Лекции изнесени в Дорнах от 18, 19 и 25. 11. 1917 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев сканиран от копие с ъ д ъ р ж а н и е стр

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

Дорнах, 18 но­ем­в­ри 1917 г...............................................................4

Дорнах, 19 мо­ем­в­ри 1917 г...............................................................19

Дорнах, 25 но­ем­в­ри 1917 г...............................................................31

Първото ан­г­лийс­ко из­да­ние на те­зи лек­ции /пуб­ли­ку­ва­ни под заг­ла­ви­ето "Тайните братства"/ от мно­го го­ди­ни е из­чер­па­но и пуб­ли­ку­ва­не­то на то­ва пре­ра­бо­те­но из­да­ние се прави, за да се от­го­во­ри на пос­то­ян­ни­те ис­ка­ния от уче­ни­ци­те по Антропософия.

Лекциите са би­ли из­не­се­ни от Рудолф Щайнер пред слу­ша­те­ли за­поз­на­ти с ос­но­ви­те и тер­ми­но­ло­ги­ята на не­го­во­то ап­т­ро­по­соф­с­ко учение. Той пос­то­ян­но под­чер­та­ва­ше раз­ли­ка­та меж­ду спе­ци­ал­но на­пи­са­ни­те си работи, от ед­на стра­на и за­пис­ки­те на лек­ци­ите пре­да­ва­ни ка­то ус­т­ни съ­об­ще­ния и по на­ча­ло не пред­паз­на­че­ни за печат. За да бъ­дат лек­ци­ите ин­те­ли­гент­но оценени, тряб­ва да се помни, че са би­ли взе­ти пред­вид из­вес­т­ни предпоставки, ко­га­то ду­ми­те са би­ли произнасяни.

"Тези предпоставки, пи­ше Рудолф Щайнер, включ­ват на­й-­мал­ко­то ан­т­ро­по­соф­с­ко зна­ние за Човека и за Космоса в тях­на­та ду­хов­на същност: съ­що така, това, ко­ето мо­же да бъ­де на­ре­че­но "ан­т­ро­по­соф­с­ка история, раз­г­леж­да­на ка­то ре­зул­тат от из­с­лед­ва­ния в Духовния свят".
* * *
Краткият спи­сък на из­да­ни­ята в пре­вод на ан­г­лийс­ки съ­от­ветс­т­ву­ва­щи на съ­дър­жа­ни­ето на те­зи ле­кции е да­ден на края на кни­га­та с ре­зю­ми­ра­ния план на Пълното из­да­ние на ра­бо­ти­те на Рудолф Щайнер по слу­чай го­диш­ни­на­та му в ори­ги­нал на нем­с­ки език.

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Сега въз­ник­ва въпросът: Какво в дейс­т­ви­тел­ност е това, ко­ето те­зи съв­ре­мен­ни из­с­ле­до­ва­те­ли не мо­гат да дос­тиг­нат и не же­ла­ят да достигнат? Те признават, че еле­мен­тът ду­ша съ­щес­т­ву­ва из­вън съзнанието: те го тър­сят из­вън съзнанието: но те не мо­гат да дос­тиг­нат до приз­на­ва­не­то на са­мия дух. Духът ни­ко­га не мо­же да бъ­де схва­нат чрез иде­ята за несъзнателното, тъй ка­то не­съз­на­те­лен дух е ка­то чо­век без глава. На- истина, аз съм об­ръ­щал вни­ма­ни­ето Ви на факта, че има хора, жер­т­ва на из­вес­т­ни ис­те­рич­ни условия, ко­ито ка­то вър­вят по ули­ци­те виж­дат хо­ра­та ка­то те­ла без глави. Това е оп­ре­де­ле­но болест. Така меж­ду днеш­ни­те из­с­ле­до­ва­те­ли съ­щес­т­ву­ват такива, ко­ито мислят, че мо­гат да об­х­ва­нат це­лия дух, но тъй ка­то те предполагат, че той е несъзнателен, те показват, че се на­ми­рат под въз­дейс­т­ви­ето на заблудата, че един не­съз­на­те­лен дух, дух без съз­на­ние би мо­гъл да бъ­де на­ме­рен от всеки, кой­то прек­рач­ва пра­га - не­за­ви­си­мо да­ли правилно, как­то е опи­са­но въз ос­но­ва на ду­хов­но­-на­уч­ни изследвания, или по­ра­ди ня­коя не­нор­мал­на болест, ко­ято прив­ли­ча вни­ма­ни­ето на психоаналитиците*/* Виж "Пси- хоанализата в свет­ли­на­та на Антропософията" /пуб­ли­ку­ва­на в САЩ//.

Когато прек­рач­ва­ме пра­га на съзнанието, ние ви­на­ги нав­ли­за­ме в цар­с­т­во­то на духа: ня­ма зна­че­ние да­ли то­ва е подсъзнателно, или над­съз­на­тел­но­то царство. Ние ви­на­ги нав­ли­за­ме в царство, къ­де­то ду­хът в из­вес­тен сми­съл е съзнателен, къ­де­то той про­явя­ва съз­на­ние от ня­ка­къв вид. Ние тряб­ва да от­к­ри­ем условията, при ко­ито да­де­на фор­ма на съз­на­ние преобладава: да­же ние тряб­ва чрез Духовната на­ука да при­до­би­ем въз­мож­нос­т­та да раз­поз­на­ва­ме ка­къв вид съз­на­ние при­те­жа­ва от­дел­на­та
духовност.

Аз съм Ви раз­каз­вал слу­чая за ед­на дама, ко­ято на­пус­на­ла ед­на компа- ния, из­ти­ча­ла сре­щу ед­на кола, би­ла за­дър­жа­на да не ско­чи в ре­ка­та и за­ве­де­на об­рат­но в къщата, ко­ято то­ку що би­ла напуснала, та­ка че би­ла от­но­во под един и съ­щи пок­рив с домакина, в ко­го­то тя би­ла под­съз­на­тел­но влюбена. В то­зи слу­чай не би мог­ло да се каже, че ду­хът е из­вън съз­на­ни­ето на дамата, духът, кой­то я под­тик­ва и ръководи, е не­съз­на­тел­на част от душата: Той с високосъзнателен. Съзнанието на то­зи де­мо­ни­чен дух /кой­то е от­вел да­ма­та об­рат­но при нейния не­за­ко­нен лю- бим/ е до­ри по­-­умен от да­ма­та в нейния го­рен етаж - ис­кам да ка­жа съз­на­ни­ето и. И те­зи духове, ко­ито мо­гат да бъ­дат срещ­на­ти при пре­ми­на­ва­не­то по един, или друг на­чин на пра­га на съз­на­ни­ето и са ак­тив­ни и сил­ни там, не са несъзнателни: те са мно­го ефек­т­но съз­на­тел­ни за цел­та на соб­с­т­ве­на­та си дейност. Изразът "не­съз­на­те­лен дух", как­то го упот­ре­бя­ват психоаналитиците, е безсмислен: аз бих мо­гъл със съ­щия ус­пех да кажа, ако ис­кам да го­во­ря прос­то от моя соб­с­т­ве­на глед­на точка, че ця­ло­то изис­ка­но общество, на­ся­да­ло тук, е мо­ето несъзнателно, ка­то се предполага, че не зная ни­що за него. Точно тол­ко­ва мал­ко мо­же чо­век да опис­ва ка­то "не­съз­на­тел­ни духове" те­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито са нав­ся­къ­де око­ло нас и мо­гат да заг­раб­ват личността, как­то в случая, за кой­то Ви го­во­рих ми­на­ла­та седмица. Те не са несъзнателни: те са из­вън сфе­ра­та на на­ше­то нор­мал­но съзнание, но те са на­пъл­но съз­на­тел­ни за своя соб­с­т­ве­на сметка.

Изключително важ­но е /по­-точ­но във връз­ка със за­да­ча­та на Духовната на­ука в на­ше време/ да усе­ща­ме това, по­не­же зна­ни­ето за ду­хов­но­то царство, ко­ето ле­жи от­въд прага, ко­ето оз­на­ча­ва зна­ние за реални, съз­на­тел­ни индивидуалности, не е прос­то от­к­ри­тие на се­гаш­на­та Духовна наука: всъщност то е предвечно знание. В пре­диш­ни­те вре­ме­на то е ид­ва­ло чрез старото, ата­вис­тич­но ясновидство. Днес то тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то пос­те­пен­но с дру­ги методи. Но зна­ни­ето за те­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито жи­ве­ят от­въд на­ше­то съз­на­ние при ус­ло­вия раз­лич­ни от нашите, но има­щи трай­на връз­ка с чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва и оказ­ва­щи вли­яние вър­ху мисленето, чув­с­т­ва­та и во­ля­та на личността, то­ва зна­ние винаги е съществувало. И в ня­кои братства, ко­ито ви­на­ги са гле­да­ли на то­ва зна­ние ка­то на своя тай­на собственост, то ви­на­ги се е раз­г­леж­да­ло ка­то ви­со­ко езотерично. Защо то­ва е би­ло така? Пълното раз­г­леж­да­не на то­зи въп­рос се­га би ни от­не­ло пре­ка­ле­но мно­го време, но тряб­ва да се каже, че от­дел­ни братс­т­ва бя­ха чес­т­но убедени, че го­ля­мо­то мно­зин­с­т­во от хо­ра­та не са уз­ре­ли за то­ва знание. И на­ис­ти­на то­ва е вяр­но до из­вес­т­на степен. Обаче мно­го дру­ги братства, на­ре­че­ни леви, се опитваха
­да за­дър­жат то­ва зна­ние за се­бе си, за­що­то го при­те­жа­ва мал­ка гру­па хора, то им да­ва власт над другите, ко­ито не го притежават. И та­ка от ня­кои гру­пи ви­на­ги са пра­ве­ни уси­лия да си оси­гу­рят власт над другите. Така се случи, че из­вес­тен вид зна­ние бе­ше счи­та­но за езо­те­рич­но притежание, но всъщ­ност бе­ше използувано, за да се при­до­бие власт над едно, или дру­го нещо. Точно се­га е осо­бе­но не­об­хо­ди­мо да бъ­дем на­яс­но от­нос­но те­зи неща. Понеже знаете, че от 1879 го­ди­на чо­ве­чес­т­во­то жи­вее в мно­го спе­ци­ал­но ду­хов­но състояние. Особено мо­гъ­щи ду­хо­ве на тъм­ни­на­та бя­ха спус­на­ти то­га­ва от Духовния свят в чо­веш­ко­то цар­с­т­во и те­зи лица, ко­ито по пог­ре­шен на­чин дър­жа­ха тай­ни­те свър­за­ни с то­ва съ­би­тие в при­те­жа­ние на мал­ки­те си групи, са спо­соб­ни по то­зи на­чин да при­чи­нят всич­ко възможно. Сега пре­ди всич­ко ще Ви по­ка­жа как ня­кои тай­ни за­ся­га­щи нас­то­ящо­то развитие, мо­гат да бъ­дат изпол­зу­ва­ни погрешно. В та­къв слу­чай тряб­ва да вни­ма­ва­те тяс­но да свър­же­те това, ко­ето ка­зах днес, до­ня­къ­де с ис­то­ри­чес­ки линии, с това, ко­ето ще до­ба­вя утре.

Както всич­ки Вие знаете, в на­ше­то дви­же­ние ние чес­то сме об­ръ­ща­ли вни­ма­ние на факта, че то­зи век ще пос­та­ви чо­веш­ка­та ево­лю­ция в спе­ци­ал­на връз­ка с Христос, в смисъл, че през то­зи век /и до­ри през пър­ва­та му половина/ съ­би­ти­ето в мо­ята пър­ва Пиеса-Мистерия ще се случи: Христос ще се явя­ва на на­рас­ващ брой хо­ра ка­то Същество ис­тин­с­ки и не­пос­ред­с­т­ве­но при­със­т­ву­ва­що в етер­на­та област.

Сега ние знаем, че жи­ве­ем във ве­ка на ма­те­ри­ализ­ма и че от сре­да­та на 19 век то­зи ма­те­ри­али­зъм дос­тиг­на своя връх. Но в дейс­т­ви­тел­ност противоположностите винаги се явяват едновременно. По-точно вис­ша­та точ­ка на ма­те­ри­ализ­ма е по не­об­хо­ди­мост прид­ру­же­на от то­ва вът­реш­но развитие, ко­ето пра­ви въз­мож­но Христос на­ис­ти­на да бъ­де ви­дян в етер­на­та област. Можете да разберете, че раз­к­ри­ва­не­то на та­зи тай­на от­нос­но етер­на­та про­ява на Христос и про­из­ти­ча­ща­та от то­ва но­ва връз­ка на Христос с чо­веш­ка­та ево­лю­ция пре­диз­вик­ва на­рас­т­ва­не на зло­ба­та и зла­та во­ля всред оне­зи чле­но­ве на ня­кои братства, ко­ито же­ла­еха да из­пол­з­у­ват то­ва яв­ле­ние - по­ява­та на етер­ния Христос - за свои соб­с­т­ве­ни це­ли и не ис­ка­ха тя да ста­не об­що дос­то­яние на човечеството. Има братс­т­ва /а братс­т­ва­та ви­на­ги вли­я­ят на об­щес­т­ве­но­то мне­ние ка­то раз­п­рос­т­ра­ня­ват то­ва­-­оно­ва по та­къв начин, че то да сму­ща­ва хората, кол­ко­то с въз­мож­но по-малко/, ко­ито раз­п­рос­т­ра­ня­ват идеята, че вре­ме­то на ма­те­ри­ализ­ма ско­ро ще отмине, или ве­че на­ис­ти­на е към края си. Бедните, жал­ки "ум­ни хора", ко­ито днес чрез тол­ко­ва мно­го събрания, кни­ги и об­щес­т­ва /дружества/ про­кар­ват идеята, че ма­те­ри­ализ­мът е свър­шил и че не­що от ду­ха се­га е достижимо, без оба­че да са спо­соб­ни
да пред­ло­жат на хо­ра­та ни­що по­ве­че от ду­ма­та "дух" и из­раз­че­та от то­зи вид: те­зи хо­ра повече, или по­-мал­ко са в ус­лу­га на онези, ко­ито имат ин­те­рес да за­явя­ват не­що невярно: че ма­те­ри­ализ­мът е в разруха. Това да­ле­че не е вярно: обратно, ма­те­ри­алис­тич­ни­ят въз­г­лед се раз­ви­ва и про­цъф­тя­ва повече, ко­га­то учат хората, че ве­че не са материалисти. материалистичният възглед силно напредва и ще продължава да на- предва още четири-пет века.

Най-важното нещо, как­то чес­то е под­чер­та­ва­но тук, е да има­ме пъл­но съз­на­ние за фактите. Човечеството ще за­поч­не да се съвзема, ко­га­то чрез ра­бо­та в жи­во­та на духа, хо­ра­та за­поч­нат да раз­би­рат и виж­дат в ис­тин­с­ка­та свет­ли­на факта, че пе­та­та Следатлантска епо­ха е пред­наз­на­че­на да съз­да­де ма­те­ри­алис­тич­но със­то­яние на съ­щес­т­ву­ва­ние от об­щия по­ток на чо­веш­ка­та еволюция. Но то­га­ва още по­ве­че ду­хов­но­то със­то­яние на съ­щес­т­ву­ва­ние тряб­ва да бъ­де про­ти­во­пос­та­ве­но на то­зи материализъм. Хората в на­ше вре­ме тряб­ва да научат, че е не­об­хо­ди­мо да се во­ди на­пъл­но съз­на­тел­на бор­ба про­тив злото, про­ка­ра­ло си път в чо­веш­ка­та еволюция. Така, как­то през чет­вър­та­та епо­ха се во­де­ше бор­ба за спра­вя­не с раж­да­не­то и смъртта, та­ка ние се­га тряб­ва да се спра­вим със злото. И така, ра­бо­та­та е да се схва­не ду­хов­но­то уче­ние с пъл­но съзнание, не да се хвър­ля прах в очи­те на на­ши­те съвременици, ка­то че ли Дяволът на Материализма не е съществувал. Онези, ко­ито ма­ни­пу­ли­рат с те­зи въп­ро­си по пог­ре­шен на­чин зна­ят та­ка добре, как­то и аз, за съ­би­ти­ето на по­явя­ва­не­то на Христос, но те пос­тъп­ват раз­лич­но с него. И за да раз­бе­рем то­ва ние тряб­ва да обър­нем вни­ма­ние на следното.

Тъй ка­то ние жи­ве­ем в пе­та­та Следатлантска епоха, дос­та пог­реш­но е да се казва, как­то мно­го хо­ра мно­го удоб­но оби­чат да казват: "През то­зи жи­вот меж­ду раж­да­не и смърт на­й-­доб­ро­то не­що е да се от­да­дем на живот: да­ли след смърт нав­ли­за­ме в Духовния свят ще се раз­к­рие ско­ро - мо­жем да по­ча­ка­ме дотогава. Тук и се­га ние ще се нас­лаж­да­ва­ме на жи­во­та си ка­то че ли съ­щес­т­ву­ва са­мо ма­те­ри­ален свят: ако след смър­т­та тряб­ва да ми­нем в Духовния свят, то­га­ва ще уз­на­ем да­ли Духовния свят съществува!" Това е го­ре­-до­лу тол­ко­ва умно, как­то ако ня­кой е тряб­ва­ло да да­де клет­ва и да каже: "Понеже е вярно, че има Бог на Небето, аз съм атеист!" Има още мно­го хора, ко­ито твър­дят следното: "След смър­т­та ние ще уз­на­ем как сто­ят не­ща­та там. До то­га­ва ня­ма нуж­да да се за­ни­ма­ва­ме с как­во­то и да е ду­хов­но знание."

Този на­чин на мис­ле­не ви­на­ги във всич­ки епо­хи е бил мно­го съблаз- нителен, но в на­ша­та епо­ха е осо­бе­но разрушителен, за­що­то из­ку­ше­ни­ето да му се от­да­дат се приб­ли­жа­ва мно­го по-близо, до хо­ра­та вслед­с­т­вие на влас­т­та и пре­об­ла­да­ва­не­то на злото. При нас­то­ящи­те ус­ло­вия на

Така ние виждаме, че и то­зи слу­чаи /тряб­ва да ги на­ре­чем нор­мал­ни днес/, ко­га­то пра­гът на смър­т­та е пре­ми­нат от души, ко­ито въ­об­ще не са ис­ка­ли да имат ни­що об­що с ду­хов­ни идеи и чувства, ду­ши­те ста­ват раз­ру­ши­тел­ни центрове, за­що­то се дър­пат на­зад към зем­на­та сфера. Са- мо душите, ко­ито през то­зи жи­вот са про­ник­на­ти от из­вес­т­на връз­ка с Духовния свят, пре­ми­на­ват вра­та­та на смър­т­та по та­къв начин, че са при­ети в Духовния свят, ос­во­бо­де­ни от зем­на­та сфе­ра и са спо­соб­ни за из­тъ­кат нишките, ко­ито неп­ре­къс­на­то мо­гат да бъ­дат тъ­ка­ни от тях за онези, ко­ито са ос­та­ви­ли след се­бе си. Понеже ние тряб­ва да бъ­дем на­яс­но по то­зи въпрос: ду­хов­ни­те ниш­ки меж­ду мър­т­ви­те и те­зи от нас, ко­ито са би­ли близ­ки с тях, не се пре­къс­ват със смъртта: те ос­та­ват и на­ис­ти­на са мно­го по-тесни, от­кол­ко­то са би­ли през живота.

Това, ко­ето казах, тряб­ва да бъ­де въз­п­ри­ето ка­то мно­го се­ри­оз­на и важ­на истина. Още вед­нъж ще кажа, че то не се знае са­мо от мен: и дру­ги зна­ят как сто­ят не­ща­та понастоящем. Но има мнозина, ко­ито из­пол­зу­ват та­зи ис­ти­на в мно­го лош смисъл. Защото ако има заб­лу­де­ни мате- риалисти, ко­ито вярват, че то­зи е един­с­т­ве­ни­ят им живот, има съ­що посветени, които са материалисти и разпространяват материали- стични учения чрез своите братства. Вие си­гур­но считате, че те­зи ма­те­ри­алис­ти се при­дър­жат към ма­ло­ум­но­то становище, че та­ко­ва не­що ка­то Дух не съществува, или че хо­ра­та ня­мат души, ко­ито мо­гат да жи­ве­ят не­за­ви­си­мо от тялото. Можете да бъ­де­те сигурни, че човек, ко­ито е бил дейс­т­ви­тел­но пос­ве­тен в Духовния свят, ни­ко­га ня­ма да се под­да­де
на глу­пос­т­та да вяр­ва са­мо в материята. Но има мнозина, ко­ито имат ин­те­рес да раз­п­рос­т­ра­ня­ват ма­те­ри­ализ­ма и да се опит­ват със вся­как­ви сред­с­т­ва да оси­гу­ря­ват що­то мно­зин­с­т­во­то от хо­ра­та да вяр­ват са­мо в ма­те­ри­ализ­ма и да жи­ве­ят из­ця­ло под не­го­во влияние. Има братства ръководени от посветени, чийто интерес е такъв. За те­зи ма­те­ри­алис­ти е мно­го удоб­но неп­ре­къс­на­то да се казва, че ма­те­ри­ализ­мът ве­че е отминал. Понеже всич­ко мо­же да се про­ка­ра ка­то се го­во­ри за не­го в об­ра­тен смисъл: не­об­хо­ди­ми­те ма­нев­ри са чес­то мно­го сложни.

Какви са то­га­ва це­ли­те на те­зи посветени, ко­ито в дейс­т­ви­тел­ност мно­го доб­ре знаят, че чо­веш­ка­та ду­ша е чис­то ду­хов­на същност, не­за­ви­си­ма от тялото, и въп­ре­ки че то­ва из­ра­бот­ват и под­х­ран­ват /днес/ ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед у другите? Това, ко­ето ис­кат е: Колкото е въз­мож­но по­ве­че ду­ши да по­емат са­мо ма­тер­иа­лис­тич­ни идеи меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Така те­зи ду­ши се подготвят, за да про­дъл­жат да съ­щес­т­ву­ват в зем­на­та сфера, да бъ­дат за­дър­жа­ни в нея. А се­га забележете, че те­зи братс­т­ва са на­пъл­но подготвени, за да мо­гат да уз­на­ят всич­ко по то­зи въпрос. Тези братс­т­ва под­гот­вят ня­кои чо­веш­ки ду­ши да ос­та­нат след смър­т­та в цар­с­т­во­то на материалното: след то­ва те та­ка под­реж­дат не­ща­та /и то­ва е на­пъл­но въз­мож­но за тях­на­та по­зор­на власт/, че те­зи ду­ши по­па­дат под ръ­ко­вод­с­т­во­то на тях­но­то братс­т­во и то­ва братс­т­во при­до­би­ва ог­ром­на сила. Така, те­зи ма­те­ри­алис­ти не са материалисти, по­не­же те вяр­ват в ду­ха /те­зи пос­ве­те­ни ма­те­ри­алис­ти не са тол­ко­ва глупави, че да не вяр­ват в не­го и раз­би­ра се, те съв­сем доб­ре зна­ят ис­ти­на­та за духа/, но те при­нуж­да­ват чо­веш­ки­те ду­ши да ос­та­нат об­вър­за­ни с ма­те­ри­ал­но­то цар­с­т­во след смъртта, за да мо­гат да из­пол­з­у­ват те­зи ду­ши за соб­с­т­ве­ни цели. Така те­зи братс­т­ва си ос­та­ват в зем­на­та сфера. Тези ду­ши имат в се­бе си из­вес­т­ни сили, ко­ито мо­гат да бъ­дат нап­рав­ля­ва­ни по на­й-­раз­лич­ни на­чи­ни и та­ка е въз­мож­но да се съз­да­ват ня­кои мно­го спе­ци­ал­ни обстоятелства, за уп­раж­ня­ва­не на власт над онези, ко­ито не са пос­ве­те­ни в те­зи неща.

Виждате ли, ни­що по­-мал­ко не це­лят в пла­но­ве­те си ня­кои братства. И ни­кой не мо­же да раз­бе­ре яс­но те­зи въпроси, ако не мах­не пра­ха от очи­те си и не от­ка­же да се под­да­де на внушенията, че та­ки­ва братс­т­ва не съществуват, или че дейнос­т­та им е безвредна. Всъщност те са край­но вредни: на­ме­ре­ни­ето на те­зи пос­ве­те­ни е хо­ра­та да бъ­дат во­де­ни все по­-на­вът­ре в ма­те­ри­ализ­ма и да за­поч­нат да вярват, че има на­ис­ти­на ду­хов­ни сили, но те не са ни­що по­ве­че от при­род­ни сили.

Сега бих ис­кал да Ви опи­ша идеала, кой­то те­зи пос­ве­те­ни имат. За да бъ­дат раз­б­ра­ни те­зи не­ща са не­об­хо­ди­ми из­вес­т­ни условия. Представете си свят на без­в­ред­ни хора: те са мал­ко заб­лу­де­ни от пре­об­ла­да­ва­щи­те

Тук /по­-го­ле­ми­ят кръг/; е цар­с­т­во­то на без­в­ред­ни­те чо­веш­ки същества. Те не са мно­го на­яс­но от­нос­но Духовния свят: заб­лу­де­ни от материали- зма, те не са си­гур­ни как­во да бъ­де от­но­ше­ни­ето им към Духовния свят и по­-с­пе­ци­ал­но към хо­ра­та пре­ми­на­ли пор­та­та на смъртта.

Сега по­мис­ле­те по следното: тук /мал­ки­ят кръг/ има­ме цар­с­т­во­то на те­зи братства, ко­ито Ви описах. Членовете им са се за­ели с раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на уче­ни­ето на материализма: те взе­мат мер­ки те­зи хо­ра да мис­лят в чис­то ма­те­ри­алис­тич­ни термини. По то­зи на­чин те под­гот­вят ду­ши­те да ос­та­нат в зем­на­та сфе­ра след смър­т­та си. Тези ду­ши ще ста­нат кли­ен­ти на ложата: ще бъ­дат взе­ти съ­от­вет­ни мерки, за да ги прив­ле­кат в ложата, ко­ято об­х­ва­ща и жи­ви­те и мъртвите, ко­ито още са свър­за­ни със си­ли­те на Земята.

Тогава бе уре­де­но да се пра­вят сеанси, как­то и ста­на през вто­ра­та по­ло­ви­на на 19-ти век. Тогава мо­же да се слу­чи / мо­ля вни­ма­тел­но да от­бе­ле­жи­те това/ така, че този, кой­то учас­т­ву­ва в се­ан­си­те да бъ­де ръ­ко­во­ден от ло­жа­та с по­мощ­та на умрелите. Но дейс­т­ви­тел­но­то на­ме­ре­ние на учи­те­ли­те при­над­ле­жа­що към ло­жи­те от то­зи вид бе­ше хо­ра­та да не знаят, че имат ра­бо­та с умрелите, а да вярват, че прос­то са в кон­такт с вис­ши при­род­ни сили. Те тряб­ва­ше да са убедени, че те­зи вис­ши сили, фи­зи­чес­ки си­ли и дру­ги по­доб­ни съществуват, но че то­ва са вис­ши при­род­ни си­ли и ни­що повече. Те тряб­ва­ше да стиг­нат до идеята, че точ­но как­то съ­щес­т­ву­ват елек­т­ри­чес­т­во­то и магнетизма, та­ка има и по­доб­ни вис­ши сили. Фактът, че те­зи си­ли ид­ва­ха от ду­ши бе­ше точ­но това, ко­ето во­да­чи­те на ло­жа­та криеха. По то­зи на­чин "без­в­ред­ни­те хора" в ду­шев­ния си жи­вот пос­те­пен­но ста­ват на­пъл­но за­ви­си­ми от ложата, без да знаят, че са за­ви­си­ми и от ка­къв из­точ­ник са би­ли ръководени.
Единственото оръ­жие про­тив те­зи ме­то­ди на дейс­т­вие е да се знае за тях. Ако зна­ем за тях, ние сме предпазени, ако се от­на­ся­ме се­ри­оз­но към тях и вър­ви­ме в ис­тин­нос­т­та на зна­ни­ето си, ние сме спасени. Но ние не тряб­ва с удоб­с­т­во да се за­ла­вя­ме със за­да­ча­та да нап­ра­вим то­ва зна­ние на­ше собствено. Още не е съв­сем късно, чес­то съм подчертавал, че те­зи въп­ро­си мо­гат да бъ­дат изяс­не­ни са­мо пос­те­пен­но и че един­с­т­ве­но пос­те­пен­но аз мо­га да обе­ди­ня ос­нов­ни­те факти, за да до­пъл­ня картината.

Както чес­то съм Ви казвал, че 19-ти век мно­го братс­т­ва ек­с­пе­ри­мен­тал­но въ­ве­до­ха спи­ри­тиз­ма с цел да раз­бе­рат да­ли мо­гат да нап­ра­вят с чо­ве­чес­т­во­то това, ко­ето искат. Те се надяваха, че хо­ра­та ще си помислят, че на спи­ри­ти­чес­ки­те се­ан­си ра­бо­тят вис­ши при­ро­ди сили. Левите бра­тя бя­ха разочаровани, ко­га­то мно­го хо­ра вмес­то то­ва предположиха, че се про­явя­ват ду­хо­ве­те на умрелите. Това бе­ше на­й-­гор­чи­во­то ра­зо­ча­ро­ва­ние за те­зи посветени: те точ­но то­ва не искаха. Те искаха да лишат човечеството от вярване, че смъртта се надживява. Ефикасността на мър­т­ви­те и тех­ни­те си­ли тряб­ва­ше да си останат, но правилната, важ­на мисъл, че те­зи про­яви ид­ват от мър­т­ви­те - то­ва тряб­ва­ше да бъ­де дър­жа­но настрана. Това е вис­ша фор­ма на ма­те­ри­али­зъм - материализъм, кой­то не са­мо да­ва не­вяр­на пред­с­та­ва за духа, но се опит­ва да го смък­не на­до­лу в ма­те­ри­ал­но­то царство. Виждате ли, ма­те­ри­ализ­мът мо­же да при­те­жа­ва сили, ко­ито во­дят до соб­с­т­ве­но­то му отрицание. Хората мо­гат да кажат: "Материализмът свър­ши - ние ве­че го­во­рим за духа". Но чо­век мо­же да си ос­та­не пъ­лен материалист, ако тъл­ку­ва об­що при­ро­да­та ка­то дух по та­къв начин, че да из­п­лу­ва психичното. Един- ствено пра­ви­лен на­чин е да се на­учи чо­век как да гле­да в дейс­т­ви­тел­ния ду­хо­вен свят, све­та на ис­тин­с­ка­та духовност.

В те­зи не­ща се на­ми­ра на­ча­ло­то на тенденцията, ко­ято ще на­би­ра си­ли през след­ва­щи­те че­ти­ри­-петс­то­тин години. За мо­мен­та братс­т­ва­та на зло­то са си сло­жи­ли спирачки, но те ще про­дъл­жа­ват дейнос­т­та дотога- ва, до­ка­то бъ­дат спре­ни - а те мо­гат да бъ­дат спре­ни един­с­т­ве­но ако са­мо­до­вол­с­т­во­то по от­но­ше­ние на ду­хов­но­-на­уч­ния ми­рог­лед бъ­де пре- възмогнато.

Така те­зи братс­т­ва над­хит­ри­ха се­бе си са­ми в те­зи спи­ри­ти­чес­ки сеан- си: вмес­то да се укрият, те бя­ха изобличени. Това ги на­ка­ра да разберат, че тях­но­то ме­роп­ри­ятие не е тръг­на­ло на добре. Така, съ­щи­те те­зи брат- с­т­ва по­ло­жи­ха уси­лия след 90-те го­ди­ни на 19-ти век вре­мен­но да дис­к­ре­ди­ти­рат спиритизма. По то­зи начин, виж­да­те ли, бя­ха пос­тиг­на­ти мно­го рез­ки ре­зул­та­ти по ду­хо­вен път. И цел­та на всич­ко то­ва е да спе­че­лят по­-го­ля­ма власт и та­ка да се въз­пол­з­у­ват от ня­кои условия, ко­ито мо­гат да се съз­да­дат в те­че­ние на чо­веш­ка­та еволюция.

Разбира се, цел­та на те­зи братства, за ко­ито Ви говорих, ко­ито ис­кат чо­веш­ки­те ду­ши да се ог­ра­ни­чат в ма­те­ри­ал­но­то царство, е Христос да ми­не не­за­бе­ля­за­но през 20-ти век: Неговото ид­ва­не ка­то етер­на ин­ди­ви­ду­ал­ност да не бъ­де за­бе­ля­за­на от хората. И то­ва уси­лие се офор­мя под вли­яни­ето на съв­сем оп­ре­де­ле­на идея и със съв­сем оп­ре­де­ле­на цел. Тези братс­т­ва ис­кат да по­емат Христовата сфе­ра на влияние, ко­ято ще се раз­п­рос­т­ра­ня­ва все по­-на­ши­ро­ко и през 20-ти век, за ед­но дру­го Същество /за ко­ето по­-къс­но ще го­во­рим по-точно/. Западните братс­т­ва ис­кат да ос­пор­ват Христовия Импулс и на не­го­во мяс­то да пос­та­вят дру­га индивидуалност, ко­ято ни­ко­га не се е по­явя­ва­ла в плът - съ­що етерна, но на­пъл­но Ариманова индивидуалност. Всички те­зи методи, за ко­ито Ви разказах, та­зи ра­бо­та из­вър­ш­ва­на с мър­т­ви­те и т.н., в края на кра­ища­та имат ед­на един­с­т­ве­на цел - да от­да­ле­чат хо­ра­та от Христос, кой­то ми­на през Мистерията на Голгота и да при­пи­шат на дру­го Същество гос­под­с­т­во над Земята. Това е на­пъл­но ре­ал­на битка, а не въп­рос на аб­с­т­рак­т­ни понятия: дейс­т­ви­тел­на бит­ка за­ета с пос­та­вя­ме на дру­го Съще- ство на мяс­то­то на Христовото Същество за през ос­та­на­ла­та част на пе­та­та Следатлантска епоха, за шес­та­та и сед­ма­та епоха. Една от за­да­чи­те на здравото, чес­т­но ду­хов­но раз­ви­тие ще бъ­де да раз­ру­ши и отс­т­ра­ни по­доб­ни условия, ко­ито са ан­тих­рис­ти­ян­с­ки в на­й-­ви­со­ка степен. Поне- же те­зи братства, ис­кат да из­диг­нат за уп­ра­ви­тел на Земята дру­го Съще-

Това е ед­на­та стра­на на битката, за­ета с фал­ши­фи­ци­ра­не на по­явя­ва­не­то на Христос през 20-ти век. Всеки, кой­то гле­да са­мо по­вър­х­нос­т­но жи­во­та и об­ръ­ща вни­ма­ние на всич­ки външ­ни спо­ро­ве за Христос и Ису- совия въпрос, и т.н., не знае ни­що за по­-дъл­бо­ки­те факти. Всички те­зи спо­ро­ве слу­жат единствено, за скри­ва­не на дейс­т­ви­тел­ни­те въп­ро­си и за от­б­лъс­к­ва­не на хо­ра­та от тях. Когато те­оло­зи­те об­съж­дат "Христос" по то­зи начин, от ня­къ­де ви­на­ги дейс­т­ву­ват ду­хов­ни вли­яния и те­зи уче­ни мъ­же фак­ти­чес­ки под­по­ма­гат це­ли и за­да­чи дос­та раз­лич­ни от целите, ко­ито те виждат.

В то­ва се със­тои опас­нос­т­та на иде­ята за несъзнателното: тя во­ди до за­мъг­ля­ва­не на мис­ле­не­то по вся­как­ви въпроси, ко­ито са свър­за­ни с това. Докато братс­т­ва­та на зло­то прес­лед­ват це­ли­те си съв­сем съзнателно, те­зи це­ли ни­ко­га не би­ват осъз­на­ва­ни от хо­ра­та вли­за­щи във вся­ка­къв вид по­вър­х­нос­т­ни дискусии. Ние за­губ­ва­ме ис­ти­на­та за те­зи не­ща ка­то го­во­рим за "несъзнателното", тъй ка­то та­ка на­ре­че­но­то "несъзнателно" е чис­то и прос­то от­въд пра­га на обик­но­ве­но­то съз­на­ние и е точ­но сфера- та, в ко­ято някой, кой­то поз­на­ва те­зи неща, мо­же да ма­ни­пу­ли­ра с тях. Това е ед­на­та стра­на на положението: мно­го братс­т­ва днес же­ла­ят да за­мес­тят въз­дейс­т­ви­ето на Христос с въз­дейс­т­ви­ето на дру­го Същество и за да пос­тиг­нат то­ва са го­то­ви да си пос­лу­жат с всич­ки средства.

От дру­га стра­на са ня­кои из­точ­ни братства, по­-с­пе­ци­ал­но индийски, ко­ито ис­кат да се на­ме­сят по не по­-мал­ко зна­ме­на­те­лен на­чин в ево­лю­ци­ята на човечеството. Но тях­на­та цел е различна: Те ни­ко­га не са раз­ви­ва­ли езо­то­рич­ни ме­то­ди за пос­ти­га­не на не­що чрез прив­ли­ча­не на ду­ши­те на умрелите, в сфе­ра­та на тех­ни­те ложи: то­ва е мно­го чуж­до на це­ли­те им. Но по свой на­чин те съ­що не же­ла­ят Импулсите на Мистерията на Голгота да ра­бо­тят в чо­веш­ка­та еволюция. Понеже мър­т­ви­те не са на тях­но разположение, как­то е при ня­кои за­пад­ни братства, ко­ито споме- нах, те не ис­кат да про­ти­во­пос­та­вят ня­коя дру­га ин­ди­ви­ду­ал­ност на Христос, кой­то ще се по­яви ка­то етер­на ин­ди­ви­ду­ал­ност през 20-ти век: за то­ва те би­ха има­ли нуж­да от мъртвите. Но те ис­кат да от­в­ле­кат вни­ма­ни­ето от Христос, да поп­ре­чат на Християнството да се из­ка­чи до върховенството, да за­тъм­нят ис­ти­на­та за Христос, кой­то пре­ми­на през

Когато чо­век умре, той изос­та­вя етер­но­то си тяло, ко­ето се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то ско­ро след смъртта, как­то зна­ете и пос­ле обик­но­ве­но се из­ди­га в Космоса. Това е дос­та сложен процес. Аз съм Ви го опис­вал по раз­лич­ни начини. Но пре­ди Мистерията на Голгота бе­ше въз­мож­но още не­що дру­го и до­ри след то­ва то все още бе възможно, по­-с­пе­ци­ал­но на Изток. Когато чо­век изос­та­ви етер­но­то си тя­ло след смъртта, из­вес­т­ни Същества мо­гат да се об­ле­кат в не­го и да ста­нат етер­ни Същества с по­мощ­та на те­зи етер­ни те­ла на ум­ре­ли­те хора. Това се случ­ва на Изток: Демонични Същества се при­мам­ват да се об­ле­кат в етер­ни те­ла на хо- рата, ко­ито са ги изос­та­ви­ли и те­зи имен­но Духове се прив­ли­чат за ра­бо­та в Източните ложи. И така, Западните ло­жи имат на свое раз­по­ло­же­ние мър­т­ви­те про­го­не­ни в материя: ле­ви­те из­точ­ни ло­жи имат де­мо­нич­ни ду­хо­ве - духове, ко­ито не при­над­ле­жат на зем­на­та еволюция, не са се вмък­на­ли в нея нах­луз­вай­ки от­х­вър­ле­ни­те етер­ни те­ла на ум­ре­ли хора.

Езотерично про­це­ду­ра­та е да се нап­ра­ви то­зи факт обект на обожание. Вие знаете, че ня­кои братс­т­ва са из­кус­т­ни в из­вик­ва­не­то на видения, понеже, ко­га­то хо­ра­та не осъз­на­ват кол­ко дъл­бо­ко в са­ма­та дейс­т­ви­тел­ност при­със­т­ву­ва видението, то лес­но мо­гат да бъ­дат из­ма­ме­ни чрез сръч­но про­из­ве­де­ни видения. Непосредствената цел се пос­ти­га с въ­веж­да­не на из­вес­т­на фор­ма на обожаване.

Да предположим, че се за­ни­ма­вам с гру­па хо­ра има­щи общ прадед: пос- ле, след ка­то съм нап­ра­вил въз­мож­но ка­то "лош" брат етер­но­то тя­ло на ня­кой пра­дед да бъ­де по­ето от ня­кой де­мо­ни­чен дух, аз каз­вам на хо- рата, че то­зи пра­дед тряб­ва да бъ­де обожаван. Прадедът е прос­то човек, чи­ето изос­та­ве­но етер­но тя­ло е би­ло по­ето от де­мо­ни­чен дух чрез ма­ши­на­ци­ите на ложата. Така е въ­ве­де­но обо­жа­ва­не­то на прадедите, но об­щес­т­ве­ни­те пра­де­ди са прос­то де­мо­нич­ни Същества об­лек­ли се в етер­ни­те те­ла на те­зи прадеди.

Източните на­ро­ди мо­гат да бъ­дат от­вър­на­ти от Мистерията на Голгота по та­ки­ва начини. Резултатът ще бъ­де за из­точ­ни­те народи, /а мо­же би изоб­що за хората, тъй ка­то то­ва е на­й-г­лав­на­та цел/ ид­ва­не­то на Хрис- тос в на­шия зе­мен свят да ми­не незабелязано. Тези из­точ­ни ло­жи не ис­кат да пред­с­та­вят ня­кой друг за Христос. Те ис­кат са­мо по­явя­ва­не­то на Исус Христос да не бъ­де забелязано. Така съ­щес­т­ву­ва един вид ата­ка от две стра­ни сре­щу Христовия Импулс, кой­то ще се по­яви в етер­на фор­ма
през 20-ти век: и днес ние се на­ми­ра­ме имен­но в та­зи ситуация. Специ- фичните тен­ден­ции са са­мо един от резултатите, ко­ито ве­ли­ки­те им­пул­- си на чо­веш­ка­та ево­лю­ция носят. Ето за­що е мно­го печално, ко­га­то неп­ре­къс­на­то чу­ва­ме да се казва, че вли­яни­ята на несъзнателното, са ре­зул­тат от под­тис­на­та любов, или не­що подобно, до­ка­то всъщ­ност от всич­ки стра­ни вър­ху чо­ве­чес­т­во­то въз­дейс­т­ву­ват вли­яния от на­й-­ви­со­ка съз­на­тел­на духовност, меж­дув­ре­мен­но ос­та­ва­щи от­но­си­тел­но неосъзнати, ако не им се обър­не съз­на­тел­но внимание.

Сега ние тряб­ва да из­ка­жем ня­кои по­-на­та­тъш­ни съображения. Хората, доб­ро­на­ме­ре­ни от­нос­но раз­ви­ти­ето на човечеството, ви­на­ги са се съ­об­ра­зя­ва­ли с дейнос­ти ка­то тези, ко­ито опи­сах то­ку що и са пра­ве­ли всич­ко въз­мож­но /и ни­кой не мо­же и не би мо­гъл да очак­ва не­що повече/, за да оп­ра­вят нещата. Особено до­бър дом за ду­хо­вен живот, пред­паз­ван от все­въз­мож­ни ви­де­ния бе­ше Ирландия, ос­т­ров Ирландия, през пър­ви­те Християнски векове. Повече от вся­ко дру­го мяс­то на Земята, тя бе­ше пред­паз­ва­на от не­ис­тин­с­ки видения: и ето за­що тол­ко­ва мно­го ми­си­оне­ри на Християнството из­ля­зо­ха от Ирландия в оне­зи ран­ни времена. Но те­зи ми­си­оне­ри тряб­ва­ше да ува­жа­ват прос­тия народ, сред кой­то ра­бо­те­ха /за­що­то на­ро­ди­те в Европа бя­ха мно­го прос­ти в оне­зи дни/, а съ­що та­ка да раз­бе­рат го­ле­ми­те им­пул­си сто­ящи зад чо­веш­ка­та еволюция. През чет­вър­ти и пе­ти век ир­лан­д­с­ки пос­ве­те­ни ра­бо­те­ха в Централна Европа и под­гот­вя­ха бъдещето. В из­вес­тен сми­съл те бя­ха под вли­яни­ето на пос­ве­ти­тел­но­то знание, че през 15 век /през 1413 г., как­то знаете/ - тряб­ва­ше да за­поч­не пе­та­та Следатлантска епоха. Следователно, те знаеха, че тряб­ва да под­гот­вят съв­сем но­ва епо­ха и съ­щев­ре­мен­но да зак­ри­лят прос­ти­те хора. Какво нап­ра­ви­ха те, за да бъ­дат прос­ти­те хо­ра в Европа пред­паз­ва­ни и да бъ­дат дър­жа­ни затворени, та­ка че из­вес­т­ни на­ра­ня­ва­щи вли­яния да не мо­гат да ги достигнат? Ходът на съ­би­ти­ята бе­ше ръ­ко­во­ден от доб­ре ос­ве­до­ме­ни и чес­т­ни из­точ­ни­ци по та­къв начин, че всич­ки пътешествия, ко­ито пре­ди бя­ха пра­ве­ни от Северните зе­ми към Америка пос­те­пен­но бя­ха спрени. Докато в по­-с­та­ри вре­ме­на от Норвегия към Америка от­п­лу­ва­ха ко­ра­би с из­вес­т­ни це­ли /ут­ре ще Ви ка­жа по­ве­че по те­зи въпроси/, пос­те­пен­но бе­ше нап­ра­ве­но така, че Америка да бъ­де заб­ра­ве­на и връз­ка­та прекъсната. Около 15-то сто­ле­тие на­ро­ди­те на Европа на­ис­ти­на не зна­еха ни­що за Америка. Тази про­мя­на бе­ше при­чи­не­на спе­ци­ал­но от Рим, по­не­же ев­ро­пейс­ки­те хо­ра тряб­ва­ше да бъ­дат зак­ри­ля­ни от аме­ри­кан­с­ки­те влияния. Главната ро­ля в то­ва иг­ра­еха ир­лан­д­с­ки­те монаси, ко­ито в ка­чес­т­во­то си на ир­лан­д­с­ки пос­ве­те­ни бя­ха на­то­ва­ре­ни с Християнизирането на Европа.

В по­-ран­ни времена, от Америка бя­ха до­не­се­ни мно­го оп­ре­де­ле­ни им-
пулси, но по времето, ко­га­то за­поч­ва­ше пе­та­та Следатлантска епоха, бе­ше не­об­хо­ди­мо на­ро­ди­те на Европа да не бъ­дат пов­ли­ява­ни от Америка - ни­що да не зна­ят за нея и да вярват, че ня­ма та­ка­ва страна. Едва ко­га­то пе­та­та Следатлантска епо­ха бе­ше започнала, Америка от­но­во бе "откри- та", как­то каз­ва историята. Но, как­то мно­го доб­ре знаете, мно­го не­ща от ис­то­ри­ята пре­по­да­ва­на в учи­ли­ща­та е "ус­лов­но ус­та­но­ве­на басня" и ед­на от те­зи бас­ни е, че Америка е би­ла от­к­ри­та за пър­ви път през 1492 г. В дейс­т­ви­тел­ност тя бе­ше са­мо преоткрита. Връзките бя­ха на­пъл­но за­ли­че­ни за из­вес­тен пе­ри­од от време, как­то го е изис­к­ва­ла съдбата. Но ние тряб­ва да зна­ем ис­ти­на­та за те­зи ис­то­ри­чес­ки съ­би­тия и как се бе­ше слу­чи­ло така, че Европа бе­ше ог­ра­де­на и вни­ма­тел­но па­зе­на от ня­кои влияния, ко­ито не тряб­ва­ше да про­ник­нат в нея.

Тези не­ща по­каз­ват кол­ко е не­об­хо­ди­мо се­га та­ка на­ре­че­но­то не­съз­на­тел­но да не се ос­та­вя несъзнателно, а да бъ­де приз­на­то за нещо, ко­ето съв­сем съз­на­тел­но прес­лед­ва свои це­ли от­въд пра­га на обик­но­ве­но­то съзнание. От го­ля­мо зна­че­ние е днес по­ве­че хо­ра да дос­тиг­нат до зна­ние за ня­кои тайни. Ето за­що аз оти­дох тол­ко­ва далече, кол­ко­то бе­ше въз­мож­но да се оти­де в пуб­лич­но в мо­ите цю­рикс­ки лекции* /* Четири лек­ции дър­жа­ни на 5,7,12,14 ХІ.1917 г. на след­ни­те теми: "Антропософия и психология", "Антропософия и история", Антропософия и ес­тес­т­ве­ни науки", "Антропософия и со­ци­ал­ни науки"/ , в които, как­то знаете, обяс­них до как­ва сте­пен ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то е не­поз­на­та за обик­но­ве­но­то съзнание, а в дейс­т­ви­тел­ност е прос­па­ла из­ця­ло как­то казах, ед­ва ко­га­то хо­ра­та осъз­на­ят това, те ще ви­дят ис­то­ри­ята в ис­тин­с­ки­те и цве- тове.

Това са средствата, чрез ко­ито съз­на­ни­ето пос­те­пен­но се събужда. Фак- тите и съ­би­ти­ята пот­вър­ж­да­ват това, ко­ето казвам: са­мо че те не тряб­ва да бъ­дат пренебрегвани. Хората из­вър­вя­ват своя път през съ­би­ти­ята сле­пеш­ка­та - през тра­гич­ни ка­тас­т­ро­фи ка­то настоящата. Бих ис­кал на­й-­нап­ред да Ви втъл­пя то­зи ис­то­ри­чес­ки ас­пект на те­зи въпроси: ние ще го­во­рим за тях с по­ве­че под­роб­нос­ти утре.

Искам да до­ба­вя следното. От мо­ите обяс­не­ния ще раз­бе­ре­те кол­ко го­ля­ма е раз­ли­ка­та меж­ду Запада и Изтока във връз­ка с ево­лю­ци­ята на човечеството. Сега ще Ви по­мо­ля да обър­не­те вни­ма­ние на следното. Психоаналитиците го­во­рят за подсъзнателното, за под­съз­на­тел­ния ду­ше­вен жи­вот и т.н. Да се при­ла­гат тол­ко­ва не­яс­ни по­ня­тия към те­зи не­ща е безполезно, въп­ро­сът е да се схва­не как­во има в дейс­т­ви­тел­ност от­въд пра­га на съзнанието. Разбира се има мно­го не­що там до­лу под пра­га и за своя соб­с­т­ве­на смет­ка то е ви­со­ко съзнателно. Ние тряб­ва да се на­учим да раз­би­ра­ме ка­къв вид ду­хов­ност съ­щес­т­ву­ва там долу, от­въд

Особеното се със­тои в това, че то­ва под­съз­на­тел­но в нас е в неп­ре­къс­на­то при­те­жа­ние на дру­го Същество. Оттук следва, че ние не са­мо сме един­с­т­во от тяло, ду­ша и дух, но­се­щи през све­та от­дел­на ду­ша в на­ше­то тяло, но мал­ко пре­ди раж­да­не­то ед­но дру­го Същество зав­ла­дя­ва об­лас­т­та на на­ше­то подсъзнание. Това под­съз­на­тел­но Същество ни съ­пътс­т­ву­ва през це­лия ни път от раж­да­не до смърт. Ние мо­жем до из­вес­т­на сте­пен да опи­шем то­ва Същество ка­то кажем, че то е мно­го ум­но и на­да­ре­но с во­ля тяс­но свър­за­на със си­ли­те на природата. Трябва да под­чер­тая след­на­та осо­бе­ност на то­ва Същество - то би се из­ло­жи­ло на на­й-­се­ри­оз­на опасност, ако при нас­то­ящи­те условия, би тряб­ва­ло да прид­ру­жи чо­ве­ка след смър­т­та му. Сега то не мо­же да пос­тъп­ва така, сле­до­ва­тел­но то из­чез­ва мал­ко пре­ди смъртта, за да се спаси: но то все още съ­дър­жа им­пул­са да под­реж­да та­ка чо­веш­кия живот, че да мо­же да зав­ла­дее смър­т­та за сво­ите соб­с­т­ве­ни цели. Би би­ло ужас­но за чо­веш­ка­та ево- люция, ако то­ва Същество, ко­ето е при­до­би­ло вли­яние над човека, бе­ше в със­то­яние да ов­ла­дее смър­т­та и по то­зи на­чин уми­рай­ки с чо­ве­ка да пре­ми­не в световете, в ко­ито чо­век вли­за след смър­т­та си. Това Съще- ство ви­на­ги тряб­ва да се сбо­гу­ва с чо­ве­ка пре­ди смъртта, но в мно­го слу­чаи то­ва е мно­го труд­но за не­го и от тук про­из­ли­зат на­й-­раз­лич­ни усложнение. Важното за мо­мен­та е, че то­ва Същество чи­ето вла­де­ние се на­ми­ра из­ця­ло в подсъзнателното, е край­но за­ви­си­мо от Земята ка­то ця­лос­тен организъм. Земята е твър­де раз­лич­но от това, ко­ето каз­ват за нея геолозите, минералозите, или палеонтолозите. Земята е из­ця­ло жи­во Същество. Тези уче­ни ра­бо­тят са­мо с ней­на­та ми­не­рал­на част, ске­ле­та и, а ске­ле­тът и е всич­ко това, ко­ето ние въз­п­ри­ема­не нормално. То е съв­сем същото, както, ако Вие е тряб­ва­ло да вле­зе­те в та­зи за­ла и по­ра­ди спе­ци­ал­на про­мя­на в на­чи­на на гле­да­не е тряб­ва­ло да ви­ди­те са­мо кос­ти­те на хо­ра­та съб­ра­ни тук. Представете си именно, че сте влез­ли

Тези те­ча­щи на­вън си­ли при­над­ле­жат на Земята ка­то жив ор­га­ни­зъм и те въз­дейс­т­ву­ват на чо­ве­ка раз­лич­но спо­ред мястото, къ­де­то той жи­вее на Земята. Тези си­ли не вли­я­ят пря­ко на ду­ша­та му, по­не­же без­с­мър­т­на­та му ду­ша е мно­го сил­но не­за­ви­си­ма от зем­ни­те ус­ло­вия и мо­же да бъ­де пос­та­ве­на в за­ви­си­мост от тях са­мо чрез та­ки­ва спе­ци­ал­ни умения, как­ви­то опи­сах днес. Но чрез дру­го­то Същество, ко­ето при­до­би­ва вли­яние над чо­ве­ка пре­ди раж­да­не и тряб­ва да го из­пус­не пре­ди смъртта, те­зи раз­лич­ни зем­ни си­ли ра­бо­тят с осо­бе­на си­ла в ра­со­ви­те и ге­ог­раф­с­ки раз­но­вид­нос­ти на човечеството. Така те­зи ге­ог­раф­с­ки и дру­ги раз­но­вид­нос­ти уп­раж­ня­ват спе­ци­ал­но вли­яние имен­но вър­ху то­зи "двойник", кой­то чо­век но­си в се­бе си.

Това е из­вън­ред­но важно. Утре ще ви­дим как се вли­яе "двойникът" от раз­лич­ни­те точ­ки на Земята и как­ви пос­ле­ди­ци има това. Винаги съм посочвал, че тряб­ва пря­ко да свър­з­ва­те това, ко­ето съм Ви ка­зал днес с това, ко­ето ще Ви ка­жа утре, по­не­же ед­на лек­ция труд­но мо­же да бъ­де раз­б­ра­на без следващата.

Ние тряб­ва да се опит­ва­ме да аси­ми­ли­ра­ме иде­ите на­й-­се­ри­оз­но свър­за­ни с ця­лос­т­на­та действителност, в ко­ято жи­вее чо­веш­ка­та душа, спо­ред ней­на­та соб­с­т­ве­на природа. Тази дейс­т­ви­тел­ност пре­ми­на­ва през раз­лич­ни промени, но то­ва как те­зи про­ме­ни се из­вър­ш­ват за­ви­си в го­ля­ма сте­пен от чо­веш­ки­те Същества. И ед­на мно­гоз­на­чи­тел­на про­мя­на става, ако хо­ра­та раз­бе­рат как чо­веш­ки­те души, спо­ред начина, по кой­то ус­­во­яват материалистични, или ду­хов­ни по­ня­тия меж­ду раж­да­не и смърт, би­ват за­точ­ва­ни на Земята, или пре­ми­на­ват в по­ла­га­еми­те им се сфери. Идеите, ко­ито пре­об­ла­да­ват сред нас по те­зи въпроси, тряб­ва неп­ре­къс­на­то и все по­ве­че да се изясняват, по­не­же са­мо то­га­ва ние ще се свър­жем ис­тин­с­ки със све­та ка­то цяло, не­що ко­ето тряб­ва все по­ве­че да пра- вим, тъй ка­то сме за­ин­те­ре­со­ва­ни не прос­то от ед­но абстрактно, а от ед­но мно­го кон­к­рет­но ду­хов­но движение, ко­ето тряб­ва да дър­жи смет­ка за ду­хов­ния жи­вот на из­вес­тен брой индивиди.

За мен е го­ля­мо удовлетворение, че те­зи разисквания, ко­ито са осо­бе­но мно­го важ­ни за те­зи от на­ши­те приятели, ко­ито са пре­ми­на­ли пор­та­ла на смъртта, но все още са вер­ни чле­но­ве на на­ше­то движение, мо­гат да бъ­дат до­ве­де­ни до тях ка­то реалност, ко­ято ни свър­з­ва още по­-дъл­бо­ко
с тях. Днес каз­вам това, за­що­то ние тряб­ва да си спом­ня­ме с лю­бов за Фройлан Стинде. Вчера бе­ше го­диш­ни­на­та от смър­т­та и ние с осо­бе­на лю­бов си спом­ня­ме за човека, кой­то бе­ше та­ка вът­реш­но свър­зан с на­ша­та Сграда* /* Първият Гьотеанум, кой­то по­-къс­но бе­ше из­го­рен и за­ме­нен с настоящият/ и чи­ито им­пул­си бя­ха та­ка вът­реш­но свър­за­ни с ней­ни­те импулси.