Лекции изнесени в Хамбург от 18. До 31. 1908 г превод от немски: д-р димитър димчев изготвил: петър иванов райчев сканирано от книга

12 ЛЕКЦИИ

изнесени в Хамбург

от 18. 5. До 31. 5. 1908 г.

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканирано от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. Първа лекция, Хамбург, 18 май 1908……………........................4

Божествено-духовният ха­рак­тер на Йоановото Евангелие. Противоречия в Евангелията. Евангелието на Йоан и три­те дру­ги Евангелия. „Простият мъж от Назарет" на „прос­ве­те­на­та теология". Нахлуването на ма­те­ри­ализ­ма в ре­ли­ги­оз­ния живот. Учението за Логоса. Говорът ка­то чо­веш­ка способност. Човекът и други­те при­род­ни същества: Всичко, ко­ето се по­явя­ва в прос­т­ран­с­т­во­то и времето, е съ­щес­т­ву­ва­ло пре­ди това в Духа. Произходът на чо­ве­ка от Логоса и ево­лю­ци­ята му до същество, на­да­ре­но със слово.

Християнският езотеризъм. Божественият пра­чо­век.

Човешкото фи­зи­чес­ко тя­ло и не­го­ви­те ме­та­мор­фо­зи в хо­да на ми­ро­во­то развитие. Едно фи­зи­чес­ко съ­щество не мо­же да съществува, ако не при­над­ле­жи към ед­но етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и към един Аз. Учение то на хрис­ти­ян­с­ко­-­езо­те­рич­на­та шко­ла от Атина. Смисълът от раз­ви­ти­ето в хо­да на инкарнациите. Днес в ас­т­рал­но­то тя­ло има­ме ве­че на­чен­ки­те на Духът-Себе, в етер­но­то тя­ло - на Духът-Живот и във фи­зи­чес­ко то тя­ло - на Човекът-Дух. Говорната спо­соб­ност се из­г­раж­да от чо­ве­ка в хо­да на Земното развитие. Човешко­то фи­зи­чес­ко тя­ло има своя пър­во­об­раз в Логоса; на „Старото Слънце" Логосът ста­на „живот": на „Старата Луна" „животът" ста­на „светлина"; на Земята към тях се при­съ­еди­ни Азът. Как да бъ­де раз­би­ран про­ло­гът към Йоановото Евангелие.
3. Трета лекция, 20 май 1908…………………………......................29

Мисията на Земята.

Развитието на Азът, на пъл­но­то себесъзнание, раз­ви­ти­ето на Земята и на Земното човечество. Сумрачно-ясновиждащото съз­на­ние през Лемурий- ската епо­ха и на­ше­то днеш­но буд­но съзнание. Земята е пла­не­тарно­то със­то­яние, къ­де­то мо­же да се раз­вие Любовта. Старата Луна, пла­не­та­та на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта мо­же да бъ­де един­с­т­ве­но са­мос­то­ятел­ни­ят Аз. Духовните си­ли на Любов­та от шес­т­те Елохими на Слънцето и си­ли­те на Любовта, ко­ито Яхве вла­га в човека. Христос Исус като въп­лъ­ще­ние на Логоса. Езотеричното хрис­ти­ян­с­т­во и пър­во­на­чал­ния Гнозис. Христос ка­то ро­до­на­чалник на сво­бод­но­то „Аз-съм" - съзнание.

4. Четвърта лекция, 22 май 1908………………………....................43

Възкресението на Лазар.

За ар­хи­тек­то­ни­ка­та на Йоановото Евангелие. Посвещението в древ­ни­те Мистерии. Възкресението на Лазар: пос­ве­ще­ни­ето на ученика, „ко­го­то Господ обичаше", чрез са­мия Христос. За ав­то­рът на Йоановото Еванге- лие. Йоан Кръстител ка­то пред­те­ча на Христос. Прологът към Йоано- вото Евангелие (в пре­вод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и от­къс­ва­не­то му от гру­по­вия Аз. Единородният Син. Любовта като сво­бо­ден дар от Аза. За оду­хот­во­ря­ва­не­то на любовта. В Христовия Принцип е вло­же­но пре­одо­ля­ва­нето на закона. Сватбата в Кана Галилейска.

Предхристиянското посвещение. Сватбата в Кана.

Двете час­ти на Йоановото Евангелие: пре­ди и след въз­к­ре­се­ни­ето на Лазар. Седемте сте­пе­ни на пред­х­ристи­ян­с­ко­то посвещение. Разговорът с Натанаил. Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вло­жи в чо­веш­ка та ду­ша пъл­на­та Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и ми­си­ята на алкохола. Разговорът с Никодим и раз­го­во­рът със самарянката. Синът на ца­ред­во­ре­ца и не­го­во­то изцеление. Последното сви­де­тел­с­т­во на Йоан Кръстител за Исус.
6. Шеста лекция, 25 май 1908………………………….....................74

"Аз-съм".

Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епо- ха. Човекът бе­ше ро­ден от „въздух" и "вода" за­нап­ред то­ва ще ста­ва от Духа „Сина Човешки" Мойсей ка­то пре­диз­вес­ти­тел на Бога, кой­то е въп­лъ­те­ни­ят "Аз-съм"."Мина",Манас или Духът-Себе и "хля­ба на жи­во­та­"­, Бу­ди или Духът-Живот.

Указания от­нос­но пуб­ли­ку­ва­не­то на езо­те­рич­ни­те лек­ции от Рудолф Щайнер

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­би­ог­ра­фия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. N28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­наз­на­че­ни за изда­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен не е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­даща­та се Антропософия...Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропософията има да каже. Ето за­що­.­.­.пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­ле­да­ни от мен ръкописи, има и пог­реш­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ло­ви­ето за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на това, ко­ето под фор­ма­та на "ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят."