Погасява се вземането и съответното на него задължение. Няма значение дали това вземане е ликвидно или не, условно, срочно.
Заедно с вземането и задължението се погасяват и всички акцесорни права и задължения (лихви, неустойки, обезпечения). Това обаче невинаги е така. Има някои особени хипотези, при които сливането няма такъв погасителен ефект:
сливането на поръчителя и кредитора няма действие за главния длъжник;
сливането на длъжника и поръчителя не погасява нито главното задължение, нито обезпечението, а кредиторът разполага с две права срещу едно и също лице.
Сливането може да бъде частично: напр. ако длъжникът наследи кредитора и активът на наследствения дял е по-малък от размера на задължението, длъжникът отговаря за горницата спрямо останалите сънаследници.
Отпадането на факта на сливането с обратна сила възстановява първоначалното положение.
В определени от закона случаи сливането няма погасително действие:
1. В случаите, при които вземането и задължението, макар че са част от правната сфера на едно и също лице попадат в различни имуществени маси по силата на специални правила- напр. не настъпва сливане при приемане на наследството по опис.
не настъпва в (чл.67 ЗН) хипотеза, при която кредиторите на наследството поискат отделяне на наследството от имуществото на наследника. Тези правила са създадени в интерес на трети лица, или на наследника или на кредиторите;
не настъпва сливане и в хипотезата на чл.178 ЗЗД: Който купи ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи. В такъв случай по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота, се смята, че той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Това е суброгацията в ипотека върху собствен имот.
не настъпва сливане и в хипотезата, при така нар. обратно джиро: джирантът на една менителница може да я придобие отново, тя може да му бъде джиросана отново. При менителницата прехвърлителят и е длъжник по нея. Възможно е тази менителница да му бъде джиросана отново, в този случай, преди той да я прехвърли отново (а той може и да не я прехвърли) той става кредитор по менителницата. Понеже преди това той е бил длъжник и сега, след второто джиросване той става кредитор настъпва сливане и той не може да иска изпълнение от лицата, които се намират между първото и второто придобиване на менителницата, защото настъпва сливане. Но ако джирантът джироса отново менителницата на някое трето лице сливането.