Лекция Образователно-квалификационна степен магистър Година първа



Дата09.04.2018
Размер66.64 Kb.



Код. Наименование на учебната дисциплина

Историята като обект и като субективно преживяване в литературата от „различни ъгли”

Титуляр на курса:

Доц. д-р Светлана Арнаудова



Характер на дисциплината

избираема

лекция


Образователно-квалификационна степен

магистър


Година

първа


Семестър

втори


Кредити

2


Часове

30


Характер на обучението

редовно


Цели на курса

Курсът има за цел да запознае студентите с различните перспективи и начини на отразяване на исторически преходи и смяна на културната парадигма в литературния текст.



Методи на оценяване

Изпит или курсова работа



Език на обучението

Немски език



Предварителни изисквания:

Сравнително добро владеене на немски език.



Съдържание на дисциплината

Предмет на курса е немскоезичната литература от 70те години на двадесети век до наши дни, създадена в различни „точки” на немскоезичното пространство – Федералната република, ГДР, Австрия, Швейцария , отразяваща по различен начин процесите на бурно обществено развитие, на смяна на епохата и на културната парадигма. Особено внимание се отделя на историческите и социокултурни процеси на т.нар. „преход” и на литературното им отражение „на Изток и на Запад”. Тематичното определение „литература от ръзлични ъгли” загатва за различните перспективи на отразяване на личния исторически опит в литературата и на различното написване на литературната история, за която сме свикнали да мислим, че работи често с противопоставящи се принципи. Тези различни перспективи на различно преживените процеси все повече се пресичат и преплитат след 1989 г., като границите между тях стават все по-необозрими. Целта на курса е да се сравнят различните литературно фиксирани свидетелства на епохата и да се установи общото между тях в разбирането за човека, историята и развитието им напред в един все по-глобализиращ се свят. Корпусът от текстове обхваща творби на Г. Грас, Кр. Волф, Ханс Магнус Енценсбергер, П. Хандке, П. Вайс, Макс Фриш, Фолкер Браун, Бото Щраус, Кристоф Хайн, Инго Шулце.



Препоръчана литература:

  1. Emmerich, Wolfgang: Kleine Literaturgeschichte der DDR. Berlin: Aufbauverlag, 2000.

  2. Enzensberger, Hans Magnus: Ach Europa. Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Frankfurt a. Main: Suhrkamp Verlag 2006.

  3. Grass, Günter: Mein Jahrhundert. Göttingen: Steidl Verlag 2002.

  4. Gutjahr, Ortrud; Muhic, Amir: Intrakulturelle Fremdheit. Deutsch-deutsche Differenzen in Literatur und Film nach der Wende. Würzburg 2008.

  5. Hain, Christoph: Von allem Anfang an. Berlin: Aufbau-Verlag, 1997.

  6. Handke, Peter: Unter Tränen fragend. Frankfurt a. Main: Suhrkamp Verlag, 2005.

  7. Hinderer, Walter: Arbeit an der Gegenwart. Zur deutschen Literatur nach 1945. Würzburg, 1994.

  8. Peltzer, Ulrich: Teil der Lösung. Zürich: Ammann Verlag, 2007.

  9. Schulze, Ingo: Neue Leben. Diе Jugend Enriko Türmers in Briefen und Prosa. Berlin: Aufbau-Verlag 2005.

  10. Wolf, Christa: Was bleibt. Berlin: Aufbau-Verlag 1990.



Код. Наименование на учебната дисциплина

Мигрантска литература

Титуляр на курса:

Доц. д-р Светлана Арнаудова



Характер на дисциплината

избираем


лекция

Образователно-квалификационна степен

магистър


Година

първа


Семестър

първи


Кредити

2


Часове

30


Характер на обучението

редовно



Цели на курса

Курсът има за цел да запознае студентите с тази сравнително нова литература, която с право се счита за неразделна част от немскоезичната литература днес. Цел на курса е да изгради аналитично-интерпретативни умения във връзка с особеностите на различните текстове: влиянието на наративната традиция на родната култура и на немскоезичните образци, ролята на медиите и пазарните стратегии върху посланието и поетиката на текстовете и др.



Методи на оценяване

Изпит или курсова работа



Език на обучението

Немски език



Предварителни изисквания:

Сравнително добро владеене на немски език



Съдържание на дисциплината

Понятието “мигрантска литература” е многопланово и нееднозначно. Това е литературата, създадена на немски език от творци, чийто роден език не е немският. Политическите промени през последните десетилетия в Европа поставят под въпрос разбирането за хомогенни и затворени национални култури. Чрез все по-масовите миграционни движения се разтварят национални граници, целостта на идентичността на всяка национална култура се разпада на все по-малки общества и именно върху динамиката и многообразието на тези явления се гради съвременната културна идентичност. Ярък пример за това е ФРГ, в която през последните 40 години идват около пет милиона чужди работници и бежанци, търсещи политическо убежище. Литературата се оказва най-подходящият инструмент за отразяване на проблемите на това нововъзникнало мултикултурално общество. В същото време тя отразява и промените в хетерогенната обществена форма, които влияят на развитието на литературните текстове. В това отношение творбите на немски език от автори, които не са с немски произход, имат особено релевантна роля в интеркултуралния диалог.Чрез особеното си място между две култури те имат шанса да указват пътя на новоразвиващото се мултикултурално общество.

Лекционният курс поставя акценти върху особеностите на мигрантската литература в Германия и Австрия, разглеждайки творчеството на някои от най-ярките й представители като Емине Севги Йоздамар, Ренан Демиркан, Зафер Сеночак, Феридун Заимоглу, Йоко Тавада, Илия Троянов, Димитър Динев и др. Ударението пада върху различния ъгъл на разглеждане на действителността, върху резултата от сблъсъка между различни култури и езици. Разглеждат се причините за изострената чувсгвителност към немския език, подкрепена от чувството за дистанция и богатство на родния език, и кризата на идентичността между две култури. В детайли се проследява тенденцията за формиране на една нова идентичност на личности, които се гордеят с произхода и миналото си, но приемат и разбират и новата култура на “родината по избор”.

Препоръчана литература:

Assmann, Aleida: Erinnerungsräume. Formen und Wandlungen des kulturellen Gedächtnisses, C. H. Beck, München 1999.

Dinev, Dimitre: Ein Licht über dem Kopf. Erzählungen. Deuticke Verlag, Wien 2005.

Kristeva, Julia: Fremde sind wir uns selbst. Frankfurt/M. 1990.

Özdamar, Emine Sevgi: Mutterzunge: Erzählungen. Köln: Kiepenheuer & Witsch, 1992.

Özdamar, Emine Sevgi: Die Brücke vom goldenen Horn. Köln: Kiepenheuer & Witsch, 1992.

Tawada, Yoko: Wo Europa anfängt (Gedichte und Prosa), Konkursbuch Verlag 1991.

Tawada, Yoko: Talisman (literarische Essays), Konkursbuch Verlag 1996.

Tawada, Yoko: Ein Gast. Konkursbuch Verlag 1993.

Waldenfels, Bernhard: Topographie des Fremden. Studien zur Phänomenologie des Fremden 1. F./M. Suhrkamp, 1999.



Код. Наименование на учебната дисциплина

Литературата в интертекстуален дискурс

Титуляр на курса:

Доц. д-р Светлана Арнаудова



Характер на дисциплината

задължителна

лекция


Образователно-квалификационна степен

магистър


Година

първа


Семестър

втори


Кредити

2


Часове

30


Характер на обучението

редовно



Цели на курса

Курсът има за цел да запознае студентите с най-новите интертекстуални теории и да изгради умения за откриване и анализиране на функциите и въздействието на интертекстуалните препратки в литературния текст.



Методи на оценяване

Изпит или курсова работа



Език на обучението

Немски език



Предварителни изисквания:

Сравнително добро владеене на немски език.



Съдържание на дисциплината

Магистърският курс представя съвременните дефиниции за интертекстуалността, изхождайки от теоретичните разработки на М. Бахтин, Ю. Кръстева, Р. Барт, Ж. Женет, Р. Лахман, У. Бройх и М. Пфистер. Акцентът и по-нататъшната методология на интерпретация на литературните текстове се концентрират върху структуралистичните интертекстуални теории, които отчитат отношението текст-действителност и отношението между отделни дискурси и жанрове, между литературни текстове или части от тях. На основата на това теоретично въведение се разглеждат художествената роля и въздействие на интертекстуалните препратки в отделни литературни текстове, като се отчита творческото взаимодействие между мит и литературен текст и се проследява претворяването на антични и средновековни мотиви и сюжети в творби на немското Просвещение и романтизъм и особено в емблематични произведения на съвременната немскоезична литература. Предвиден е значителен корпус от текстове, като акцентът пада върху автори като Лесинг, Гьоте, Новалис, Клайст, Б. Брехт, Х. Мюлер, М. Фриш и Фр. Дюренмат.



Препоръчана литература:

Теоретична литература:

  1. Eco, Umberto: Das offene Kunstwerk. München: Fink 1992.

  2. Genette, Gerard: Palimpseste. Die Literatur auf zweiter Stufe. Frankfurt am Main: Suhrkamp 1993.

  3. Kristeva, Julia: Bachtin, das Wort, der Dialog und der Roman. In: Kimmich, Dorothee; Renner, Rolf (Hrsg.): Texte zur Literaturtheorie der Gegenwart. Stuttgart: Reclam 1996. S.334-341.

  4. Lachmann, Renate: Dialogizität und poetische Sprache. In: Dialogizität, Hrsg. R.

Lachmann (Theorie und Geschichte der Literatur und der schönen Künste, Reihe A, Bd.1). München 1982. (S. 51-62)

  1. Pfister, Manfred; Broich, Ulrich (Hrsg.). Intertextualität. Formen, Funktionen, anglistische Fallstudien. Tübingen : Niemeyer 1985.

Художествени текстове:

  1. Brecht, Bertolt: Die Geschäfte des Herrn Julius Cäsar. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt 1992.

  2. Dürrenmatt, Friedrich: Besuch der alten Dame. Stuttgart: Reclam, 1999.

  3. Goethe, Johann Wolfgang von: Iphigenie auf Tauris. Stuttgart: Klett, 2007.

  4. Kleist, Heinrich von: Ein Lesebuch. Berlin u. Weimar: Aufbau-Verlag 1985.

  5. Heiner, Müller: Philoktet. Berlin: Alexander-Verlag, 1995.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница