Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

Така ние виждаме, как въз­ник­ва вът­реш­ни­ят свят на човека, не­го­вия самостоятелен, ин­ди­ви­ду­ален живот, това, ко­ето е но­си­тел на Аза. Кога- то днес наб­лю­да­ва­те спя­щия човек, в не­го­во­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, ко­ито ос­та­ват в леглото, Вие има­те това, ко­ето се е по­лу­чи­ло чрез сгъс­тя­ва­не в хо­да на времето. А всичко, ко­ето се е от­де­ли­ло по­-ра­но от об­щия ас­т­ра­лен свят, вся­ка нощ се връ­ща от­но­во там, за да ук­ре­пи се­бе си в един­на­та бо­жес­т­ве­на субстанция. Естествено, то не нав­ли­за там до она­зи степен, в ко­ято се е на­ми­ра­ло първоначално; ина­че то от­но­во би ста­на­ло ясно-виждащо. То за­паз­ва сво­ята самостоятелност. Следовател но, та­зи са­мос­то­ятел­на ин­ди­ви­ду­ал­ност е нещо, ко­ето въз­ник­ва в хо­да на Земното развитие.

Кому дъл­жи сво­ето съ­щес­т­ву­ва­ние то­зи индивидуален, вът­ре­шен чо­ве- ш­ки живот, кой­то тър­си под­к­ре­па из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло? Той дъл­жи сво­ето съ­щес­т­ву­ва­ние на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тя- ло, ко­ито са об­ра­зу­ва­ни пос­те­пен­но в хо­да на Земното развитие. Чове- кът съз­да­ва това, ко­ето де­нем по­тъва във фи­зи­чес­ки­те се­ти­ва и наб­лю­да­ва фи­зи­чес­кия свят, а но­щем из­па­да в безсъзнание, по­не­же е от­къснат от състоянието, в ко­ето се е на­ми­рал по-рано. На окул­тен език това, ко­ето днес ле­жи в леглото, се нари­ча съ­щин­с­ки­ят зе­мен човек. Точно то­ва пред­с­тав­ля­ва­ше "човекът". А това, в ко­ето де­нем и но­щем се нами­ра Азът, и ко­ето е ро­де­но от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, се на­ри­ча "де­те на човека" или "Син чо­ве­чески". Синът чо­ве­чес­ки е Азът и ас­т­рал­но­то тяло, та­ка как­то те са въз­ник­на­ли в хо­да на Земното раз­ви­тие от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. За та­зи цел раз­по­ла­га­ме с тех­ни­чес­кия из­раз "Син човечески".

Защо дой­де Христос Исус на Земята? Какво тряб­ва­ше да да­де Неговият Импулс на Земята?

Този "Син човечески", кой­то се от­къс­на от ло­но­то на Боговете и се ос­во­бо­ди от ста­ри­те връзки, пос­ти­гайки фи­зи­чес­ко­то съзнание, е длъ­жен чрез слез­лия на Земята Христос от­но­во да се из­диг­не до съз­на­ни­ето за Боговете. Чрез си­ла­та на Христос, кой­то сле­зе на Земята, Синът чо­ве­чес­ки от­но­во тряб­ва да се из­диг­не до Боговете.

В ми­на­ло­то са­мо от­дел­ни из­б­ра­ни­ци мо­же­ха да над­зър­тат в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят чрез про­це­ду­ри­те на древ­но­то мис­те­рий­но посвещение. За те­зи личности, в древ­нос­т­та бе­ше за­па­зен един тех­ни­чес­ки израз. Тези, ко­ито мо­же­ха да виж­дат в бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ния свят и да се явя­ват ка­то не­го­ви свидетели, бя­ха нари­ча­ни "змиите". "Змии" са оне­зи личности, ко­ито бя­ха пос­ве­ща­ва­ни в древ­ни­те Мистерии. Тези "змии" бя­ха пред­шес­т­ве­ни­ци­те на Христовото дело. Мойсей опо­вес­ти сво­ята ми­сия ка­то из­диг­на пред на­ро­да си сим­во­ла на онези, ко­ито мо­же­ха да виж­дат в ду­хов­ни­те светове: той из­диг­на не друго, а зми­ята (4 Мойсей

„И как­то Мойсей из­диг­на зми­ята в пустинята, тъй тряб­ва да се из­диг­не Син Човечески!" (3, 14)

Тук Христос си слу­жи нап­ра­во с древ­ни­те тех­ни­чес­ки изрази. Нужно е са­мо да се вник­не в бук­вал­ния смисъл на Неговите ду­ми и то­га­ва раз­би­ра­ме точ­ния смисъл, кой­то се пок­ри­ва с ан­т­ро­по­соф­с­ко­то учение. Ето за­що в древ­нос­т­та уче­ни­ето за "Аз-съм" мо­же­ше да бъ­де са­мо загатнато. За си­ла­та на "Аз-съм", ко­ято трябва­ше да се про­бу­ди у все­ки Син чове- чески, на­ро­ди­те мо­же­ха са­мо да чу­ят нещо, по­зо­ва­вай­ки се на пос­вете­ни­те и тех­ния авторитет. Но и за те­зи под­роб­нос­ти Евангелието на Йоан ни ос­ве­до­мя­ва дос­та­тъч­но точно.

Вече ви­дях­ме как­во оз­на­ча­ва "Аз-съм" в Евангелието на Йоан. Дали и то­ва "Аз-съм" е да­де­но на чо­ве­ка бавно и постепенно? Бавно и пос­те­пен­но ли е въз­вес­те­ното? Дали на­ис­ти­на Старият Завет про­ро­чес­ки го­вори за подготовката, чрез ко­ято чо­ве­чес­т­во­то ще мо­же да при­еме Импулса, кой­то е скрит във въп­лъ­те­но­то "Аз-съм"?

Нека да си припомним, как всичко, ко­ето нас­тъп­ва в хо­да на времето, е под­гот­ве­но бав­но и постепенно. Всичко, ко­ето Христос Исус донася, тряб­ва­ше - как­то де­те­то в май­чи­на­та ут­ро­ба - бав­но да уз­рее в древ­ни те Мистерии, в съв­ре­мен­ни­ци­те на Стария Завет. И това, ко­ето бе­ше под­гот­ве­но в съв­ре­мен­ни­ци­те на Стария Завет и в це­лия дре­вен юдейс­ки народ, про­дъл­жи да зрее всред древ­ни­те египтяни. А те има­ха та­ки­ва посветени, ко­ито знаеха, как­во тряб­ва да дой­де на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, ко­ито са тре­та­та под­ра­са на сле­дат­лан­т­с­ка­та раса, бав­но из­рас­на кос­ми­чес­кия им­пулс на "Аз-съм" и как те пос­те­пенно съградиха, та­ка да се каже, май­чи­на­та утроба, външ­на­та кон­с­т­рук­ция на "Аз-съм", но не стиг­на­ха до там, че да ро­дят Христовия Принцип; и как на­й-­пос­ле от тях се от­де­ли древ­ни­ят юдейс­ки народ.

Ние помним, как Мойсей бе­ше из­б­ран всред египтяните, за да се изя­ви ка­то пред­вес­т­ник на Бога, кой­то е въп­лъ­те­ния "Аз-съм". Той тряб­ва­ше да го въз­вес­ти на онези, ко­ито мо­же­ха да раз­би­рат не­що от това. Той тряб­ва­ше да възвести, че вмес­то "Аз и Отец Авраам сме едно!", ид­ва вре­ме­то на "Аз и Отец сме едно", или с дру­ги думи: Азът и ду­хов­на­та пър­воп­ри­чи­на на све­та са ед­но цяло. Огромната част от хо­ра­та на Ста- рия Завет бя­ха свър­за­ни в гру­по­ва­та ду­ша на на­ро­да и там от­дел­ния чо­век се усе­ща­ше под­с­ло­нен и си­гурен. Обаче Мойсей, ка­то пос­ве­тен в ста­ри­те Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с дру­ги думи, че ид­ва един Божествен Принцип, кой­то е по­-висш от бу­шу­ва­щия в по­ко­ле­ни­ята прин­цип на кръв­но­то родство. Наистина, Бог дейс­т­ву­ва в кръв­та

"Мойсей ре­че на Бога: Кой съм аз, че да оти­да при фа­ра­она и да из­ве­да де­ца­та из­ра­иле­ви от Египет? Той отговори: Аз ще бъ­да с тебе. А знакът, че Аз те пращам, тряб­ва да бъ­де този: Когато из­ведеш моя на­род от Еги- пет, ще при­не­се­те Богу жер­т­ва на та­зи планина.

Мойсей ре­че на Бога: Ето, ко­га­то оти­да при де­ца­та Израилевии им кажа: Богът на Вашите ба­щи ме из­п­ра­ти при Вас! а те ме попитат: Как се на­ри­ча не­го­во­то име? Какво тряб­ва да им отговаря?" (2. Мойсей 3,11-13).

Мойсей про­ро­чес­ки въз­вес­тя­ва един по­-висш Бог, кой­то жи­вее в Бога на Отец Авраам, но жи­вее там ка­то един по­-висш принцип. Как се на­ри­ча не­го­во­то име?

„Бог ре­че на Мойсея: аз съм „Аз-съм"! (2. Мойсей 3,14).

Тук е пре­диз­вес­те­на дъл­бо­ка­та ис­ти­на на Словото, ко­ето по­-къс­но се въп­лъ­ща­ва в Христос Исус.

„И рече: Кажи, прочее, на де­ца­та израилеви: „Аз-съм" е този, кой­то ме на­учи това." (2, Мойсей 3, 14).

Така е за­пи­са­но в Библията. Или с дру­ги думи: "Името", оно­ва име, сто­ящо в ос­но­ва­та на кръв­но­род­с­т­вено­то име, е "Аз-съм"; и то се въп­лъ­ща­ва в Христос, за кой­то ни го­во­ри Евангелието на Йоан.

„И ре­че пос­ле Бог на Мойсея: Прочее, тряб­ва да ка­жеш на де­ца­та из- раилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме из­п­ра­ти при Вас." (2. Мойсей 3, 15).

Следователно, това, ко­ето до­се­га сте виж­да­ли са­мо външно, ко­ето те­че в кръвта, в не­го­вия дъл­бок смисъл, то е "Аз-съм".

По ка­къв мо­гъщ на­чин въз­вес­тя­ва се­бе си това, ко­ето ид­ва в све­та чрез Христос Исус. Ние чу­ва­ме име­то на Логоса и как Логосът се об­ръ­ща към Мойсей: "Аз съм "Аз-съм"!" Логосът про­из­на­ся сво­ето име, про­изна­ся това, ко­ето мо­же да бъ­де раз­б­ра­но и чрез ума, чрез интелекта. Това, ко­ето про­ех­тя тогава, се яви в плът ка­то ин­кар­ни­ра­ния Логос в Христос Исус.

А се­га да се обър­нем към външ­но­то знамение, чрез ко­ето вър­ху юде­ите се из­ля Логоса, до­кол­ко­то те мо­жаха да го об­х­ва­нат по чис­то мис­ло­вен начин. Това външ­но зна­ме­ние е "манната" в пустинята. Всъщност "ман- на" - тези, ко­ито са за­поз­на­ти с Тайната Наука ня­мат нуж­да от обяс­не­ния - е съ­ща­та ду­ма ка­то Манас, "Духът-Себе" (Geistselbst). Така всред оно­ва човечество, ко­ето пос­те­пен­но из­во­юва Азовото съзнание, нахлу пър­вия по­лъх на "Духът-Себе". Обаче това, ко­ето жи­вее в са­мия Манас и ид­ва към Земята, тряб­ва да се на­зо­ве по друг начин. То е не са­мо не- що, ко­ето мо­же да бъ­де узнато, а ед­на сила, ко­ято чо­ве­кът мо­же да при- еме. Когато Логосът сам про­из­на­ся сво­ето име, той тряб­ва да бъ­де

Водата, пре­об­ра­зе­на чрез Духа, ко­ято сим­во­лич­но е под­не­се­на на сама- рянката, и "хля­бът на живота", са пър­ви­те пред­вес­т­ни­ци за нах­лу­ва­не­то на Буди или "Духът-Живот" в чо­веш­ко­то същество. За те­зи не­ща ще про­дъл­жим да го­во­рим утре.