Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Определение.
Въпрос 67 – ДарениеПравен режим: чл.225 – 227 Чл.225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. Чл.226. Обещанието за дарение не произвежда действие. Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. (Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни. Чл.227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове. Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от този иск е нищожен. Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. Определение.Дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Сравнение между дарението и заема за послужване: безвъзмездни договори; намерението; действието - дарението може да има и най-често има вещно действие, докато заемът за послужване няма вещно действие; договорът за заем за послужване е винаги срочен; Договора за дарение е уреден в чл.225-227 ЗЗД. Легална дефиниция на договора за дарение ни дава чл.225: “С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема”. С израза “веднага” се подчертава, че дарението е договор между живи, а не mortis causa, че ефекта на дарението настъпва сега, а не както е при завещанието, след откриването на наследството. Дарението е безвъзвратно в смисъл, че веднъж извършено, то обвързва и не може да бъде произволно прекратено (към него се прилага чл.20а ал.2). Типична характеристика на дарението е, че то е безвъзмездно разпореждане, едно безвъзмездно облагодетелстване. Има два възгледа за безвъзмездно и възмездно: според единия, безвъзмездно е нещото без насрещна престация; според другия, безвъзмездно е нещото без еквивалент; според трети, който може да се разглежда като вариант на първите, безвъзмездно е даването на една облага даром, т.е безвъзмездността предполага намерението да се прояви щедрост (animus donandi). Има обаче, дарение (т.нар. дарение с тежест), което според различните възгледи създава или не задължения за надарения. Има и други хипотези, в които се смята, че надарения е задължен. Идеята е, че безвъзмездно е това разпореждане, което е проява на една щедрост. И при дарението тази щедрост се споделя от двете страни. Например, аз искам да ви подаря нещо и вие приемате това нещо тъкмо като знак на щедрост. В този смисъл насрещно някакво задължение и други ангажименти, които възникват за надарения не се разглеждат като еквивалент, дори и всъщност да се стигне до положението да са на практика еквивалентни. Страни. Дарител и дарен (надарен). Дарителя трябва да бъде дееспособен, защото той е този, който проявява щедростта и се лишава от една облага в полза на надарения. Той се нуждае от пълна дееспособност и има един чл.73 СК, който въобще забранява даренията от недееспособни. Излиза, че непълнолетния изобщо не може да направи дарение. Това е един текст, който в много случаи е прекален. Надарения е пасивния субект, който бива надарен, поради което при него не става въпрос за дееспособността му, от което не следва, че той може да участва в дарението като недееспособен – ще трябва да бъде представляван, а ако дарението е с тежест, ще трябва да има и попечителско съдействие. Надарения трябва във всички случаи да е субект на правото. Не може да се подарява нещо на нероден например. Българския закон не работи с обща фикция за правоспособност на ситуруса, когато това е в негова полза. Но могат да бъдат надарявани косвено. Например, подарявам нещо на майката на бъдещото дете с тежест тя да използва 2/3 за от подареното за самото дете. По същия начин можем да облагодетелстваме и неща, които не са правни субекти (животни например). Дарението значи, предполага съгласието на двете страни. Трябва да си дадем сметка, че и приемането на дарението е също , както и самото дарение, акт на свободна воля, защото не всеки от всекиго е склонен да приеме дарение. С оглед възможността да се извършват косвени дарения е създаден института на едностранното подставяне. Например, искам да надаря съпругата си с един телевизор. За това казвам за фактурата, гаранцията и т.н нейното име. С това аз само съм започнал дарението. Имам едно проектирано дарение и съм подставил себе си в сделката с продавача, макар че искам да изглежда все едно, че сделката е сключена с надарения. Но той ще придобие правото, ако приеме дарението. Значи, дарението може да бъде извършено чрез действието на други лица, но то трябва да бъде прието. Предмет на договора за дарение. Закона казва “нещо”. Това “нещо” може да бъде много неща. Оттук и аморфността на дарението. Може да бъде вещ (движима или недвижима), могат да бъдат вземания, дарение бихме могли да имаме при поемането на чуждо задължение и т.н. Допълнителни изисквания към предмета. Предмета на дарението се отстъпва веднага. От тази гледна точка, за да имаме валиден договор за дарение, предмета трябва да бъде в гражданския оборот. Според Кожухаров, не можело да се подарява нещо, което не принадлежи на дарителя. Казано иначе, дарението на чужда вещ е нищожна. Неговата аргументация излиза от следното нещо: след като трябва веднага да се отстъпи нещото, ако то не може веднага да стане собственост на надарения, значи дарението няма никакво действие, а след като няма действие, значи то е нищожно. Има няколко решения, които са решили този въпрос в обратния смисъл – дарението не е нищожно. Смисъла да се приеме това е свързан със следното нещо: подарен е един недвижим имот, който към датата на дарението не е бил собственост на дарителя, поради разни други вещноправни отношения, например съсобственост. И тази част от съсобствениците го претендират от надарената. Ако се приеме, че договора за дарение е нищожен, поради това, че дарителя не е собственик на този апартамент, дъщерята (надарената) би била недобросъвестен владелец, защото нищожното дарение не е годно правно основание. Ако се приеме обаче, че макар да не е прехвърлена собствеността, защото дарителя не е бил собственик на имота, който подарява, но самото дарение не е нищожно, макар да няма вещно действие, дъщерята би била добросъвестен владелец. В областта на недвижимте имоти това дали е добросъвестен или не е от голямо значение, защото давността в единия случай е 5г, а в другия – 10г. Следователно, чл.226 ал2 : “Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно”. Това изискване е доста характерно. То е съществувало и в стария закон. Едно от обясненията за смисъла на това ограничение е, че то както продажбата на чужда вещ, трябва да бъде нищожно. Другото обяснение е, че дарението е акт на свободна воля и дарителя на бива да бъде обременен с това, че трябва да жертва едно право, което още няма. Има обаче, още една логика – че дарението на бъдещо имущество е нищожно, защото дарението трябва да стане веднага от гледна точка на чл.225, а от това веднага го свързваме с разликата със завещанието. Дарението е сделка между живи и то обхваща налично сега имущество за разлика от завещанието, което по необходимост ще остане това имущество, което е налично не сега, а към момента на умиране на наследодателя. И ако основната причина да се обяви дарението на бъдещо имущество за нищожно е тъкмо това (да го отделим от завещанието) като прибавим и идеята, че дарителя трябва да бъде свободен, да не му се налагат някакви особени действия за изпълнение на дарението по отношение на някакво бъдещо имущество, можем да кажем следното нещо: не всяка бъдеща вещ е бъдещо имущество по смисъла на чл.26 ал.2. Бъдещи са само онези права, за които дарителя няма никакво правно очакване, които той трябва да положи усилия за да придобие. Но няма да бъдат бъдещо имущество тези имущества, които по силата на една физическа и да някъде правна закономерност ще станат част от имуществото на дарителя и един бъдещ момент. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|