Лекции изнесени в Дорнах, Оксфорд, Лондон от 23. До 30. 08. 1922 г превод от френски: марушка иванова нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис

ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ

Каква част поз­на­ва в край­на смет­ка чо­веш­ко­то съ­щес­т­во от това, ко­ето учас­т­ва в не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва ние, ко­га­то то си слу­жи за опоз­на­ва­не­то са­мо със сво­ите се­ти­ва и с усе­ща­не­то свър­за­но със се­ти­ва­та му? В дей- ствителност, ние из­жи­вя­ва­ме по съз­на­те­лен на­чин чрез обик­но­ве­но­то се­- тив­но съз­на­ние са­мо буд­ната част на чо­веш­ко­то съществувание. Обаче, на­ис­ти­на не без ос­но­ва­ние ду­хов­ни­те сили, ко­ито во­дят света, са вклю­че­ни в чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­ние със­то­яни­ето на сън.

От мо­мен­та на зас­пи­ва­не до мо­мен­та на пробуждане, без­б­рой мно­го не­ща ста­ват в чо­веш­ко­то същество. И да­же по­-го­ля­ма­та част от нещата, ко­ито ду­хът тряб­ва да из­вър­ши в зем­но­то съществувание, през чо­веш­ко то съ­щес­т­во мо­же да пред­п­ри­еме със са­мо­то се­бе си и с нещата. По вре­ме на със­то­яни­ето на сън, в чо­веш­ка­та ево­лю­ция се про­веж­да всичко, ко­ето вис­ши ду­хов­ни съ­щес­т­ва пред­п­ри­емат с чо­веш­ка­та душа, за да от­ве­дат чо­ве­ка до об­хо­ди ця­лос­т­нос­т­та на сво­ята ево­лю­ция в нед­ра­та на зем­но­то съществувание. И аб­со­лют­но не би­ва де се гу­би пред­вид това, че е, раз­би­ра се възможно, да­же при мо­дер­но­то поз­на­ние чрез пос­ве­ще­ние да се гле­дат с пре­циз­ност и про­ник­но­ве­ност зна­чи­ми­те процеси, ко­ито про­ти­чат в чо­ве­ка меж­ду зас­пи­ва­не­то и пробуждането, че те­зи процеси, все пак, не про­ти­чат са­мо при посветения, а при всич­ки хора; че ево­лю­ци­ята на всич­ки хо­ра за­ви­си от те­зи процеси. Посветеният мо­же са­мо да прив­ле­че вни­ма­ние то вър­ху те­зи процеси. Но що се от­на­ся до усещането, до из­пит­ва­не­то на тях­на­та значимост, мал­ко по мал­ко всич­ки хо­ра би тряб­ва­ло да го нап­ра­вят в чо­веш­ко­то съществувание, що се от­на­ся до раз­съж­да­ва­не­то им за зна­че­ни­ето на то­ва зем­но съществувание.

Бих искал, обаче, днес прос­то да ви опи­ша всич­ко, ко­ето иг­рае ро­ля в със­то­яни­ето на сън на чо­веш­ко­то същество. Когато чо­век зас­пи­ва - как­то знаете, външ­но то­ва се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то се казва, че не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло и не­го­ви­ят Аз се от­де­лят от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и от етер­но­то тя­ло - то­зи Аз и то­ва ас­т­рал­но тя­ло то­га­ва са в ду­хов­ния свят и не про­ник­ват фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, как­то го пра­вят в състоянието, ко­ето нас­тъп­ва от про­буж­да­не­то до заспиването.

Но ако наб­лю­да­ва­ме се­га това, ко­ето ста­ва дейс­т­ви­тел­но в чо­ве­ка по вре­ме на със­то­яни­ето на сън, то­га­ва вни­ма­ни­ето ни ще бъ­де прив­ле­че­но вър­ху факта, че по вре­ме на със­то­яни­ето на будността, той е свър­зан с та­зи
Земя. Той на­й-­нап­ред е свър­зан с та­зи Земя чрез се­ти­ва­та си в степента, в ко­ято той въз­п­ри­ема и поз­на­ва чрез се­ти­ва­та си яв­ле­ни­ята на раз­лич­ни­те при­род­ни царства. Но той е свър­зан с нея съ­що в степента, в ко­ято из­вър­ш­ва в със­то­яни­ето на будност, не­съз­на­тел­ни действия. Например, при ди- шането, в ди­ша­ния въз­дух участва, ако мо­же та­ка да се каже, ця­ла­та Земя. Във въздуха, кой­то ди­ша­ме има из­вън­ред­но мно­го суб­с­тан­ции под ед­на из­к­лю­чи­тел­но фи­на форма. Обаче, точ­но в та­зи из­к­лю­чи­тел­но фи­на фор- ма, те из­вър­ш­ват ед­но из­к­лю­чи­тел­но важ­но дейс­т­вие вър­ху чо­веш­кия ор- ганизъм, ко­га­то са аб­сор­би­ра­ни във вдиш­ва­ния въздух. И така, как­то в чо­ве­ка вли­за по съз­на­те­лен на­чин това, ко­ето той въз­п­ри­ема чрез своите сетива, та­ка мно­го не­ща вли­зат в чо­ве­ка по ве­че не­съз­на­те­лен начин, по вре­ме на със­то­яни­ето на буд­ност по един начин, кой­то бих ис­кал да ока­чес­т­вя ка­то по­-съ­дър­жа­те­лен от аб­с­т­рак­т­но­то и иде­али­зи­ра­но­то със­то­яние на въз­п­ри­ема­не и мислене; за­оби­ка­ля­щи­ят свят вли­за в чо­ве­ка по на­й-­съ­дър­жа­те­лен на­чин чрез дишането.

И ако обър­не­те вни­ма­ние до как­ва сте­пен чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм е сил­но за­ви­сим от раз­лич­ни­те субстанции, ко­ито при­ема от зем­ни­те храни, ще мо­же­те точ­но да си кажете: твър­де мно­го не­ща дейс­т­ват вър­ху чо­веш­ко­то съ­щес­т­во по вре­ме на буд­но­то състояние. Но то­ва днес ще ни за­ни­ма­ва по-малко. Това, на ко­ето ще обър­нем вни­ма­ние днес, с как­во дейс­т­ва вър­ху чо­веш­ко­то съ­щес­т­во по вре­ме на със­то­яни­ето на сън. И там, ние тряб­ва да ка­жем това: така, как­то виж­да­ме външ­ни­те субстанции, свър­за­ни с човека, по вре­ме на със­то­яни­ето на будност, така, ко­га­то той вле­зе в съня, го виж­да­ме да вли­за в оп­ре­де­ле­на връз­ка с ця­лос­т­нос­т­та на космоса.

Това не означава, че тряб­ва да има­те за чо­ве­ка понятието, че той се прос­ти­ра вся­ка нощ на Космическия раз­мер чрез сво­ето ас­т­рал­но тя­ло - би би­ло пре­уве­ли­че­но да твър­дим то­ва -, но чо­век се уго­ле­мя­ва вся­ка но­щ, п­ро­ник­вай­ки в космоса. Така, как­то сме свър­за­ни тук до­лу с растенията, с минералите, с въздуха, та­ка през нощ­та сме свър­за­ни с дви­же­ни­ята на пла­не­ти­те и с кон­с­те­ла­ци­ите на не­под­виж­ни­те звезди. Между момента, в кой­то зас­пи­ва­ме и този, в кой­то се пробуждаме, звез­д­но­то не­бе ста­ва наш свят съ­що толкова, кол­ко­то Земята е наш свят при със­то­яни­ето на буд- ност.

Обаче, на­й-­нап­ред мо­жем да раз­ли­чим раз­лич­ни сфери, ко­ито пре­ми­на­ва­ме меж­ду зас­пи­ва­не­то и пробуждането. Първата сфера, ко­ято пре­ми­на­ва­ме меж­ду зас­пи­ва­не­то и про­буж­да­не­то е сферата, в ко­ято чо­веш­ки­ят Аз и чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, значи, да го кажем, чо­веш­ка­та душа, чо­веш­ка­та душа, ко­ято се на­ми­ра в със­то­яние на сън, се чув­с­т­ва във връз­ка с дви­же­ни­ята на пла­не­тар­ния свят. Така както, ко­га­то се съ­буж­да­ме сут­рин и се спус­ка­ме в на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло, мо­жем да кажем, че има­ме в нас бе­ли­те си дробове, сър­це­то си, чер­ния си дроб, мо­зъ­ка си, та­ка тряб­ва да ка-

Това не означава, че вся­ка нощ ние взе­ма­ме в нас ця­лос­т­та на дви­же­ни­ето на планетите, това, ко­ето но­сим в нас от не­го ка­то реп­ро­дук­ция е един съв­сем ма­лък образ, в кой­то дейс­т­ви­тел­но са въз­п­ро­из­веж­да­ни дви­же­ни­ята на планетите. И то­зи об­раз е раз­ли­чен при вся­ко чо­веш­ко същество. Така че, мо­жем да кажем: все­ки чо­век има опит­ност с дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те най-напред, ко­га­то зас­пи под формата, в ко­ято из­жи­вя­ва от­но­во вътрешно, ка­то един вид гло­бус от планетите, в сво­ето ас­т­рал­но тя­ло всичко, ко­ето ста­ва от вън в кос­мич­но­то прос­т­ран­с­т­во меж­ду планетите. Това е пър­ва­та опитност, ко­ято чо­век има след зас­пи­ва нето.

И не казвайте, скъ­пи приятели: всич­ко то­ва мен не ме интересува, аз по ня­ка­къв на­чин не го забелязвам! Вие него виж­да­те с очи­те си, но го чу­ва­те с уши­те си. Но в мига, в кой­то вли­за­те в със­то­яние на сън, в този миг, час­т­та от ва­ше­то ас­т­рал­но тяло, ко­ято по вре­ме на със­то­яни­ето на буд­ност е вмес­те­на в сърцето, ста­ва дейс­т­ви­тел­но око на сърцето; то ста­ва виж­да­що за това, ко­ето се про­веж­да по то­зи начин. И то­ва око на сър­це­то на­ис­ти­на въз­п­ри­ема - до­ри и то­ва въз­п­ри­ятие да е твър­де не­яс­но в днеш­но­то чо­ве­чес­т­во - то въз­п­ри­ема това, с ко­ето чо­веш­ко­то съ­щес­т­во има то­га­ва опитност.

И с това, с ко­ето той има то­га­ва опитност, с въз­п­ри­ема­не­то от то­ва око на сър­це­то под та­ка­ва форма, че в на­ча­ло­то след заспиването, то­ва око на сър­це­то гле­да на­зад към то­зи човек, чи­ето фи­зи­чес­ко тя­ло и етер но тя­ло са в леглото. Гледайки назад, Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло виж­дат то­ва чрез око­то на сърцето. И това, с ко­ето има­те външ­на опитност, то­зи об­раз на дви­же­ни­ята на пла­не­ти­те във ва­ше­то тя­ло из­п­ра­ща лъ­чи об­рат­но към вас, от ва­ше­то соб­с­т­ве­но етер­но тяло, та­ка че вие виж­да­те в не­го об­ра­за - от­ра­же­ние във ва­ше­то соб­с­т­ве­но етер­но тяло.

Че хо­ра­та заб­ра­вят още щом се съ­бу­дят смът­но­то съзнание, ко­ето са има­ли през нощ­та чрез око­то на своето сърце, се дъл­жи един­с­т­ве­но на тях­но­то днеш­но установяване. Това е ед­но смът­но съзнание, ко­ето ос­та вя на­й-м­но­го ня­как­во ехо в сънищата: те, раз­би­ра се, за­паз­ват не­що от дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те в сво­ята вът­реш­на подвижност, но в тях се вмес­т­ват об­ра­зи­те от живота, ко­ито ос­нов­но вли­зат са­мо в те­зи сънища, ко­ито за­ви­сят в дейс­т­ви­тел­ност от дви­же­ни­ето на планетите. Образите вли­зат там, за­що­то ас­т­рал­но­то тя­ло се по­то­пя­ва в етер­но­то тя­ло и етер­но­то тя­ло за­паз­ва спо­ме­нът от живота.

Така че не­ща­та мо­гат да про­те­кат съв­сем по то­зи начин: съ­буж­да­те се сутрин, из­ми­на­ли сте пъ­тя на зав­ръ­ща­не през сфе­ра­та на пла­не­тар­ни­те движения; например, вие сте из­жи­ве­ли там - за­що­то то­ва е свър­за­но осо­

Обаче, опитността, ко­ято се по­лу­ча­ва по то­зи на­чин е за въз­п­ри­яти­ето на сърцето, за ко­ето говорих, нещо, ко­ето мо­же да се ка­же­,че е свър­за­но със зна­чи­тел­но мъ­чи­тел­но безпокойство. При поч­ти всич­ки хора, се смес­ват при та­зи опит­ност чувствата, ко­ито имат оп­ре­де­ле­на ду­хов­на фор­ма на мъ­чи­тел­но без­по­койс­т­во и особено, ко­га­то чо­веш­ко­то етер­но тя­ло от­ра­зя­ва под фор­ма­та на свет­ли­на и на звук опит­нос­т­та из­жи­вя­на в космоса. Когато, например, из­лъч­ва об­рат­но по­лу­че­но­то от Юпитер и Венера, от тях­но­то осо­бе­но отношение, ко­ето ве­че споменах, та­ка че един лъч - на кой­то има да се ка­же мно­го не­ща за ва­ше­то въз­п­ри­ятие на сър­це­то е от­ра­зен от чо­веш­ко­то че­ло - един друг лъч смес­ва своя звук и сво­ята светли- на, кой­то ид­ва от об­лас­т­та на­ми­ра­ща се под сърцето, то­га­ва се раж­да то­ва мъ­чи­тел­но без­по­койс­т­во във въз­п­ри­яти­ето на сърцето, за ко­ето тряб­ва да се го­во­ри на пър­во мяс­то и в ко­ето ця­ла­та душа, ко­ято не е на­пъл­но втвъ- р­де­на си казва, на са­ма­та се­бе си в действителност, в своя сън: кос­мич­на­та мъг­ла ме об­в­зе в се­бе си. Това наистина, означава, та­ка да се каже, че съм ста­нал аз са­ми­ят тъ­нък ка­то кос­мич­на­та мъгла, оз­на­ча­ва че плу­вам ка­то об­лак от кос­мич­на­та мъгла. Такава е на­й-­нап­ред опитността, ко­ято чо­век има вед­на­га след заспиването.

И после, от стра­на на то­ва мъ­чи­тел­но без­по­койс­т­во и от факта, че чо­век се усе­ща ка­то част от кос­мич­на­та мъгла, в нед­ра­та на кос­мич­на­та мъг­ла - вли­за в чо­веш­ка­та ду­ша това, ко­ето мо­же да бъ­де на­ре­че­но от­да­ва­не на
божественото, ко­ето из­пъл­ва све­та със сво­ето присъствие. Това са две­те ос­нов­ни чувства, ко­ито се случ­ват на чо­ве­ка в пър­ва­та сфе­ра след заспи- ването: аз съм кос­мич­на­та мъг­ла и бих ис­кал да се от­пус­на в нед­ра­та на божествеността, за да бъ­да пред­па­зен от раз­т­ва­ря­не в кос­мич­на­та мъгла.

И то­ва е нещо, ко­ето въз­п­ри­яти­ето на сър­це­то тряб­ва да до­не­се сутринта, ко­га­то чо­ве­кът се по­та­пя от­но­во със сво­ята ду­ша в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло и сво­ето етер­но тяло. Защото, ако та­зи опит­ност не бе­ше въ­ве­де на от­но­во в живота, всич­ки субстанции, ко­ито чо­веш­ко­то съ­щес­т­во аб­сор­би­ра на дру­гия ден, за да се на хра­ни или ко­ито са из­ра­бо­те­ни в не­го чрез ме­та­бо­лиз­ма - до­ри ко­га­то той ня­ма ни­що за ядене, суб­с­тан­ци­ите са тогава, то­ва се знае, пос­то­ян­но из­в­ли­ча­ни от не­го­во­то соб­с­т­ве­но тя­ло - те­зи субстан- ции, значи, ще при­емат своя аб­со­лют­но зе­мен ха­рак­тер и ще вне­сат по­ря­дък в це­лия чо­веш­ки организъм.

Значимостта на съ­ня за със­то­яни­ето на буд­ност на чо­ве­ка е в действител- ност, из­к­лю­чи­тел­но го­ля­ма и значителна. И ние мо­жем да ка­жем са­мо то- ва: в та­зи епо­ха на зем­на­та ево­лю­ция е още спес­те­но на чо­ве­ка това, да бди са­ми­ят той за това, бо­жес­т­ве­но­то да бъ­де пре­не­се­но от отвъд. Защо- то, би­дей­ки да­де­на кон­с­ти­ту­ци­ята на хо­ра­та в нас­то­яща­та епоха, те ед­ва би­ха има­ли си­ла­та да пре­на­сят те­зи не­ща с пъл­но съз­на­ние от дру­га­та стра­на на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето в та­зи тук стра­на на съществуванието.

После, ко­га­то чо­веш­ко­то съ­щес­т­во нап­ра­ви та­зи опитност, то вли­за в сле- д­ва­ща­та сфера. При това, то не гу­би първата, тя про­дъл­жа­ва да жи­вее за не­го­во­то въз­п­ри­ятие на сърцето. Но след­ва­ща­та сфе­ра е мно­го по-слож- на; тя е въз­п­ри­ема­на от час­т­та на ас­т­рал­но­то тяло, ко­ято е вмес­те­на през деня, по вре­ме на буд­ното състояние, в слън­че­вия сплит на човека, вмес­те­на съ­що на­й-­ве­че в ця­лос­т­нос­т­та на ус­т­ройс­т­во­то на край­ни­ци­те на чо- века, час­т­та от ас­т­рал­но­то тяло, ко­ято про­пи­ва слън­че­вия сплит на чове- ка, про­пи­ва ръ­цете и краката, въз­п­ри­ема през нощ­та това, ко­ето е в след­ва­ща­та сфера.

И в след­ва­ща­та сфера, там сто­ят така, че чо­ве­кът усе­ща се­га в сво­ето ас­т­рал­но тя­ло силите, ко­ито ид­ват от кон­с­те­ла­ци­ите на Зодиака: един вид си­ли ид­ват ди­рек­т­но от констелациите, друг под фор­ма­та­,под ко­ято си­ли­те на Зодиака пре­ми­на­ват Земята, спо­ред то­ва да­ли кон­с­те­ла­ци­ите са над или под Земята. От тук ид­ва го­ля­мо­то различие.

Значи, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во въз­п­ри­ема чрез това, ко­ето пред­по­чи­там да на­ре­ка се­га сво­ето слън­че­во възприятие, за­що­то ста­ва въп­рос за час­т­та от ас­т­рал­но­то тя­ло спо­соб­на да възприема, ко­ято е свър­за­на със слън­че­вия сплит и с крайниците: пред­по­чи­там да го на­ре­ка не­го­во­то слън­че­во око. Но чрез не­го то въз­п­ри­ема ця­ла­та си връз­ка със Зодиака и с дви­же­ни­ето на планетите. Значи, об­ра­зът се уголемява. Човекът се уго­ле­мя­ва по­ве­че до по­-дъл­бо­ко­то му вли­за­не в об­ра­за на космоса.

Но опитността, ко­ято той има с не­под­виж­ни­те звез­ди мо­же да се из­вър­ши при един чо­век по­ло­вин час след заспиването, при друг - дъл­го вре­ме след това, при мно­го хо­ра - мно­го бър­зо след заспиването; та­зи опит­ност е такава, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се чув­с­т­ва то­га­ва отвътре, във вът­реш-­ нос­т­та на вся­ка от два­на­де­сет­те не­под­виж­ни звезди. Обаче, опитностите, ко­ито чо­век има с не­под­виж­ни­те звез­ди са из­к­лю­чи­тел­но сложни.

Скъпи мои приятели, до­ри да нап­ра­ви­те око­лос­вет­с­ко пъ­те­шес­т­вие из на­й-­важ­ни­те ра­йо­ни на Земята, не бих­те има­ли су­ма­та от опитности, ко­ито има­те вся­ка нощ, от ед­на един­с­т­ве­на кон­с­те­ла­ция на Зодиака, за ва­ше­то слън­че­во око! И не­ща­та стоят, най-напред, така, че за хо­ра­та на древ­ни­те времена, ко­ито при­те­жа­ва­ха още из­вън­ред­но мно­го си­ли на съ­нищ­но­то яс­но­вид­с­т­во и ко­ито въз­п­ри­ема­ха в ед­но съ­нищ­но съз­нание, мно­го неща, ко­ито раз­каз­вам тук, то­ва бя­ха всич­ки запазени, по­-мал­ко сму­ща­ва­щи съотношения. Днес чо­веш­ко­то съ­щес­т­во мо­же ед­ва да пос­тиг­не ня­как­во яс­но поз­на­ние по по­вод сво­ето слън­че­во око - и е нуж­но то да го пос- тигне, до­ри да го е заб­ра­ви­ло през де­ня - то ед­ва ще­ше да мо­же да има яс­но поз­на­ние за това, с ко­ето из­вър­ш­ва опит­ност под ед­на фор­ма 12 пъ­ти по-сложна, през нощта, ако не бе­ше до­пус­на­ло в сво­ето сър­це това, ко­ето Христос ис­ка­ше да ста­не за Земята чрез Мистерията на Голгота. Да си усе­тил прос­то как­во оз­на­ча­ва за зем­ния жи­вот фактът, че Христос е пре­ми­нал през Мистерията на Голгота, да си фор­ми­рал мис­ли за Христос в обик­но­ве­ния зе­мен живот, то­ва да­ва на ас­т­рал­но­то тяло, чрез пос­ред­ни­чес­т­во­то на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло един оттенък, кой­то ка­ра Христос да ста­не ва­ши­ят во­дач за Зодиака от зас­пи­ва­не­то до събуж- дането.

Това, ко­ето ста­ва тогава, е дейс­т­ви­тел­но такова, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во усе­ща отново: ще по­тъ­на ли в та­зи звез­д­на мно­гоб­ройност и в това, ко­ето се случ­ва с тях? И ко­га­то не­го­ви­ят пог­лед мо­же да се на­ме­ри от но­во всич­ки­те доб­ро­вол­ни мисли, впечатления, чув­с­т­ва и импулси, ко­ито е от­п­ра­вил към Христос по вре ме на със­то­яни­ето на будност, то­га­ва се раж­да за не­го в Христос, един вид водач, кой­то под­реж­да сму­ща­ва­щи­те съ­би­тия от та­зи сфера.

Така че, не е нуж­но на­ис­ти­на да кажем: ако раз­г­леж­да­ме дру­га­та стра­на на живота, то­га­ва са­мо се изяс­ня­ва за нас пъл­но­то зна­че­ние на Христос за зем­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то от Мистерията на Голгота нататък. Без
това, ни­кой в действителност, ня­ма да разбере, как­во е не­об­хо­ди­мо да ста­не с Христос още за зем­ния жи­вот в нед­ра­та на обик­но­ве­на­та ци­ви­ли­за­ция на на­ше­то време.

Обаче, хо­ра­та си обяс­ня­ват по пог­ре­шен на­чин всич­ки­те те­зи неща, ко­ито днес мал­ко от тях още изу­чават. Не раз­би­рат без­по­ря­дъч­ния начин, по кой­то хо­ра­та не­за­сег­на­ти още от Христовото съ­би­тие вкар­ват нощ­ни­те съ­би­тия в яс­но­то днев­но съзнание, са­мо ко­га­то зна­ят това, ко­ето се­га пре­ди мал­ко изложих. В действителност, ко­га­то на­й-­нап­ред сме пре­ми­на­ли мъг­ля­во­то съ­щес­т­ву­ва­ние в със­то­яни­ето на сън, се намираме, та­ка да се каже, пред един свят, кой­то ни смущава, в кой­то Христос се по­явя­ва из-­ вед­нъж ка­то духов­но слън­це и ста­ва на­ши­ят водач, та­ка че смут­ния без­по­ря­дък се прев­ръ­ща в един вид хар­мо­нич­но разбиране.

Това е важно, за­що­то в мига, в кой­то вли­за­ме в та­зи сфера, в ко­ято има­ме елементи, ко­ито се смес­ват във вих­руш­ка - кон­с­те­ла­ци­ите на не­под­виж­ни­те звез­ди на Зодиака - дви­же­ни­ето на пла­не­ти­те - на­ша­та карма се пред­с­та­вя в със­то­яни­ето на сън. Отражението на то­ва въз­п­ри­ятие се вмъ- к­ва са­мо под фор­ма­та на чув­с­т­во в със­то­яние на будност.

Много на­чи­ни да се чув­с­т­ваш вътрешно, ко­ито един човек, же­ла­ещ да опоз­нае по­не мал­ко са­мия се­бе си, мо­же да от­к­рие в се­бе си, със заг­лу­ше­но ехо от та­зи опитност, при ко­ято Христос се явя­ва ка­то водач, во­дещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н. и обяс­ня­ва све­та на хо­ра­та през нощта, та­ка че те по­лу­ча­ват но­ви си­ли за днев­ния живот. Защото, това, ко­ето из­жи­вя­ва­ме в та­зи сфе­ра не е ни­що по­-мал­ко от това: Христос ста­ва на­ши­ят во­дач през смай­ва­щи­те съ­би­тия от Зодиака; та­зи същност, ко­ято ни во­ди е там и во­ди чо­веш­ко­то съ­щес­т­во от кон­с­те­ла­ция в констелация, за да мо­же то да по­лу­чи под под­ре­де­на фор­ма силите, от ко­ито има на­й-ве­че нуж­да се­га под под­ре­де­на форма, но то­зи път за жи­во­та при блуд­но­то със­тояние.

Ето с то­ва чо­ве­кът има опитност, ос­нов­но вся­ка нощ, меж­ду зас­пи­ва­не­то и пробуждането; той про­веж­да та­зи опит­ност на ос­но­ва­ние на афи­ни­те­та на ду­ша­та и на ду­ха му към космоса. Така, как­то е сро­ден със Земята чрез сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло и сво­ето етер­но тяло, та­ка той е сро­ден с кос­мо­са чрез сво­ята душа, своя дух и сво­ето ас­т­рал­но тяло. Когато, чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се е раз­де­ли­ло със сво­ето фи­зи­чес­ко и своето етер­но тя­ло и та­ка се е уго­ле­ми­ло до вли­за­не­то в кос­ми­чес­кия свят, то ще усе­ти в са­мо­то се­бе си, та­ка да се каже, един си­лен афи­ни­тет към кос­мо­са в сво­ята вът­реш­на опит­ност на образа, кой­то из­лъч­ва към него от това, ко­ето е ос­та­на­ло в леглото; то ще усе­ти ед­на сил­на тен­ден­ция да жи­вее до от­въд Зодиака.

Това той най-напред, меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та не го може, за­що­то към всич­ки те­зи вът­реш­ни опитности, ко­ито ви опи­сах до сега, ид­ват да се смеси, по вре­ме на съ­ня на човека, един друг елемент, един еле­мен­т, ­кой-­

Елементът на Луната обагря, та­ка да се каже, през нощта, кос­мич­на­та ця­лос­т­ност - да­же по вре­ме на но­во­лу­ние - с ед­на сво­е­об­раз­на суб­с­тан­ци­ал­на реалност, с ко­ято чо­ве­кът има съ­що опитност. Но та­зи опит­ност е така- ва, че те­зи Лунни си­ли го задържат, бих ка­зал в нед­ра­та на Зодиакалния свят и го от­веж­да към пробуждането. Човешкото съ­щес­т­во има опит­ност с то­зи лу­нен елемент, в ед­но ве­че сла­бо пре­ду­се­ща не в пър­ва­та сфера. Но то има ед­на осо­бе­но сил­на опит­ност с мис­те­ри­ите на раж­да­не­то и със смър­т­та през вто­ра­та сфера, ко­ято описах. Чрез един орган, на­ми­ращ се още по­-дъл­бо­ко от око­то на сър­це­то и око­то на слънцето, ор­ган разделен, та­ка да се каже, вър­ху ця­лос­т­нос­т­та на съ­щес­т­во­то му, то из­пит­ва дейс­т­ви­тел­но вся­ка нощ, че не­го­во­то ду­хов­но­-ду­шев­но съ­щес­т­во сли­за или, по-точно, е сляз­ло от един ду­хов­но­-ду­ше­вен свят, че е вляз­ло чрез раж­да­не­то в ед­но фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­ние и че мал­ко по малко, тя­ло­то вли­за в смъртта. Човек в действителност, уми­ра със си­гур­ност неп­ре­къс­на­то все­ки миг, по­беж­да­ва смърт та са­мо ко­га­то се стиг­не до ре­ал­на­та по­ява на смър­т­та под фор­ма­та на ед­но един­с­т­ве­но събитие. Но в момента, в кой­то той из­пит­ва то­ва ду­ша­та преминава, та­ка да се каже, зем­но­-те­лес­ния еле- мент, из­пит­ва чрез съ­щи­те си­ли сво­ите връз­ки с ос­та­на­ла­та част на чове- чеството.

Помислете са­мо за това: ни­то на­й-з­на­чи­тел­на­та среща, на­й-з­на­чи­тел­на­та връзка, ни­то пък тази, ко­ято е съв­сем определена, не са без връз­ка с ця­лос­т­нос­т­та на съдбата, ця­лос­т­нос­т­та на кар­ма­та на човека. И за това, че душите, с ко­ито сме би­ли един ден в из­тек­лия зе­мен живот, във връз­ка или с ко­ито сега, в то­зи зе­мен живот, се на­ми­ра­ме във връзка, са, спо­ред слу­ча­ите в ду­хов­ния свят или те­зи ту­к-­до­лу на Земята, всичко, ко­ето един чо­век има да свър­ши с хората, всич­ки чо­веш­ки отношения, ко­ито са, как­то се знае, в тяс­на връз­ка с мис­те­ри­ята на раж­да­не­то и на смъртта, се по­явя­ват тогава, ако мо­га да ка­жа така, пред ду­хов­но­то око на човека. Чове- шкото съ­щес­т­во се чув­с­т­ва от­вът­ре на ця­лос­т­нос­т­та на жи­тейс­ка­та си съдба.