Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка

Хайд парк в Лондон. Площадката около Мраморната арка се явява място на среща на най- разнообразни оратори. Всяка неделя във втората половина на деня можеш да отидеш там и да послушаш обяснение на католическата доктрина за непогрешимостта на римския папа, да чуеш социалист, пропагандиращ икономическата теория на Карл Маркс, някой индиец, разясняващ защо мюсюлманинът е прав, когато има две жени и т.н. Около един оратор има стотици слушатели, докато около друг само малка групичка от хора. Защо? Винаги ли темата на речта може да служи за достатъчно обяснение за притегателната сила на различните оратори? Не. В болшинството от случаите това зависи от самия оратор — КОЛКОТО Е ПО-ЗАИНТЕРЕСОВАН, ТОЛКОВА Е ПО-ИНТЕРЕСЕН.
Той говори по-енергично и емоционално. Той излъчва жизнена сила и въодушевление. Такива оратори винаги привличат вниманието.
КАКВО ВЛИЯНИЕ ВИ ОКАЗВА ОБЛЕКЛОТО
Президент на университет и специалист по психология изпратили въпросник до голяма група хора. В него бил включен въпросът какво влияние им оказва облеклото. Хората единодушно отговорили, че когато изглеждат добре и са облечени безукорно, то съзнаването на това и мисълта за това им оказва въздействие, което, въпреки че е трудно обяснимо, е определено и реално. То вселява в тях повече увереност, повече вяра в собствените сили и повишава уважението към самия себе си. Те разказали, че когато изглеждали прекрасно, то им било по-леко да решат успешно проблемите си и да постигнат успех. Такова е влиянието на облеклото върху тези, които го носят.
Какво въздействие оказва облеклото върху аудиторията? Много пъти съм забелязвал, че ако ораторът е мъж в развлечени панталони и безформено сако, непочистени обувки, от джоба на сакото му стърчат писалка и моливи, а от другите джобове се вижда вестник, те издуват устни с лулата или кутията с тютюн. Съща е реакцията ако ораторът е жена с безвкусна, препълнена с нещо чанта и от полата й стърчи комбинезон. В тези случаи слушателите изпитват точно толкова малко уважение към такъв оратор, колкото той към самия себе си. Възможно е, те да предполагат, че умът на такъв оратор е точно толкова немарлив, колкото е прическата му и не блести също като непочистените му обувки.
Когато генерал Ли пристигнал в зданието на съда в Апоматокс, за да обяви капитулацията на своята армия, той е бил безукорно облечен — в нов мундир, а отстрани висяла изключително ценна шпага. Грант бил без мундир и шпага, облечен с войнишки рубашка и панталони. В своите мемоари той написал: „Навярно съм изглеждал много странно до човек с ръст шест фута (182 см), с безукорен мундир и също така старателно облечен". Това обстоятелство, че Грант не се е бил облякъл по съответния начин за такъв исторически случай, е било за него предмет на огорчение в продължение на целия му живот.
Министерството на селското стопанство във Вашингтон е имало няколко стотин кошера в своята експериментална ферма. Във всеки кошер било монтирано увеличително стъкло и вътрешността на кошера можела да бъде осветена с ярка електрическа светлина при натискането на едно копче. Така че във всеки момент, през деня или през нощта, пчелите можело да бъдат разгледани съвсем детайлно.
Същото е и с оратора — той като че ли се намира под увеличително стъкло, осветен от прожектори и всички погледи са обърнати към него. Най-малкото несъответствие във външния му вид бие на очи така както връх Пайк сред равнините.
„ОЩЕ ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ГОВОРИМ, НАС НИ ПОРИЦАВАТ ИЛИ ОДОБРЯВАТ"
Преди няколко години написах за списание „Америкън мегъзин" разказ за един ню-йоркски банкер. Помолих един от приятелите му да ми обясни причината за успехите му. Той ми отговори, че немаловажна роля за това е изиграла неговата обаятелна усмивка. По принцип такова изявление може да изглежда преувеличено, но вярвам, че е било точно така. Възможно е други хора, десетки други хора, цели стотици хора, да са притежавали по-значителен опит и също толкова добри знания в областта на финансите. Но той е имал допълнително преимущество, което те не са притежавали — той е бил по-приятен човек и една от силните черти била топлата, приветлива усмивка, която веднага завоювала доверието на събеседника и Осигурявала добро отношение към нейния притежател. Винаги желаем на такъв човек да успее и ни доставя истинско удоволствие да му оказваме съдействие.
Една китайска пословица гласи: „Този, който не умее да се усмихва, не трябва да се занимава с търговия". А нима на аудиторията не й е също толкова приятна усмивката, колкото на купувача в магазина? Спомням си за един слушател, който посещавал курсове за обучение по публично изложение към Бруклинската търговска палата. Когато той излизал пред слушателите било забележимо, че му е приятно да е пред тях, че му харесва занятието, което престои. Той винаги се усмихвал и се държал така, като че ли е много радостен да ни види затова слушателите неизбежно и веднага започваха да изпитват към него топло чувство.
46

Но случвало ми се е да видя оратори, които излизаха на трибуната със студен и небрежен вид,
като че ли им предстоеше да решат неприятна задача и които, изглежда, бяха готови да благодарят на бога, когато завърши изказването им. Ние, слушателите, бързо започвахме да изпитваме същото усещане, защото подобно настроение е заразително.
„ПОДОБНОТО РАЖДА ПОДОБНО", - ОТБЕЛЯЗВА ПРОФЕСОР ОВЪРСТРИЙТ В СВОЯ ТРУД
„ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ". „Ако сме заинтересувани от нашите слушатели,
то има основание да предполагаме, че те също ще се заинтересуват от нас. Ако гледаме сърдито нашите слушатели, то има всички основания да предполагаме, че те също ще ни гледат сърдито или ще ни се сърдят без да го проявяват външно. Ако се държим плахо или твърде суетливо, те, сигурно,
няма да чувствуват доверие към нас. Ако сме нахални или се самохвалим, в отговор на това те ще проявят собствената си самовлюбеност. Много често, още преди да започнем да говорим, нас ни порицават или одобряват. Затова имаме всички основания да сме уверени в това, че се държим по такъв начин, че да предизвикаме положителна реакция".
СЪБЕРЕТЕ СЛУШАТЕЛИТЕ СИ ЗАЕДНО
Често ми се е налагало да говоря през деня пред малък брой слушатели, разхвърляни в голяма зала, а също така и вечерно време пред много слушатели, изпълнили същото помещение. Вечерната аудитория се смееше от сърце на това, което едва предизвикваше усмивка на лицата на дневната група слушатели. Вечерната аудитория често аплодираше на места, които не предизвикваха никакви емоции у дневните слушатели. Защо?
Преди всичко затова, че възрастните жени и децата, които обикновено идват през деня, не могат така бурно да проявяват своите чувства като по-енергичните и по-изкушени слушатели, които идват вечерно време. Обаче това е само частично обяснение.
Проблемът е в това, че не е лесно да раздвижиш аудиторията, ако е разхвърляна по залата. Нищо не гаси така ентусиазма като обширното помещение и празните столове в залата.
Хенри Уърд Бичър в йелските си лекции по въпроса как да се изнасят проповеди е казал: „Хората често казват: нима не ви се струва, че е значително по-интересно да говориш пред голяма аудитория,
отколкото пред малка? Отговарям им, че не е вярно. Мога да говоря еднакво добре както пред дванадесет слушатели така и пред хиляда, ако тези дванадесет стоят около мен и са близко един до друг, така че да са в състояние да се докоснат. Но дори и хиляда зрители, ако разстоянието между тях е четири фута (1,22 м), те ще изглеждат като празна зала...
Съсредоточете своите слушатели и ще можете да ги убедите, дори да приложите минимум усилия".
Човек, който се намира в голяма аудитория, може да загуби своята индивидуалност. Той става част от тълпата, и в този случай може значително по-лесно да му се въздействува, отколкото ако беше отделен индивид. Той ще се смее и аплодира на неща, които изобщо не биха го трогнали, ако бе само един от половината дузина хора, слушащи оратора.
Много по-лесно е да накараш хората да действуват в качеството си на едно цяло, отколкото индивидуално. Хората, отиващи на бой, обезателно се стремят да изпълнят най-опасните задачи, тъй като искат да бъдат заедно. По време на последната война немските войници винаги влизали в боя като се държали за ръце.
Тълпи! Тълпи! Тълпи! Те представляват любопитно явление. Всички велики народни движения и реформи се осъществяват с помощта на психологията на тълпата. Еверет Дин Мартин е написал на тази тема интересна книга „Поведението на тълпата".
АКО ИМАМЕ НАМЕРЕНИЕ ДА ГОВОРИМ ПРЕД МАЛКА ГРУПА СЛУШАТЕЛИ, ТО
ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕМ МАЛКО ПОМЕЩЕНИЕ. По-добре е да наредим плътно столовете в малко помещение, отколкото да разположим слушателите в голяма зала.
Ако вашите слушатели са разхвърляни из залата, то помолете ги да минат напред и да седнат по- близо до вас. Постигнете това преди да започнете да говорите.
Излизайте на трибуната само в случай, че аудиторията е достатъчно голяма и това предизвиква необходимостта ораторът да се издигне по-високо. СТОЙТЕ НА ЕДНО НИВО СЪС СВОЯТА
АУДИТОРИЯ. СТОЙТЕ БЛИЗО ДО СВОИТЕ СЛУШАТЕЛИ. ПОСТАРАЙТЕ СЕ ДА ИЗБЕГНЕТЕ
КАКВАТО И ДА Е ФОРМАЛНА АТМОСФЕРА. УСТАНОВЕТЕ ТЕСЕН КОНТАКТ И ПРЕВЪРНЕТЕ
ВАШЕТО ИЗКАЗВАНЕ В БЕСЕДА.
МАЙОР ПОНД Е РАЗБИВАЛ ПРОЗОРЦИТЕ
СЛЕДЕТЕ ВЪЗДУХЪТ В ЗАЛАТА ДА БЪДЕ СВЕЖ. В процеса на изнасянето на реч кислородът
47

е също така важен като гърлото и гръкляна. Цялото красноречие на Цицерон, цялата миловид-ност на женския състав „Рокетс" от мюзик-хола едва ли биха могли да държат аудиторията в напрежение, ако въздухът в помещението е спарен. Затова, когато ми се налага да говоря пред слушатели съвместно с други оратори, то винаги преди началото на моето изказване ги моля да станат и да починат минута- две, а през това време да отворят прозорците. '
В продължение на четиринадесет години майор Джеймс Б. Понд пътешествувал по цялата територия на Съединените щати и Канада в качеството си на импресарио на Хенри Уърд Бичер, когато този знаменит бруклински проповедник бил на върха на своята слава като популярен лектор. Още преди да започнат да се събират слушателите, Понд отивал в залата, църквата или театъра, където е трябвало да говори Бичер и старателно е проверявал осветлението, столовете, температурата и вентилацията. Понд бил необуздан и шумен стар армейски офицер и обичал да използува своята власт.
Затова ако в залата било твърде топло или въздухът бил застоял и той не можел да отвори прозорците,
хвърлял по прозореца книги, докато разбие и раздроби стъклата. Снерджен е смятал, че
„проповедникът се нуждае от кислород също както от божието благословение".
НЕКА ИМА СВЕТЛИНА, КОЯТО ДА ОСВЕТЯВА ВАШЕТО ЛИЦЕ
Във всички случаи, освен ако не се занимавате с демонстрация на спиритизъм, то, ако е възможно, ИЗПЪЛНЕТЕ ЗАЛАТА СЪС СВЕТЛИНА. По-лесно е да опитомиш пъдпъдък, отколкото да предизвикаш ентусиазъм в полутъмно помещение, което има толкова мрачен вид като.вътрешността на термос.
Прочетете статиите на Дейвид Беласко за режисурата на сцената и ще разберете, че обикновеният оратор няма ни най-малка представа за изключително важното значение на правилното осветление.
НЕКА СВЕТЛИНАТА ДА БИЕ В ЛИЦЕТО ВИ. ХОРАТА ИСКАТ ДА ВИ ВИДЯТ. Най-малките изменения, които могат да възникнат в чертите на вашето лице, са част, и то много важна част от процеса на самоизражението. Понякога те означават отколкото вашите думи. Ако стоите точно под лампата, то вашето лице може да бъде затъмнено от сянката. Ако застанете, обаче, точно пред осветителното тяло, то вашето лице ще Сияе. Затова, не е ли по-разумно, преди да започнете своето изказване, да изберете най-печелившото, по отношение на осветеността, място?
ДА НЯМА НИЩО ИЗЛИШНО НА СЦЕНАТА
КОГАТО ГОВОРИТЕ ПРЕД АУДИТОРИЯ НЕ СЯДАЙТЕ. ХОРАТА ИСКАТ ДА ВИ ВИДЯТ В
ЦЯЛ РЪСТ. Те дори ще си протягат врата, за да ви видят изцяло.
Някоя добра душа сигурно ще постави маса.върху която ще има кана и чаша. Ако, обаче,
почувствувате гърлото си сухо, то щипка сол или парченце лимон ще дадат такъв ефект, че слюнката ви ще започне да се отделя със силата на Ниагарския водопад.
Не са ви нужни нито вода, нито кана. Съвсем не са ви нужни и другите безполезни предмети,
които обикновено претрупват възвишението, от което говори лекторът.
Салоните на различните автомобилни фирми на Бродуей са много красиви, добре конструирани и радват очите. Магазините на едрите парфюмерийни и бижутерийни фирми в Париж са оформени разкошно и с художествен вкус. Защо? Защото това осигурява доходен бизнес. В човека се формира по-голямо уважение, доверие към фирмата, когато вижда подобно оформление.
По тази причина ораторът трябва да говори на приятен фон. По мое мнение, ИДЕАЛНИЯТ
ВАРИАНТ Е ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА МЕБЕЛИ. ЗАД ГОВОРЕЩИЯ НЕ ТРЯБВА ДА ИМА
НИЩО, КОЕТО ДА ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО. НЕ ТРЯБВА ДА ИМА НИЩО И ОТ СТРАНИ;
ПРЕПОРЪЧВА СЕ И ЗАВЕСА ОТ ТЪМНОСИНЬО КАДИФЕ.
А какво има обикновено зад лектора? Географски карти, диаграми и таблици, а понякога и множество от прашни столове, при това обърнати и поставени един върху друг. Какво се получава?
Евтина, немарлива, безпорядъчна обстановка. Така че, всичко това трябва да се махне.
Хенри Уърд Бичер е казал: „Най-важното в публичното изказване е човекът". Затова, нека изказващият се бъде забележим, като заснеженият връх Юнгфрау, извисяващ се на фона на. синьото небе на Швейцария.
НИКАКВИ ГОСТИ НА СЦЕНАТА
Веднъж се намирах в Лондон (провинция Онтарио), когато там беше и министър-председателят на Канада. Докато той говореше, чистачът, въоръжен с дълъг прът, започна да проветрява помещението, като минаваше от единия прозорец до другия. Почти всички слушатели за известно време игнорираха говорещия и внимателно следяха чистача, сякаш той извършваше някакво чудо.
Слушателите не могат или, което е едно и също, няма да се борят със съблазънта да погледнат
48

към движещите се предмети. Ако говорещият помни тази истина, то той може да се избави от някои неприятности и ненужна досада.
Първо, той може да се въздържи от някои маниери като: да върти пръстите си, да оправя дрехите си и да прави други нервни движения, които ще отвличат слушателите от неговото изказване. Помня как слушателите в една от залите на Ню Йорк следили ръцете на известен оратор в продължение на половин час и тракали с капака на катедрата, докато той говорел.
Второ: ораторът трябва да разположи своите слушатели така, че те да не могат да виждат влизащите със закъснение в залата и по този начин да не се разсейват.
Трето: на сцената не трябва да има никой до оратора. Преди' няколко години Реймънд Робинс изнесе цяла серия от лекции в Бруклин. Бях поканен на сцената заедно с още няколко гости. Отклоних поканата, тъй като смятах, че това би било несправедливо по отношение на оратора. Още първия вечер ми направи впечатление, че много от поканените на сцената през цялото време се въртяха, слагаха крак върху крак и всеки път, когато някой от поканените започваше да мърда, аудиторията преместваше погледа си от оратора към този гост. Разказах за това на Робинс и следващата вечер той вече беше сам на сцената.
Давид Беласко не е разрешавал да се поставят на сцената червени цветя, тъй като те привличат твърде много вниманието. Тогава защо трябва ораторът да позволява на някой неспокоен човек да седи с лице към слушателите, когато самият той им говори? Той не трябва да допуска това, а ако е умен няма да го допусне.
ИЗКУСТВОТО ДА СЯДАШ
ПРЕПОРЪЧВА СЕ НА ОРАТОРА ДА НЕ ЗАСТАВА С ЛИЦЕ КЪМ СЛУШАТЕЛИТЕ, ПРЕДИ
ДА ЗАПОЧНЕ ДА ГОВОРИ. НИМА НЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ ПОЯВИ ПРЕД ОЧИТЕ НА
СЛУШАТЕЛИТЕ В КАЧЕСТВОТО НА НОВ ЕКЗЕМПЛЯР, А НЕ НА СТАР?
Но ако ни се налага да седнем на сцената, то трябва да знаем как да го направим. Сигурно ви се е налагало да наблюдавате хора, които гледат настрани, търсейки стол, като съпровождат търсенето с движения, наподобяващи английско гонче, което се готви да спи? Те се оглеждат наоколо, а когато накрая намерят стола, се сгушват и потъват в него като чувал с пясък.
Човекът, който знае как трябва да се сяда, се обръща с гръб към. стола, докосва го с краката си и като изпъва тялото си от главата до бедрата, непринудено, плавно се отпуска върху стола, старателно контролирайки движенията на своето тяло.
УРАВНОВЕСЕНОСТ
Току-що ви препоръчахме да не въртите дрехите или бижутата си, защото това отвлича вниманието на слушателите. Обаче има и още една причина. Такова поведение създава впечатление за вашата слабост и за отсъствието на самоконтрол. Всяко движение, което не добавя нищо към вашата външност, само влошава впечатлението за вас. Не съществуват неутрални движения. Напълно. Затова стойте спокойно и контролирайте своето физическо състояние. Това създава впечатление, че сте психически и физически уравновесен.
След като сте застанали пред слушателите, не бързайте да започнете да говорите, тъй като това е свойствено за дилетанта. Вдишвайте дълбоко. Обхванете с поглед вашите слушатели и ако някъде се чува шум, направете пауза дотогава, докато той не прекъсне.
Изпънете гърдите си, при все че можете да го направите и преди да излезете пред слушателите.
Защо да не го правите ежедневно, когато се намирате насаме? Тогава ще го правите несъзнателно и пред слушателите.
„Дори един човек от десетина, — пише Лютер X. Халик в своята книга „Ефективен живот", — не си изработва такава осанка, която да му даде възможност да изглежда по най-добрия начин...
Притиснете шията си към якичката". Ето какво упражнение препоръчва той: „Вдишвайте бавно и дълбоко, доколкото е възможно. В този момент притиснете шията си към якичката и я дръжте така.
Това упражнение, дори изпълнено със сила няма да ви навреди. Целта се състои в това да изправите тази част от гърба си, която е разположена непосредствено между рамената. Това ще увеличи обема на вашия гръден кош".
А какво трябва да направите с ръцете си? Забравете за тях. Ако те висят естествено покрай тялото ви, това ще бъде идеално. Ако те ви се струват като грозд банани, не си въобразявайте, че някой им обръща и най-малкото внимание или проявява към тях някакъв интерес.
Те ще изглеждат най-добре, ако разхлабено висят покрай тялото ви. В този случай те най-малко ще привличат вниманието и даже най-критически настроеният човек не ще може да критикува тяхното
49

положение. Ще можете, освен това, свободно, безпрепятствено, а също така и естествено да ги движите, и ако възникне необходимост, да съпроводите речта си с жестове.
Представете си, обаче, че сте много развълнуван и предполагате, че ако си сложите ръцете зад гърба, ако си пъхнете ги в джобовете или го сложите върху трибуната, ще ви помогне да отстраните смущението. Какво трябва да правите в случая? Възползувайте се от здравия смисъл. Случвало ми се е да слушам множество изтъкнати оратори от това поколение. Много от тях, а може би дори болшинството, докато говорят понякога си пъхат ръцете в джобовете. Така са правили Брайън, Чонси
М. Депю, Теди Рузвелт. Дори такъв изтънчен денди като Дизраели понякога не е можел да преодолее този съблазън. Но, ако не ми изневерява паметта, небето не пада върху земята и според прогнозите за времето на следващата сутрин слънцето изгрява навреме. Ако човекът има какво да каже и го каже със заразителна убедителност, то тогава няма голямо значение какво прави с ръцете си или с краката си.
Ако главата му е пълна с идеи, а сърцето му с вълнение, то по принцип тези второстепенни детайли не играят съществена роля. В края на краищата, когато говорим пред аудитория, най-важен е психологическият аспект, а не положението на ръцете и краката.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: