Library services in usa

Още преди да решим какви услуги и програми ще се предлагат в библиотеката е важно да се запитаме – какви са условията за ползването на библиотеката. Тук трябва да се зададем въпроса – дали хората знаят къде се намира тя и с какви превозни средства се стига до нея. За да улеснят потребителите голяма част от библиотеките издават листовки, които съдържат основни адресни данни за библиотеката и за нейните филиали (адреси, телефони, интернет адрес). Това е особено наложително в големите градове, където за читателя е от значение кой филиал да ползва.

Следващото важно решение е свързано с определяне на работното време на библиотеката. Дали тя е отворена по време, което е подходящо за всички категории жители на общината. Трябва да се запитаме дали това работно време е удобно и за учениците, които учат извън населеното място, както и за онези жители, които пътуват, за да работят в други близки селища. Това означава, че ако повечето жители работят през деня до 17 или 18 часа трябва да има поне един ден в седмицата, когато библиотеката да е отворена до по-късно. Същевременно библиотекарите могат да определят специални часове за работа с ученици и/или за работа с възрастни читатели 60+.

Практиката на библиотеките говори за голямо разнообразие от решения, свързани с работното време на библиотеките. Обичайна практика за университетски библиотеки в САЩ е, особено по време на сесии, те да започват работното си време в 12 часа наобяд, но да работят до 10 часа вечерта. Аналогично е решението на библиотекарите в библиотеката при университета на град Талин, която е отворена всеки ден до 9 часа вечерта. За улеснение на читателите има апарат за автоматично връщане и заемане на книги. Библиотекарите са в помощ на читателите до шест часа вечерта, а след това те се обслужват сами.

Интересна е и практиката на Детско-юношеската библиотека „Иерусалим“ в Берлинския район Вединг. В нея библиотекарите работят всяка сутрин по специална програма с по един клас ученици, а с читатели след 13 часа⁴. Организираното посещение на цели класове ученици в учебно време в библиотеката е често срещано и в други немски библиотеки.

Добрата библиотека изготвя периодично и календарен план за организираните прояви за деца и/или за възрастни. Този план се издава всеки месец под формата на листовка, която се разпространява не само в библиотеката, но и извън нея. Това е практика във всички американски публични библиотеки и в част от немските. Интересна е практиката на градската библиотека в Гютерслоу да дава сведение за най-важните прояви в библиотеката на гърба на менюто в кафето на библиотеката⁵. По този начин за тях се осведомяват и по-малко активни посетители.

Наред с календарния план за прояви и услуги в библиотеката се изготвят и специални листовки, посветени на конкретно мероприятие и/или услуга. Това може да бъде за среща с автор, за обсъждане на книга, за провеждане на „Час на приказката“ с конкретна възрастова група, за обучение на компютърни умения в библиотеката. На всяка листовка е записано какви са условията за посещение на проявата – например – предварителна регистрация, заплащане на символична сума или безплатно.

Важно е библиотекарите да решат какви библиотечни услуги ще предоставя библиотеката и при какви условия. Решава се кои услуги да бъдат безплатни и кои платени. Решението за типа услуги, тяхното разнообразие и честота на извършване зависи най-вече от типа на библиотеката и от материалните условия, с които разполага тя.

В университетските библиотеки на студентите често се предлага ползването на компютри с достъп до Интернет. Целта е те да ги използват за учебни цели. Същевременно тази услуга може да бъде органичена както по време, така и по начин на ползване от студентите. Като библиотечна процедура библиотекарите имат правото да решат безплатното използване на интернет и/или на платени от библиотеката база данни да бъде органичено до един час на ден, а след това да е платено. В много университетски библиотеки е забранено да се използват компютрите за изпращане на е-мейли, за разговори в социалните мрежи или за чат. Същите процедурни правила може да важат и за ползване на интернет и/или на платени от библиотеката база данни в публичните библиотеки.

Друга често разпространена услуга както в публичните, така и в университетските библиотеки е предлагането на курсове за информационна грамотност за ученици, студенти и/или възрастни читатели. И в този случай библиотекарите определят – кой има право да посещава тези курсове, колко пъти седмично и при какви условия. Това е традиционна услуга в много университетски библиотеки по света. Все по-често организираните курсове за информационна грамотност са част от учебния процес и обхващат преобладаващата част от студентите.

В публичните библиотеки предлагането на курсове за информационна грамотност не е толкова разпространена библиотечна услуга. Нейното предлагане у нас зависи до голяма степен от броя на компютрите, с които библиотеката разполага за обучение, но и от уменията на библиотекарите да преподават. Добра практика в регионалните библиотеки е обучаването на възрастни граждани 60+ на начални компютърни умения, като за целта се привличат и доброволци.

Беспорен успех за справочното обслужване е ползването на услугите на системата Ask Colorado (попитай Колорадо). Това е дигитален проект, който обединява справочните служби в целия щат. Съдържа – виртуална библиотека на щата Колорадо. От картата на щата библиотекар, който има затруднения при отговор на справочен въпрос си избира една библиотека и задава въпроса си на дежурен библиотекар в тази библиотека. В рамките на минути другият библиотекар му отговаря, като му посочва източник, където се намира отговора на зададения въпрос. Услугата може да се използва и от читатели. Тази услуга се предоставя седем дни в седмицата 24 часа в денонощието. В преобладаващия брой случаи библиотекарите се справят със справочните въпроси на читателите и без да прибягват до тази виртуална система. Това се дължи на много доброто комплектуване на американските библиотеки със справочни издания, както и на доброто познаване на възможностите на електронните източници на информация.

Друг тип услуги, които библиотекарите в публичните библиотеки могат да решат да предложат се състоят в издирване, систематизиране и предлагане на полезна и практична информация, необходима на жителите на общината. Предлаганата информация може да бъде в една или няколко различни области, които най-често интересуват читателите. Съдържанието на услугата може да включва набавяне на печатни документи – например книги, списания, статии, листовки по здравни проблеми или да се състои в издирване на електронни адреси с полезна и практична информация по същите теми. За информация на читателите се издават листовки с кратка информация в кои области библиотекарите са систематизирали полезна и практична информация.

Друг тип услуги за групи читатели се състои в организиране на клубове по интереси - например на клубове по танци, създаване на хорове; клубове на любители-кулинари; клубове за изучаване на местната история и т.н. Нашите читалищни библиотеки предлагат широк спектър от подобни форми. Когато се определят библиотечните процедури изрично се записва кой има право да се включи в дадената група и при какви условия – платено или безплатно.

В редица публични библиотеки съществуват специални процедурни правила за обслужване на специални групи от населението (лица в неблагоприятно положение, престарели хора, хора в Старчески дом). Добра практика у нас има Регионалната библиотека в Пазарджик, която е изработила специална програма за обслужване на лица в неблагоприятно положение. Добри практики има и при обслужване на слепи и/или слабо виждащи читатели. За да може да се осъществи това се полагат специални усилия за комплектуване на подходящи за лица в неблагоприятно положение издания, за по-ясно и с по-едър шрифт надписване на стелажите, за по-голямо разстояние между стелажите, за специфика в общуването с различни категории лица в неблагоприятно положение.

Накрая, но не на последно място библиотекарите следва да решат ще има ли приоритетно библиотечно обслужване за определена категория читатели и ако това е така, то при какви условия ще се извършва това (безплатно или платено). В практиката на библиотеките има примери за подобно обслужване. Така например в градската библиотека на Кьолн с приоритет, но срещу заплащане се обслужват фирми. В някои университетски библиотеки приоритет при обслужването имат преподавателите, а след тях са поставени докторантите и студентите от последните курсове. Те получават пълния спектър от услуги, докато останалите студенти да са длъжни сами да издирват литература за подготовката си.

В заключение ще отбележа, че определянето на библиотечните процедури до голяма степен подобряват качеството на обслужването на читателите в библиотеките. Читателят се превръща в най-важния човек в библиотеката, който е осведомен какви са неговите права и задължения. Той е осведомен каква информация може да намери в библиотеката, какви услуги извършва тя, какви програми организира за различни категории читатели.