Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

През те­зи дни аз мо­жах да Ви раз­ка­жа за оне­зи индивидуалности, за оне­зи личности, ко­ито през 12-то сто­ле­тие бя­ха дейс­т­ву­ва­ли в по­дър­жа­на­та от ви­со­ка ду­хов­ност Школата от Шартр. Аз обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху та­ки­ва учи­те­ли на Школата от Шартр, ка­то Бернардус Силвестрис, Самият Бернардус от Шартр, Аланус аб Инсулис; там бяха препода- вали също и някои други и имаха около себе си голям брой ученици. Ко- гато взе­мем всич­ко това, ко­ето аз ве­че Ви оха­рак­те­ри­зи­рах, ко­ето бе­ше свойс­т­ве­но на те­зи учи­те­ли от Шартр, ние мо­жем да кажем: те още има- ха в себе си нещо от древните предания за една жива реална природа, не за една абстрактна природа, която беше материална. И за­то­ва по­ло­же­ни­ето бе­ше такова, че, бих мо­гъл да кажа, над Школата от Шартр още ви­се­ше не­що от оно­ва слън­че­во Християнство, ко­ето ка­то ри­ца­ри на Ми- хаел ге­ро­ите на кръг­ла­та ма­са на Артус се ста­ра­еха да пос­та­вят в света.

Бих мо­гъл да кажа, че та­зи Школа от Шартр бе­ше пос­та­ве­на по един за­бе­ле­жи­те­лен на­чин меж­ду се­вер­ния прин­цип на Артус и юж­ния Христов Принцип. И не­ви­ди­ми­те свръх­се­тив­ни Импулси дейс­т­ву­ва­ха как­то сен­ки­те на за­мъ­ка на Артус и как­то сен­ки­те на за­мъ­ка на Граала, не тол­ко­ва в съ­дър­жа­ни­ето на уче­нието, кол­ко­то по­ве­че в це­лия тон, в ця­ло­то дър- жане, в нас­т­ро­ени­ето на това, ко­ето - бих­ме мог­ли да ка­жем - се­де­ше ка­то въ­оду­ше­ве­ни уче­ни­ци в ауди­то­ри­ите от Шартр.

Това бе­ше времето, в ко­ето имен­но те­зи учи­те­ли от Шартр зас­тъп­ва­ха Християнството така, че тех­ни­те уче­ни­ци виж­да­ха нав­ся­къ­де в Христос, кой­то се бе­ше явил в Исуса от Назарет, вис­ше­то слън­че­во Същество. Та- ка щото, бих мо­гъл да кажа, ко­га­то го­во­ре­ха за Христос, те виж­да­ха Христовия Импулс дейс­т­ву­ващ сред зем­но­то раз­ви­тие спо­ред сми­съ­ла на въз­г­ле­да на Граала, но съ­щев­ре­мен­но виж­да­ха в Христос раз­ли­ва­щия се на­до­лу към Земята слън­чев Импулс.

Това, ко­ето се пред­ла­га­ше на ду­хов­но­то виж­да­не ка­то ос­но­вен тон на уче­ни­ето от Шартр, то не мо­же да бъ­де до­би­то днес от ли­те­ра­тур­ни­те документи, ко­ито са ос­та­на­ли от от­дел­ни­те учи­те­ли от Школата от Ша- ртр. За човека, кой­то ги че­те днес, те из­г­леж­дат поч­ти ка­то ка­та­ло­зи на имена. Обаче кой­то ги че­те с ду­хов­но разбиране, той виж­да в крат­ки­те меж­дин­ни изречения, ко­ито се на­ми­рат меж­ду та­ка изо­бил­но ци­ти­ра­ни­те име­на и тер­ми­но­ло­гии и дефиниции, дъл­бо­ко­то разбиране, ко­ето още при­те­жа­ва­ха те­зи учи­те ли от Шартр.

След то­ва към края на 12-то сто­ле­тие те­зи учи­те­ли от Шартр ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та в ду­хов­ния свят. Там те срещ­на­ха оно­ва дру­го тече- ние, ко­ето бе­ше свър­за­но със ста­ра­та епо­ха на Михаел, ко­ето оба­че се

Обаче меж­дув­ре­мен­но нас­тъ­пи не­що мно­го важно. Онези, ко­ито бя­ха учи­те­ли в Шартр, след ка­то ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та и въз­ля­зо­ха в ду­хов­ния свят, се срещ­на­ха с тези, ко­ито тък­мо се гот­ве­ха да сля­зат във фи­зи­чес­кия свят и ко­ито съ­об­раз­но с тях­на­та Карма се стре­мя­ха то­га­ва да оти­дат в ор­де­на на доминиканците, къ­де­то се раз­ви­ва­ше арис­то­тел­с­т­во­то и александринизмът. Следователно те се срещ­на­ха с те­зи гот­ве­щи се да сля­зат души. И ако тряб­ва да го­во­ря с днеш­ни­те три­ви­ал­ни думи, бих мо­гъл да кажа, там на пов­ра­та меж­ду 12-то и 13-то сто­ле­тие в на­ча­ло­то на 13-то столетие, се про­ве­де един вид раз­го­вор меж­ду то­ку що прис­тиг­на­ли­те и гот­ве­щи­те се да сли­зат души. И в то­зи раз­го­вор ста­на ве­ли­ка­та спогодба, чрез ко­ято тряб­ва­ше да бъ­де съ­еди­не­но дейс­т­ви­ето на слън­че­во­то Християнство, как­то то се изя­вя­ва нап­ри­мер в прин­ци­па на Граала, как­то се изя­вя­ва съ­що и в уче­ни­ята от Шартр, с това, ко­ето бе­ше аристотелство, александринизъм. И алек­сан­д­рин­ци­те сля­зо­ха долу, ос­но­ва­ха днес не осо­бе­но по­чи­та­на­та схоластика, сред която бе из­во­юва­но това, ко­ето мо­же­ше да бъ­де из­во­юва­но пър­во чрез ра­ди­кал­нос­т­та на ед­на крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл - това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не за- стъпват така строго. Те още има­ха в се­бе си не­що от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те го­во­ре­ха за лич­но­то без­с­мър­тие мно­го по­-мал­ко от до­ми­ни­кан­с­ки­те учители, от схоластиците.

Тук ста­на­ха ня­кои важ­ни неща. Когато един от учи­те­ли­те схо­лас­ти­ци бе­ше сля­зъл от ду­хов­ния свят на Земята, за да раз­п­рос­т­ра­ня­ва след то­ва арис­то­тел­с­т­во­то в хрис­ти­ян­с­кия смисъл, не бе­ше още въз­мож­но - та­ка ис­ка­ше Кармата - да бъ­де съ­еди­не­но с ду­ша­та в пъл­ния сми­съл онова,
ко­ето бе­ше по­-дъл­бо­ко­то съ­дър­жа­ние на прин­ци­па на Граала. Поради та­зи при­чи­на тъл­ку­ва­не­то на Граала от Волфрам фон Ешенбах мо­жа да бъ­де про­из­ве­де­но от­но­си­тел­но по-късно. Тогава един друг, кой­то сле­зе по-късно, до­не­се съ­от­вет­ното и в до­ми­ни­кан­с­кия ор­ден един по­-с­тар и един по­-м­лад до­ми­ни­ка­нец пре­го­ва­ря­ха вър­ху пъл­на­та връз­ка меж­ду арис­то­- тел­с­т­во­то и онова, ко­ето бе­ше по­ве­че ед­но при­ро­до­съ­об­раз­но Христия- нство, как­во­то то жи­ве­еше в кръ­га на Артус. След то­ва и индивидуално- стите, ко­ито бя­ха на Земята ка­то до­ми­ни­кан­с­ки учители, ми­на­ха през вра­та­та на смър­т­та и въз­ля­зо­ха в ду­хов­ния свят. И се­га ста­на оно­ва дейс­т­ви­тел­но ве­ли­ко спо­ра­зу­ме­ние меж­ду ръ­ко­вод­с­т­во­то на са­мия Михаел, кой­то гле­да­ше се­га на­до­лу към на­ми­ра­ща­та се ве­че на Земята Интелиген- тност, кой­то оба­че се­га съб­ра сво­ите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, мно- го обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не мо­жа още да ста­не във фи­зи­чес­кия свят, за­що­то не бя­ха се из­пъл­ни­ли още вре­ме­на­та за това. Обаче под ръ­ко­вод­с­т­во­то на са­мия Михаел бе ос­но­ва­на ед­на ве­ли­ка свръх­се­тив­на ин­с­ти­ту­ция на мъдростта, къ­де­то бя­ха съб­ра­ни всич­ки души, ко­ито бя­ха още ези­чес­ки надъхани, ко­ито оба­че се стре­мя­ха към Християнството, съ­що и оне­зи души, ко­ито през пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия бя­ха жи­ве­ли ве­че с Християнството в сърцето, как­то то съ­щес­т­ву­ва­ше тогава. Образуван бе един Михаелов отряд, кой­то прие в свръх­се­тив­ни­те области, в ду­хов­ния свят оне­зи уче­ния на Михаеловите учи­те­ли от ста­ро­то вре­ме на Александър Велики, на Михаеловите учи­те­ли от вре­ме­то на пре­да­ни­ето на Граала, съ­що и на Михаеловите учители, ко­ито съ­щес­т­ву­ва­ха в та­ки­ва им­пул­си ка­то им­пул­са на Артус.

Всички въз­мож­ни хрис­ти­ян­с­ки ню­ан­си­ра­ни ду­ши се чув­с­т­ву­ва­ха прив­ле­че­ни към та­зи об­щ­ност на Михаел, къ­де­то от ед­на стра­на се пре­по­да­ва­ха с пъл­но зна­че­ние уче­ния вър­ху древ­ни­те мистерии, вър­ху всич­ки древ­ни им­пул­си от ду­хов­но естество, къ­де­то оба­че се об­ръ­ща­ше вни­ма­ние и към бъдещето, към пос­лед­ната тре­ти­на на 19-то столетие, ко­га­то Михаел от­но­во тряб­ва­ше да дейс­т­ву­ва на Земята и ко­га­то всич­ки оне­зи учения, които, бих мо­гъл да кажа, се­га бя­ха раз­ви­ти под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Ми- хаел в 15-то, 16-то столетие, тряб­ва­ше да бъ­дат пре­не­се­ни до­лу на Зе- мята.

И ако по­тър­си­те оне­зи души, ко­ито то­га­ва се бя­ха съб­ра­ли око­ло Школа- та на Михаел, под­гот­вяй­ки се за по­-къс­но­то вре­ме на Земята, Вие ще на­ме­ри­те меж­ду тях мно­жес­т­во души, ко­ито днес из­пит­ват вле­че­ни­ето към Антропософското Движение. Кармата бе­ше ръ­ко­во­ди­ла те­зи ду­ши така, че в ми­на­ло­то в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не те се съб­ра-­

ха око­ло Михаел, за да до­не­сат от­но­во на Земята ед­но кос­ми­чес­ко Хри- стиянство.

Обаче фактът, че Кармата бе­ше съ­еди­ни­ла го­лям брой души, онези, ко­ито чес­т­но са влез­ли в Антропософското Движение, с та­ки­ва ми­на­ли пре- живявания, то­ва пра­ви от Антропософското Движение ед­но ис­тин­с­ко Движение на Михаел, ед­но Движение, ко­ето дейс­т­ви­тел­но ще въ­зоб­но­ви Християнството. Това е вло­же­но в Кармата на Антропософското Дви- жение. Това е вло­же­но оба­че съ­що в Кармата на мно­го от­дел­ни хо­ра от онези, ко­ито са дош­ли по чес­тен на­чин в Антропософското движение. Този Импулс на Михаел, кой­то мо­же да бъ­де схва­нат кон­к­рет­но по то­зи начин, кой­то мо­же да бъ­де прос­ле­ден в мно­жес­т­во па­мет­ни­ци тук на Земята, на кой­то чо­век оче­би­ещо се натъква, ко­га­то гле­да чу­дес­ни­те иг­ри на при­ро­да­та око­ло раз­ру­ше­ние за­мък на Артус, Антропософското Движение има осо­бе­на­та за­да­ча да го до­не­се в све­та - за­що­то той тряб­ва да про­ник­не в те­че­ние на сто­ле­ти­ята в цивилизацията, ако та­зи ци­ви­ли­за­ция не тряб­ва да загине.

Това ис­ках да за­пи­ша още вед­нъж в сър­ца­та Ви в та­зи сказка, ко­ято ни бе подарена.