Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Още с пър­ви­те си думи, Евангелието на Йоан се до­кос­ва до на­й-­дъл­бо­ки­те ми­ро­ви тайни. В то­ва се убеждаваме, ако при­зо­вем ле­жа­щи­те в ос­но­ва­та им ду­хов­но­на­уч­ни истини; и ние тряб­ва да про­ник­нем на­ис­тина дъл­бо­ко в ду­хов­но­то познание, ако ис­ка­ме те­зи пър­ви ду­ми на Еванге- лието да се явят пред нас в сво­ята ис­тин­с­ка светлина. Тук от­но­во ще при­пом­ним ня­кои важ­ни подробности, доб­ре поз­на­ти на те­зи от Вас, които от­дав­на са въз­п­ри­ели ан­т­ро­по­соф­с­кия светоглед. Но днес ще се на­ло­жи да до­пъл­ним ня­кои еле­мен­тарни ан­т­ро­по­соф­с­ки ис­ти­ни с ед­но по­-ши­ро­ко вник­ва­не в за­бе­ле­жи­тел­ни­те кос­ми­чес­ки тайни.

Нека съв­сем нак­рат­ко да раз­г­ле­да­ме чо­веш­ко­то същество, как­во­то е то от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, през вре­ме­то от сутринта, ко­га­то чо­век
се про­буж­да от сън, до вечерта, ко­га­то той от­но­во заспива. Ние знаем, че чо­ве­кът е със­та­вен от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но или жиз­не­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. Обаче те­зи че­ти­ри със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се на­ми­рат в оно­ва съотношение, ко­ето нор­мал­но им при пис­ва­ме за буд­но­то състояние, дейс­т­ви­тел­но са­мо до­ка­то трае то­ва буд­но състоя- ние. Налага се да из­тъкнем, че нощем, по вре­ме на сън, чо­ве­кът е ед­но съ­вър­ше­но раз­лич­но същество; за­що­то то­га­ва не­го­ви­те че ти­ри със­тав­ни час­ти са свър­за­ни по ко­рен­но раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то денем. Когато чо­век спи, фи­зи­ческо­то тя­ло и етер­но­то тя­ло ос­та­ват в леглото; ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът са в из­вес­тен сми­съл "излъчени", ос­во­бо­де­ни от връз­ки­те си с фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло, и сле­до­ва­тел­но се на­ми­рат - ако упот­ре­бим дума­та не в чис­то пространствен, а в ду­хо­вен сми­съл - из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Така през нощ­та чо­ве­кът е ед­но същество, ко­ето фак­ти­чес­ки се със­тои от две части: ед­на­та ос­та­ва в леглото, а дру­га­та е тази, ко­ято се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Преди вси- чко, тряб­ва да сме наясно, че ако но­щем - от ми­га на зас­пи­ва­не­то до ми­га на про­буж­да­не­то - онова, ко­ето ос­та­ва в леглото, т.е. фи­зи­чес­ко­то и етерно­то тяло, бъ­дат на­пус­на­ти от силите, ко­ито ги про­низ­ват през деня, от силите, ко­ито жи­ве­ят в ас­т­рал­ното тя­ло и Аза, то­га­ва те прос­то би­ха прес­та­на­ли да съ­щес­т­ву­ват ка­то такива. Точно тук ние тряб­ва да се по­то­пим още по­-дъл­бо­ко в ми­ро­ви­те тайни.

Когато раз­г­леж­да­ме чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, тряб­ва да знаем, че то­ва чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето виж­да­ме с очи­те и до­кос­ва­ме с ръ­це­те си, е пре­ми­на­ло през един дъ­лъг про­цес на развитие. Този про­цес на раз­ви­тие е осъ­щес­т­вен в хо­да на ця­лос­т­на­та ево­лю­ция на на­ша­та пла­не­та Земя. За хората, за­поз­на­ти дори от­час­ти с та­зи материя, са доб­ре из­вес­т­ни пре­диш­ни­те пла­не­та­рии със­то­яния на на­ша­та Земя. Както чове­кът пре­ми­на­ва от ед­но въп­лъ­ще­ние в друго, как­то пре­ми­на­ва през ре­ду­ва­щи­те се зем­ни съществувания, та­ка и на­ша­та Земя, пре­ди да стиг­не до сво­ето днеш­но състояние, е пре­ми­на­ла през по­ре­ди­ца от дру­ги плане­та­рии състояния. Както има пре­диш­ни въп­лъ­ще­ния на един човек, та­ка има и пре­диш­ни въп­лъ­ще­ния на ед­на планета. Всичко в Макрокосмоса и Микрокосмоса е под­чи­не­но на за­ко­на на прераждането. Преди да по­лу­чи се­гаш­ния си облик, на­ша­та Земя е пре­ми­на­ла през ед­но състояние, ко­ето ние на­ри­ча­ме "Старата Луна", за­що­то днеш­на­та Луна е са­мо един ос­та­тък от та­зи древ­на планета. Следователно, ко­га­то го­во­рим за "Ста- рата Луна", ня­ма­ме пред­вид днеш­на­та Луна, а ед­на дру­га планета, по­доб­на на днеш­на­та Земя. Както при чо­ве­ка съ­щес­т­ву­ва да­ден пе­ри­од от вре­ме меж­ду ед­но въп­лъ­ще­ние и ед­но но­во раждане, та­ка съ­ществу­ва и пе­ри­од от вре­ме меж­ду оно­ва пла­не­тар­но въплъщение, ко­ето на­ри­ча­ме Земя, и пла­не­тар­но­то въплъщение, ко­ето от­бе­ляз­ва­ме ка­то "Старата

Нашето чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тя­ло по­лу­ча­ва пър­вите си на­чен­ки на Ста- рия Сатурн. Тогава на то­зи Стар Сатурн дейс­т­ви­тел­но се об­ра­зу­ват - в съ­вър­ше­но ра­з-­ли­чен вид от днеш­но­то чо­веш­ко тя­ло - пър­ви­те на­ченки на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. От човека, на Стария Сатурн не е съ­щес­т­ву­ва­ло ни­що друго, ос­вен не­гово­то фи­зи­чес­ко тяло. Едва след ка­то "Са- турн" се пре­вър­на в "Слънце", т.е. по вре­ме на вто­ро­то пла­не­тарно въп­лъ­ще­ние на на­ша­та Земя, към фи­зи­чес­ко­то тя­ло се при­ба­ви етер­но­то тяло; то проникна, им­п­рег­нира фи­зи­чес­ко­то тяло. И как­ви бя­ха последи- ците? Най-вече тези, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка пре­тър­пя ед­но го­ля­мо преобразувание: то пос­тиг­на съ­вър­ше­но дру­га фор­ма и друг на­чин на съществувание. И така, по вре­ме на Слънчевото въп­лъ­ще­ние на на­ша­та Земя, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло се из­ди­га на вто­ра­та степен от сво­ето съществувание. Благодарение на как­во пос­ти­га то та­зи вто­ра степен? Благодарение на това, че - до­ка­то на Сатурн то бе­ше все още машино- подобно, ав­то­ма­тич­но тя­ло - се­га на Слънцето ста­ва ед­но вът­реш­но жи­во и под­виж­но тяло. Етерното тя­ло се вмък­ва във фи­зи­чес­ко­то тя­ло и го преобразява. На Стара­та Луна към то­ва съ­че­та­ние от фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, се при­ба­вя и ас­т­рал­но­то тяло. Тогава фи­зи­ческо­то тя­ло се пре­об­ра­зя­ва отново, се­га за тре­ти път, а етер­но­то тя­ло се пре­об­ра­зя­ва за вто­ри път. Едва на Земята към физическото, етер­но­то и ас­т­рал­но­то тя­ло се при­съ­еди­ня­ва и Азът; Азът про­ник­ва в то­ва тро­ично съ­че­та­ние и от­но­во ви­до­из­ме­ня фи­зи­чес­ко­то тяло, та­ка че на­й-­пос­ле дос­ти­га оно­ва слож­но устройство, ко­ето има днес. Следователно това, ко­ето днес Вие има­те пред се­бе си ка­то чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло, е не що мно­гок­рат­но пре- образявано, а днес то е тол­ко­ва комплицирано, са­мо за­що­то е ми­на­ло през те­зи че­тири сте­пе­ни на развитие.

Когато го­во­рим за на­ше­то днеш­но фи­зи­чес­ко тя­ло и твърдим, че то се със­тои от оне­зи фи­зи­чес­ки и хи­мичес­ки ве­щес­т­ва и сили, как­ви­то при­те­жа­ват и минералите, тряб­ва да сме наясно, че меж­ду чо­веш­ко­то физи­чес­ко тя­ло и ми­не­ра­ла има ог­ром­на разлика. Разликата меж­ду чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тя­ло на ми­не­ра­ла мо­же да се из­ра­зи по след­ния еле­мен­та­рен начин: Планинският кристал, ако не е раз­рушен от външ­ни сили, за­паз­ва сво­ята форма. Физическото тя­ло на чо­ве­ка не мо­же са­мо да за­па­зи сво­ята форма; то я при­те­жа­ва са­мо до тол­ко­ва и тога- ва, до кол­ко­то в не­го се на­ми­рат етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тяло и Азът. В мига, ко­га­то етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът се от­де­лят от фи­зи­чес­ко­то тяло, то ряз­ко про­ме­ня сво­ите фор­ма и съдържание, как­ви­то
са ха­рак­тер­ни за не­го меж­ду раж­да­не­то и смъртта. То по па­да под фи­зи­чес­ки­те н хи­ми­чес­ки за­ко­ни и се разпада, до­ка­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло на ми­не­ра­ла се запазва.

Твърде по­до­бен е и слу­ча­ят с етер­но­то тяло. Когато не­пос­ред­с­т­ве­но след смъртта, етерното, ас­т­рал­но­то тяло и Азът се от­де­лят от фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло съ­що се ос­во­бож­да­ва от връз­ки­те си с ас­т­рал­но то тя­ло и Аза, и се раз­т­ва­ря в кос­ми­чес­кия етер, как­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло се раз­ла­га в ус­ло­ви­ята на зем­ния свят. От етер­но­то тя­ло оба­че ос­та­ва един вид екстракт, за кой­то чес­то сме говорили. Той ос­та­ва свър­зан с човека. И така, мо­жем да твърдим, че в из­вес­тен сми­съл чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло има съ­ща­та стойност, как­ва­то има и за­оби­ка­ля­що­то го ми­не­рал­но царство. И все пак не тряб­ва да заб­ра­вя­ме ог­ром­на­та разлика, ко­ято съ­щес­т­ву­ва меж­ду ми­не­рал­но­то цар­с­т­во и чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло.

Някой би мо­гъл да каже: Добре, то­ку­-що научихме, че на Стария Сатурн на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло все още не е би­ло про­ник­на­то от етерното, ни­то от ас­т­рал­но­то тяло, ни­то от Аза, за­що­то те се при­съ­еди­ня­ват към не­го ед­ва на Старото Слънце, Старата Луна и Земята; следователно, фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка е би­ло подоб­но на минерала.

Обаче аз ве­че посочих, как то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло е ми­на­ло от Стария Сатурн на­сам - през че­ти­ри пос­ле­до­вател­ни сте­пе­ни на развитие. Днеш- ният минерал, кой­то Вие раз­г­леж­да­те ка­то не­що мъртво, съ­що не мо­же да съществува, ако но­си в се­бе си са­мо ед­но фи­зи­чес­ко тяло. Разбира се, в на­шия фи­зи­чес­ки свят, то­ва е вярно: ми­не­ра­лът има са­мо фи­зи­чес­ко тяло. И все пак гор­но­то твър­де­ние не е аб­со­лют­но вярно. Както фи­зи­чес­ко­то тя­ло съ­дър­жа в се­бе си сво­ето етер­но тяло, сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз, ко­ито му при­надлежат, та­ка и ми­не­ра­лът има не са­мо фи­зи­чес­ко тяло, но съ­що и свои етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз; само че те­зи по­-вис­ши със­тав­ни час­ти на ми­не­ра­ла се на­ми­рат в по­-вис­ши­те ду­хов­ни светове. Минералът раз­по­ла­га с етер­но тяло, са­мо че то е в т.нар. ас­т­ра­лен свят; ми­не­ра­лът раз­по­ла­га с ас­т­рал­но тяло, са­мо че то е в т.нар. де­ва­ка­ни­чес­ки или не­бе­сен свят; и нак­рая той раз­по­ла­га със съ­от­ве­тен Аз, ко­ито е в още по­-вис­ши­те ду­хов­ни светове. Следователно, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло се раз­ли­ча­ва от фи­зи­чес­ко­то тя­ло на ми­не­ра­ла по това, че тук в то­зи фи­зи­чес­ки свят, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, на­ми­рай­ки се в буд­но със­тояние, има в се­бе си сво­ето етер­но тяло, сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз; оба­че в зем­ни­те ус­ло­вия ми­не­ра­лът ня­ма в се­бе си сво­ето етер­но тяло, сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз, защото, как­то знаем, те съ­щес­т­ву­ват в дру­ги светове, из­вън на­шия ви­дим фи­зи­чес­ки свят. Светът, кой­то ние въз­п­ри­ема­ме с на­ши­те обик­но­ве­ни сетива, е про­ник­нат от ас­т­рал­ния свят, а той на свой ред - от де­ва­ка­ни­чес­кия свят, кой­то от своя стра­на се раз­де­ля на низш и висш де­ва­ка­ни­чес­ки свят.

Впрочем в днеш­на­та лек­ция лес­но мо­же да се по­со­чи из­вес­т­но проти- воречие. Споменахме например, че нощем, след ка­то заспи, чо­ве­кът се прев­ръ­ща в съ­вър­ше­но раз­лич­но съ­щес­т­во от това, ко­ето е през деня, до­ка­то е буден. Денем той зас­та­ва пред нас ка­то ед­но че­ти­рич­лен­но съще- ство. Нека оба­че да се приб­лижим към спя­щия чо­век и да го раз­г­ле­да­ме спо­ред не­го­ва­та фи­зи­чес­ка същност. Тогава, как­то ве­че ка­захме, фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло ос­та­ват в леглото, а ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът са вън от тях. В слу­чая про­ти­во­ре­чи­ето се свеж­да до това, че пред се­бе си бих­ме има­ли ед­но същество, ко­ето би би­ло на­пус­на­то от ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза. Камъкът не спи; не­го­ви­те етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, ма­кар и да не про­никват във ви­ди­ми­те за нас форми, ос­та­ват в ед­на не­из­мен­на връз­ка с него. При чо­ве­ка вся­ка нощ ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът из­ли­зат навън. През нощ­та той не се гри­жи за сво­ите фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло и ги пре­дос­та­вя на тях самите.

На то­зи факт не ви­на­ги се об­ръ­ща дос­та­тъч­но внимание. Всяка нощ с чо­ве­ка нас­тъп­ва ед­на го­ля­ма про­мяна: ка­то ду­хов­но същество, той вся­ка нощ се раз­де­ля със сво­ите фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, ко­ито пре­дос­тавя на тях самите. Но те не мо­гат да съ­щес­т­ву­ват са­ми за се­бе си, за­що­то ни­то ед­но фи­зи­чес­ко тяло, как­то и ни­то ед­но етер­но тя­ло не мо­гат да съ­щес­т­ву­ват са­ми за се­бе си, до­ри ка­мъ­кът тряб­ва да бъ­де про­ник­ван от сво­ите по­-вис­ши ду­хов­ни части. И се­га Вие лес­но ще се убедите, че е на­пъл­но из­к­лю­че­но Вашето фи­зичес­ко и етер­но тя­ло да ос­та­ват но­щем в лег­ло­то без съ­от­ветс­т­ву­ва­щи­те им ас­т­рал­но тя­ло и Аз. Какво става оба­че през
нощта? Вашето ас­т­рал­но тя­ло и Вашият Аз не са ве­че във фи­зи­чес­ко­то и в етер­но­то тяло, но за­то­ва пък в тях са ед­но дру­го ас­т­рал­но тя­ло и един друг Аз! Точно тук окул­тиз­мът ни на­соч­ва към бо­жестве­но­-ду­хов­ния свят, към вис­ши­те ду­хов­ни Същества. Докато но­щем Вашето ас­т­рал­но тя­ло и Вашият Аз са из­вън Вашето фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, там, в те­зи фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло дейс­т­ву­ват ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза на вис­ши бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества.

Ако прос­ле­ди­те ця­ла­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стиг­не­те до се­гаш­на­та пла­не­та Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн ве­че е съ­щес­т­ву­ва­ло чо­веш­ко­то фи­зичес­ко тяло, но там във фи­зи­чес­ко­то тя­ло не е има­ло до­ри сле­да от чо­веш­ко етер­но тяло, от чо­веш­ко ас­т­рално тяло, от чо­веш­ки Аз. Но и то­га­ва то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло не би мог­ло да съ­щес­т­ву­ва са­мо за се­бе си, също как­то днес ка­мъ­кът не мо­же да съ­щес­т­ву­ва сам по се­бе си. На Сатурн фи­зи­чес­ко­то тя­ло мо­же­ше да съ­щес­т­ву­ва са­мо бла­го­да­ре­ние на факта, че то бе­ше про­ник­на­то от етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза на оп­ре­де­ле­ни бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества. Тези Същества про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят в него. И ко­га­то на Слънцето то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло се обо­га­тя­ва със свое соб­с­т­ве­но етер­но тяло, то­га­ва по­-мал­ко­то чо­веш­ко етер­но тяло, та­ка да се каже, се смес­ва с пре­диш­но­то етер­но тя­ло на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества. Така бе­ше и на Сатурн; на Сатурн фи­зи­чес­ко­то тя­ло бе­ше про­та­ка­но от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества. И ако пра­вил­но сме раз­б­ра­ли те­зи неща, ние сти­га­ме до ед­но по­-дъл­бо­ко раз­би­ра­не за днеш­ния човек, и сме в със­то­яние да пов­то­рим и вник­нем по­-доб­ре в пър­во­на­чал­на­та пос­та­нов­ка на хрис­ти­ян­с­кия езотеризъм.

Този хрис­ти­ян­с­ки езо­те­ри­зъм съ­щес­т­ву­ва и се раз­ви­ва на­ред с офи­ци­ал­но­то ек­зо­те­рич­но християнство. Аз чес­то съм споменавал, че ма­кар ве­ли­ки­ят апос­тол на християнството, Павел, да е упот­ре­бя­вал сво­ята мощ­на и ог­не­на сло­вес­на дарба, за да учи на­ро­ди­те на християнство, ус­по­ред­но с то­ва ос­но­ва и ед­на езо­терич­на школа, чий­то пред­во­ди­тел ста­на Дионисий Ареопагита, за ко­го­то се спо­ме­на­ва в Деяния на апос­толи­те (17, 34). Християнската езо­те­рич­на шко­ла в Атина, ос­но­ва­на не­пос­ред­с­т­ве­но от апос­тол Павел, съ­държа в на­й-­чист вид ос­нов­ни­те по­ло­же­ния на Духовната Наука. След всичко, ка­за­но дотук, ве­че мо­жем да на­со­чим ду­ши­те си към това, ко­ето се пре­по­да­ва­ло там.

В та­зи хрис­ти­ян­с­ка езо­те­рич­на шко­ла съ­що заявявали: Ако раз­г­леж­даш човека, как­то той зас­та­ва пред теб ка­то буден, дне­вен човек, той е из­г­ра­ден от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, а до­ри ду­ми те да не са би­ли точ­но същите, как­ви­то упот­ре­бя­ва­ме днес, то­ва ня­ма зна- чение. После те об­ръ­ща­ли вни­мание на об­с­то­ятел­с­т­во­то до­къ­де е стиг-­

нал чо­ве­кът в сво­ето развитие. Човекът, из­г­ра­ден от по­со­че­ни­те че­тири със­тав­ни части, не зас­ти­ва в ед­но и съ­що положение.

Изобщо, ако раз­г­леж­да­ме чо­ве­ка ка­то със­та­вен от те­зи че­ти­ри части, не тряб­ва да се спи­ра­ме пред съв­ремен­ния човек, а да пог­лед­нем дос­та на­зад в раз­ви­ти­ето - чак до епо­ха­та на древ­на Лемурия. Точно тогава, към човека, със­та­вен от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, се при­съ­еди­ня­ва и Азът. Едва от Лему­рия на­сам мо­жем да твърдим, че чо­ве­кът се със­тои от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз. Но от Ле- мурия до се­га все­ки чо­век е ми­нал през мно­го прераждания. Какъв е сми­съ­лът на те­зи пре­раж­дания, на те­зи реинкарнации? Смисълът се със­тои в това, че във вся­ка от ин­кар­на­ци­ите Азът ра­бо­ти вър­ху се­бе си и вър­ху пре­об­ра­зя­ва­не­то на дру­ги­те три със­тав­ни части. Най-напред той за­поч­ва с пре­об­ра­зя­ва­не то на сво­ето ас­т­рал­но тяло. При ни­то един съв­ре­ме­нен чо­век ас­т­рал­но­то тя­ло не е такова, как­во­то е би­ло пре­ди Азът да е уп­раж­нил сво­ите въз­дейс­т­вия вър­ху не­го през пър­во­то му зем­но въплъщение. Още от пър­ва­та ин­кар­на­ция Азът про­ме­ня л пре­об­ра­зя­ва оп­ре­де­ле­ни представи, усе­ща­ния и страсти, ко­ито бя­ха да­де­ни пър­во­на­чал­но на човека; и с вся­ка след­ва­ща ин­кар­на­ция ас­т­рал­но­то тя­ло все по­ве­че и по­ве­че се пре­об­ра­зя­ва бла­го­да­ре­ние на Аза. Така че тряб­ва да допълним: Днешният чо­век при­те­жа­ва не са­мо че­тири­те със­тав­ни час­ти - фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, но чрез ак­тив­нос­т­та на Аза, в ас­т­рал­но­то тя­ло той има и ед­на дру­га част, ко­ято е съз­да­ние на са­мия Аз. Днес при все­ки чо­век ас­т­рал­ното тя­ло се раз­де­ля на две части: ед­на­та е пре­об­ра­зе­на от Аза, дру­га­та - не. Този про­цес ще нап­ред­ва и в бъдеще. За все­ки чо­век ще дой­де оп­ре­де­лен момент, ко­га­то ця­ло­то му ас­т­рал­но тя­ло ще бъ­де съз­да­ние на не­го­вия Аз. В из­точ­на­та мъд­рост е при­ето­,та­зи пре­об­ра­зе­на от Аза част на ас­т­рал­но­то тя­ло да се на­ри­ча Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе. Така чо­ве­кът про­дъл­жа­ва да е из­г­ра­ден от спо­ме­на­ти­те че­ти­ри звена; но се­га раз­ли­ча­ва­ме в не­го пет части: фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тяло, Аз и имен­но пе­та та част, т.е. пре­об­ра­зе­на­та от Аза част на ас­т­рал­но­то тяло, Манас или Ду- хът-Себе.

Следователно, при все­ки чо­век ас­т­рал­но­то тя­ло съ­дър­жа Манас или Ду- хът-Себе; той е де­ло на Аза, ре­зултат от ра­бо­та­та на Аза. Човекът про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти вър­ху се­бе си. Земята ще ми­не през дру­ги пла­не­тарни състояния, през дру­ги ней­ни "въплъщения". И чо­век все по­ве­че ще се доб­ли­жа­ва до способността, коя то днес ве­че е на­ли­це при Посветените: да ра­бо­ти и вър­ху сво­ето етер­но тяло. Да, сред­но развитият, норма­лен чо­век за­поч­ва да ра­бо­ти вър­ху етер­но­то си тяло; и до­кол­ко­то не­го­во­то етер­но тя­ло е пре­вър­на­то в про­из­ве­де­ние на Аза, ние го оз­на­ча­ва­ме с име­то Буди или Дух-Живот (Lebnsgeist). А на­й-­пос­ле чо­век стига до там,
да пре­об­ра­зя­ва чрез Аза и сво­ето фи­зи­чес­ко тяло; и до­кол­ко­то той пре­об­ра­зя­ва фи­зи­чес­ко­то тяло чрез Аза, ние оз­на­ча­ва­ме то­ва ка­то Атман или Човекът-Дух (Geistesnensch).

Нека се­га от­п­ра­вим пог­лед към ед­но далечно, да­леч­но бъдеще, ко­га­то Земята ще ми­не през дру­ги пла­не­тарни състояния, през дру­ги въплъще- ния, или - как­то ги на­ри­ча­ме ние в окул­тиз­ма - със­то­яни­ята на Юпитер ,Венера и Вулкан. Тогава чо­ве­кът ще стои на ед­на зна­чи­тел­но по­-ви­со­ка сте­пен и ще е пре­вър­нал ця­ло­то си ас­т­рал­но тя­ло в Манас или Дух-Себе (Духовно-Себе), ця­ло­то си етер­но тя­ло в Буди или Дух-Живот и ця­ло­то си фи­зи­чес­ко тя­ло в Атман или Човек-Дух.

А как­во ще се получи, ако срав­ним днеш­ния човек, ка­къв­то е той в края на до­се­гаш­но­то Земно развитие, с он­зи човек, ка­къв­то е бил в на­ча­ло­то на то­ва развитие? В началото, от то­зи чо­век съ­щес­т­ву­ва­ше са­мо физи­чес­ко­то тяло. Тогава то бе­ше про­ник­на­то от етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, са­мо че те при­над­ле­жа­ха на по­-вис­ши бо­жес­т­ве­ни Същества; те са­мо пре­би­ва­ва­ха в него. Едва в края на Земното развитие, чо­ве­кът е про­ник­нат от своя Аз; и то­зи не­гов Аз жи­вее в ас­т­рал­но­то тяло, ако ка­то Манас или Дух-Себе е про­никнал в него. Този Аз про­низ­ва етер­но­то тяло; то е из­ця­ло про­ник­на­то от Буди или Духът-Живот, а фи­зи­ческо­то тя­ло е из­ця­ло про­ник­на­то от Атман или Човекът-Дух, съз­да­ни­ето на Аза.

Съществува ог­ром­на раз­ли­ка меж­ду чо­ве­ка в на­ча­ло­то и в края на не­го­во­то зем­но развитие! И са­мо ко­гато вник­нем в нея, ще схва­нем и това, ко­ето аз на­роч­но из­тък­нах ка­то ед­но противоречие: със­то­яни­ето на сън.

Нещата ста­ват яс­ни тък­мо от глед­на точ­ка на хрис­ти­ян­с­кия езотеризъм. Ние тряб­ва да си от­го­во­рим на въпроса: Какво пред­с­тав­ля­ва оно­ва фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето ще има­ме в края на Земното развитие? Прилича ли на днеш­но­то фи­зи­чес­ко тяло? Разбира се - съв­сем не! То ще бъ­де това, ко­ето Азът е ус­пял да нап­ра­ви от него. Физическото тя­ло ще бъ­де на­пъл­но одухотворено, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тя­ло - също. Но тези три те­ла бя­ха ве­че оду­хот­во­ре­ни пре­ди на­ме­са­та на чо­веш­кия Аз. Както казахме, днес са­мо ка­мъ­кът е оду­хот­во­рен от етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз, ко­ито - жи­ве­ей­ки в по­-вис­ши­те ду­хов­ни све­то­ве - все пак при­над­ле­жат на камъка. Ето как ние се убеж­да­ва­ме в пра­во­та­та на хрис­ти­ян­с­кия езоте- ризъм, ко­га­то той заявява: Да, това, ко­ето има­ме днес пред се­бе си ка­то чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тяло, чо­ве­кът все още не мо­же да го владее; за­що­то той не е стиг­нал до края на сво­ето развитие, когато, им­пул­си­ран от своя Аз, ще ра­боти чак във фи­зи­чес­ко­то тяло. Той не мо­же да вла­дее съ­що и това, ко­ето при­те­жа­ва в сво­ето етер­но тяло; то ще му бъ­де под­в­лас­т­но ед­ва ко­га­то Земята нав­ле­зе в след­ва­що­то си пла­не­тар­но състояние, Бъ- дещата Венера.
Следователно, чо­ве­кът все още не мо­же да ов­ла­дя­ва фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло чрез своя Аз. Той ще може това, ед­ва ко­га­то из­ра­бо­ти в се­бе си Буди и Атма. Обаче фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло тряб­ва да бъ­дат ов­ла­де­ни по ду­хо­вен начин. Това, ко­ето ня­ко­га чо­век сам ще мо­же да пре­дос­та­ви на фи­зи­чес­ко­то и етер­но то тяло, се на­ми­ра в тях и сега. Това, ко­ето ня­ко­га Азът ще ни предостави, се на­ми­ра и днес ка­то ду­хов­ни със­тав­ки в етер­но­то и във фи­зи­чес­ко­то тяло. Тези ду­хов­ни със­тав­ки са би­ли във фи­зи­чес­ко­то тя­ло още кога­то чо­ве­кът е бил на Стария Сатурн, ко­га­то е пре­ми­нал на Слънцето, а съ­що и в се­гаш­ния мо­мент от развитието. Християнският езо­те­ри­зъм е прав: Дори и днес в чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло е ста­ено това, ко­ето ще се про­яви един ден, ко­га­то чо­ве­кът ще стиг­не до вър­хо­ва­та точ­ка на сво­ята еволюция; то е бо­жес­т­вени­ят Атман; съ­що и в етер­но­то тя­ло се на­ми­ра Буди, бо­жес­т­ве­ни­ят Дух-Живот. А чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло, как­то казахме, се със­тои от две части: ед­на­та е ов­ла­дя­на от човека, дру­га­та - не. И как­во се на­ми­ра в не­ов­ла­дя­на­та част? Също един Дух-Себе, един бо­жес­т­вен Дух-Себе! Само в она­зи част на ас­т­рал­но­то тяло, в ко­ято Азът дейс­т­ву­ва още от пър­ва­та инкарнация, пул­си­ра ис­тин­с­ки­ят ду­хо­вен жи­вот на човека.

А се­га не­ка на­со­чим вни­ма­ни­ето си към със­то­яни­ето на будност. Как из­г­леж­дат нещата? Физическото тяло, как­то ни се пред­с­та­вя то, е са­мо външ­на­та страна. Вътрешно то е това, ко­ето на­ри­ча­ме ат­мич­на същ­ност. Вътрешно то е от мно­го по-висше, от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но естество; вът­реш­но то е про­ни­за­но от бо­жестве­но­-ду­хов­ни сили. Същото се от­на­ся и за етер­но­то тяло. Външно погледнато, то кре­пи и под­дър­жа фи­зи­чес­ко­то тяло, но вът­реш­но - то е бо­жес­т­ве­ни­ят Дух-Живот. На свой ред, ас­т­рал­но­то тя­ло е про­ник­нато от бо­жес­т­ве­ния Дух-Себе. От це­лия чо­век Азът е ов­ла­дял са­мо пре­об­ра­зе­на­та от не­го ас­т­рал­на част.

Нека се обър­нем към спя­щия човек. Тук про­ти­во­ре­чи­ето вед­на­га изчез- ва. При спя­щия чо­век ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът се от­де­лят от фи­зи­чес­ко­-­етер­ния организъм. Всяка нощ чо­век спо­кой­но на­пус­ка фи­зи­чес­ко­то си и етер­но тяло. Но ако той би на­пус­нал сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, без бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те си­ли да се грижат за него, то­га­ва вся­ка сут­рин той би го за­вар­вал разрушено. Божествено-духовната същ­ност на фи­зи­ческо­то тя­ло и бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­на­та същ­ност на етер­но­то тя­ло са вът­ре в тях и ос­та­ват там, до­ка­то фи­зи­ческо­то и етер­но­то тя­ло ле­жат в легло- то, а ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът са из­вън тях. Физическото тя­ло и етер­но то тя­ло са про­ник­на­ти от бо­жес­т­ве­но­-­ат­мич­ни сили, от бо­жес­т­ве­но­-бу­дич­ни сили.

Нека се­га от­но­во да се обър­нем към на­ча­ло­то на на­ше­то зем­но развитие, ко­га­то Азът не бе­ше ов­ла­дял ни на­й-­мал­ка част от човека. Когато чо­ве­кът се на­ми­ра­ше пре­ди сво­ята пър­ва инкарнация, Азът още не бе­ше

А се­га да хвър­лим пог­лед още по­-на­зад в миналото, към Лунното, Слън- чевото и Сатурновото състояние. На Сатурн бо­жес­т­ве­ни­ят Дух-Живот - кой­то и днес жи­вее но­щем в спя­щия чо­век - се про­явя­ва­ше по такъв начин, че фор­ми­ра­ше чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло ка­то не­що "минерал- но"; през Слънчевия пе­ри­од той го фор­ми­ра­ше ка­то не­що "растително"; а на Старата Луна той мо­же­ше да го фор­ми­ра ве­че ка­то нещо, което из­пит­ва удо­вол­с­т­вие и болка, но не е в със­то­яние да се обър­не към се­бе си и да ка­же "Аз". Да, чо­ве­кът тряб­ва­ше да ми­не през те­зи пред­ва­ри­тел­ни степени. Но ид­ва ред и на съ­щин­с­ки­те зем­ни инкарнации.

Сега чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло тряб­ва­ше да ми­не през ед­но по­-на­та­тъш­но пре­об­ра­зя­ва­не и да ста­не по-съвършено, от­кол­ко­то е би­ло преди. А как­во то не мо­же­ше да вър­ши по-рано? Какво му бе­ше на­пъл­но чуж- до? Какво бе­ше за­дър­жал за се­бе си бо­жес­т­ве­ни­ят Дух? Какво не бе­ше по­ве­рил той все още на човека? Способността да да­ва зву­ков из­раз на своя ду­ше­вен живот! На Старата Луна чо­веш­ко­то тя­ло - на­ми­ра­що се на жи­во­тин­с­ка сте­пен - бе­ше нямо. Способността му са­мо да да­ва зву­ков из­раз на своя вът­ре­шен ду­шевен живот, все още бе­ше в ло­но­то на Бога. Когато днес ед­ни или дру­ги жи­во­тин­с­ки ви­до­ве из­да­ват звуци, то­ва е не­що съв­сем различно; тук ста­ва ду­ма за дру­ги състояния; жи­вот­ни­те из­да­ват звуци, оба­че фак­ти­чески в тях кън­ти бо­жес­т­ве­ни­ят свят. Изра- зяването на вът­реш­ния ду­ше­вен жи­вот в думи, ста­ва дос­то­яние на чо­ве­ка ед­ва по вре­ме на пла­не­тар­но­то със­то­яние Земя. На пре­диш­ни­те пла­не­тар­ни състояния, чо­ве­ци­те бя­ха неми. Следователно, сло­вес­на­та спо­соб­ност при чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се раз­ви­ва ус­по­ред­но със зем­ната епоха.

Ако обоб­щим всичко, ко­ето раз­г­ле­дах­ме днес, тряб­ва да повторим: Ця- лостното раз­ви­тие е та­ка за­мис­ле­но, че го­вор­на­та способност, словото, пър­во­на­чал­но се на­ми­ра в ло­но­то на Бога и на­й-­нап­ред Бог съз­да­ва пред­ва­ри­тел­ни­те условия, поз­во­ля­ва­щи на фи­зи­чес­кия апа­рат да зат­вър­ди го­вор­на­та способност, спо­собнос­т­та да по­раж­да сло­во­то отвътре. Всичко бе­ше за­мис­ле­но и на­соч­ва­но към пос­ти­га­не­то на та­зи цел. Как то цве­те­то е пред­ва­ри­тел­но в семето, та­ка и на­да­ре­ни­ят със Слово, с Логос чо­век е в сво­ето за­ро­диш­но със­то­яние още на Стария Сатурн. Само че

там зву­ци­те бя­ха скри­ти в зародишите, те из­рас­на­ха от тях, както из­рас­т­ва и рас­те­ни­ето от сво­ите семена.

Да се обър­нем към чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, как­во­то то бе­ше на Са- турн и да попитаме: Откъде ид­ва това фи­зи­чес­ко тяло? Къде в пос­лед­на смет­ка са не­го­ви­те първоизточници? Има ли нещо, без ко­ето ця­ло­то след­ва­що раз­ви­тие да е немислимо?

Отговорът е са­мо един: Човешкото фи­зи­чес­ко тя­ло ид­ва от Логоса, от Словото! Защото още на Сатурн това чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тя­ло бе­ше та­ка насочвано, за да се пре­вър­не по­-къс­но в ед­но го­во­ре­що създание, в сви­де­тел на Логоса. Обстоятелството, че днес Вашето тя­ло има точ­но та­зи форма, се дъл­жи на факта, че в ос­но­ва­та на ця­ло­то сът­во­ре­ние ле­жи имен­но "Словото". Цялото чо­веш­ко тя­ло е из­г­ра­де­но с ог­лед на Сло- вото, и още в са­мо­то праначало, там в не­го е за­ло­же­на перспективата, на­й-­нак­рая Словото да проз­ву­чи от са­мия него.

Ето защо, ко­га­то езо­те­рич­ни­ят хрис­ти­янин об­ръ­ща пог­лед към чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло и пита: Кой е не­го­ви­ят първообраз?, той си отговаря: Това чо­веш­ко фи­зи­чес­ко тя­ло има своя пър­во­об­раз в Словото или Ло- госа. Логосът или Словото от са­мо­то на­ча­ло е дейс­т­ву­ва­ло в чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. То дейс­т­ву­ва и днес: ко­га­то чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло ле­жи в лег­ло­то и е на­пус­на­то от Азът, то­га­ва бо­жес­т­ве­ни­ят Логос ра­бо­ти в изос­та­ве­ни­те от чо­ве­ка фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. И ако пи­та­ме за пър­воп­ри­чи­на­та на фи­зи­ческо­то тяло, тряб­ва да заявим: Тя е в Логоса, в Словото.

А се­га да нап­ра­вим крач­ка нап­ред в раз­ви­ти­ето на света. Старият Сатурн пре­ми­на­ва в след­ва­ща­та пла­не­тарна степен: Старото Слънце; към чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло се при­съ­еди­ня­ва и етер­но­то тяло. Но как­во тряб­ва­ше да настъпи, за да по­еме ево­лю­ци­ята по своя ве­рен път?

Докато на Сатурн фи­зи­чес­ко­то тя­ло бе­ше един вид машина, един вид автоматично, оба­че из­ця­ло про­никна­то и под­дър­жа­но от Логоса, на Слънцето към не­го се при­съ­еди­ня­ва жиз­не­но­то или етер­но тяло, в ко­ето дейс­т­ву­ва бо­жес­т­ве­ни­ят Дух-Живот. На Сатурн - не­ка пов­то­рим - чо­веш­ко­то тя­ло е из­раз на Логоса. Обаче Сатурн ос­та­ва в миналото; то­ва чо­веш­ко тя­ло се въп­лъ­ща­ва от­но­во на Слънцето н там към фи­зи­чес­ко то тя­ло се включ­ва етер­но­то или жиз­не­но тяло, про­ник­на­то от Духът-Жи- вот. На Слънцето Логосът ста­ва жи­вот и из­ди­га чо­ве­ка на по­-ви­со­ка сте- пен. Да, на Слънцето Логосът ста­ва живот! Но да про­дъл­жим на татък.

На Старата Луна към чо­ве­ка се при­съ­еди­ня­ва ас­т­рал­но­то тяло. Какво пред­с­тав­ля­ва ас­т­рал­но­то тяло? Пред яс­но­виж­да­що­то съзнание, днес то се про­явя­ва ка­то ед­на аура, ко­ято об­г­ръ­ща човека. То е ед­но свет­лин­но тяло, ко­ето днеш­но­то "предметно" съз­на­ние не мо­же да различи. Но за яс­но­виж­да­що­то съз­на­ни­е­, то е светлина, ду­хов­на светлина; а на­ша­та ­
физи­чес­ка свет­ли­на е са­мо пре­об­ра­зе­на ду­хов­на светлина. Физическата слън­че­ва свет­ли­на съ­що е въп­лъ­ще­ние на божествено-духовната, аурич­на ми­ро­ва светлина. В днеш­ния свят има ед­на светлина, ко­ято струи към чо­ве­ка от Слънцето. Но има и дру­га светлина, ко­ято струи от духов­на­та част на Слънцето. На Луната ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка все още све­те­ше и оза­ря­ва­ше окол­ни­те същества. И така, на Луната към фи­зи­чес­ко­то си и етер­но тяло, чо­век по­лу­ча­ва и сво­ето ас­т­рал­но тяло.

Нека от­но­во прос­ле­дим це­лия ход на развитието. На Сатурн има­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то из­раз на Логоса. На Слънцето към не­го се при­съ­еди­ня­ва етер­но­то тя­ло ка­то из­раз на Духът-Живот: Логосът ста­ва Живот. На Луната към тях се при­съ­еди­ня­ва свет­лин­но­то тяло: Животът ста­ва Свет- лина! Ето как про­ти­ча разви­ти­ето на чо­веш­ко­то тяло.

Когато чо­ве­кът стъ­пи за пръв път на Земята, той бе­ше ед­но съз­да­ние на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества. Тогава той съ­щес­т­ву­ва­ше бла­го­да­ре­ние на това, че в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, в не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло жи­ве­еше Логосът, кой­то ста­на Живот, а пос­ле - Светлина. А сега, как­во се случ­ва на Земята? За чо­ве­ка и в чо­ве­ка се явя­ва Азът. Чрез включ­ва­не­то на Аза, чо­ве­кът се из­ди­га до спо­соб­нос­т­та не са­мо да жи­вее в Светли- ната, в Живота, но и да гле­да на всич­ко то­ва отвън, да се про­ти­во­пос­та­вя на Логоса, на Живота, на Светлината. По та­зи причина, всич­ко ста­на за не­го материално, всич­ко до­би ед­но ма­те­ри­ал­но съществувание.

И след ка­то стиг­нах­ме с мис­ли­те си до тук, мо­жем срав­ни­тел­но точ­но да фик­си­ра­ме и точката, от ко­ято ще про­дъл­жим след­ва­щия път, за да по- сочим, как всъщ­ност от бо­жес­т­ве­но съз­да­де­ния чо­век въз­ник­ва днешни­ят Азов човек. Защото виждаме, че пре­ди днеш­ния Азов човек, е съ­щес­т­ву­вал бо­жес­т­ве­ни­ят "пра­човек".

Това, ко­ето чо­век пос­ти­га и зав­ла­дя­ва чрез своя Аз, вся­ка нощ той го из­т­ръг­ва от фи­зи­чес­ко­то и от етер­но то тяло; а това, ко­ето е ви­на­ги в него, ос­та­ва там и под­дър­жа те­зи две тела, до­ка­то при зас­пи­ва­не­то чо­век ги изоставя, та­ка да се каже, вероломно, и без да се гри­жи ни на­й-­мал­ко за тях. Но бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те си­ли не го изоставят.

Всичко, ко­ето се­га се опит­ва­ме да обяс­ним с из­ра­зи­те на хрис­ти­ян­с­кия езо­те­ри­зъм ка­то на­й-­дъл­бо­ки тайни на съществуванието, бе­ше доб­ре из­вес­т­но за "слу­жи­те­ли­те на Логоса" в оне­зи епохи; всич­ко то е ка­за но по нед­вус­мис­лен на­чин във ве­ли­чес­т­ве­ни­те из­ре­че­ния на Йоановото Еван- гелие. Само че те­зи пър­ви думи тряб­ва да бъ­дат пре­ве­де­ни и раз­б­ра­ни по пра­ви­лен и смис­лен начин. Само ако са на­ис­ти­на пра­вил­но преведе- ни, мо­гат да ни обяс­нят нещата. И не­ка още вед­нъж се по­то­пим в те­зи ду­ми и се по­мъ­чим да вникнем в тех­ния дъл­бок смисъл.

В на­ча­ло­то бе­ше Логосът ка­то пър­во­об­раз на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя- ло, и той бе­ше в ос­но­ва­та на всич­ки неща. Всички животни, рас­те­ния и
ми­не­ра­ли са въз­ник­на­ли по-късно. На Сатурн - пре­ди всич­ки тях - съ­ще- с­т­ву­ва­ше са­мо човекът; на Слънцето се при­ба­ви жи­во­тин­с­ко­то царство, на Луната - рас­ти­тел­но­то царство, и на Земята - ми­не­рал­но­то царство. На Слънцето Логосът ста­на Живот, а на Луната той ста­на Светлина; и всич­ко то­ва зас­та­на пред човека, ко­га­то той бе на­да­рен със своя Аз. Но чо­ве­кът тряб­ва­ше да се на­учи да раз­поз­на­ва пър­во­на­чал­ни­те про­яв­ле­ния на Логоса, как­то и не­го­ви­те след­ва­щи из­раз­ни форми. В на­ча­ло­то бе­ше Логосът, пос­ле той ста­на Живот, пос­ле - Светлина и точ­но тя жи­вее в ас­т­рал­но­то тяло. Светлината нах­лу­ва­ше в ду­шев­ния свят на човека, в мра- ка, в непознанието. И сми­съ­лът на зем­но­то съ­ществу­ва­ние е точ­но този: чо­ве­кът да по­бе­ди тъм­ни­на­та в се­бе си, за да поз­нае Светлината на Логоса.

Ето за­що пър­ви­те ду­ми от Евангелието на Йоан са тол­ко­ва крат­ки и мо­же би - как­то ще до­ба­вят ня­кои - тол­ко­ва труд­но разбираеми. Но ни­ма на­й-­дъл­бо­ки­те тай­ни на све­та тряб­ва­ше да се из­ра­зят с три­ви­ал­ни ду- ми? Не е ли странно, не е ли ис­тин­с­ко ко­щун­с­т­во да се смята, че за раз­би­ра­не­то на един джо­бен ча­сов­ник е не­об­хо­ди­мо да вник­нем дъл­бо­ко в не­го­во­то устройство, а за раз­би­ра­не­то на бо­жес­т­ве­ния ми­ров ред е дос­та­тъч­но обикновеното, на­ив­но и еле­мен­тар­но чо­веш­ко разбиране? Жал- ко е, че ко­га­то съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во се об­ръ­ща към дъл­бо­кия сми­съл на ре­ли­ги­оз­ни­те документи, то казва: О, за­що са всич­ки те­зи слож­ни обяснения; всич­ко тряб­ва да е яс­но и просто!

Обаче в дъл­бо­кия сми­съл на оне­зи думи, ко­ито сто­ят в на­ча­ло­то на на­й-дъл­бо­ко­то от всич­ки Евангелия, Евангелието на Йоан, мо­же да про­ник­не са­мо този, кой­то има чис­то­то на­ме­ре­ние и здра­ва­та во­ля да се спус­не и за­дъл­бо­чи във ве­ли­ки­те фак­ти на света. Първите ду­ми от Евангелието на Йоан са ед­на пе­риф­ра­за на това, ко­ето опи­сах­ме вче­ра и днес.

А се­га да ги преведем:

„ В на­ча­ло­то бе­ше Словото и Словото бе­ше у Бога и Бог (или божест- вено) бе­ше Словото.

В на­ча­ло­то то бе­ше у Бога.

Всичко чрез Него ста­на и без Него не ста­на ни­що от онова, ко­ето е ста- нало.

В Него бе­ше Живота и Живота ста­на Светилната на чо­ве­ци­те

И Светилната све­те­ше В мра­ка и мра­кът я не об­зе (не разбра)."

А как мра­кът пос­те­пен­но ид­ва до раз­би­ра­не­то на Светлината; за то­ва се го­во­ри по­-на­та­тък в Евангелието на Йоан.