Лекции Лазар Груев
Изтегляне 0.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- еднообразни прояви
- основен и привилигирован
- Съвкупност: чл. 23-25 НК
- 2 извод
- Освобождаване от наказателна отговорност
- Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание
- Предсрочно освобождаване
| Раздел 4 НК, чл. 23 – 30
Едно лице с едно или няколко деяния осъществява съставите на две или повече. Когато едно лице засегне различни обществени отношения, то има специфични правила за наказване. 1. Възможно е едно лице да извърши няколко П преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. 2. Може едно лице да извърши П след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго П. Съобрзно това има 2 основни вида множество П: 1. съвкупност от П и 2. Рецидив. Различни правила, които се прилагат когато едно лице действително е извършило множество П. Важен е въпроса за разграничаване на множество П от усложнена престъпна дейност (УПД). Формите на УПД могат да се групират: 1. фактически усложнения при извършването на иначе „прости“ П. Конструкцита на състава в НК е проста. Най-често се касае до осъществяването на няколко акта, които се свързват така, че представляват елементи на едно П. Може да се касае до кумулиране на различни фактори, които предизвикват определена дейност: напр. А убива Б, души го, боде го, прострелва го: кумулирано предизвикват смъртта, П е едно. Може тези няколко акта да са последователни въздействия върху един и същи обект. Те могат да доведат до количествени изменения на резултата: една кражба с последователни действия (пренасяне на чували жито по един до камиона). Може да водят и до качествени изменения: А бие Б: през лека към средна до тежка телесна повреда. 2. усложнения в конструкцията на самите състави: Двуактни П.: това са П, които включват в състава си два акта, които поотделно или поне едното от тях не е П. Може и двата да не са: отменен член в НК: 1. който напусне семейството си и 2. заживее съпружески с друго лице се наказва. Те са П в съчетание. Може само едното да е П: изнасилване по чл. 143 НК: упражняване на принуда и осъществяване на полово сношение. Съставни П. (сложни): Конструкцията вклюва в себе си два акта, като всеки един от тяхсам по себе си е състав на друго П. Съчетанието им в едно ново П води до по-висока степен на обществена опасност. Грабеж: упражняване на принуда и кражба. Често при тези П едното е средство за осъществяване на другата проява (принудата е средството за извършване на кражбата). Особености при стадиите на умишлена престъпна дейност: Кога е налице опит? За да се приеме, че е налице опит, достатъчно е да е извършен един от актовете, ако е ясно, че той го извършва като предпоставка за второто. При изнасилването е възможен само недовършен опит. Може конструкцията на състава да изисква извършването на повече еднообразни прояви: случаите на системност: чл. 155, ал. 2 НК. Или те се проявяват в случаите на противоправно упражняване на професия: 324 НК. Продължени П: Тези П, в състава на които се изисква непрекъснато трайно осъществяване не нещо или които създават едно трайно състояние: отклонение от военна служба: чл. 381, чл. 328 Може да има усложнени конструкции по отношение на резултата: когато Особената част предвижда П с 2 резултата: телесна повреда и настъпила по непредпазливост смърт. Продължавано П: чл. 26 е изключение от уредбата множество П, то е форма УПД. Касае се до: няколко еднородни прояви, всяка една от тях да осъществява състава на едно П., обединени са в общо цяло от 1. непродължителнте периоди, през които се извършва 2. в една и съща обстановка и 3. извършва се при еднородна вина. Обединени са така, че последващите се явяват от обективна и субективна страная продължение на предшестващите. (касиер си взима всеки ден по 10 лв от касата: извършено е едно П с едно наказание. Може едно П. Да осъществява основен и привилигирован състав ( един ден взима 10 лв, втори ден – 1000 лв: квалифицирано присвояване). Непродължителен период от време: приема се, че това е този период, който сам по себе си не разкъсва единството на П. Може да е дни, месеци, година. Деецът взима едно решение за извършване на отделни деяния, съставляващи едно П., през една година например, но не разкъсва единството. Една и съща обстановка: няма се предвид буквално, означава едно и също отношение на дееца към педмета на П. (управител на тото, който си присвоява средства: местят го, но той пак е управител и пак си писвоява). Последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължаване на П. Тези деяния са продукт на единно решение на субекта. Продължаваното П е начин на осъществяване на П. Почти всички П в НК могат да бъдат продължавани. Чл. 26: наказуемост: ал. 2: общ резултат, ал. 3: по-тежко П при общ и квалифициран състав, ал. 4: правила, ал. 5: при опит и довършеност, цал. 6: изключва някои случаи, спорна. Чл. 26 не премахва и не създава продължаваното П. Множество престъпления: Прилагат се когато едно лице действително извърши повече от едно П. Съвкупност: чл. 23-25 НК. 2 вида: 1. идеална съвкупност: когато едно лице с едно деяние извърши две или повече П: редки случаи. За да е възможно това, то деянието трябва да е от такъв характер, че да предизвиква причини процеси в няколко насоки, да засегне различни обществени отношения (катастрофа: убиваш човек и унищожаваш кола). Деянието трябва да осъществява всички признаци на съответните състави. Може едното П да е извършено умишлено, а другото по непредпазливост (умишлен палеж на апартамент, вътре има някой). Няма идеална съвкупност когато: 1. деянието осъществява едновременно общ и специален състав 2. когато съставите се намират в отношение на субсидиарност (219/3). 3. отделните 2 състава се намират в отношение на поглъщане (изнасилването поглъща обидата). 2. реална съвкупност: по-голямо практическо значение: когато едно лице с две или повече деяния извърши две или повече П. 1. еднородна е когато П са от един и същи вид, 2. разнородна: от различен вид. Разлики на еднородна реална съвкупност с продължавано престъпление: няма единствено на решението, липсва еднородна обстановка, няма непрекъснатост и т.н. Наказуемост: Има 2 системи: 1. САЩ: съдът събира наказанията за отделните П. 2. България: съвкупността е вид множество П, при което върху дееца още не е оказано въздействие от държавата. Има специфични правила, дава му се шанс за поправка. чл. 23-24 НК: 1. съдът определя наказания за всяко П и 2. принципът е, че налага най-тежкото от тях. Корективи: 1. Ако наказанията са от един и същи вид: съдът може да увеличи определеното най-тежко наказание с ½, но само ако но само ако не нахвърля максималното за това П. 2. Ако наказанията са различни: ако едно от наказанията е имуществено съдът преценява дали да го присъедини, ако е обществено порицание или лишаване от права: задължително се присъединява към най-тежкото. Рецидив („падане назад/обратно“): най-тежка форма. Когато едно лице извършва П след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго П. Специални правила за наказуемостта. В криминологията се говори за различни форми на рецидива: формален (спорадичен) – когато второто П е случайно явление: лека телесна повреда - наказание - ПТП, мултирецидивисти – поредицата е без край и т.н. Чл. 27 НК: 3 разновидности в НК: 1. Общ рецидив: има значение за индивидуализацията на наказанието, и то най-често като отегчаващо отговорността обстоятелство. чл. 27, ал. 3: когато има П-Н-П, наложеното наказание за това П се изтърпява изцяло. Други алинеи: ако първото наказание не е още изтърпяно. чл. 27, ал. 1: ако е така, то съдът присъединява наказание по втората присъда изцяло или отчасти. чл. 27, ал. 2: задължително присъединява изцяло наказанието по втората присъда ако то е повече от 5 години или е за П, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. 2. Специален рецидив (повторност): Уреден в чл. 28: Повторността има значение за квалификацията на деянието. Когато деецът извършва П., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за такова П. П са от един и същи вид. Има си квалифициран състав. Ако няма специално правило за повторност, ще е по основен състав, но ще се отчете като отегчаващо обстоятелство. 3. Опасен рецидив, чл. 29: най-висока степена на обществена опасност. Има значение за квалификацията на деянието. Налице е само при определени видове П, където това е указано изрично с квалифицирани състави (8 П в Особената част). 2 групи: 1.насилнически П: свързани с принуда (убийство, телесна повреда, изнасилване) 2.засягане правата на собствеността – имуществени П (длъжностно присвояване, грабеж) (чл. 116, т. 12 НК) Налице е убийство опасен рецидив, когато при направена справка за съдимост Х вече е осъждано лице с влязла в сила присъда и са налице условията по чл. 29: лицето вече е осъждано за тежко умишлено П, наказанието е лишаване от свобода ( повече от 1 година) и не е било отложено неговото изпълнение по чл. 66. Въс всички останали случаи е рецидив, но не е опасен. Ако е извършено П, за което е предвиден случай на опасен рецидив и се констатира, че е осъждан 2 или повече пъти, ЛОС, умишлени деяния, поне едното трябва да е ефективно. Правилата относно опасния рецидив не се прилагат, когато: 1. първото престъпление, извършено от дееца, е като непълнолетен, 2. ако са изтекли 5 години от извършването на наказанието по предишните присъди. Рефлекси в НК: 1. има значение за предсрочното освобождаване на лицето по чл. 70, ал. 2 (ако е за опасен рецидив трябва да е излежал 2/3). 2. ЛОС при усилено строг режим 39...Наказанието е обществено явление, различно от П, но правно е свързано с него и най-общо казано е организирана обща реакция срещу лицата, които престъпват закона. Наказанието е с оглед на развитието на обществото и неговите разбирания, динамична категория са. Санкционните последици включват две категории: 1. наказанието – типична последица, 2. мерките, които наказателните закони предвиждат. В Българската санкционна система има дуалистична възгледи. Може да се тръгне по два пътя за реакция: 1. да се наложи наказанието: тази последица изразява преди всички възмездната функция на санкционирането. Ориентирана е назад към извършването. Трябва да оразмери тежестта на наказанието и степента на обществена опасност. 2. мерки: те преди всички са ориентирани към бъдещето. Цели се въздействие върху извършителя. Българската правна система е своеобразна, защото двете възможности за реакция се преплитат тясно, а понякога се и взаимозаменят (чл. 61, гл. 11: принудителни медицински мерки, лечение за дееца, срокът се приспада:чл. 91, ал.3). Наказанието е мярка на държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило П, което засяга по определен начин негови права: 1. мярка на държавна принуда: въздействие независимо от волята на човека, 2. налага се само за П, 3. единствен орган, който може да го наложи е съда, 4. характеризира отрицателно извършилия П и неговото деяние. Съвременни схващания: наказанието съчетава от една страна елементи на справедлива санкция и от друга трябва да служи като средство за защита на обществото от нови престъпни посегателства. Не се схваща като гола репресия, нито като огледална реакция на извършеното от него. Принципи: 1. Наказанието е лично, наказателната отговорност е лична: а) налага се само на лице, което със своето деяние има принос за осъществяване на П б) наказанията трябва да са регулирани така от закона, че да не засягат пряко други лица, а само престъпния деец 2. Наказанията са законоустановени: а) съдът може да наложи само тези наказания, които са предвидени изрично в закона, б) за конкретни П се налагат само тези наказания, които са предвидени в специалната част на закона, в) налагането на наказание от съда става в изрично предвидените в общата част правила. 3. Наказанието трябва да е съответно на П: а) свързва се с дифренциацията на отговорността: видът и размера на предвидените наказания да се съобрази със степента на опасност на П. б) индивидуализацията: наказанието да съответсва на конкретната обществена опасност на извършеното 4. Наказанието трябва да е еднакво спрямо всички, налага се без оглед на националност, раса, пол, обществено положение 5. Принцип на целесъобразност: съдът налага наказанието, като го съобрзява с целите, които НК посочва (чл. 36 пълнолетни, чл. 60 – непълнолетни). Сложно съчетание на генерална и специална превенция (обществото и личността). 6. Принцип на справедливостта: фундаментален, без да се противопоставя на първите пет принципа, напротив: обхваща всички тях. Налагането на справедливо наказание е от значение за ефективността на НП. Ако държавата засилва репресията по отношение на определени П, то наказанието би било несправедливо, прекомерно, неефективно. Резултат: озлоблението. Ако наказанието е подценено, по – малко от полагащото се, отново е неефективно. Система от наказания: видове в НК и относителното значение, място и тежест на всяко едно от от тях. Всяка държава според целите които си поставя, използва различен вид мерки за въздействие, които в своята общност образуват системата от наказания. Чрез нея законодателят дава възможност на съдилищата за нюансирано въздействие върху извършителите, което най-точно се отнася до степента на обществена опасност. 1. Всеки законодател определя различни по вид наказания и 2. съчетава в нормите на особената част различни по вид мерки за всяко едно П, било като ги предвижда алтернативно (...или...) и кумулативно и съдът решава кое да наложи (повече години ЛОС и по-малко конфискация напр.). В чл. 38 са изброени наказанията: доживотен затвор, лишаване от свобода, пробация, глоба, конфискация, лишаване от права, обществено порицание. чл. 37, ал. 2: най-тежкото е доживотен затвор без замяна. 1 извод: Българското законодателство не подразделя наказанията на основни и допълнителни. В особената част обаче има две групи наказания, които по същество са допълнителни – лишаването от права и конфискацията никога н са самостоятелни. 2 извод: в НК има много на брой наказания, докато в Германия например има само ЛОС и глоба (допълнително е лишаването от право да се управлява МПС) 3 извод: нашата система е разнообразна (може би положително?). Наказанията са различни по своя характер, интензитет на въздействие. Може би раздробяването в НК не е съвсем удачно, тъй като редица от предвидените наказания не могат самостоятелно да постигнат целите на НП (напр. лишаването от военно звание не може да се определи като наказание, не превъзпитава). Българският законодател не прави ясна разликата между наказанията и мерките за въздействие. Анализът на системата от наказания дава възможност те да бъдат групирани по следния начин: Първо деление: 1. наказания, свързани с и без лишаване от свобода, и 2. наказания, които засягат имуществото или не. Тези разновидности водят до: 1. В българската система от наказания е разширен броя на наказанията без лишаване/ограничаване на свободата 2. Практиката по налагане на наказания показва, че ЛОС е най-често прилагано 3. Забелязва се тенденция към ожесточаване на предвидените наказания 4. Отличава се с това, че има концентрация в горната скала – много са тежките наказания (свързано с МВР). Лишаване от свобода: най-популярно и прилагано. 1. Колко да е минимума?: сега е от 3 месеца до 20 години, а може и 30 години. Изследванията показват, че кратките срокове са неефективни и по-скоро влияят отрицателно, затова при непълнолетните: чл. 64: ако е до 1 г. се заменя. Колко да е максимума? Според изследванията над 12 г. Изолация води до деградация, невъзможност за ресоциализиране на дееца. В българската система има уникален момент: възможност за зачитане на два работни дни за три (1/3 от наказанието се намалява). 3. Къде? Затвор, непълнолетни: поправителен дом. Възпитателните училища, интернатите: настаняване като мярка, а не като наказание. Към затворите са създадени общежития от различен вид: открити, закрити. 4. Режим: Съдът го определя заедно със срока. Това означава къде, при какви условия, свиждания, колети. Видове: лек, общ, строг, усилено строг, някои говорят и за специален. Тежко болни, бременни и кърмачки: само общ. Жени: само лек, общ и строг. Освобождаване от наказателна отговорност: чл. 87, по същество =освобождаване от наказание. НО е за П. В определени случаи държавата решава друго: да промени начина си на реакция: например да освободи непълнолетния. Всичко това е свързано с наказателната политика. Когато се извърши П възниква и НПО между държавата и извършителя, основанието е П, съдържанието на НПО: реализирането на НО. Етапи на реализирането: 1. образуване на наказателно производство до влизане на присъдата в сила, 2. изпълнение на наложеното наказание, 3. неблагоприятните последици, които законите свързват с осъждането, положението на съдимост. Този етап е свързан с настъпването на реабилитацията, заличава факта на осъждането и отменя неблагоприятните последици, които законът свързва с него (освен ако законът не предвижда друго: например за съдиите и т.н.). Съвременната наказателна политика изисква да се предвидят отклонения от този процес, при положение, че са налице определени предпоставки и при положение, че без осъществяването на всички етапи биха могли да се постигнат целите. Освобождаването от НО и освобождаването от изтърпяване на наказание е същност отказ на държавата от някои или всички нейни права, свързани с изпълнението на отговорността. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание: Държавата се отказва от част от своите права. Има процес, осъжда, налага наказание, но освобождава лицето от изтърпяването му. Има 3 основни и 3 особени случая. Общи: 1. условно осъждане по чл. 66 и сл., 2. предсрочно освобождаване по чл. 70 и сл. 3. помилване по чл. 74 Специални: 1. по чл. 64 за непълнолетните, 2. освобождаване във военно време по чл. 42, 3. П от частен характер (преследват се по тъжба на пострадалия ( клевета, обида) по чл. 84, ал. 3. Условно: чл. 66 и сл. Терминът е неточен, деецът се осъжда безусловно, но се отлага неговото изпълнение. Под условие се поставя изпълнението, не осъждането. Може да се приложи когато: 1. трябва да е ЛОС до 3 г. 2. лицето до този момент да не е лишавано от свобода за П от общ характер, 3. преценка на съда, че по този начин ще се постигнат целите. Ъдът определя изпитателен срок. Ако осъденият извърши П от общ характер тогава и му се наложи ЛОС, той изтърпява наложеното наказание. Ако извърши непредпазливо: съдът има право на преценка: да не се търпи, да се търпи изцяло или отчасти. Предсрочно освобождаване: чл. 70 и сл.: Предпоставки: осъдено лице, наказание, търпи го и предсрочно се освобождава: 1. да е изтърпял фактически поне ½ от наказанието, а ако е опасен рецидив: 2/3. Фактически означава: без зачитането на работните дни, 2. да е дал доказателство, че се е поправил. И тук се определя изпитателен срок, който е равен на остатъка от наказанието, т.е. за пълнолетното лице освобождаването също е условно. При непълнолетното лице то е безусловно (няма срок) и се изисква да е изтърпял поне 1/3 от наказанието. Ако се извърши умишлено П от общ характер – изтърпява се, ако е непредпазливо: преценява се. Помилване: чл. 74: право на държавния глава (президентът), който с указ опрощава изцяло или отчасти наказанието. Смъртно наказание, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна: да опрости или замени. Указът е ИАА, няма предпоставки по чия инициатива става. Може да се делегира като правомощие на вицепрезидента. Във връзка с освобождаването от НО: по отношение на непълнолетните: чл. 61 – увлечение, лекомислие и т.н., за пълнолетните – 78а. Последните години: задължение на съда да освободи лицето, ако са налице предпоставките в закона: 1. до 3 г. за умишлените (да се предвижда), до 5 г. за непредпазливите. 2. да не е осъждано или освобождавано от НО, 3. да са възстановени имуществените вреди. Ал. 6 – изключва приложното поле на освобождаването в 3 групи случаи: 1. ако е причинена тежка телесна повреда или смърт, 2. множество П-ч, 3. ако деецът е бил в пияно състояние Погасяване, Реабилитация... Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|