та­ря­щи се зем­ни съществувания, как ста­ва тогава, че нап­ри­мер днес не мо­же да се забележи, че съ­щес­т­ву­ват пре­ро­ди­ли се древ­ни посветени? Това е един оп­рав­дан въпрос, кой­то мо­же­те да зададете.

Обаче кой­то поз­на­ва ус­ло­ви­ята на зем­ния живот, той знае също, че ед­на чо­веш­ка индивидуалност, ко­ято съ­об­раз­но ней­на­та Карма тряб­ва от­но­во да сле­зе и се ро­ди на Земята в оп­ре­де­ле­на епо­ха ид­вай­ки от пре­ди зем­но­то съществуване, тряб­ва да взе­ме вър­ху се­бе си имен­но нас­ле­де­ни­те ка- чества, ко­ито тя мо­же да по­лу­чи в та­зи епоха, тряб­ва да при­еме това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то въз­мож­нос­ти на възпитанието. И та­ка за ед­на ин­ди­ви­ду­ал­ност по­ло­же­ни­ето мо­же да бъ­де такова, че в ми­на­ли вре­ме­на тя да е би­ла един посветен, но че онова, ко­ето тя е зна­ела ка­то посветен, да ос­та­не за оп­ре­де­ле­на епо­ха в подсъзнанието, а гор­но­то съзнание, днев­но­то съз­на­ние мо­же да про­яви не­що за­бе­ле­жи­тел­но в живота, но то не мо­же да бъ­де не­пос­ред­с­т­ве­но ед­но от­к­ро­ве­ние на това, ко­ето та­зи лич­ност е при­те­жа­ва­ла в ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния в сво­ята ду­ша ка­то посве- тен.

Такава ед­на лич­ност е би­ла тази, за ко­ято Ви говоря, че е би­ла съ­вет­ник на Харун ал Рашид. Този съ­вет­ник е бил един пос­ве­тен в мно­го древ­ни мистерии. Той се бе­ше пре­ро­дил и ка­то пре­ро­ден пос­ве­тен жи­ве­еше в дво­ре­ца на Харун ал Рашид Тук това, ко­ето той при­те­жа­ва­ше в ми­на­ло­то ка­то посвещение, се про­яви ка­то ге­ни­ал­на ор­га­ни­за­тор­с­ка дарба, ка­то ве­ли­ка уп­рав­лен­с­ка дар­ба за дру­ги­те учени, ко­ито жи­ве­еха в дво­ре­ца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредст- вен посветен. Той при­те­жа­ва­ше чрез сво­ето соб­с­т­ве­но същество, а не са­ само чрез посвещението, древ­на­та на­ука на пос­ве­ще­ние то, но са­ми­ят той не пра­ве­ше впе­чат­ле­ни­ето на един посветен.

Но Харун ал Рашид дър­же­ше мно­го на то­зи мъ­дър човек. Той му пре­да­де ра­бо­та­та по ор­га­ни­зи­ра­не­то на това, ко­ето блес­те­ше ка­то на­уки и ка­то из­кус­т­ва в дво­ре­ца на Харун ал Рашид. Той се радваше, че има то­зи чо- век, и се чув­с­т­ву­ва­ше не­пос­ред­с­т­ве­но ка­то не­гов приятел.

Тези две личности, Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, ис­ка­ме се­га да разгледаме, ис­ка­ме да взе­мем съ­що под внимание, че в 8-то, 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко сто­ле­тие в хрис­ти­ян­с­ка­та кул­ту­ра в Европа бе­ше пос­та­ве­но на­ча­ло­то на това, бих мо­гъл да кажа, че со­ци­ал­но ви­со­кос­то­ящи­те хо­ра пра­ве­ха пър­ви­те опи­ти да се учат да пишат, да­же са­ми­ят Карл Вели- ки пра­ве­ше пър­ви­те опи­ти да със­та­ви гра­ма­ти­ка­та на езика. Когато в
Европа всич­ко бе­ше първобитно, от­въд в Азия във владетеля, ко­го­то Карл Велики по­чи­та­ше из­вън­ред­но много, в Харун ал Рашид, бе­ше въп­лъ­те­на ед­на мощна, блес­тя­ща ду­хов­на култура, оба­че ед­на култура, ко­ято не зна­еше ни­що за Христос, ко­ято съ­що не ис­ка­ше да знае ни­що за Християнството, в ко­ято жи­ве­еха на­й-­доб­ри­те еле­мен­ти на мохамедани- зма, на­й-­доб­ри­те еле­мен­ти на арабизма, в ко­ято жи­ве­еха съ­що ста­ри фор­ми на аристотелизма, оне­зи форми, ко­ито на­ис­ти­на не се бя­ха раз­п­рос­т­ра­ни­ли в Европа, защо­то в Европа се бе­ше раз­п­рос­т­ра­ни­ла по­ве­че логи- ката, ди­алек­ти­ка­та на аристотелизма. Тя бе пре­ра­бо­те­на от от­ци­те на църквата, а по­-къс­но от схоластиците.

Отвъд в Азия хо­ра­та бя­ха раз­ви­ли чрез това, ко­ето бе­ше нап­ра­вил Алек- сандър Велики, по­ве­че вът­реш­ни­те мис­тич­но­-­ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни поз­на­ния на Аристотел. И всич­ко то­ва те бя­ха раз­ви­ли под вли­яни­ето на из­вън­ред­но сил­на­та ин­те­ли­гент­ност на арабизма, оба­че взе­та ка­то да­де­на чрез откровението, ка­то да­де­на чрез вдъх­но­ве­ние интелигентност. В дво­ре­ца на Харун ал Рашид бе­ше така, че там зна­еха за Християнството, оба­че в срав­не­ние с из­вън­ред­но го­ле­мия блясък, кой­то се раз­ви­ва­ше там, то бе­ше счи­та­но ка­то ед­но пър­во­бит­но Християнство, та­ка как­то се пред­с­та­вя­ше тогава.

Нека из­хо­дим от те­зи две лич­нос­ти и да прос­ле­дим по­-на­та­тък ис­то­ри­чес­ко­то развитие.

Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, след ка­то бя­ха дейс­т­ву­ва­ли така, как­то описах, ми­на­ха през вра­та­та на смъртта, ка­то за­не­со­ха със се­бе си сил­ния импулс, да се грижат, що­то он­зи на­чин на чувствуване, он­зи светоглед, он­зи ду­хо­вен подход, кой­то бе­ше раз­ви­ван при то­зи дворец, да про­ник­не по­-на­та­тък в света.

Нека си пред­с­та­вим това, ко­ето стана, с въз­мож­но на­й-­го­ля­мо спокойст- вие, с въз­мож­но на­й-­го­ля­ма сериозност. Ние виж­да­ме следователно, как от Азия из­хож­дат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вър­вят из­вес­т­но вре­ме заедно. Те дъл­жа­ха това, ко­ето бя­ха при­ели в тех­ни­те души, на александризма, на аристоте- лизма. Но бя­ха при­ели в се­бе си съ­що всич­ко онова, ко­ето бе­ше ста­на­ло в пре­об­ра­зу­ва­не­то на аристотелизма, на алек­сан­д­риз­ма в по­-къс­ни вре- мена. Ние раз­би­ра­ме дейс­т­ви­тел­но све­та са­мо в ед­на не­го­ва мно­го мал­ка част, ко­га­то не об­г­ръ­ща­ме с пог­лед това, ко­ето ста­ва в ду­хов­ния свят, до­ка­то тук до­лу в зем­ния жи­вот ста­ват обик­но­ве­ни­те фи­зи­чес­ки съ­би­тия на фи­зи­чес­кия свят.

Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид бе­ше пос­лед­ва­на от не­що друго, ко­ето Вие поз­на­ва­те от историята. Но до­ка­то ста­ва всич­ко това, ко­ето ис­то­ри­ята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то сто­ле­тие и по­-на­та­тък в Средновековието, над то­зи фи­зи­чес­ки жи­вот се ра­зиг­ра в

Да, впечатленията, ко­ито ду­ши­те за­на­сят със се­бе си през вра­та­та на смъртта, се раз­ли­ча­ват чес­то пъ­ти из­вън­ред­но сил­но от впечатленията, ко­ито те­зи ду­ши са има­ли тук на Земята в зем­ния живот. И онзи, кой­то не про­явя­ва без­п­рис­т­рас­тие в раз­г­леж­да­не­то на ду­хов­ния живот, не мо­же та­ка лес­но да раз­поз­нае един зе­мен човек, кой­то е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та и се по­каз­ва то­га­ва на ду­хов­но наб­лю­да­ва­щия поглед. Обаче съ­щес­т­ву­ват ду­хов­ни средства, чрез ко­ито мо­жем да прос­ле­дим не са­мо он­зи ду­хо­вен живот, кой­то е свър­зан не­пос­ред­с­т­ве­но със зем­ния живот. Въ- рху то­ва аз ве­че го­во­рих в дру­ги сказки, ко­ито дър­жах пре­ди обед. След то­ва аз ще го­во­ря по­-на­та­тък вър­ху по­-на­та­тъш­но­то про­ти­ча­не на жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане; тогава ще се види, какви са сред- ствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречени- те мъртви.

И имен­но с та­ки­ва сред­с­т­ва мо­гат да бъ­дат прос­ле­де­ни то­га­ва та­ки­ва жи­во­ти ка­то то­зи на Харун ал Рашид и на не­го­вия мъ­дър съветник. За да се от­к­рие ед­но раз­би­ра­не за по­-къс­ни съ­би­тия в ци­ви­ли­за­ци­ята на Европа, из­вън­ред­но важ­но е имен­но да се взе­ме под вни­ма­ние вът­реш­на­та свър­за­ност в на­чи­на на мис­ле­не, в на­чи­на на действие, ко­ито Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник са имали. Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник за­не­со­ха през вра­та­та на смър­т­та един из­вън­ред­но си­лен афинитет, един ­извън­ред­но си­лен коп­неж към Аристотел и Александър Велики, ко­ито бя­ха пре­ми­на­ли в ду­хов­ния свят сто­ти­ци го­ди­ни пре­ди тях. Те коп­не­еха да се срещ­нат отново, да се срещ­нат дейс­т­ви­тел­но с Александър Велики и Аристотел. И та­зи сре­ща ста­на и че тя стана, то­ва има из­вън­ред­но го­ля­ма значение.

Следователно Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съ­вет­ник се дви­же­ха из­вес­т­но вре­ме в свръх­се­тив­ния свят, ка­то от то­зи свръх­се­ти­вен свят има­ха пог­ле­да на­со­чен глав­но вър­ху това, ко­ето ста­ва­ше в цивилизацията, ко­ято се на­ми­ра по­-да­ле­че на запад, вър­ху онова, ко­ето се раз­ви­ва­ше ка­то ци­ви­ли­за­ция в Гърция и ня­кои области, ко­ито се на­ми­рат на се­вер от

Този 8-ми все­лен­с­ки съ­бор в Константинопол има го­ля­мо зна­че­ние за ци­ви­ли­за­ци­ята на запад, за­що­то на не­го бе решено, че трихотомията, въз- гледът, че чо­ве­кът се със­тои от тяло, ду­ша и дух е еретически, че тряб­ва да се го­во­ри са­мо за то­ва - ако ня­кой ис­ка да бъ­де ис­тин­с­ки хрис­ти­янин - че чо­ве­кът се със­тои от две същности, от тя­ло и ду­ша и че ду­ша­та има ня­кои ду­хов­ни качества. Ето за­що в за­пад­на­та хрис­ти­ян­с­ка ци­ви­ли­за­ция мо­же­ше да се до­ло­ви тол­ко­ва мал­ко от ед­на склон­ност към духовното, за­що­то поз­на­ни­ето на ду­ха бе обя­ве­но за не­що ере­ти­чес­ко на 8-ия все­лен­с­ки съ­бор в 869 година.

Това бе­ше ед­но важно, ре­ша­ва­що събитие. Можем да кажем: тогава ду- хът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не взе­мат дос­та­тъч­но сил­но под вни­ма­ние ед­но та­ко­ва ре- шаващо, важ­но събитие. Обаче пот­ре­са­ющо­то за наб­лю­да­те­ля на ду­хов­ния живот, за из­жи­вя­ва­щия ду­хов­ния жи­вот е, че имен­но ко­га­то тук на Земята ста­на пре­мах­ва­не­то на ду­ха в 869 година, го­ре в ду­хов­ния свят ста­на сре­ща­та на Харун ал Рашид и на не­го­вия съ­вет­ник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с тех­ни­те ду­ши в ду­хов­ния свят.

Сега тряб­ва да по­мис­ли­те вър­ху следващото, и тряб­ва да при­вик­не­те с това, че от се­га на­та­тък в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то по­ле ще се го­во­ри вър­ху свръх­се­тив­ни­те съ­би­тия със съ­ща­та са­мо­по­нят­ност как­то вър­ху съ­би­тия та на фи­зи­чес­кия свят. Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той оз- начаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над циви- лизацията.

Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, уче­ник и при­ятел на Аристотел, раз­п­рос­т­ра­ни с из­вън­ред­но го­ля­ма си­ла импулса, кой­то бе­ше да­ден от Аристотел, вър­ху го­ля­ма част от поз­на­тия по вре­ме то на Александър свят. Този им­пулс ока­за сво­ето въз­дейс­т­вие чак до вре­ме­то на Харун ал Рашид в Азия и дъл­го вре­ме има­ше в Александрия един блес­тящ център, но съ­щев­ре­мен­но пов­лия оп­ре­де­ля­що ця­ла­та из­точ­на кул­ту­ра по мно­жес­т­во скри­ти канали.

С то­ва оба­че бе­ше да­ден един вид завършек. В алек­сан­д­риз­ма и арис­то­тел­с­т­во­то се бя­ха вле­ли и сле­ли най-раз­лич­ни­те им­пул­си на древ­на­та духовност. В све­та въз­ник­на Християнството. Стана Тайната на Голгота. То ста­на в ед­но време, ко­га­то индивидуалностите, ду­ши­те на Алексан- дър и на Аристотел не бя­ха на Земята, а се на­ми­ра­ха в ду­хов­ния свят и там бя­ха в те­сен вът­ре­шен съ­юз с това, ко­ето се на­ри­ча гос­под­с­т­во на Михаел, чи­ето гос­под­с­т­во на Земята съ­що бе­ше за­вър­ши­ло в оно­ва вре- ме, за­що­то то­га­ва гос­под­с­т­ву­ва­щи­ят Дух на вре­ме­то бе­ше Орифиел. И след Тайната на Голгота из­ми­на­ха още ня­кол­ко столетия. Онова, ко­ето Александър и Аристотел бя­ха ос­но­ва­ли на Земята, за ко­ето бя­ха вло­жи­ли ця­ла­та си душа, еди­ни­ят с ми­съл та, дру­ги­ят с об­шир­ни ин­тен­зив­ни вла­де­тел­с­ки сили, всич­ко то­ва бе­ше дейс­т­ву­ва­ло на Земята. Всичко то­ва виж­да­ха и два­ма­та в те­че­ние на сто­ле­ти­ята от ду­хов­ния свят, те го бя­ха сле­ди­ли в те­че­ние на столетията, ко­ито последваха, в ко­ито ста­на и Тай- ната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота. През всич­ки оне­зи сто­ле­тия те сле­дя­ха с поглед, как до­лу на Земята се раз­п­рос­т­ра­ня­ва тях­но­то дело, как то се раз­п­рос­т­ра­ня­ва съ­що и чрез та­ки­ва ге­нии ка­то Харун ал Рашид и не­го­вия мъ­дър съветник.

Обаче за това, ко­ето те­зи две ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти - Александър и Аристо- тел - бяха, за то­ва съ­щес­т­ву­ва­ше изис­к­ва­не­то за не­що ново, изис­к­ва­не­то да се за­поч­не по съ­вър­ше­но нов начин, не да про­дъл­жа­ват това, кое то бе­ше на Земята, а да за­поч­нат по един нов начин. Естествено чрез то­ва се по­лу­ча­ва са­мо един вид продължение. Старото не се пре­мах­ва от света, оба­че това, с ко­ето Александър и Аристотел се бя­ха про­ник­на­ли и про- пили, бе­ше да се вне­се в зем­на­та ци­ви­ли­за­ция един мо­щен нов импулс, Християнството да бъ­де вне­се­но в света, в зем­на­та ци­ви­ли­за­ция по един осо­бен начин.

Тъй ка­то тях­на­та Карма ги до­ве­де от­но­во до­лу на Земята, пре­ди още да бе­ше ста­на­ло то­ва съ­би­тие на сре­ща­та с Харун ал Рашид, те жи­вя­ха всъ- щ­ност ка­то незабелязани, ка­то непознати, ра­но по­чи­на­ли лич­нос­ти в един ва­жен за Антропософията ъгъл на Европа. Но въп­ре­ки тех­ния кра­тък живот, те мо­жа­ха през то­ва крат­ко вре­ме да вник­нат с пог­ле­да в евро­пейс­ка­та цивилизация, да при­емат впе­чат­ле­ни­ята и импулси, но без да да­дат по ня­ка­къв на­чин импулси. Те тряб­ва­ше да си за­па­зят то­ва за по­-къс­ни времена.

След то­ва те от­но­во се вър­на­ха в ду­хов­ния свят. Те се на­ми­ра­ха в ду­хов­ния свят, ко­га­то на Земята ста­на то­ва съ­би­тие в 869 година, то­зи 8ми все­лен­с­ки събор. Именно в то­зи мо­мент ста­на сре­ща­та меж­ду Александър и Аристотел от ед­на страна, Харун ал Рашид и не­го­вия мъ­дър съ­вет­ник от дру­га страна. Това бе­ше ед­но обяс­не­ние от голямо, из­вън­ред­но го­ля­мо
зна­че­ние в свръх­се­тив­ни­те светове, за­що­то тряб­ва да си представим, че обяс­не­ни­ята в ду­хов­ния свят не са­мо ра­зис­к­ва­ния в думи. Когато виж­да­ме на Земята хо­ра­та да се­дят та­ка и да разискват, ко­га­то ду­ми­те се из­п­ра­щат на­сам и нататък, без ра­зис­к­ва­щи­те да си при­чи­няват бол­ка ед­ни на други, то­ва съв­сем не е ед­но сян­ко­вид­но ко­пие на онова, ко­ето става, ко­га­то в ду­хов­ния свят, в свръх­се­тив­ни­те све­то­ве се взе­мат ве­ли­ки­те ре­ше­ния съ­що и в ду­хов­ния живот.

И та­ка ста­на тогава, че Аристотел и Александър нас­то­ява­ха от ед­на страна, ка­то казваха: това, което е било основано по-рано, то трябва да бъде насочено и влято в най-строгия смисъл на думата в господството на Михаел. Защото те знаеха, че гос­под­с­т­во­то на Михаел в све­та ще за­поч­не от­но­во в 19-то столетие.

Нека в та­зи точ­ка да се раз­бе­рем добре, обич­ни приятели! Развитието на све­та про­ти­ча така, че ви­на­ги в те­че­ние на три до три и по­ло­ви­на сто­ле­тия един Архангел е глав­ни­ят ре­гент на зем­на­та цивилизация. Във вре- мето, ко­га­то Александър Велики пре­не­се в Азия и Африка кул­ту­ра­та на Аристотел, в оно­ва време, ко­гато то­ва раз­п­рос­т­ра­не­ние на кул­ту­ра­та ста­на с ед­но сил­но меж­ду­на­род­но чувство, гос­под­с­т­во­то има­ше Михаел, т.е. ду­хов­ни­ят жи­вот се уп­рав­ля­ва­ше чрез си­ла­та на Михаел. По вре­ме­то на Александър Земята се на­ми­ра­ше под гос­под­с­т­во­то на Михаел.

След то­ва гос­под­с­т­во­то на Михаел бе за­ме­не­но от то­ва на Орифиел. След то­ва ид­ва гос­под­с­т­во­то на Анаел, гос­под­с­т­во­то на Захариел, всич­ки тра­ещи три до че­ти­ри столетия, пос­ле гос­под­с­т­во­то на Рафаел, пос­лед­ва­но от то­ва на Самаел, прос­ти­ра­що се до 14-то столетие. В 15-то до 18-то сто­ле­тие ид­ва гос­под­с­т­во­то на Габриел, а в 19-то столетие, в пос­лед­на­та тре­ти­на на то­ва столетие, от­но­во нас­тъп­ва гос­под­с­т­во­то на Михаел. Седем от Архангелите се сме­нят един друг. След ка­то гос­под­с­т­во­то на Михаел от вре­ме­то на Александър бе пос­лед­ва­но от то­ва на шес­т­те дру­ги Архангели, в края на 19-то сто­ле­тие от­но­во нас­тъ­пи гос­под­с­т­во­то на Михаел. То е ца­ру­ва­що в на­ше­то време. Когато доб­ре раз­би­ра­ме ду­хов­ния живот, ние сто­им не­пос­ред­с­т­ве­но под им­пул­са на Михаел.

Така, ко­га­то ста­на сре­ща­та с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел об­гър­на­ха с пог­лед оно­ва сто­ле­тие от ста­ро­то гос­под­с­т­во на Михаел, ко­га­то те бя­ха дейс­т­ву­ва­ли на Земята, те об­гър­на­ха с пог­лед Тайната на Голгота, ко­ято бя­ха пре­жи­вя­ли с об­щ­нос­т­та на Михаел, оба­че не от Зе- мята, а от сфе­ра­та на Слънцето, за­що­то то­га­ва гос­под­с­т­во­то на Михаел бе­ше завършило. Михаел и не­го­ви­те сподвижници, към ко­ито при­над­ле­жа­ха имен­но съ­що и Александър и Аристотел, пре­жи­вя­ха Тайната на Голгота не от глед­на­та точ­ка на Земята. Те не видяха, как Христос ид­ва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, ко­ето те преживяха, се офор­ми при тях в он­зи импулс. При всич­ко об­с­то-­
ятел­с­т­ва­та тряб­ва да се ра­бо­ти с ог­лед на това, що­то но­во­то гос­под­с­т­во на Михаел, на ко­ето Александър и Аристотел ис­ка­ха да ос­та­нат вер­ни с всич­ки ниш­ки на тях­на­та душа, що­то то­ва но­во гос­под­с­т­во на Михаел да до­не­се не са­мо ед­но дъл­бо­ко основано, а съ­що ин­тен­зив­но Християнст- во. То тряб­ва­ше да за­поч­не 1879 го­ди­на и да трае три до че­ти­ри столе- тия. Ние жи­ве­ем се­га в епо­ха­та на то­ва гос­под­с­т­во на Михаел и ан­т­ро­по­со­фи­те би тряб­ва­ло пре­ди всич­ки да разберат, що значи, да жи­ве­ят в та­зи епо­ха на Михаел, на гос­под­с­т­во­то на Михаел.

За то­ва не ис­ка­ше да чуе Харун ал Рашид, а съ­що и не­го­ви­ят съветник. Те ис­ка­ха пре­ди всич­ко оне­зи импулси, ко­ито бя­ха хва­на­ли сил­но ко­ре­ни в мохамеданизма, да ста­нат все­ца­ру­ва­щи в света. Между другите, които взе­ха учас­тие в та­зи бор­ба в 9-то след­х­рис­ти­ян­с­ко столетие, сто­яха твър­до ед­ни сре­щу дру­ги от ед­на­та стра­на Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съвет- ник, от дру­га стра­на Александър и Аристотел, т.е. индивидуалностите, ко­ито бя­ха жи­ве­ли в те­зи пос­лед­ни­те двама.

Това, ко­ето се ра­зиг­ра там ка­то ду­хов­на борба, то ока­за сво­ето пос­ле­дейс­т­вие в ев­ро­пейс­ка­та цивилизация, про­дъл­жа­ва да дейс­т­ву­ва и до днес. Защото това, ко­ето ста­ва там горе, то дейс­т­ву­ва вър­ху зем­ни­те съ- бития. И имен­но от она­зи съп­ро­ти­ва, ко­ято Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник про­яви­ха то­га­ва спря­мо Александър и Аристотел, се за­си­ли по оп­ре­де­лен на­чин импулсът, та­ка що­то от она­зи сре­ща из­ник­на дейс­т­ви­ето на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, кое- то пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.

След ка­то има­ха та­зи среща, и двамата, как­то Харун ал Рашид та­ка и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, про­дъл­жи­ха своя път към запад, пос­то­ян­но на- блюдавайки, как­во ста­ва в зем­ния живот. От свръх­се­тив­но­то би­тие еди­ни­ят взе ин­тен­зив­но учас­тие във всич­ко онова, ко­ето ста­ва­ше в се­вер­на Африка, в юж­на Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в съ­що­то вре­ме дру­ги­ят пре­ми­на през всич­ко онова, ко­ето ста­ва­ше в из­точ­ния ду­хо­вен живот, при Черно море, по­-на­та­тък през об­лас­ти­те на Евро- па чак до Холандия, а съ­що и до Англия. И след то­ва те­зи два­ма­та се пре­ро­ди­ха поч­ти в съ­що­то вре­ме в ев­ро­пейс­ка­та култура.

При та­ко­ва ед­но пре­раж­да­не не е нуж­но да има ед­на външ­на прилика. Обикновено се гре­ши напълно, ко­гато се вярва, че онзи, кой­то има опреде­ле­на духовност, се пре­раж­да със съ­ща­та духовност. Трябва да се про­ник­не по-надълбоко, да се вник­не по­-дъл­бо­ко в ос­нов­ни­те им­пул­си на чо­веш­ка­та душа, ко­га­то ис­ка­ме да го­во­рим по пра­ви­лен на­чин за пре­раж­да­ния и за пов­та­ря­щи се зем­ни съществувания. Така нап­ри­мер има­ше един папа, прос­ло­ву­тия Григорий VІІ, кой­то пре­ди да ста­не па­па бе­ше жи­ве­ещи­ят в сред­на Европа ка­лу­гер Хилдебранд. Този па­па бе­ше ед­на
сил­на личност, про­яви ин­тен­зив­на дейност в ка­то­ли­циз­ма и из­диг­на пап­с­т­во­то на го­ля­ма ви­со­та в Средновековието. Той се пре­ро­ди от­но­во в 19-то сто­ле­тие в ли­це­то на Ернст Хекел, бо­ре­ца про­тив папството. Хекел е пре­ро­де­ни­ят абат Хилдебранд, па­па­та Григорий VІІ. С то­ва ис­кам са­мо да покажа, че на външ­на­та при­ли­ка на ду­хов­но то състояние, а вът­реш­ни­те ду­шев­ни им­пул­си са онова, ко­ето чо­век пре­на­ся от един зе­мен жи­вот в друг.

Така съ­що и двамата, Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съветник, има­ха заложбата, първо, ко­га­то во­ен­ни­те дейс­т­вия на ара­би­те пре­ми­на­ха през Африка в Испания, да взе­мат учас­тие в те­зи по­хо­ди на ара­би­те под­к­ре­пяй­ки ги, пок­ро­ви­тел­с­т­ву­вай­ки ги. След то­ва мо­ха­ме­да­низ­мът за­ги­на ка­то външ­но явление, оба­че те­зи два­ма ду­хо­ве пре­не­со­ха не­го­во­то вът­реш­но ду­шев­но нас­т­ро­ение през ду­хов­ния жи­вот при тях­но­то пре­ми­на­ва­не меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не от­на­сяй­ки го в бъ­де­ще­то

Харун ал Рашид се пре­ро­ди и в не­го­вия пре­ро­ден жи­вот ста­на Бейко /Бако/ от Верулам. Той се явя­ва ка­то Бейко от Верулам. Неговият мъ­дър съ­вет­ник съ­що се пре­раж­да и се явя­ва поч­ти ед­нов­ре­мен­но ка­то Амос Комениус, педагогът.

Разгледайте това, ко­ето бе про­из­ве­де­но от ед­на стра­на чрез Бейко от Верулам, кой­то бе­ше хрис­ти­янин са­мо външно, кой­то вне­се на­пъл­но аб­с­т­рак­т­но­то на ара­биз­ма в ев­ро­пейс­ка­та наука, и раз­г­ле­дай­те онова, ко­ето Амос Комениус вне­се в пе­да­го­ги­ка­та ка­то външ­на ма­те­ри­ал­на наг­лед­ност на обу­че­ни­ето и на ця­лото тре­ти­ра­не на ма­те­ри­ала в обучението. Това е един елемент, кой­то пря­ко ня­ма ни­що об­що с Християнството. Макар и Амос Комениус да дейс­т­ву­ва меж­ду мо­рав­с­ки­те бра­тя и т.н. - това, ко­ето той пря­ко произведе, се ос­вет­ля­ва от ед­на стра­на чрез факта, че в един ми­нал зе­мен жи­вот той е сто­ял към ця­ло­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то та­ка как­то про­цъф­тя­ва­ща­та ду­хов­на кул­ту­ра в дво­ре­ца на Ха- рун ал Рашид.

А от дру­га стра­на взе­ме­те оне­зи ре­до­ве на­пи­са­ни от Бейкън, от лорд Бейкън, взе­ме­те всич­ко това, ко­ето дейс­т­ву­ва в та­ка на­ре­че­на­та наг­лед­ност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека взе­мем са­мо то­зи лорд Бейкън. Той бе­ше об­ла­дан от ис­тин­с­ка ярост в бор­ба­та про­тив аристотелството. Във всич­ки има ис­тин­с­ка бяс­на ярост, от ко­ято се вижда, че тя про­ник­ва дъл­бо­ко в душата. Духовният изследовател, кой­то про­ник­ва с пог­ле­да ду­хов­ни­те не­ща и ги осветлява, на­соч­ва пог­лед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, прос­ле­дя­ва об­рат­но живота, но съ­що и в свръх­се­тив­ния свят, къ­де­то чо­ве­кът жи­вее меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Ние има­ме пред се­бе си съ­чи­не­ни­ята на Бейко от Веру- лам, има­ме пред се­бе си съ­чи­не­ни­ята на Амос Комениус, и в това, кой­то

ца­ру­ва в те­зи съчинения, във всич­ко на­ми­ра­ме ед­но раз­бун­ту­ва­не про­тив аристотелството. Как мо­же да се обяс­ни това.

Трябва са­мо да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, ко- гато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплъте- ни на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристо- телството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото то­ва са съ­щи­те лич­нос­ти/ бяха развили от тяхна страна.

А се­га пред­с­та­ве­те си ця­ло­то положение. Вземете оно­ва интервю, он­зи разговор, ако мо­га да се из­ра­зя така, кой­то ста­на в 869 година, помисле- те, как под то­ва вли­яние в Харун ал Рашид се ро­ди­ха импулси, ко­ито на­ми­рат се­га това, ко­ето ве­че е осъ­щес­т­ве­но на Земята, за­що­то Александър и Аристотел са би­ли ве­че от­но­во на Земята и за­що­то това, ко­ето те ис­ка­ха да осъществят, не бе осъ­щес­т­ве­но ка­то про­дъл­же­ние на онова, ко­ето те са би­ли ка­то зем­ни хо­ра в пре­дих­рис­ти­ян­с­ко­то вре­ме Когато по­мис­ли­те вър­ху това, то­га­ва Вие ще раз­бе­ре­те на­пъл­но ду­шев­ни­те им­пул­си , ко­ито се раз­ви­ха при она­зи среща. И от обстоятелството, че се­га Бейкън и Амос Комениус мо­жа­ха да видят, как­во бе­ше ста­на­ло от алек­сан­д­риз­ма и от аристотелството, Вие мо­же­те да разберете, за­що в тех­ни­те пи­са­ния ца­ру­ва он­зи оп­ре­де­лен тон, имен­но при Бейкън, но съ­що и при Амос Ко- мениус.

Видите ли, обич­ни приятели, ис­тин­с­ко­то раз­г­леж­да­не на ис­то­ри­ята во­ди от Земята на небето. Трябва да се взе­мат под вни­ма­ние събитията, ко­ито мо­гат да се раз­к­ри­ят са­мо в свръх­се­тив­ния свят. Ако ис­ка­те да раз­бе­ре­те Бейко от Верулам, ако ис­ка­те да раз­бе­ре­те Амос Комениус, Вие тряб­ва да ги прос­ле­ди­те в ми­нало­то пър­во до онова, ко­ето те са би­ли по­-ра­но на Земята, следователно тряб­ва да прос­ле­ди­те в ми­на­ло то раз­п­рос­т­ра­не­ния чрез схо­лас­ти­ка­та арис­то­те­ли­зъм до оно­ва интервю, ко­ето ста­на око­ло 869 година, по вре­ме­то на все­лен­с­кия събор, да прос­ле­ди­те не­ща­та до там, къ­де­то Харун ал Рашид и не­го­ви­ят мъ­дър съ­вет­ник раз­ви­ва­ха арис­то­тел­с­т­во­то и александризма, кой­то мо­же­ше имен­но да бъ­де раз­ви­ван ед­ва в то­ва дейс­т­ву­ва­не на свръх­се­тив­ния свят във фи­зи­чес­кия се­ти­вен свят, в не­го ста­ва раз­би­ра­емо това, ко­ето ста­ва в зем­ния живот. Това е, ко­ето бих ис­кал да из­ло­жа пред Вас, за да на­со­ча вни­ма­ни­ето Ви вър­ху това, как фак­ти­чес­ки прос­ле­дя­ва­не­то на пов­та­ря­щи­те се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния мо­же да нап­ра­ви раз­би­ра­емо това, ко­ето се про­явя­ва в та­ки­ва личнос­ти на Земята*. /*Тук Р. Щайнер пре­къс­на сво­ята сказка, за да бъ­де пре­ве­дено ка­за­но­то на английски/.

Времето е твър­де напреднало, за да мо­жем още днес да раз­г­ле­да­ме и дру­ги не­ща в та­зи област, и аз ще из­ка­жа са­мо с мал­ко ду­ми това, ко­ето тряб­ва да зак­ръг­ли и прик­лю­чи разглежданията.

Когато раз­г­леж­да­ме нап­ре­дъ­ка на ци­ви­ли­за­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то по начина, как­то ве­че сто­рих­ме това, ние намираме, че в хрис­ти­ян­с­ко­то раз­ви­тие се е про­мък­на­ло чрез та­ки­ва индивидуалности, ка­то те­зи на Харун ал Рашид и на този, кой­то по­-къс­но ста­на Амос Комениус, нещо, ко­ето не ис­ка да из­рас­не в Християнството, ко­ето сил­но кло­ни към арабизма. Така в на­ше­то нас­то­яще вре­ме ние има­ме от ед­на страна, бих мо­гъл да кажа, пра­во­ли­ней­ни­ят ход нап­ред на Християнството, а от дру­га стра­на про­ник­ващ в не­го арабизъм, осо­бе­но оба­че в аб­с­т­рак­т­на­та наука.

Това, ко­ето бих ис­кал осо­бе­но да сло­жа на сър­це­то Ви, е следното: кога- то проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо по- добно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и не- говия мъдър съветник. По то­зи на­чин са ста­на­ли мно­го не­ща, ко­ито след то­ва са се пре­вър­на­ли в им­пулс за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на ис­тин­с­ко­то Християнство, от дру­га стра­на от­но­во за раз­ви­ти­ето на пречки, на съп­ро­тив­ле­ния за то­ва ис­тин­с­ко Християнство. Обаче бла­го­да­ре­ние на това, че в свръх­се­тив­ния свят раз­ви­ти­ето на Михаел е по­ело он­зи ход, кой­то аз Ви описах, явя­ва се ед­на мощ­на пер­с­пек­ти­ва за бъдещето, Християнството да по­лу­чи не­го­ва­та ис­тин­с­ка фор­ма под зна­ка на Михаеловия импулс. Защото под зна­ка на Михало­ви­те им­пул­си са би­ли про­ве­де­ни в свръх­се­тив­ния свят съ­що обяс­не­ни­ята с дру­ги течения.

Сега бих ис­кал са­мо да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и те­зи лич­нос­ти имат сво­ята Карма, ко­ято во­ди в миналото, в ми­на­ли времена, ко­ято се про­явя­ва по на­й-­раз­лич­ни начини, ко­га­то оти­дем пър­во в ми­на­ло­то в он­зи живот, кой­то е бил пре­ка­ран пре­ди зем­ния жи­вот и след то­ва оти­дем по­-на­та­тък в ми­на­ло­то до ми­на­ли зем­ни съществувания. Могат да се на­ме­рят са­мо мал­ко хора, ко­ито ид­ват чес­т­но в Антропософското Движение, без да са учас­т­ву­ва ли с тях­на­та Карма в та­ки­ва събития, как­ви­то Ви опи­сах сега. Онези, ко­ито из­пит­ват по чес­тен на­чин стре­ме­жа да дойдат в Антропософското Общество, са свър­за­ни по един или друг на­чин с това, ко­ето е станало, ка­то сре­щи­те на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и не­го­вия мъ­дър съветник, или с дру­ги по­доб­ни събития. Нещо по­доб­но е оп­ре­де­ли­ло Кармата, ко­ято след то­ва се про­явя­ва та­ка в нас­то­ящия зе­мен живот, че се раж­да стре­ме­жът в те­зи лич­нос­ти да по­лу­чат ду­хов­но­то по начина, как­то то се раз­г­леж­да в Антропософското Движение.

С то­ва оба­че е свър­за­но не­що друго. С не­го е свър­за­но това, че бла­го­да­ре­ние на осо­бе­на­та форма, ко­ято гос­под­с­т­во­то на Михаел приема, оне­зи личности, ко­ито чрез тях­на­та Карма във връз­ка с гос­под­с­т­во­то на Михаел вли­зат в Антропософското Движение, ще се пре­ро­дят от­но­во към пре­хо­да от 20-то към 21-то столетие, на­ру­ша­вай­ки за­ко­ни­те на пре­раж­да­не­то - следователно ще се пре­ро­дят за по­-мал­ко от ед­но сто­ле­тие - за да до­ве­дат то­га­ва до увенчание, до пъ­лен из­раз това, ко­ето се­га мо­гат да нап­ра­вят в служ­ба на Антропософията, ко­ято се раз­ви­ва под гос­под­с­т­во­то на Михаел. В интереса, кой­то чо­век мо­же да про­явя­ва към та­ки­ва неща, ка- к­ви­то бя­ха из­не­се­ни днес, ко­га­то то­зи ин­те­рес е дос­та­тъч­но силен, се из­ра­зя­ва вът­реш­ни­ят стремеж, той да бъ­де ис­тин­с­ки антропософ. Обаче имен­но с то­ва че ня­кой раз­би­ра те­зи неща, той при­ема съ­що и се­бе си им­пул­са да се яви от­но­во на Земята след по­-мал­ко от ед­но столетие, за да до­ве­де до пъл­но­та онова, ко­ето Антропософията иска.

Размишлявайте, обич­ни приятели, по­чув­с­т­ву­вай­те мал­ко­то ори­ен­ти­ра­щи думи, ко­ито свър­зах днес с нас­тоящо­то разглеждане. При оп­ре­де­ле­ни об­с­то­ятел­с­т­ва Вие ще на­ме­ри­те имен­но в те­зи мал­ко ду­ми мно­го от то­ва ко­ето мо­же да Ви пос­та­ви по пра­ви­лен на­чин в Антропософското Дви- жение, ко­ето мо­же пра­вил­но да Ви ориентира, та­ка че да мо­же­те да по­чув­с­т­ву­ва­те Вашата при­над­леж­ност към то­ва Движение дъл­бо­ко свър­за­на с Вашата Карма.