Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Отношенията между страните – по Конов
Въпрос 40 - ДелегацияДелегация има, когато едно лице - делегант, нареди на друго лице - делегат, да плати или да се задължи към трето лице - делегатар. От тази гледна точка можем да говорим за два вида делегации - делегация за плащане (delegatio solvendi) и делегация за задължаване (delegatio obligandi/. Самата делегация не е сделка, не е договор, не е даже правоотношение. Делегацията е правна фигура, която включва горепосочените елементи. Самото делегиране - нареждането за плащане и задължаване, не е още делегация. Правна уредба на делегацията в ЗЗД няма. Това е правна фигура, която "живее" в други конкретни правни институти. Делегацията е абстрактна правна фигура, изведена от конкретно съществуващи институти. Например чекът е делегация за плащане: издателят на чека нарежда на платеца по чека (банката, в която има авоар) да изплати сумата по чека на неговият приносител - делегатар. Или менителницата - делегация за задължаване: издателят на менителницата (делегант) нарежда на платеца по менителницата (делегат) да акцептира тази менителница - да се задължи към приносителя и (делегатар/. Делегация можем да открием и в редица други способи за банково разплащане. С платежното нареждане делеганта нарежда на собствената си банка-делегат да извърши плащане, чрез заверка на сметката на делегатаря. Терминът "делегация" се използва с няколко значения: Означава система от сделки Означава договор между две лица, наречени делегант и делегат, които се съгласяват делегантът да престира нещо да делегатаря посредством едно трето лице, наречено делегат. Това е традиционното разбиране за делегацията по френското право, но у нас то не може да се поддържа, тъй като няма правна уредба, от която то да може да бъде изведено. Според общоприетото в нашата литература виждане делегацията представлява нареждане на едно лице (делегант) до друго лице (делегат) да се задължи или да престира от свое име на трето лице (делегатар). Няма значение за чия сметка се извършва това задължаване или плащане. Делегацията не е уредена с общи правила у нас в момента. Тя е била уредена в стария ЗЗД. Фигура, подобна на делегацията, известна на немското право е асигнацията. Асигнацията е много подобна на делегацията - при нея страните се наричат съответно асигнант, асигнат и асигнатар, но асигнацията представлява нещо малко по-сложно от делегацията, тъй като тя е съвкупност от две сделки, едната сделка е това, което съответства на делегацията (овластяване на асигната от асигнанта да се задължи или да престира нещо), но при асигнацията има двойно овластяване. Асигнантът овластява и асигнатаря да получи плащане или да упражни право срещу асигната. Делегацията и асигнацията намират приложение в редица сделки на търговското право и по-специално в менителничното право. Менителниците и чековете са делегации и асигнации. Отношенията между страните – по Конов: Можем да разглеждаме три отношения при делегацията. (Отношения, а не правоотношения/. Външно е отношението, между делегата и делегатаря. Поемането на задължението от делегата към делегатаря в изпълнение на делегацията, или плащането от делегата към делегатаря при делегация за плащане. Отношението между делеганта и делегата се нарича провизия, или отношение на покритие. То дава отговор на въпроса, защо делегатът изпълнява нареждането на делеганта и плаща или се задължава към делегатаря. Отношението между делегант и делегатар се нарича вътрешно, или валутно отношение. То дава отговор на въпроса, защо делегантът дава нареждане на делегата да се задължи или да изпълни на делегатаря. Делегацията е възможна и без нито едно от тези отношения да съществува като правоотношение преди изпълнението и - т.е. да поражда външното отношение. В такъв случай можем да говорим за делегация, непредшествана от облигационни отношения. Обратното ще бъде делегация, предшествана от облигационни отношения. Пример за делегация, непредшествана от облигационни отношения, дава Кожухаров в учебника си: Имал той един приятел в Бургас и един в София, който щял да ходи в Бургас. Той идва при него и му казва: "Аз ще ходя в Бургас. Там може спешно да ми притрябват пари. Би ли писал на някой твой познат в Бургас ако ми потрябват да ми даде 5лв, пък ние после ще се оправяме." Делеганта се обажда на своя приятел в Бургас и му казва: "Нали знаеш ония Гошо. Той може да дойде при теб и ако ти иска пари, дай му до 5лв, а после с теб ще се разберем." В същност това е схемата, по която е възникнала менителницата. А това е станало по следния начин: Един търговец, който иска да отиде до Божи гроб, но го е страх да пътува с парите си, отива при един венециански търговец-сараф и му казва: "Аз отивам в Йерусалим. Ето ти тук една торбичка злато. Дай ми писмо до някой твой колега там той да ми даде торбичка злато." И това става постоянна практика. Ако се запитаме защо търговецът-делегат в Йерусалим ще изпълни едно такова нареждане, то отговорът е прост: Защото друг някой търговец ще дойде при него и ще иска обратната операция. Така е възникнала не само менителницата, но и днешните кореспондентски отношения в банките. В горния случай с бургаския приятел ще възникнат следните отношения: По външното отношение все едно е отпуснат заем, като същевременно и по едно мандатно отношение (защото човекът в Бургас действа по поръчка) трябва да се възстановят разноските – actio mandati contraria. Възможно е делегация, която е предшествана от други отношения, да бъде абстрактна по отношение на тях - т.е. да няма за цел да ги уреди и да не могат да се черпят възражения. Една такава делегация се нарича абстрактна или чиста. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|