Лекции изнесени в Дорнах от 18, 19 и 25. 11. 1917 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев сканиран от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

В на­ча­ло­то на 1840-те години, те­зи братства, ко­ито имат зна­ния за ду­хов­ни­те им­пул­си иг­ра­ещи ро­ля в историята, ви­дя­ха да наб­ли­жа­ва она­зи бит­ка на ня­кои ду­хов­ни Същества с вис­ши­те духове, ко­ято за­вър­ши през 1879 г., ко­га­то ня­кои ан­гел­с­ки Същества, ду­хо­ве на Мрака, бя­ха хвър­ле­ни долу, съ­би­тие сим­во­ли­зи­ра­но от по­бе­да­та на Михаел над Дра- кона. Обаче, ко­га­то в сре­да­та на 19 век те­зи братс­т­ва почувствуваха, че то­ва съ­би­тие наближава, те тряб­ва­ше да ре­шат как­во по­ве­де­ние да имат спря­мо не­го и да об­мис­лят как­во ще правят.

Тъй ка­то по оно­ва вре­ме кри­тич­ни­ят ум за­ет един­с­т­ве­но с външ­ния свят, тряб­ва­ше да пре­об­ла­да­ва на Земята, бе­ше не­об­хо­ди­мо на хо­ра­та да се нап­ра­ви по­не из­вес­т­но загатване, да им се да­де из­вес­т­но усещане, че око­ло тях съ­щес­т­ву­ва ду­хо­вен свят. И та­ка бе­ше пус­нат в дейс­т­вие то­зи компромис, как­то ста­на с всич­ки компромиси. Онези братя, ко­ито из­ця­ло бя­ха про­тив съ­об­ща­ва­не­то на ду­хов­ни ис­ти­ни на чо­ве­чес­т­во­то се ока­за­ха бити, мо­же да се каже: те тряб­ва­ше да отс­тъ­пят и да се съгласят. Но въп­ре­ки всичко, тях­но­то пър­во­на­чал­но на­ме­ре­ние не бе­ше да въ­ве­дат в све­та яв­ле­ния свър­за­ни със спиритизма. Когато са за­ин­те­ре­су­ва­ни ко­лек­тив­ни гру­пи хора, ня­кой ви­на­ги пра­ви ком­п­ро­мис и естествено, ко­га­то ко­лек­тив­но­то ре­ше­ние е би­ло взето, не са­мо онези, ко­ито са се от­нес­ли бла­гос­к­лон­но към не­го ще очак­ват резултати, а и онези, ко­ито от­на­ча­ло са му се про­ти­во­пос­та­ви­ли ще очак­ват едно, или дру­го от него.

Така доб­ро­на­ме­ре­ни­те чле­но­ве на те­зи братс­т­ва въз­п­ри­еха пог­реш­но­то становище, че чрез из­пол­з­у­ва­не­то на ме­ди­уми хо­ра­та би­ха би­ли убе­де­ни в при­със­т­ви­ето на Духовен свят око­ло тях: то­га­ва на ос­но­ва­та на то­ва убеж­де­ние би би­ло въз­мож­но да се съ­об­ща­ват по­-вис­ши истини. Това на­ис­ти­на би мог­ло да се случи, ако яв­ле­ни­ята про­яви­ли се чрез ме­ди­уми­те в дейс­т­ви­тел­ност бя­ха из­тъл­ку­ва­на по пред­ви­де­ния начин, ка­то оче­вид­но до­ка­за­тел­с­т­во за при­със­т­ви­ето на про­ник­ващ ду­хо­вен свят. Обаче /как­то обяс­них вчера/ про­из­ле­зе не­що съв­сем друго. Медиумич- ните яв­ле­ния бя­ха из­тъл­ку­ва­ни от тези, ко­ито учас­т­ву­ва­ха в сеансите, ка­то ид­ва­щи от умрелите. Така ек­с­пе­ри­мен­тът до­не­се ра­зо­ча­ро­ва­ние на всич­ки заинтересовани. Братята, ко­ито тряб­ва­ше да се приз­на­ят за по­бе­де­ни бя­ха мно­го наскърбени, че за про­яви­те на се­ан­си­те мо­же­ше да се го­во­ри /по­ня­ко­га вярно/ ка­то ид­ва­щи от ду­хо­ве­те на умрелите. Доброна- мерените прог­ре­сив­ни бра­тя не бя­ха очак­ва­ли ни­как­во спо­ме­на­ва­не на мъртвите, а по ско­ро на об­щия еле­мен­та­лен свят, та­ка че те съ­що бя­ха разочаровани.

Въпреки то­ва те­зи дейнос­ти бя­ха про­веж­да­ни пре­ди всич­ко от лица, ко­ито в из­вес­тен сми­съл бя­ха посветени. И зад ве­че спо­ме­на­ти­те братства,

Както Ви ка­зах вчера, имен­но те­зи ле­ви бра­тя бя­ха от­го­вор­ни за ма­ни­пу­ли­ра­не­то по опи­са­ния на­чин с ду­ши­те на умрелите. Тяхното вни­ма­ние се кон­цен­т­ри­ра вър­ху наб­лю­де­ние над онова, ко­ето из­ли­за­ше от се­ан­си­те и пос­те­пен­но те по­еха кон­т­ро­ла над ця­ло­то по­ле на дейност. Добронамерените пос­ве­те­ни пос­те­пен­но за­гу­би­ха вся­ка­къв ин­те­рес към спиритизма: в из­вес­тен сми­съл те се по­чув­с­т­ву­ва­ха засрамени, за­що­то онези, ко­ито през ця­ло­то вре­ме се бя­ха про­ти­во­пос­та­вя­ли на спирити- зма, казваха, че от са­мо­то на­ча­ло е тряб­ва­ло да знаят, че от не­го ня­ма да из­ле­зе нищо. Но в ре­зул­тат на то­ва спи­ри­тиз­мът по­пад­на под влас­т­та на ле­ви­те братя. Вчера аз казах, че те­зи бра­тя бя­ха ра­зо­ча­ро­ва­ни по след­ния начин. Те видяха, че спи­ри­тиз­ма би мо­гъл да из­ва­ди на бял свят онова, ко­ето те бя­ха зад­ви­жи­ли и пре­ди всич­ко те се гри­же­ха то­ва да не стане. Откакто хо­ра­та при­със­т­ву­ва­щи на се­ан­си­те бя­ха повярвали, че са в съп­ри­кос­но­ве­ние с мъртвите, съ­об­ще­ния от мър­т­ви­те мо­же­ха да раз­к­ри­ят как­во бя­ха нап­ра­ви­ли ле­ви­те бра­тя с ду­ши­те на умрелите. Самите думи, с ко­ито те бя­ха злоупотребили, мо­же­ха да се про­явят по вре­ме на сеанса.

Моля Ви още вед­нъж да взе­ме­те под внимание, че аз не Ви из­ла­гам теории, а раз­каз­вам фак­ти - факти, ко­ито се от­на­сят до от­дел­ни инди- види. И ко­га­то ин­ди­ви­ди­те са обе­ди­не­ни в братства, те ще се раз­ли­ча­ват по очак­ва­ни­ята си от ед­но и съ­що събитие. Когато ня­кой го­во­ри за фак­ти при­над­ле­жа­щи на Духовния свят, ви­на­ги ста­ва въп­рос за очак­ва­не на ре­зул­та­ти от ин­ди­ви­ду­ал­ни импулси. В обик­но­ве­ния жи­вот ед­но дейс­т­вие ви­на­ги ще про­ти­во­ре­чи на друго. Когато се об­съж­дат теории, тряб­ва да се съб­лю­да­ва пра­ви­ло­то за противоречието. Но ко­га­то ня­кой го­во­ри за факти, то­га­ва /имен­но по­не­же то­ва са факти/ ние чес­то ще от­к­ри­ем те­зи фак­ти в Духовния свят съ­що та­ка мал­ко хар­мо­ни­зи­ра­щи си, как­то са чо­веш­ки­те дейс­т­вия на фи­зи­чес­кия план. И така, аз Ви мо­ля да дър­жи­те то­ва в ума си. Човек не мо­же да го­во­ри за ре­ал­нос­ти по те­зи въп­ро­си без да от­го­во­ри на ин­ди­ви­ду­ал­ни факти. В то­ва се със­тои работата. Следователно ние тряб­ва да от­ли­ча­ва­ме от­дел­ни­те те­че­ния и да пра­вим раз­ли­ка меж­ду тях.

Това е свър­за­но с не­що мно­го важно, ко­ето яс­но тряб­ва да се има пред­вид от всеки, кой­то се на­дя­ва да пос­тиг­не повече, или по­-мал­ко за­до­во­-

Човек, кой­то се опит­ва да пос­т­рои пра­вил­на кар­ти­на на света, пра­ви уси­лия да пос­та­ви от­дел­ни­те еле­мен­ти в хармония. Той пос­тъп­ва та­ка по на­вик - съ­вър­ше­но оп­рав­дан навик, свър­зан от мно­го ве­ко­ве с на­й-скъ­по­то при­те­жа­ние на на­ши­те души: с монотеизма. Следователно той се опит­ва да све­де ця­ла­та си по­ре­ди­ца от опит­нос­ти за све­та до еди­нен принцип. Това е дос­та вяр­но по свой на­чин - не оба­че в смисъла, в кой­то чес­то се прилага, а в съв­сем друг смисъл, за кой­то ще го­во­рим дру­гия път. Днес ще се за­ни­ма­вам са­мо с ос­нов­ния принцип.

Ако ние прис­тъп­ва­ме към све­та с пред­ва­ри­тел­но със­та­ве­на идея, че вся­ко не­що тряб­ва да бъ­де обяс­ня­ва­но без противоречие, ка­то че ли то про­из­ли­за от един един­с­т­вен източник, ще се ра­зо­ча­ро­ва­ме непрекъснато, ко­га­то гле­да­ме без пре­ду­беж­де­ние на све­та и опитностите, ко­ито той носи. Ние сме при­до­би­ли на­ви­ка да раз­г­леж­да­ме вся­ко нещо, ко­ето въз- приемаме, в свет­ли­на­та на ди­дак­тич­но­то и понятие, ко­ето казва, че вся­ко не­що во­ди на­зад до един­ния бо­жес­т­вен про­из­ход - вся­ко не­що про­из­ли­за от Бога и сле­до­ва­тел­но тряб­ва да има един един­с­т­вен на­чин на обяснение.

Но то­ва не е така. Опитностите, с ко­ито ние се сре­ща­ме в све­та не во­дят на­ча­ло­то си от ед­на един­с­т­ве­на почва, а от раз­лич­ни ду­хов­ни инди- видуалности, ко­ито всич­ки иг­ра­ят ро­ля в тях­но­то създаване. Това е ос­но­вен момент. Утре ще го­во­рим в ка­къв сми­съл мо­но­те­из­мът е оправ- дан. На из­вес­т­но равнище, и раз­би­ра се на ви­со­ко равнище, ние тряб­ва да мис­лим за не­за­ви­си­ми ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти все­ки път, ко­га­то прек­рач­ва­ме пра­га на Духовния свят. И то­га­ва ние мо­жем да се надяваме, че не ще обяс­ня­ва­ме вся­ко из­пит­ва­но не­що с уни­фи­ци­ра­ни термини. Да взе­мем ня­кои по­ре­ди­ци от съ­би­тия - да ре­чем опит­нос­ти сре­ща­ни от 1913 до 1918 г. Естествено ди­аг­ра­ма­та ще Ви по­ка­же тех­ния ход от­към две по­со­ки едновременно.

Това е нещо, ко­ето спа­да към на­й-­дъл­бо­ки­те тай­ни на чо­веш­ка­та еволю- ция. От столетия, до­ри от хилядолетия, тя е би­ла за­тъм­ня­ва­на от мо­но­те­итис­тич­но чувство, но Вие тряб­ва да взе­ме­те то­ва под внимание. Ако днес ис­ка­ме да се доб­ли­жим до вър­хов­ни­те въпроси, ние тряб­ва пре­ди всич­ко да не обър­к­ва­ме ло­ги­ка­та с аб­с­т­рак­т­на­та сво­бо­да от противо- речия. В света, в кой­то от­дел­ни ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти ра­бо­тят едновремен- но, неп­ре­мен­но ще въз­ник­нат про­ти­во­ре­чия и да се на­дя­ва­ме да не въз­ник­нат во­ди до обед­ня­ва­не на идеи: до идеи, ко­ито не мо­гат да об­х­ва­нат ця­лос­т­но действителността. Единствените адек­ват­ни /точни/ идеи ще бъ­дат иде­ите спо­соб­ни да об­х­ва­нат све­та из­пъл­нен с противоречия, по­не­же то­ва е дейс­т­ви­тел­ни­ят свят.

Заобикалящите ни цар­с­т­ва на при­ро­да­та ид­ват в съ­щес­т­ву­ва­ние по за­бе­ле­жи­те­лен начин. Във всичко, ко­ето на­ри­ча­ме природа, природата, до ко­ято се доб­ли­жа­ва­ме чрез на­ука­та от ед­на стра­на и чрез ес­те­ти­чес­ко­то въз­п­ри­ятие от друга, ра­бо­тят раз­лич­ни индивидуалности. Но в нас­то­яща­та фа­за на чо­веш­ка­та ево­лю­ция мъд­ро­то Провидение е съз­да­ло та­къв ред, кой­то е го­ля­мо бла­гос­ло­ве­ние за човечеството. Ние мо­жем да об­х­ва­нем при­ро­да­та с идеи, ко­ито мо­нис­тич­ни­ят въз­г­лед допуска, за­що­то се­тив­но­то въз­п­ри­ятие обик­но­ве­но ни поз­во­ля­ва да из­жи­вя­ва­ме са­мо дотолкова, доколкото, то­ва е в съг­ла­сие с то­зи принцип. Зад за­ве­са­та на при­ро­да­та ле­жи не­що различно, ко­ето се под­дър­жа от съв­сем раз­лич­на посока: но се­тив­но­то въз­п­ри­ятие го из­к­люч­ва при­емай­ки от при­ро­да­та са­мо толкова, кол­ко­то мо­же да ми­не през не­го­во­то сито. Всичко про­ти­во­ре­ча­що се от­х­вър­ля и при­ро­да­та дос­ти­га до нас във вид на мо­нис­тич­на система. Но вед­на­га щом пре­ми­нем пра­га и ос­та­вим ис­тин­с­ки­те фак­ти да вли­я­ят на тъл­ку­ва­не­то на при­ро­да­та - фак­ти­те от­нос­но еле­мен­тал­ни­те духове, или вли­яни­ето на чо­веш­ки­те души, ко­ито съ­що мо­гат да въз­дейс­т­ву­ват на при­ро­да­та - то­га­ва ве­че ние не мо­жем да го­во­рим за мо­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма при­ло­жи­ма в природата. Още вед­нъж яс­но виждаме, че има­ме ра­бо­та с дейнос­ти на индивидуалности, ко­ито мо­гат или да се про­ти­во­пос­та­вят ед­на на друга, или да се подсилват.

В еле­мен­тал­ния свят ние на­ми­ра­ме зем­ни духове-гноми, вод­ни духове-

Наистина е странно! Тук /чер­тае на дъската/ в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се на­ми­рат по­ня­тийния живот, жи­во­тът на чув­с­т­ва­та и жи­во­тът на во­ля­та - сис­те­ма­ти­за­тор ка­то Вунд не мо­же да се от­къс­не от идеята, че всич­ко то­ва тряб­ва да об­ра­зу­ва ед­на един­с­т­ве­на система. В действителност, жи­во­тът на по­ня­ти­ята во­ди в един свят, жи­во­тът на чув­с­т­ва­та - в друг свят и жи­во­тът на во­ля­та в трети. Предназначението на чо­веш­ка­та ду­ша е точ­но да се обе­ди­ни в ед­но дейностите, ко­ито в пред­чо­веш­кия свят /и сле­до­ва­тел­но във ве­че съ­щес­т­ву­ва­щия пред­чо­веш­ки свят/ са трикратни.

Всички те­зи не­ща тряб­ва да се взе­мат пред­вид все­ки пъ­т,­ко­га­то изу­ча­ва­ме импулсите, ко­ито са иг­ра­ли ро­ля в чо­веш­ка­та еволюция. Винаги съм казвал, че вся­ка Следатлантска епо­ха има своя спе­ци­ал­на за­да­ча и съм опис­вал за­да­ча­та на чо­ве­чес­т­во­то през пе­та­та Следатлантска епо­ха ка­то спра­вя­не със злото, ко­ето е един им­пулс в све­тов­на­та еволюция. Ние сме го­во­ри­ли как­во оз­на­ча­ва то­ва от раз­лич­ни глед­ни точки. Абсо- лютно не­об­хо­ди­мо е силите, ко­ито се про­явя­ват ка­то зло, ко­га­то изис­к­ват на пог­реш­но мяс­то да бъ­дат пре­одо­ля­ва­ни от чо­веш­ки­те уси­лия през та­зи епоха, та­ка че хо­ра­та да мо­гат да нап­ра­вят от те­зи си­ли не­що бла­гоп­ри­ят­но за ця­ло­то бъ­де­ще на кос­ми­чес­ка­та еволюция. Така, за­да­ча­та
на та­зи пе­та Следатлантска епо­ха е осо­бе­но труд­на и зад нея се кри­ят мно­го изкушения. И тъй ка­то си­ли­те на зло­то се про­явя­ват на етапи, хо­- ра­та се по­-с­к­лон­ни да им се под­да­ват в раз­лич­ни­те царства, от­кол­ко­то да се бо­рят за пос­та­вя­не­то на това, ко­ето се явя­ва ка­то зло, в служ­ба на пра­вил­ния ход на све­тов­но­то развитие. Въпреки че точ­но то­ва ще се слу­чи - от из­вес­т­на глед­на точ­ка зло­то тряб­ва да бъ­де обър­на­то към доб­ри цели. Ако про­пус­нем това, ние ня­ма да бъ­дем в със­то­яние да оти­дем нап­ред към Шестата Следатлантска епоха, ко­ято ще има дос­та раз­лич­на задача. Нейната за­да­ча ще бъ­де да да­де въз­мож­ност на хората, до­ка­то все още са свър­за­ни със Земята, да имат вина­ги пред­вид ду­хов­ния свят и да жи­ве­ят съг­лас­но ду­хов­ни­те импулси. Това е точ­но във връз­ка със за­да­ча­та за про­ти­во­пос­та­вя­не на зло­то пред на­ша­та соб­с­т­ве­на епоха, през ко­ято мо­же да ста­не из­вес­т­но за­тъм­ня­ва­не на чо­веш­ка­та личност.

Ние знаем, че от 1879 г. на­сам Духовете на Мрака, ко­ито са на­й-б­лиз­ко до човека, при­над­ле­жа­щи към цар­с­т­во­то на Ангелите бро­дят из чо­веш­кия свят, по­не­же те бя­ха хвър­ле­ни в не­го от ду­хов­ния свят. Така те при­със­т­ву­ват в чо­веш­ки­те им­пул­си и ра­бо­тят чрез тях. И точ­но по­не­же те­зи Същества са спо­соб­ни да ра­бо­тят невидимо, тол­ко­ва бли­зо да чо­ве­ка и със сво­ето вли­яние да го зат­руд­ня­ват в поз­на­ва­не­то на ду­хов­но­то чрез не­го­вия ра­зум /ко­ето съ­що е за­да­ча на на­ша­та епоха/, за­то­ва в та­зи епо­ха съ­щес­т­ву­ват мно­го въз­мож­нос­ти за от­да­ва­не на вся­как­ви греш­ки и наб­лю­де­ния при­над­ле­жа­щи на Мрака на Злото, чрез та­зи епо­ха чо­ве­кът тряб­ва пос­те­пен­но да се на­учи да схва­ща ду­хов­но­то със своя разум, по­не­же та­зи въз­мож­ност му бе­ше пред­ло­же­на с по­беж­да­ва­не­то на Духо- вете на Мрака през 1879 г., в ре­зул­тат на ко­ето все по­ве­че ду­хов­на мъд­рост ще бъ­де в със­то­яние да се из­ли­ва от ду­хов­ни­те светове. Само ако Духовете на Мрака бя­ха ос­та­на­ли го­ре в ду­хов­ни­те Царства, те би­ха мог­ли да зат­руд­ня­ват то­зи излив. От то­зи мо­мент на­та­тък те не мо­гат да нап­ра­вят нищо, за да го спънат, но те мо­гат да про­дъл­жат да съз­да­ват смут и да за­тъм­ня­ват чо­веш­ки­те души. Ние ве­че час­тич­но опи­сах­ме въз- можностите, ко­ито те имат, за да нап­ра­вят то­ва и пред­паз­ни­те мерки, ко­ито са взели, за да поп­ре­чат на хо­ра­та да по­лу­чат ду­хов­на мъдрост.

Разбира се, всич­ко то­ва не е ос­но­ва­ние за оплакване, а за за­сил­ва­не на чо­веш­ка­та енер­гия и стре­меж към духовното. Защото, ако хо­ра­та пос­тиг­нат това, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то през та­зи епо­ха ка­то над­ви­ят си­ли­те на зло­то и ги обър­нат към доб­ри цели, то­га­ва те ед­нов­ре­мен­но ще пос­тиг­нат не­що огромно: та­зи пе­та Следатлантска епо­ха ще спе­че­ли за чо­веш­ка­та ево­лю­ция по­-ве­ли­чес­т­ве­ни кон­цеп­ции от вся­ка дру­га Следатлантска епо­ха и от вся­ка пре­диш­на епоха. Например, Хри- стос се по­яви и пре­ми­на през Мистерията на Голгота през чет­вър­та­та
Следатлантска епоха, но ед­ва в на­ша­та епо­ха ще бъ­де въз­мож­но за чо­веш­кия ра­зум да об­х­ва­не зна­че­ни­ето на то­ва събитие. През чет­вър­та­та епо­ха хо­ра­та мо­жа­ха да разберат, че в Христовия Импулс те има­ха нещо, ко­ето мо­же­ше да от­ве­де ду­ми­те им от­въд смъртта: то­ва бе дос­та­тъч­но изяс­не­но от Християнството на Павел. Петата епо­ха ще до­не­се до­ри мно­го по­-го­ля­мо развитие: чо­век ще стиг­не до приз­на­ва­не на Христос за свой по­мощ­ник в за­да­ча­та за пре­об­ра­зу­ва­не на си­ли­те на зло­то в добро. Но с та­зи ха­рак­тер­на чер­та на пе­та­та епо­ха е свър­зан един факт, кой­то ние ежед­нев­но тряб­ва да за­пис­ва­ме в ду­ши­те си и ни­ко­га да не го забравяме. През та­зи епо­ха ние тряб­ва да бъ­дем бор­ци за духа: ние тряб­ва да разберем, че на­ши­те си­ли намаляват, ако не ги упот­ре­бя­ва­ме пос­те­пен­но за зав­ла­дя­ва­не на Духовния свят. В та­зи пе­та епо­ха чо­ве­кът в на­й-­ви­со­ка сте­пен за­ви­си от сво­бо­да­та си, и той тряб­ва да я из­жи­вее в пълнота. И иде­ята за чо­веш­ка­та сво­бо­да би тряб­ва­ло да бъ­де кри­те­ри­ят за вся­ко нещо, с ко­ето той се сре­ща в то­зи епоха. Понеже, ако чо­веш­ки­те енер­гии ста­ват все по-бездейни, вся­ко не­що мо­же да се обър­не в зло. Човекът ве­че не би­ва да бъ­де ръ­ко­во­ден ка­то дете. Ако цел­та на ня­кои братс­т­ва е да го тре­ти­рат по то­зи начин, как­то бе­ше през тре­та­та и чет­вър­та­та епоха, те да­ле­че не пос­тъп­ват пра­вил­но и не прид­виж­ват нап­ред чо­веш­ка­та еволюция. През та­зи епоха, все­ки кой­то го­во­ри за ду­хов­ния свят, тряб­ва пос­то­ян­но да си на­пом­ня да пра­ви то­ва по та­къв начин, че приемането, или от­х­вър­ля­не­то му да е ос­та­ве­но на сво­бо­да­та на индивида. Следователно ня­кои не­ща мо­гат да бъ­дат казани: но каз­ва­не­то е точ­но тол­ко­ва важно, кол­ко­то е бил все­ки друг на­чин за пред­с­та­вя­не­то им през дру­ги епохи. Ще Ви дам един пример.

В на­ше вре­ме съ­об­ща­ва­не­то на истини, или, ако мо­га да упот­ре­бя три­ви­ал­ния израз, из­на­ся­не­то на лек­ции по тях, е на­й-­важ­но­то нещо. Хора- та би тряб­ва­ло да бъ­дат ос­та­вя­ни сво­бод­но да из­би­рат от­но­ше­ни­ята си, не би тряб­ва­ло да се оти­ва по­-да­ле­че от лекцията, съ­об­ща­ва­не­то на истините: ос­та­на­ли­те би тряб­ва­ло да го пос­лед­ват по сво­бод­но решение, как­то се прави, ко­га­то ня­кой взе­ме ре­ше­ние на фи­зи­чес­ко­то поле. Това ва­жи съ­що и за нещата, ко­ито в из­вес­тен сми­съл мо­гат да бъ­дат на­соч­ва­ни и ръ­ко­во­де­ни един­с­т­ве­но от Духовния свят.

Ние не бих­ме мог­ли по­-доб­ре да се раз­бе­рем ед­ни други, ако нав­ле­зем в подробности. През чет­вър­та­та Следатлантска епо­ха още бе­ше не­об­хо­ди­мо да се взе­мат пред­вид дру­ги неща, а не са­мо из­ре­че­на­та дума. Какви бя­ха те­зи дру­ги неща? Нека взе­мем оп­ре­де­лен при­ме­ра Остров Ирлан- дия, да упот­ре­бим съв­ре­мен­но­то му име, има съв­сем спе­ци­ал­ни характе- ристики, ко­ито го от­ли­ча­ват от ос­та­на­лия свят. Всяка част от Земята при­те­жа­ва от­ли­чи­тел­ни бе­ле­зи /в то­ва ня­ма ни­що необичайно/, но тук
въп­ро­сът е, че Ирландия ги при­те­жа­ва в из­к­лю­чи­тел­на степен.

Вие зна­ете от мо­ята кни­га "Окултна наука", че е въз­мож­но да се пог­леж­- да на­зад и да се раз­ли­ча­ват от­дел­ни­те влияния, ко­ито се из­ли­ват от Духовния свят в ево­лю­ци­ята на Земята. Вие съ­що сте чу­ва­ли за то­ва как са из­г­леж­да­ли не­ща­та през Лемурийската епо­ха и за раз­лич­ни­те ево­лю­ци­он­ни на­со­ки от­то­га­ва насам. Вчера Ви обър­нах вни­ма­ние на факта, че ця­ла­та Земя тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то жив ор­га­ни­зъм и че раз­лич­ни­те влияния, ко­ито се из­лъч­ват от от­дел­ни­те те­ри­то­рии вър­ху жи­те­ли­те им, имат осо­бе­но въз­дейс­т­вие вър­ху "двойника", кой­то съ­що спо­ме­нах­ме вчера. В древ­ни времена, хората, ко­ито зна­еха за Ирландия, из­ра­зя­ва­ха осо­бе­ни­те и бе­ле­зи под фор­ма­та на ми­то­ве и легенди. Човек мо­же на­ис­ти­на да го­во­ри за ед­на езо­те­рич­на легенда, ко­ято по­соч­ва ес­тес­т­во­то на Ирландия в ця­лос­т­ния зе­мен организъм. Казваше се, че вед­нъж Луци- фер съб­лаз­нил чо­ве­чес­т­во­то в Рая, по­ра­ди ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е би­ло из­го­не­но и раз­п­ръс­на­то по Земята, ко­ято ве­че по оно­ва вре­ме е съществу- вала. По то­зи на­чин е би­ло нап­ра­ве­но раз­г­ра­ни­че­ние /та­ка ни го­во­ри легендата/ меж­ду Рая, с Луцифер в него, и ос­та­на­ла­та част на Земята. Но с Ирландия бе­ше различно. Ирландия не спа­да­ше към ос­та­на­ла­та част на Земята в съ­щия смисъл, по­не­же Раят, пре­ди Луцифер да вле­зе в не­го­,си е бил съз­дал свои об­раз на Земята и Ирландия ста­на то­зи образ.

Нека раз­бе­рем то­ва по-ясно. Ирландия бе­ше то­ва пар­че земя, ко­ето не е учас­т­ву­ва­ло в Луцифер, не е има­ло връз­ка с Луцифер. Тази част на Рая, ко­ято е тряб­ва­ло да бъ­де /отдалечена/ отделена, та­ка че да се по­яви един не­гов зе­мен образ, би преп­ре­чил пъ­тя на Луциферовото вли­за­не в Рая. Според та­зи ле­ген­да следователно, Ирландия е би­ла за­мис­ле­на ка­то она­зи част от Рая, ко­ято пре­ди всич­ко е тряб­ва­ло да се до­пус­ка Луцифер вът­ре в него. Едва ко­га­то Ирландия е би­ла отделена, Луцифер е мо­гъл да вле­зе в него.

Тази легенда, за ко­ято Ви раз­ка­зах съв­сем непълно, е мно­го красива. На мно­го хо­ра тя обяс­ни съв­сем ин­ди­ви­ду­ал­на­та за­да­ча на Ирландия през вековете. В пър­ва­та от мо­ите Мистерийни драми, Вие ще на­ме­ри­те не- що, ко­ето чес­то е би­ло описвано: как Европа е би­ла хрис­ти­ани­зи­ра­на от ир­лан­д­с­ки монаси. След ка­то Свети Патрик въ­ве­де Християнството в Ирландия се слу­чи така, че там Християнството дос­тиг­на до на­й-­ви­со­ка ду­хов­на набожност. В по­-на­та­тъш­но­то тъл­ку­ва­не на легендата, ко­ято то­ку що раз­ка­зах Ирландия /Иерна, как­то я на­ри­чат гър­ци­те и Иверниа - римляните/ чес­то е на­ри­ча­на ос­т­ро­вът на светците, по­ра­ди бла­го­чес­т­но­то в та­мош­ни­те хрис­ти­ян­с­ки манастири. Това е свър­за­но с факта, че си­ли­те из­лъч­ва­ни от Земята и оказ­ва­щи вли­яние на "двойника" са от на­й-­вис­ше ес­тес­т­во на ос­т­ров Ирландия.

Но мо­жем да кажем, повече, или по-малко, как­то аз ка­зах днес, че Ир- ландия е съв­сем спе­ци­ал­на зем­на об­ласт и то­ва е един от мно­го­то фактори, от ко­ито би мог­ло да се про­яви пло­до­нос­но вли­яние в об­щес­т­ве­но­-по­ли­ти­чес­ки­те идеи. Ирландия е един та­къв фак­тор и за всич­ки те­зи фак­то­ри тряб­ва да се дър­жи смет­ка в тях­на­та вза­им­на връзка. Ние тряб­ва да раз­ви­ва­ме на­ука за чо­веш­ки­те вза­имо­от­но­ше­ния на Земята по то­зи начин. Докато то­ва не бъ­де направено, об­щес­т­ве­ни­те де­ла ня­ма да бъ­дат ис­тин­с­ки здра­вос­лов­но организирани. Това, ко­ето мо­же да бъ­де съ­об­ще­но от Духовния свят тряб­ва да се из­лее в ня­кои мерки, ко­ито се вземат. По та­зи при­чи­на аз съм каз­вал в пуб­лич­ни лекции, че дър­жав­ни­ци­те и дру­ги за­ети с об­щес­т­ве­ни де­ла тряб­ва да вли­зат във връз­ка с те­зи съобщения, за­що­то са­мо то­га­ва те ще бъ­дат в със­то­яние да кон­т­ро­ли­рат действителността. Но те не пра­вят това, или по­не не са го пра­ви­ли досега, та­ка че не­об­хо­ди­мос­т­та от то­ва остава.

Това говорене, то­ва съ­об­ща­ва­не е важ­но­то днес в съ­от­ветс­т­вие със за­да­чи­те на пе­та­та Следатлантска епоха, по­не­же тогава, пре­ди го­во­ре­не­то да до­ве­де до действия, тряб­ва да бъ­де взе­то ре­ше­ние та­ка как­то се взе­мат ре­ше­ния по от­но­ше­ние на им­пул­си­те на фи­зи­чес­кия план. В ста­ри вре­ме­на бе­ше различно, то­га­ва тряб­ва­ше да се из­пол­з­у­ват дру­ги методи.

В ед­но осо­бе­но вре­ме на тре­та­та Следатлантска епо­ха ед­но братс­т­во из­пол­з­у­ва слу­чая да из­п­ра­ти го­лям брой ко­ло­нис­ти от Мала Азия в Ирландия. Тези за­сел­ни­ци дой­до­ха от областта, в ко­ято мал­ко по-късно, през чет­вър­та­та епоха, се ро­ди фи­ло­со­фът Талес. Това бя­ха съ­ща­та сре­да и ду­хов­на почва, от ко­ято пос­ве­те­ни­те из­п­ра­ти­ха ко­ло­нис­ти в Ирлан- дия. Защо? Защото те бя­ха за­бе­ля­за­ли спе­ци­ал­ни­те ха­рак­тер­ни чер­ти на зе­мя ка­то Ирландия, как­то е по­со­че­но в езо­те­рич­на­та легенда, за ко­ято Ви говорих. Те знаеха, че силите, ко­ито се из­ди­гат от Земята през поч­ва­та на Ирландия дейс­т­ву­ват така, че там хо­ра­та са сла­бо пов­ли­яни от раз­ви­ти­ето на интелекта, или егото, или спо­соб­нос­т­та за взе­ма­не на реше- ния. Посветените из­п­ра­ти­ха те­зи ко­ло­нис­ти в Ирландия, мно­го доб­ре зна­еха то­ва и са под­б­ра­ли хора, ко­ито е из­г­леж­да­ло да са кар­мич­но под­хо­дя­щи да бъ­дат из­ло­же­ни на та­ки­ва влияния. В Ирландия и днес още

Така, виждате, че дъл­го вре­ме пред­ва­ри­тел­но бя­ха нап­ра­ве­ни при­го­тов­ле­ния за мир­но тъл­ку­ва­не на Християнството, ко­ето евен­ту­ал­но да бъ­де ос­но­ва­но в об­лас­т­та на Ирландия и за слав­ни­те събития, ко­ито до­ве­до­ха до хрис­ти­яни­зи­ра­не­то на Европа. Сънародниците на по­-къс­ния Талес из­п­ра­ти­ха в Ирландия хора, ока­за­ли се под­хо­дя­щи да ста­нат монаси, ко­ито щя­ха да ра­бо­тят по опи­са­ния от мен начин. Подобни пла­но­ве чес­то са би­ли осъ­щес­т­вя­ва­ни в ран­ни вре­ме­на и ко­га­то във външ­на­та ис­то­рия пи­са­на от ис­то­рици ли­ше­ни от раз­би­ра­не /ма­кар те да мо­гат да бъ­дат дос­та­тъч­но интелигентни, по­не­же ин­те­лек­тът днес мо­же да се до­бие на улицата/ Вие на­ми­ра­те опи­са­ния на древ­ни колонизации, тряб­ва да бъ­де­те наясно, че зад тях ле­жи дал­но­вид­на мъдрост. Те са би­ли ръ­ко­во­де­ни и во­де­ни спо­ред зна­ни­ето за това, ко­ето е тряб­ва­ло да се слу­чи в бъ­де­ще и мес­т­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на зем­на­та ево­лю­ция ви­на­ги са би­ли взе­ма­ни предвид.

Това бе­ше дру­ги­ят на­чин за вна­ся­не на ду­хов­на­та мъд­рост в света. Днес той не би­ва да бъ­де по­еман от никого, кой­то след­ва пра­вил­на­та пътека. Да се пред­пис­ва пред­виж­ва­не на хо­ра­та про­тив во­ля­та им за по­дял­ба на света, би би­ло неправилно. Правилният на­чин е да се съ­об­ща­ват ис­тин­с­ки­те фак­ти и да се ос­та­вят хо­ра­та са­ми да оп­ре­де­лят дейс­т­ви­ята си.

Следователно, мо­же­те да забележите, че е има­ло дейс­т­ви­те­лен нап­ре­дък от тре­та­та и чет­вър­та­та Следатлантска епо­ха до днес. И то­ва ние тряб­ва да схва­нем съв­сем ясно. Ние тряб­ва да раз­бе­рем как то­зи им­пулс към сво­бо­да тряб­ва да про­ник­не всич­ки пре­об­ла­да­ва­щи тен­ден­ции на пе­та­та Следатлантска епоха. Понеже точ­но та­зи сво­бо­да на чо­веш­кия ум се про­ти­во­пос­та­вя на то­зи противник, за ко­го­то Ви го­во­рих вче­ра - "двой- никът", кой­то пред­ру­жа­ва чо­ве­ка през вре­ме­то мал­ко пре­ди раж­да­не до смъртта, ка­то точ­но пре­ди смър­т­та той тряб­ва да си отиде. Ако ня­кой е под вли­яни­ето пря­ко про­из­ти­ча­що от "двойника", той мо­же да пре­диз­ви­ка вся­как­ви не­ща в та­зи епоха, ко­ито не са в хар­мо­ния с нея. Тогава не би му би­ло въз­мож­но да из­пъл­ни за­да­ча­та си да се бо­ри със зло­то така, че до из­вес­т­на сте­пен да про­ме­ни зло­то в добро.

Мислете точ­но за всич­ко това, ко­ето дейс­т­ви­тел­но се крие зад по­ло­же­ни­ето на чо­ве­чес­т­во­то през пе­та­та Следатлантска епоха! Подробните фак­ти тряб­ва да бъ­дат ви­дя­ни в ис­тин­с­ка­та им свет­ли­на и разбрани. Понеже там, къ­де­то "двойникът" е мно­го активен, той ще ра­бо­ти про­тив
човечеството. През та­зи пе­та Следатлантска епо­ха хо­ра­та не са дос­тиг­на­ли до със­то­яни­ето да мо­гат да съ­дят за фак­ти­те правилно: осо­бе­но през пос­лед­ни­те три тъж­ни го­ди­ни съв­сем не бя­ха склон­ни да си със­та­вят пра­вил­ни преценки.

Вземете един факт, кой­то из­г­леж­да мно­го от­да­ле­чен от на­ша­та не­пос­ред­с­т­ве­на тема. В един го­лям ме­та­лур­ги­чен за­вод 10000 то­на чу­гун е тряб­ва­ло да бъ­дат на­то­ва­ре­ни в же­ле­зо­път­ни вагони. Определен брой ра­бот­ни­ци /75/ са би­ли оп­ре­де­ле­ни за та­зи ра­бо­та и та­ка все­ки чо­век е тряб­ва­ло да то­ва­ри по 12,5 то­на на ден.

Имаше един мъж на име Тейлър, в кой­то вли­яни­ето на то­зи "двойник" над­х­вър­ля­ше нуж­ди­те на чо­веш­ка­та ду­ша в на­ше­то време. Той пръв по­пи­та ръ­ко­во­ди­те­ли­те да­ли не мислят, че един чо­век мо­же да на­то­ва­ри дос­та по­ве­че от 12,5 то­на на ден. Те казали, че по тях­но мне­ние един ра­бот­ник мо­же да на­то­ва­ри на­й-м­но­го 18 то­на на ден. Тогава Тейлър по­ис­кал да му раз­ре­шат да нап­ра­ви опити.

Така, виждате, че Тейлър за­поч­нал ек­с­пе­ри­мент с чо­веш­ки същества! Стандартите от­на­ся­щи се до ма­ши­ни са би­ли пре­не­се­ни в со­ци­ал­ния живот. Тейлър е ис­кал да раз­бе­ре да­ли е вярно, че чо­век мо­же да на­то­ва­ри на­й-м­но­го 18 то­на на ден, как­то са мис­ле­ли ръководителите. Той за­по­вя­дал да се пра­вят по­чив­ки из­чис­ле­ни спо­ред би­оло­ги­чес­ки­те показа- тели, ко­ито да бъ­дат точ­но тол­ко­ва дълги, кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо чо­век да въз­с­та­но­ви пред­ва­ри­тел­но из­раз­ход­ва­на­та енергия. Естествено, ока­за­ло се, че ре­зул­та­ти­те ва­ри­рат спо­ред индивидите. Това ня­ма ни­как­во значение, ако се пра­ви с ма­ши­ни /Вие прос­то взе­ма­те сред­но­то аритме- тично/ но то не е под­хо­дя­що да се пра­ви с чо­веш­ки същества, по­не­же все­ки ин­ди­вид при­те­жа­ва свой соб­с­т­вен оп­рав­дан капацитет. Все пак Тейлър се пос­та­рал да из­бе­ре те­зи работници, чи­ято нуж­да от по­чив­ка от­го­ва­ря­ла на из­чис­ле­но­то от не­го време: ос­та­на­ли­те прос­то би­ли из­х­вър­ле­ни от работа. В ре­зул­та­та на то­ва от­б­ра­ни­те ра­бот­ни­ци по­ра­ди пъл­но­то въз­с­та­но­вя­ва­не на енер­ги­ята им през по­чив­ки­те са би­ли в със­то­яние да на­то­ва­рят по 47,5 то­на на ден.

Тук тех­ни­ка­та на дар­ви­но­ва­та те­ория се при­ла­га към ра­бот­ни­чес­кия живот: год­ни­те про­дъл­жа­ват - от не­год­ни­те се отказват. Годни в то­зи слу­чай бя­ха тези, ко­ито с по­мощ­та на да­ва­ни­те по­чив­ки мо­же­ха да на­то­ва­рят 47,5 то­на вмес­то счи­та­ни­те пре­ди то­ва за мак­си­мал­ни 18 тона. По то­зи на­чин ра­бот­ни­ци­те съ­що са би­ли задоволени, по­не­же са би­ли нап­ра­ве­ни та­ки­ва ог­ром­ни икономии, че зап­ла­ща­не­то е мог­ло да бъ­де по­ви­ше­но с 60%. Така из­б­ра­ни­те работници, ко­ито се по­ка­за­ли год­ни в бор­ба­та за съществувание, са би­ли мно­го доволни. Но не­год­ни­те мо­же би са гладували!

Това е точ­но на­ча­ло­то на един прин­цип с важ­ни последици. Такива не­ща мал­ко се забелязват, за­що­то не ги виж­дат /как­то би тряб­ва­ло да ги виждат/ вклю­че­ни в свет­ли­на­та на ве­ли­ки­те цели. По то­зи на­чин ние ще над­рас­нем при­ла­га­не­то на пог­реш­ни на­уч­ни идеи към чо­веш­кия живот: но съ­щес­т­ве­ни­ят им­пулс остава. Следната стъп­ка ще бъ­де да при­ло­жим по съ­щия на­чин окул­т­ни истини, ко­ито ще се раз­к­ри­ят в те­че­ние на пе­та­та Следатлантска епоха. Дарвинизмът не съ­дър­жа окул­т­ни истини, но не­го­во­то при­ло­же­ние за пре­ки ек­с­пе­ри­мен­ти с чо­веш­ки съ­щес­т­ва би мог­ло да има ужа­ся­ва­щи резултати. Но ако в не­го бъ­дат пре­не­се­ни окул­т­ни истини, как­то и ко­га­то бъ­дат на разположение, ще ста­не въз­мож­но чрез тях да се пос­тиг­не ог­ром­на власт над хо­ра­та - до­ри са­мо чрез неп­ре­къс­нат под­ход на "най-годните". Но не­ща­та ня­ма да спрат до тук. Могат да бъ­дат нап­ра­ве­ни уси­лия ня­кое окул­т­но от­к­ри­тие да бъ­де из­пол­зу­ва­но за прев­ръ­ща­не на год­ния във все по­-го­ден и по-годен.... и по то­зи на­чин би мог­ла да се при­до­бие ог­ром­на власт за из­пол­зу­ва­не на чо­веш­ки съ­щес­т­ва - власт пра­во про­ти­во­по­лож­на на доб­ри­те тен­ден­ции на пе­та­та Следатлантска епоха.

Пожелах да Ви дам те­зи вът­реш­но свър­за­ни примери, за да Ви по­ка­жа КАК за­поч­ват та­ки­ва да­ле­че сти­га­щи на­ме­ре­ния и как те­зи не­ща тряб­ва да бъ­дат ос­вет­ле­ни от по­-вис­ша глед­на точка. Следният път ще на­со­чим вни­ма­ни­ето си към три­-че­ти­ри ве­ли­ки истини, до ко­ито пе­та­та Следат- лантска епо­ха тряб­ва да дос­тиг­не и към то­ва как те би­ха мог­ли да бъ­дат зле използувани, ако вмес­то да бъ­дат съ­об­ра­зе­ни с пра­вил­ни­те тен­ден­ции на епохата, те бъ­дат пос­та­ве­ни в служ­ба на "двойника", пред­с­та­вен от оне­зи братства, ко­ито же­ла­ят да пос­та­вят дру­го Същество на мяс­то­то на Христос.