Лекция и упражнение по Електрохимични методи в тгс и ресурсно изследване на техните елементи
Изтегляне 2.74 Mb.
|
| Лекция и упражнение по
Електрохимични методи в ТГС и ресурсно изследване на техните елементи АВТОРИ гл. ас. д-р Красимира Станчева, гл.ас. Станчо Павлов Предмет, задачи и значение на физичните методи на аналитичната химия. Класификация на методите. Физичните методи на аналитичната химия имат за цел получаването на качествена, количествена и структурна информация за даден обект на анализ, посредством инструментална техника. Инструментът (апаратът) се използва за характеризиране на химична реакция между анализираното вещество и добавен реагент или за измерване на дадено физично свойство. В резултат на това се генерира сигнал, който не дава директна информация за състава на анализираното вещество. Този сигнал се приема и преобразува най-често в електричен сигнал в устройство, наречено детектор. Данните се обработват от процесор и се пренасят в регистриращо устройство. Аналитичен процес (analytical process) 
Физичните методи за анализ се основават на използуване на свойства като излъчване или поглъщане на електромагнитни лъчения, дължащи се на преходи на електрони от вътрешните електронни нива, поглъщане или излъчване на лъчения, свързани с ядрени процеси, магнитни свойства на ядрата и др. Към физичните методи са отнесени и електрохимичните методи, при които се измерва електричен ток, електроден потенциал, количество електричество, електропороводимост, възникващи в резултат на протичане на химични или електрохимични реакции. Физичните методи могат да бъдат разделени на три големи дяла: Електрохимични, Спектрални (Оптични) и Хроматографски методи за анализ. Най-важните електрохимични методи са: Потенциометрия, Полярография и волтамперометрия, Кулонометрия, Кондуктометрия. Основните спектрални методи са: Ултравиолетова, Видима и Инфрачервена абсорбционна спектроскопия, Емисионна, Пламъково емисионна и Атомно абсорбционна спектроскопия. Най-важни Хроматографски методи са Течна и Газова хроматография. Извън тази класификация, важни методи са Термични и Калориметрични методи за анализ и др. Физичните методи са незаменими при определяне на много ниски съдържания и за анализ на многокомпонентни системи. Редица предимства, като експресност и обективност на анализа, подобряване на характеристиките на метода, възможността за автоматизация на операциите и обработка на данните, правят тези методи предпочитани в съвременните лаборатории. Безразмерни величини за концентрация. 
Физичните методи се развиват революционно през последните години, което е свързано както с развитието на технологиите, така и с изискванията за здравето на хората и екосистемите на земята. Нараства ролята на интердисциплинарният подход, като съответно се променя и ролята на аналитика като „Специалист, който решава проблеми” („Problem solver”), поради което е необходима по-задълбочена фундаментална подготовка и по-широка компетентност по хемометрия (планиране на експеримента, третиране на сигнали, шумове, пречения, обработка и интелигентен анализ на данни), метрология в химията, ИКТ технологии за компютърна обработка, мултимедийно представяне на информация, организиране и управление на лабораторна дейност. Все по-често се поставят изисквания за т.н. „Green analysis” и „Environmentally friendly analysis”, акцентиращи върху техниките за безопасност и опазване на околната среда. Електрохимични методи за анализ. Основни понятия. Разновидност на методите. Електрохимичните методи за анализсе основават на фундаменталните теории и количествени закономерности на електрохимията. При тези методи се измерва определен електричен параметър – потенциал, Е, сила на тока, i, количесво електричество, Q, електропроводност, ε, като функция от концентрацията на анализираните вещества в разтвора. Важни предимства на тези методи са:
Класификацията на електрохимичните методи според измервания електричен параметър и условията за неговата промяна.
Различните методи се основават на процеси, протичащи върху електроди, изработени от платина, въглерод, живак и др.. или в непосредствена близост до тях. Тези процеси могат да бъдат спонтанни (галваничен елемент) или принудени (електролиза). 
1.ГАЛВАНИЧЕН ЕЛЕМЕНТ Това е устройство, в което енергията на химичните реакции се преобразува в електрична, т.е. той е източник на постоянен електричен ток. Електрохимичните процеси протичат на границата на електродите с разтворите, като на анода се извършва окисление, а на катода - редукция. Приемаме, че тези взаимодействия се извършват при стандартни условия – температура 250С и концентрация 1М. При потапяне на метален проводник в разтвор на негова сол (например Cu в разтвор на CuSO4) на граничната повърхност между двете фази протичат взаимодействия, които са свързани с наличието на не компенсирани заряди между метала и разтвора. Тези взаимодействия създават определено поле около електрода. Електрод: метал потопен в разтвор на свои йони
Образуване и структура на двоен електричен слой Галваничен елемент, който използва системата от редоксидвойките Zn2+/Zn и Cu2+/Cu, е познат като елемент на Даниел. 
+ - 
Cu2+ + 2е- = Cu Zn - 2е- = Zn2+ Редукция Окисление ЕДС на галваничния елемент на Даниел Zn2+/Zn//Cu2+/Cu се представя с израза: E0 = E0+ - E0- ВИНАГИ ОТ ПО-ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ИЗВАЖДАМЕ ПО-ОТРИЦАТЕЛНИЯ. Е0Cu2+/Cu = +0.34 V, Е0Zn2+/Zn = - 0.76 V. E0 = E0+ - E0- = 0.34 - (-0.76) = 1.1 V Тази потенциална разлика между двата електрода се нарича електродвижещо напрежение. Може да се измери с помощта на волтметър.   
2. ЕЛЕКТРОДНИ ПОТЕНЦИАЛИ Потенциалите на окислителя и на редуктора (Eox и Ered) нямат физичен смисъл и не могат да се измерят. Само могат да се сравнят с някакъв потенциал, приет за еталон. В качеството на еталонна редоксидвойка е избран водородният електрод, (Н+/Н2), основан на полуреакцията:
Този електрод се реализира чрез платинов проводник, потопен в разтвор с протонна активност единица, през който се пропуска струя от водород при налягане 1 атмосфера. 
Потенциалната разлика между една редоксидвойка при стандартни условия и стандартен водороден електрод, за който условно се приема, че има нулев потенциал, се нарича стандартен окислително-редукционен потенциал, Е0А/В. При процес на окисление на водородния електрод: Н2 - 2е- = 2Н+ Mn+ + n е- = M, потенциалът на двойката е положителен. При процес на редукция на водородния електрод: 2Н+ + 2е- = Н2 M - ne- = Mn+, потенциалът на двойката е отрицателен.  
Е0 Zn+2/Zn0 = -0,76 V Различават се: 2.1. Стандартен потенциал (Е0) Това са потенциалите на редокси двойките, измерени по отношение на потенциала на водородния електрод при стандартни условия. 
2.2. Реален потенциал (Е) Реалният потенциал се изчислява по уравнението на Нернст: 0,059 aoxy
n ared Където: n е броя на отдадените или приети електрони; 0,059 е константа, която включва: R - универсалната газова константа, R = 8,314 J (джаула); T - абсолютната температура, оК (градус по Келвин); F – числото на Фарадей, F = 96486,4 C/equiv (кулони за еквивалент).
Стандартните окислително-редукционни потенциали, Еоoxy/red, на различните окислително-редукционни системи са събрани в таблица. По стойността на Еоoxy/red в таблицата може да се направи предположение за силата на окислителя и редуктора. При висока стойност на Еоoxy/red, окислителят в системата е силен, а редуктора слаб. При ниска стойност на Еоoxy/red , то редукторът е силен, а окислителят е слаб. 
3.ПОНЯТИЕ ЗА ЕЛЕКТРОЛИЗА Електролизата е окислително-редукционен процес, който протича под действието на електричен ток. Химичните реакции при нея са обратни на тези от галваничния елемент. При преминаване на електричен ток през разтвора (стопилката), на катода се извършва редукция на катиони до неутрални атоми, а на анода – окисление на аниони до неутрални атоми. 
При електролиза на KCl се извършват реакциите: На катода: K+ +1e- = K0 На анода: 2Cl - - 2e- = Cl2 0 Ако към елемента на Даниел се приложи външна, обратно насочена ЕДС, при това по-голяма от тази на елемента (ЕДС > 1,1 V), процесите протичат в обратна посока. Тези процеси протичат принудително и системата действа кото електролизна клетка. Под действието на външна ЕДС протичат процесите: 
Cu - 2е- = Cu2+ Zn2+ + 2е- = Zn Подобни електроди, при които реакциите могат да протичат и в двете посоки, се наричат обратими. Обратими са повечето метални електроди, потопени в разтвори на техни соли. Необратими електроди Разглеждаме електролиза на воден р-р на NaCl. Двата електрода са Pt. Ако подадем достатъчно високо външно Е: на катода се отделя Н2, на анода - Cl2. Със смяната на посоката на тока, то на първия електрод се отделя Cl2, а на втория - Н2. 
Електроди, за които при смяна на посоката на тока се променя вида на електродната полуреакция се наричат необратими. Видове електроди Класификацията на електродите се базира БРОЯ И ВИДА НА ФАЗИТЕ, през които се извършва пренос на електрони при електродната реакция. 
Запомнете, че Fe, Al и W електроди НЕ са от І род, защото повърхността им се покрива с оксиди във воден р-р. Електродният потенциал на електродите от І род се изразява със съкратеното уравнението на Нернст. 
Потенциал определящият йон при електродите от ІІ род е аниона на малко-разтворимото съединение. Ако концентрацията на аниона не се променя, електродният потенциал остава постоянен. 
Поляризирани и деполяризирани електроди При трите обособени зони на волтамперометричната крива на електролизния процес електродите на клетката се намират в различно състояние. 
Потенциометрия Потенциометрията е електрохимичен метод за анализ, основан на измерване на електродвижещото напрежение, ЕДН, на галванична (волтаична) клетка. Това напрежение е функция от активността на анализираното вещество в изследвания разтвор. ЕДН = Eкл = f a аналит Галваничната клетка (галваничния елемент) се състои от два електрода, поставени в изследвания разтвор. Единият електрод е отрицателно зареден. На него има излишък от електрони. Другият електрод е положително зареден. На него има недостиг от електрони. Потенциалът на електрода се разглежда като положителен или отрицателен. ЕДН е разлика от потенциалите на двата електрода. Електроди в галваничната клетка За да се проведе едно потенциометрично определение се съставя галваничен елемент с подходящи електроди, на които се измерва потенциалната разлика. Единият електрод е чувствителен, има отклик от активността на някое вещество в разтвора, т.е. потенциалът му зависи от активността на това вещество. Такъв електрод се нарича индикаторен електрод. Потенциалът на индикаторния електрод обикновено има Нернстова зависимост, т.е. може да се изрази с уравнението на Нернст. Вторият електрод в галваничната клетка има потенциал, който при условията на провеждане на потенциометричния анализ не се променя и се нарича сравнителен електрод. Промяната на потенциала на индикаторния електрод е точно равна на промяната на ЕДН на галваничната клетка. Приема се, че чрез измерване на ЕДН мерим потенциала на индикаторния електрод, затова методът се нарича потенциометрия - измерване потенциала на електрода по отношение на даден сравнителен електрод. Като сравнителни електроди в потенциометрията се използват електроди от ІІ род: На практика най-често за сравнителен електрод се използва сребърнохлоридният електрод, а също така и каломеловият електрод.
��Да са обратимии да следват у-ето на Нернст ��Да са стабилни (време и температура) ��Да са възпроизводими ��Да са неполяризуеми (или потенциалът им бързо да се възстановява след преминаване на слаб ток) ��Лесно да се конструират ��Да са удобни за работа
Разтворът на KCl изтича през преградата с много малка скорост. Каломеловият електрод е в състав: живак, Hg, каломел (меркурохлорид, Hg2Cl2 и разтвор на калиев хлорид, KCl (Hg/Hg2Cl2(s)/KCl). Когато този разтвор е наситен, електродът се нарича наситен каломелов електрод, НКЕ. Той се използва най-често. Понякога се препоръчва каломелов електрод с 3,5 моларен KCl, докато с 1 и 0,1 моларен разтвор на KCl се използва рядко. 
Наситен каломелов електрод Както сребърнохлоридният електрод, така и каломеловият електрод имат потенциал, който е в Нернстова зависимост от активността на хлоридните йони, Cl-. Конструкцията на двата електрода позволява активността на Cl-, съответно концентрацията на КCl да остане постоянна по време на провеждане на потенциометричния анализ. Предназначение: да са чувствителни към промяна в концентрацията на аналита Изисквания към индикаторните електроди: ��Да са обратимии да следват у-ето на Нернст ��Да са стабилни (време и температура) ��Да са селективни и възпроизводими ВИДОВЕ индикаторни електроди 
Има индикаторни електроди, чийто потенциал зависи от присъствието в разтвора на окислително-редукционни двойки (системи). Това са редокси- индикаторните електроди. Те са направени от химически неактивен материал. Други електроди имат потенциал, зависещ от активността на катиони или аниони, присъстващи в разтвора, като Н+, Ag+, Na+, Ca2+, F-, Cl-, Br- и много други. Това са йон- селективните електроди. Измерването на ЕДН на галваничния елемент се извършва с волтметър за постоянно напрежение с високо входно съпротивление. Методи на потенциометричния анализ 1. Директната потенциометрия - чрез измерване на ЕДН на галваничната клетка с индикаторен електрод, имащ Нернстова функция от активността на някой йон, се определя концентрацията на този йон. 2. Потенциометричното титруване е метод, при който чрез измерване на ЕДН на галваничната клетка се следи изменението на потенциала на индикаторния електрод в хода на титруването. Това позволява да се определи еквивалентната точка на титруването, а от там и концентрацията на титруваното вещество. Директна потенциометрия За осъществяване на директен потенциометричен анализ са необходими индикаторен и сравнителен електроди, съд, в който да се постави изследвания разтвор, например стъклена чаша, бъркалка, например електромагнитна, за разбъркване на разтвора и прибор за измерване на ЕДН на така формираната галванична клетка (елемент). Индикаторният електрод трябва да формира потенциал, зависещ от активността на анализираното вещество (йон) съгласно уравнението на Нернст. Същевременно другите присъстващи в разтвора йони не трябва да влияят на потенциала на индикаторния електрод. Такива електроди, които отговарят в някаква степен на това изискване се наричат йон-селективни електроди. 
pH – метрия и йонометрия Стъклен електрод 
Най-употребяваният в практиката и първият по рода си такъв електрод е стъкленият електрод. Той е чувствителен към водородните йони (протони) и се използва за измерване на рН на разтвора. Стъкленият електрод представлява тънка стъклена сфера от специално стъкло, запоена за стъклена тръбичка от обикновено стъкло. Същинската част на електрода е стъклената сфера. Тя играе роля на стъклена мембрана, чувствителна към водородните йони. В състава на стъклото влиза силициев диоксид, SiO2, литиев оксид, Li2O и калциев оксид, CaO, или бариев оксид, BaO. В стъклената тръба се поставя сребърнохлориден или каломелов електрод и 0,1 моларен разтвор на солна киселина или буферен разтвор, съдържащ още хлоридни йони (КCl). За да стане стъкленият електрод чувствителен към водородните йони, е необходимо стъклената сфера да се хидратира. Извършва се като електродът се потопи във вода или разреден разтвор на солна киселина за едно денонощие. Молекулите на водата преминават през силикатната решетка на стъклото и се получава набъбване на повърхностния слой. При контакт на електролита, поставен в електрода, вътрешната страна на електрода също се хидратира и сферата се превръща в стъклена мембрана. Мембраната има два повърхностни хидратирани слоя и по средата сухо стъкло. В хидратираните слоеве, йоните на лития, Li+, могат да се обменят с водородните йони, Н+, от вътрешния разтвор и от изследвания разтвор, в който стъкленият електрод е потопен. Водородните йони заемат местата на литиевите йони, а те преминават в разтворите. Йоните на калция и бария са много по-силно задържани в силикатната решетка и те не се обменят. Количеството на обменените протони е пропорционално концентрацията на протоните в съответния разтвор. На границите : вътрешен хидратиран слой – вътрешен разтвор и външен хидратиран слой – изследван разтвор възникват по- тенциали. Тези потенциали имат Нернстова зависимост от активността на протоните в съответния разтвор. Потенциалът на стъклената мембрана, Ем , ще е сумата от потенциалите, възникнали от двете страни на мембраната , съгласно израза: Ем = Ев + 0,059lgaН3О+, където Ев е потенциалът от вътрешната страна на мембраната и aН3О+ е активността на хидрониеви йони в изследвания разтвор. ЕДН на галваничната клетка със стъклен и сравнителен електрод ще получи израза: ЕДН = К – 0,059 рН. Тук К е потенциал, включващ потенциала на вътрешната повърхност на стъклената мембрана, Ев, потенциала на сравнителния електрод, потенциала, възникнал на границата разтвор на сравнителния електрод – изследвания разтвор. 
Стъклен рН-индикаторен електрод Този потенциал е известен в литературата като дифузионен, течностен потенциал или още като потенциал на течната връзка. К включва още т.н. потенциал на асиметрия. Приема се, че потенциалът на асиметрия се дължи на дефекти в структурата на стъклената мембрана. Тогава рН може да се намери от израза: К – ЕДН р  Н = .
0,059 Стойността на К е непозната докато на ЕДН се измерва. ЛАБОРАТОРНО УПРАЖНЕНИЕ № 1 АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКИЯ РЕСУРС НА ЕЛЕМЕНТИ ОТ СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОХИМИЧЕН ПРОЦЕС Красимара Ангелова, Станчо Павлов Бургаски Унивреситет ,,Проф. Асен Златаров” Резюме: Изследването на техническия ресурс на електромагни-тните вентили за, използвани в газо- и топлоснабдя-ването е свързано с прогнозиране на нивото на съответния определящ параметър, харак-теризиращ състоянието им в процеса на експлоатация. В настоящото упражнение се предлагат статистически метод за ресурсно изследване на техническото състояние чрез прогнозиране на процеса на изменение на основните параметри. Посредством резул-татите от тези изследвания се определя момента за замяна на електро-магнитните вентили. Приема се, че електромагнитен вентил, на който един от параметрите е излязъл извън допуска е негоден за работа. Ключови думи: технически ресурс, електромагнитен вентил ANALYSIS OF THE TECHNICAL RESOURCES OF THE SOLENOID VALVE TO THE TUBING TO HEAT SUPPLY SYSTEM KRASIMIRA ANGELOVA, STANCHO PAVLOV Abstract: The study of the technical resources of electromagnetic valves for fittings used in gas- and heat supply, associated with predicting the value of the determinant parameter, characterized their condition during operation. In this work is proposed a statistical method for resource study of the technical state by forecasting process of amending the basic parameters of the device. Through the results obtained determined now to replace the elect-romagnetic valves. It is assumed the condition that the solenoid valve, which one of the parameters is out of limits unfit for further use. Keywords: technical resource, solenoid valve
При ресурсните изследвания за прогнозиране на момента за появата на постепенни откази на електромеханични функционални елементи ши-роко приложение намират регресионните и стохастическите методи [1]. Регресионните методи изискват използването на модели на процеса на изменение на основните параметри на електромеханичните функциона-лни елементи, и следователно, чрез определяне на допуските на тези па-раметрите е възможно прогнозирането на момента за възникване на от-казите им [2, 3, 8]. От множеството произвеждани индустриални продукти за нуждите на газо- и топлоснабдяването като типичен пример за широко прилагани в практиката електромеханични устройства може да се приемат електрома-гнитните вентили за тръбна арматура (Фиг. 1).
Фиг. 1. Електромагнитен вентил (външен вид) Всеки от функционалните параметри X(t) на един електромагнитен вентил (Фиг. 2) се характеризира с математическото си очакване mx0, което е достатъчно близко по стойност до номиналната стойност mxH, както и със средно квадратичното си отклонение σx0.
Фиг. 2. Функционални елементи на електромагнитен вентил (надлъжен разрез) Целта на настоящата работа е да се изследва възможността за определяне на техническия ресурс на електромагнитни вентили чрез рег-ресионен модел.
Изменението на величините mx(t) и σx(t) може да се опише посред-ством регресионен модел от първи, втори и по-висок ред [4-6, 9]. Най-близък адекватен модел на процеса на стареене (износване) на електромагнитните вентили е регресионния модел от първи и втори ред. Регресионният линеен модел от първи ред се записва по следния начин:
където Регресионния модел от втори ред има вида:
където За определен момент от време
Изследването на изменението на параметъра X(t) позволява да се определи времето на работа (дълготрайността) на електромагнитните вентили до излизане на функционалния им размер извън допусковото поле Δ, определено от фирмата - производител. Работоспособното състояние на електромагнитните вентили може да се определи посредством израза:
След преобразуването на неравенство (4), изразено чрез израза (3) се получава:
След заместване в уравнение (5) със стойностите на величините
Изчисленията на техническия ресурс ТF за излизане на параметъра X(t) извън допусковото поле
При определянето на техническия ресурс ТF на електромагнитните вентили до тяхната замяна е необходимо да се определи коефициента на автокорелация на процеса на изменение на изследвания параметър X(t). Постига се чрез полиномна апроксимация на изследвания процес за определения времеви интервал Данните за прогнозиране на техническия ресурс ТF на елект-ромагнитни вентили (чрез регресионен модел) са посочени в [2]. Времето за корелация
където Резултатите от изчисляването на времето на корелация по израза (6), както и техническия ресурс, определен по формула (5) за електромагнитни вентили тип EVR2 при съответна извадка са посочени в следната таблица (Табл. 1): Таблица 1Данни за прогнозиране на техническия ресурс ТF на електромагнитни вентили тип EVR2 (чрез регресионен модел)
В настоящия труд авторите на упражнението приемат, че:
Литература [1]. Гиндев, Е. Основи на приложната надеждност. С., 2000. [2]. Лазаров, И., З.Джандармова Работният ресурс като рисков фактор при оценяване на безопасността. Сливен, НКМУ „Машинни науки - 2012“, ТУ-София, ИПФ- Сливен, 2012, с.72-75. [3]. Лазаров, И., З.Златев Влияние на климатичните фактори при оценяване на риска за безопасността. Сливен, НКМУ „Машинни науки - 2012“, ТУ-София, ИПФ-Сливен, 2012, с. 68-71. [4]. Petrov, N. About Philosophical Sence of the Category Reliability. International Journal of Engineering Science and Innovative Technology (IJESIT), ISO 9001-2008, vol. 2, issue 5, sept. 2013, pp. 59-63. [5]. Stamov G., N. Petrov. Lyapunov-Razumikhin Method for Exi-stence of Almost Periodic Solutions of Impulsive Differentioal-Difference Equations. J. ,,Nonlinear Studies”, USA, vol. 15, № 2, pp. 151-161, MR2423290, 2008. [6]. Petrov, N. An Indicator of Reliability in the Space Dimensions. Bulletin of Society for Mathematical Services and Standards (BMSA). 2014, pp. 120-125. [7]. Petrov, N., N. Atanasov. Probability and Orderlines is the Nature. IJMSEA, v. 7, № III, 2013, pp. 287-293. [8]. Петров, Н. Принцип на целесъобразността за структурата на кибернетичната си-стема и нейната надеждност. Сп. ,,Наука, Образование, Култура”,бр. 4, 8.03.2014, с. 19-29 [9]. Petrov, N. Method of the Excession for Resource Researches of Technical Economical Systems. Bulletin of Society for Mathematical Services & Standards, Vol. 3, № 2, 2014, pp. 101-112. [10].Petrov N.I., Sn. Yordanova. Extrapolation Prediction of the Technical Pesource via For-ced Testing. IEEE, WSES, CSCC-MSP-MCME 2000, Athens, Greece, 10.07.2000, p.p. 353-356. За контакти: Красимира Ангелова, Станчо Павлов – БТУ ,,Асен Златаров” Лекциите и упражнението са рецензирани от доц. доктор Анастас Дакашев от БТУ ,,Проф. д-р Асен Златаров”. Каталог: Science -> NikiPetrov -> Krasi Science -> Научни резултати постигнати при разработването на изследователски проекти, финансирани от му – София NikiPetrov -> Триумфът на,,спутник” – сергей корольов или вернер фон браун Krasi -> Анализ на техническия ресурс на елементи от система за електрохимичен процес красимира Ангелова, Станчо Павлов Science -> Патенти за изобретения и други документи за защита на интелектуална собственост Science -> „Чалгизирането” на българската култура NikiPetrov -> Изследване на бифуркацията на динамични рискови технически системи николай Петров, Красимир Йорджев, Станчо Павлов Изтегляне 2.74 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Еoxy/red = E0oxy/red + lg , V
ребърнохлоридният електрод има състав: метално сребро, Ag, малко разтворимия сребърен хлорид, AgCl и разтвор на калиев хлорид, KCl, наситен на AgCl. (Ag/AgCl(s)/KCl). Разтворът на KCl може да бъде наситен, ( 4,16 моларен при 25оС); 3,5; 1 или 0,1 моларен. Конструктивно електродът е оформен като сребърна жичка, на повърхността на която е отложен сребърен хлорид. Сребърната жичка е потопена в разтвор на KCl, поместен в стъклена тръбичка, долният край на която е затворена с полупропусклива преграда.
е скоростта на изменение на математическото очакване и средно квадратичното отклонение на параметрите 
и 
.
са ускоренията на изменението на математическото очакване и средно квадратичното отклонение на параметрите 
и 
;
, изследваният параметър 
с вероятност Р = 0,954, характерна за нормалното разпределение, ще прие-ме стойността:
.
.
.
и 
, определени посредством линейния регресионен модел (1), се получава техническия ресурс (прогнозираното средно време) ТF за 
.
за регресионен модел от втори ред, се извършват по аналогичен начин, посредством уравнение (2):
.
.
, посредством която се изчислява и времето за корелация 
[5, 8-10].
,
е параметър на изглаждането.
са времената за корелация на процеса на изменение на съпротивлението на намотката, на тока и времето за сработване на електромагнитни вентили тип EVR2;
- технически ресурс на електромагнитни вентили тип EVR2 относно параметрите съпротивление на намотката, тока и времето за сработване.