забелязвах на конкурси в колежите, че не винаги е побеждавал ораторът, който е имал най-добрия материал. Победител е ставал по-скоро този, който е умеел да говори така добре, че неговият материал да звучи по-добре отколкото на другите.
„В
речта имат значение три неща, — отбелязал веднъж с весел цинизъм лорд Морли, — кой говори, как
говори и какво говори? От тези три неща най-малко значение има третото". Това преувеличение ли е? Да, но от него просветва истината.
Едмунд Берк е писал речи, толкова съвършени по логика, аргументация и построение, че сега ги изучават като класически образци в половината от колежите на страната, но Берк е бил некадърен оратор. Той не е притежавал способността да поднася своите перли, да ги прави интересни и убедителни. Затова в палатата на общините го нарекли „звънец за обед". Когато се качвал на трибуната, членовете на палатата започвали да кашлят, да тропат с крака и напускали на тълпи залата.
Ако с всички сили хвърлите върху човек
куршум със стоманена обвивка, няма дори да скъсате дрехите му. Но ако поднесете барут към лоена свещ, ще пробиете с нея борова дъска. Със съжаление трябва да кажа, че много речи от типа на лоената свещ с барута правят по-силно впечатление,
отколкото речта със стоманена обвивка, произнесена вяло.
ЗАТОВА СТАРАТЕЛНО СЛЕДЕТЕ СВОЯ МАНИЕР НА ИЗЛОЖЕНИЕ.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАНИЕРЪТ НА ИЗЛОЖЕНИЕ
Какво прави универсалният магазин, когато ви доставя закупената от вас стока? Нима шофьорът просто хвърля пакета във вашия двор? Нима да предадеш вещта е същото като да я връчиш?
Пощальонът, носещ телеграма, я връчва лично на този, за когото е адресирана. Но дали това се отдава на всички оратори?
Разрешете ми да ви приведа един пример, типичен за хиляди оратори.
Така се случи, че известно време живях в Мюрен, летен курорт в Швейцарските Алпи. Живеех в хотел, собственост на една лондонска компания и тази компания, обикновено, изпращаше всяка седмица двама лектори, за да изнасят беседи пред гостите. Отначало пристигна известна английска писателка. Тя говори на тема
„Бъдещето на романа". Призна, че не е избрала сама темата и се получи така, че говори за неща, които не я интересуват дотолкова, че да си струва да беседва върху тях. Малко преди беседата беше нахвърлила откъслечни записки и стоеше пред слушателите без да проявява
към тях никакъв интерес,
гледаше ту над главите им, ту към записките си, ту към пода. Тя хвърляше думите си, произнесени с монотонен глас, като че ли в безвъздушно пространство, без съпричастност.
Да говориш по този начин — значи изобщо да не говориш. Това е разговор със самия себе си. И
няма никакъв контакт със слушателите. А ЗА ДОБРОТО СЛОВО НАЙ-ГЛАВНОТО Е ИМЕННО
УСЕЩАНЕТО НА КОНТАКТА С АУДИТОРИЯТА. Слушателите трябва да чувствуват, че някакво послание идва към съзнанието им непосредствено от главата и сърцето на оратора. Тази реч,
която току-що описах, би могла да бъде произнесена със същия успех и в пясъчната безводна пустиня Гоби.
И действително, тя звучеше така, като че ли е произнесена в подобно място, а не пред група живи хора.
Излагането на материала се явява едновременно и много прост и много сложен процес. Този процес много често е разбран неправилно и неправилно е осъществен.
ТАЙНАТА НА ДОБРОТО ИЗЛОЖЕНИЕ НА РЕЧТА
Много безсмислици и празни приказки са изписани за това, как трябва да се изнесе реч. Оплели са тези писания с много правила и ритуали и са им придали някакъв тайнствен характер. Старомодната
„елоквенция" (красноречие), този кошмар, оскърбление на божественото и човешкото, често придавала нелеп вид на изложението. Деловите хора,
отправяйки се към книжарницата, намират в нея книги за „ораторското изкуство", които се оказват съвършено безполезни. Независимо от прогреса,
постигнат в други отношения, някои учащи се и до сега ги карат да декламират високопарните речи на
Уебстър и Ингерсол — нещо толкова остаряло и далечно от духа на нашето време, както шапките на мисис Ингерсол и мисис Уебстър, ако можеха изведнъж да възкръснат и да се появят с тях.
От времето на Гражданската война в САЩ възникна съвършено нова школа за изложение на речи. В съответствие с духа на времето речите станаха прости и ясни като телеграма.
СъвременнатаСподели с приятели: