Лекции по Облигационно право Конов

Изработка

1. 
   Договорът за изработка е двустранен и възмезден, докато поръчката поначало е едностранен и безвъзмезден.
   
2. 
   При поръчката поначало довереникът действа за сметка на доверителя и рискът е за доверителя, докато при изработката е обратното: там поначало изпълнителят действа за своя сметка и на свой риск.
   
3. 
   Изработката не е така тясно свързана с личността на изпълнителя - възможно е да се уговори личността на изпълнителя да бъде съществен елемент от съдържанието на договора, но поначало това не е така.
   
4. 
   Изработката има за предмет материални действия, докато поръчката има за предмет – правни действия.
   

Трудов договор

1. 
   Трудовият договор има за предмет работна сила, докато поръчката им за предмет извършването на някакви определени, обособени правни действия.
   
2. 
   Трудовият договор може да има за предмет извършването на материални действия, а при поръчката това не е допустимо.
   
3. 
   При трудовият договор работникът или служителят е в зависимост, той извършва престацията по договора под ръководството на работодателя и поначало не разполага със самостоятелност. При договора за поръчка тази зависимост е много по-малка.
   

Тези разграничения са важни с оглед практическото поставяне на въпроса с оглед на данъчното облагане - дали е налице от една страна поръчка или изработка (граждански договори) или е налице трудов договор.


Разграничение от персоналната симулация. Персоналната симулация от типа “сламен човек”, дето го подставяме и той участва в симулацията трябва да бъде разграничена от договора за поръчка, защото в много случаи ще се окаже, че те имат близко действие. При персоналната симулация имаме едно лице А, което иска да сключи сделка с лицето Б. То не иска да участва пряко в тази сделка и за това използва С, при което се сключват следните сделки: между сламения човек и Б се сключва една симулативна сделка, която е нищожна на основание чл.26 ал.2. Тази симулативна сделка прикрива действителните отношения, които са между истинските заинтересовани, които действителни отношения, ако са изпълнени останалите изисквания, са оформени като една парична сделка (симулираната) и съгласно чл.17 ал.1 прикритата сделка е валидна, освен ако не нарушава някоя разпоредба.
Между С и Б има нищожна продажба като привидна сделка.
Между С и А – не е ясно какво има. Проф. Таджер казва, че има пълномощно. Всъщност тук имаме мандатно отношение и това мандатно отношение не е симулативно, а е мандатен договор – поръчка за извършване на едно симулативно действие. Аз пращам някой да извърши от свое име, но за моя сметка едно симулативно правно действие. Ако сравним двете неща, ще видим следното нещо – след като между А и С имаме мандатен договор и при общия случай на поръчка имаме мандатен договор, значи разликата между двете ще дойде в положението на мандатаря и на сламения човек. Мандатаря е страна по действителна сделка. Сламения човек не е страна по действителна сделка – той не е нито длъжник, нито кредитор на симуланта (третото лице, което сключва симулативната сделка).
Така, че разликата ще дойде в исковете: мандатаря е ответник и ищец (длъжник и кредитор) по отношението му с третото лице, сламеният човек не е нито длъжник, нито кредитор.

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели: