Какви са сделките и правоотношенията между лицата в делегацията?

Какви са сделките и правоотношенията между лицата в делегацията?

Самата делегация представлява една едностранна сделка, с която делегантът нарежда на делегата да се задължи или да престира на делегатаря. Тази сделка поражда за делегата едно непритезателно, овластително право да се задължи или да престира от свое име. Всъщност делегацията прилича много на упълномощаването. Но за разлика от него делегатът действа от свое име, той е страна по сделката и затова последиците са различни. Това е сделка, която има овластителен характер и чиято единствена последица е създаването на това овластително право делегатът да се задължи или да престира на делегатаря. В теорията има спор дали делегацията е абстрактна или каузална сделка, който спор като че ли е излишен, тъй като дали една сделка е абстрактна или каузална зависи от това дали има еквивалентно или нееквивалентно имуществено разместване - при всички положения трябва да има имуществено разместване, трябва сделката да е престационна, за да може да има основание. При делегацията обаче, както при упълномощаването няма разместване на имущество и затова при нея като че ли е по-правилно да не се говори въобще за основание. Очевидно обаче е, че самата делегация не е достатъчна за уреждане на отношенията между страните, защото по силата на делегацията делегатът има само правото да престира или да се задължи към делегатаря, но той няма задължение към делеганта да направи това. Необходимостта от възникването на такова задължение е причина между делеганта и делегата да възникне още едно правоотношение, което се нарича отношение на покритие. Именно по силата на това правоотношение за покритие делегатът поема задължение към делеганта да изпълни това, за което той е овластен. Най-често това правоотношение възниква от договор за поръчка. Между делеганта и делегатаря обикновено съществува също правоотношение, което се нарича "валутно отношение" или "отношение за валута". Това отношение винаги е валутно, без значение дали има плащане или каква е валутата по него. Това валутно отношение може да бъде породено от най-различни сделки (възмездни или безвъзмездни - продажба, наем, дарение, заем и т.н.). Всъщност това валутно отношение мотивира делегантът да нареди на делегата да направи нещо. Но валутното отношение има ролята само на мотив за делеганта, а не на основание за него. Най-често по принцип делегантът е длъжник на делегатаря и затова той нарежда на делегата да изпълни или да се задължи към делегатаря. Но възможни са всякакви комбинации. Отношението между делегата и делегатаря се нарича външно правоотношение. Такова правоотношение обаче възниква само в случай, че делегатът поема задължение към делегатаря. Ако той направо престира, плаща някаква сума, правоотношение в случая не възниква. Възможно е да има и други правоотношения между делегата и делегатаря освен валутното.