Лекции по Облигационно право Конов
Действие на изявлението на кредитора
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Проблемът за основанието
Действие на изявлението на кредитора.Традиционно се приема, че изявлението на кредитора, с което той се съгласява за заместването в дълг има обратно действие, т.е. не от момента, от който то е получено от страните, а от момента, в който страните са постигнали съгласие. Калайджиев смята, че това мнение не би могло да бъде споделено, защото липсва норма, която да урежда обратното действие, а обратното действие като такова е изключение. Според Кожухаров ако кредиторът не даде съгласието си, ако откаже заместването в дълг между стария и новия длъжник, възниквало съглашението "поемане на изпълнението" няма наличие на правна норма за това - в случая става дума за конверсия, а тази конверсия може да не отговаря на волята на стария и новия длъжник. Така че конвертирането на заместването в дълг в поемане на изпълнението е допустимо само, ако съответства на волята на страните, а не ex lege. Това означава, че трябва да се изследва волята на страните. Проблемът за основаниетоКожухаров приема, че заместването в дълг е абстрактна сделка и основание за това се открива в правилото на чл.102/3: Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Следователно argumentum a contrario новият длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на стария длъжник от една страна (което е безспорно) и от друга страна новият длъжник не може да противопостави на кредитора и възраженията от вътрешните отношения между стария и новия длъжник. Това е така, но проблемът дали заместването в дълг е абстрактна сделка не може да бъде решен еднозначно в двете конструкции: когато заместването в дълг е договор между стария и новия длъжник, в такъв случай забраната на законодателя новият длъжник да противопоставя на кредитора означава, че новият длъжник не може да противопостави на кредитора и възражението за липса на основание по този договор. И понеже всъщност заместването в дълг е договор между стария и новия длъжник (кредиторът не е страна) и след като не може да се противопоставя такова възражение това означава, че договорът е абстрактен, защото по този начин на практика основанието се елиминира ex lege. Но когато заместването в дълг е договор между новия длъжник и кредитора тогава основанието трябва да се разглежда на плоскостта кредитор-нов длъжник, а не на плоскостта стар-нов длъжник или стар длъжник-кредитор. Затова в този случай заместването в дълг може да бъде каузален, а може да бъде и абстрактен договор, в зависимост от това как страните са уредили своите отношения. Но по презумпция този договор не е абстрактен, напротив по силата на правилото на чл.26/2 по презумпция в тази хипотеза договорът е каузален. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|