Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Факултативно прихващане
- Договорно прихващане
- 1)Наличието на валиден стар дълг.
- 2)Възникване на нов дълг.
- 3)Разлика между двете задължения
- )Способността на страните да се разпореждат с правата си
- 5)Намерението за новиране (animus novandi
| Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. В зависимост от начина на извършването си обикновеното прихващане може да бъде: извънсъдебно - неформално; съдебно - може да се извърши само по два, установени в ГПК начина: чрез насрещен иск; чрез възражение за прихващане. Една особеност на съдебното прихващане (разлика с учебника): практиката на ВС приема, че е възможно съдебно прихващане да се извърши по пътя на възражението дори и вземането на прихващащия да е неликвидно. Факултативно прихващане - което е допустимо при условията, в хипотезите на чл.105. То се нарича така, тъй като то е допустимо, само ако кредиторът даде съгласието си: Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци. Договорно прихващане - допустимо е в два случая: ако страните се уговорят да се извърши прихващане, независимо че не е налице някоя от предпоставките по чл.103. Това прихващане е допустимо единствено по силата на съглашение на страните; ако страните със съглашение променят действието на прихващането - напр. страните могат да решат, че прихващането няма да има обратно действие. Договорното прихващане разбира се няма сила за третите лица - относително действие на договорите. Въпрос 39 – Подновяване (новация).Материята на новацията на пръв поглед е уредена само в чл.107 ЗЗД. Там се казва: "Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това." От този текст могат да се направят няколко извода: Новацията е способ един стар дълг да се замени с нов. Това става по съглашение с кредитора - т.е. необходими са волеизявленията най-малко на две лица - т.е. новацията е договор. Модерното право не познава недоговорни, законни новации. Новацията е догвор, по силата на който един стар дълг са заменя с нов. От тази гледна точка новацията е способ за погасяване на цялото задължение, чрез заместването му с друго. Налице е не опрощаване или друго окончателно погасяване на облигационната връзка, а просто едно задължение са замества с друго. Погасяването на стария дълг е основанието на новацията. Оттук и възникването на новия дълг е последица от погасяването на стария. Всичко това днес става чрез един единствен акт - договор за новиране. Новацията би могла да се оформи и като анекс към съществуващ договор - този, от който възниква оригиналното, първоначалното задължение. Новацията погасява един дълг, замествайки го с друг, от което не следва, че новацията погасява един договор, замествайки го с друг договор. Един договор създава множество задължения и може да се новира само едно от тях. Това ще бъде обичайната хипотеза на анекса, чрез който се променя нещо в предшестващият договор. Предпоставки за новиране 1)Наличието на валиден стар дълг. Нищожен дълг не може да се новира - от нищо, нищо не става. Унищожаемият дълг обаче, би могъл да се новира, но ще се окаже, че и новото задължение е унищожаемо. Може да се разсъждава по въпроса дали страните не са искали да преодолеят, чрез потвърждаване, унищожаемостта на оригиналното задължение. Както е известно, това става чрез писмен акт. Има автори, които приемат, че след като новацията погасява старото задължение, а погасяването е "нещо като изпълнение" (доброволно) и понеже доброволното изпълнение, при знание за дефекта, потвърждава унищожаемата сделка и я прави неатакуема, то и новацията сама по себе си ще потвърди унищожаемостта на сделката, от която възниква оригиналното задължение. Но между плащането - доброволното изпълнение и новацията съществува много голяма разлика. Затова според мен, ефектите на доброволното изпълнение не могат безрезервно да се пренесат като ефекти на новацията. Това се отнася както за унищожаемите задължения, така и за естествените задължения. Редица автори, особено немски, смятат, че новирането на естествено задължение създава ново, действително задължение, стига самата новация да не е засегната от дефект. Според Фаденхехт и Апостолов "от нищо не става" - ако се новира едно естествено задължение няма да се получи съвършено исково задължение, а ново естествено задължение. Логиката на другите е същата, както при унищожаемите задължения: така както изпълнението на естествено задължение изключва възможността да се иска връщане, така и новирането на естествено задължение създавало перфектно задължение. Вече бе споменато, че новацията, колкото и да прилича на доброволно изпълнение не е такова и ефектите на доброволното изпълнение не могат да се пренесат към новацията. 2)Възникване на нов дълг. Новацията е погасителен способ, но погасяването на старото задължение става за сметка на заместване с ново. Ако нов дълг не възниква, няма да има новация, а може би опрощаване. Не винаги е било така - идеята за обвързаност на двата ефекта на новацията е прокарана от Юстинияновото законодателство. По-рано се е допускало погасяването на едно задължение с новация, без да бъде заместено от нов дълг. Смятало се е, че новацията извършена от недееспособен погасява стария дълг, но (понеже не може да му вреди) не създава ново задължение. 3)Разлика между двете задължения. Това може да бъде разлика в страните по двете задължения - субективна новация. Може да бъде разлика в обективните елементи - когато новото задължение възниква между същите лица, но съществува някаква промяна в предмета, тежестите и т.н. В този случай говорим за обективна новация. 4)Способността на страните да се разпореждат с правата си - новацията е погасително основание - страните трябва да имат пълна разпоредителна дееспособност. 5)Намерението за новиране (animus novandi) - за което също се смята, че е въведено от юстиниановото право. Намерението за новиране не се предполага, но това не означава, че трябва да бъде изразено чрез някаква сакраментална форма. Нужно е от волята на страните да стане ясно, че те целят да заместят едно задължение с ново - да погасят стар дълг, като поемат нов. Ако в поемането на ново задължение не може да бъде открито това намерение, няма да има и новация, а просто задължаване. Традиционно новацията се определя като договор по силата на който едно облигационно отношение се прекратява, а на негово място възниква ново, което се отличава от старото. Общи правила: Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|