Лекция1 обши положения § понятие за семейното право на рб I. Семейно право, семейни отношения, семейство

Ред принципи на новата конституция (ДВ, бр. 56 от 1991 г.), съвпадащи впрочем със съответните принципи на предишната, имат значение за семейното право. Ето накратко и хронологически някои най-характерни между тях:

Може да се констатира, че очертаните конституционни начала възпроизвеждат по основната си същност отдавна утвърдени и стоящи вън от дискусия демократични, хуманни, модерни юридически принципи за уреждане на семейните отношения. А нормативните решения на Семейния кодекс по начало са в съответствие с тези конституционни начала.

В несъответствие с духа и текста на Конституцията се оказа най-вече идеологизирането на Семейния кодекс и на неговото съдържание, политическото оцветяване в отречен днес смисъл на понятия и формулировки. Тези несъответстващи елементи трябваше да се считат мълчаливо обезсилени и преди формалната им отмяна (по силата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията). Те бяха и изрично заличени с последващ закон.

м. Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс

Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 11 от 1992г.) не извършва някаква реформа в конкретното съдържание на правната уредба. Той установява само няколко нови нормативни решения. Основната му роля е „деидеологизирането" на Семейния кодекс съобразно конституционните изисквания (§ З Конст.). С тази цел той отмени “Въведението" към кодекса, което бе наситено с предишните партийно-политически постановки. Например за ръководната роля на БКП. Законът още заличи или промени понятия, изрази и формулировки с декларативно значение, които носеха отреченото идеологическо оцветяване. Например в изразите “социалистическо общество", „социалистическо семейство", „социалистически морал" и пр. е заличена характеристиката „социалистически", в изразите „народен" съвет и др. бе изоставена думата „народен". Наред с това бяха съобразени с действащи нормативни актове ред правни обозначения. Например „кмет на общината" вместо „председател на изпълнителния комитет на общинския народен съвет".

Новите нормативни решения са следните: Променена бе лихвата за забава при издръжката и при настойниството.

Възстановено бе правилото на Семейния кодекс от 1968 г. за издръжка на пълнолетни учащи се, което бе и разширено. Заличено бе правилото за т. н. „обществено уведомяване" относно поведението на виновния за развода съпруг чрез изпращане препис от решението „на трудовия колектив по месторабота на виновния или на обществената организация по местоживеенето му". То и преди се отричаше почти единодушно - поради неясните му цели и последици; и поради елементарната му морална и юридическа неприемливост.

Източници на действащото семейно право са нормативните актове, в които то се съдържа.

Основният и непосредствен източник е Семейният кодекс от 1985 г. Източник е и Конституцията, която установява основните начала при уреждането на семейните отношения. В други закони съществуват отделни норми със семейноправно значение (Закон за имената на българските граждани, Гражданскопроцесуален кодекс и др.). Съществуват и подзаконови нормативни актове със семейноправно съдържание. Най-важно значение между тях има Наредбата за гражданското състояние. Въз основа на Семейния кодекс са издадени ред постановления, наредби и инструкции, които ще бъдат посочвани на съответните места.

Семейният кодекс предвижда субсидиарно прилагане на гражданските закони по неуредените от него въпроси. Но това е допустимо само ако не би се получило противоречие със семейноправните начала и с морала: „По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала" (§ 1 СК).

Не са източници на семейното право, според автора, актовете на Върховния съд, тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд и тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд. Законът за норматавните актове и Указът за прилагането му не ги поставят в числото на нормативните актове. Тълкувателните актове на Върховния съд не създават нови правни норми, а само изясняват смисъла на закона и осигуряват точното и еднаквото му изпълнение. Но тези актове имат голямо значение. Тълкователните решения на ОСГК на ВС се издават “по спорни или противорвчиво решавани въпроси по прилагането на закона. Тези решения се публикуват и служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции, както и на административните органи, чиито актове подлежат на съдебен надзор" (чл. 212 ГПК, чл. 51 и 52 ЗУС). Тълкувателните постановления на Пленума на ВС са „задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор" (чл. 58 ЗУС). Затова в изложението, наред с нормативните актове, се сочат и някои съществени разяснения на закона, дадени с тълкувателни актове на Върховния съд.

б. Система

Система на семейното право е логическото подреждане основните му институти. Тя е законодателно установена от Семейния кодекс

Началната глава, съдържаща общи положения, определя синтетично предмета на кодекса, неговите цели и принципи, функциите на семейството и неговата закрила. По този начин се проявява физиономията на кодекса като самостоятелен нормативен акт и характерът на семейното право като отделен правен клон. Създава се още обща законова основа и ориентировъчен критерий център при тълкуването и прилагането на семейноправните норми.

Започва се със сключването на брака и отношенията между съпрузите, т. е. първата основна област семейни отношения.

Следва произходът, осиновяването и отношенията между родители и деца, т. е. втората основна област семейни отношения.

Отделно е уредена издръжката, тъй като тя надхвърля отношенията между съпруга и съпругата и между родителите и децата и се базира върху по-широка система от семейни връзки.