Library services in usa

Дългосрочният стратегически план за развитието на библиотеката определя акцентите в библиотечното обслужване и по този начин се постига по-голяма ефективност. Наред с това е необходимо да се определят и библиотечните процедури. Условно библиотечните процедури можем да разделим на следните основни групи:

• 
  библиотечни процедури, отнасящи се до правата и задълженията на читателите;
  
• 
  библиотечни процедури, отнасящи се до извършване на видове услуги и/или предлагане на програми на читателите;
  
• 
  библиотечни процедури, отнасящи се до спазването на правила при обслужване на лица в неблагоприятно положение и на така наречените трудни потребители
  

Голяма част от тези процедури се познават и се прилагат от библиотекарите в България макар и често те да не са достатъчно добре оповестени. Добре би било по-голяма част от тях да не са известни единствено на библиотекарите, а да бъдат доведени и до знанието на читателите било чрез листовки и/или на уебстраницата на библиотеката. Тук с учебна цел ще изброим някои от библиотечните процедури и ще приведем като примери добри практики от американски, немски и български библиотеки.

Когато се говори за определяне на библиотечните процедури в американските библиотеки не става дума само за листовки, които съдържат текстове за права и задължения на читателите, а за изработване на подробно писмено ръководство за всички процедури, извършвани в библиотеката. В някои библиотеки се издават отделни брошури, касаещи работата на съответните отдели – например – книгозаемането в отдел „Обслужване”.

Добър пример от работата на българска библиотека са публикуваните на уебстраницата на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна (Правила за обслужване на читателите, 2016) процедури за обслужване на читатели, които включват правила за регистрация на читателите; правила за посещение на библиотеката от читателите; правила за заемане на библиотечни документи за дома; правила за ползване на библиотечни документи в читалните зали (вкл. срок за изпълнение на заявката); правила за между библиотечно заемане; правила за ползване на компютри за свободен достъп в информационния център и медиатеката; за копиране на библиотечни материали; правила за задължения и отговорности на читателите на библиотеката и за задълженията и отговорностите на служителите на библиотеката. Извадки от най-важните процедурни правила се появяват в средата на уебстраницата на библиотеката – относно начина на регистрация; размера на читателския абонамент и сведения за работното време на библиотеката.

Добър пример от работата на българска библиотека са публикуваните на уебстраницата на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе под рубрика – за потребителите процедурни правила за библиотечно обслужване. Те вклюват следните важни раздели - работно време; цени на различни видове библиотечни услуги; правила за обслужване на потребителите; Правилник за поведение на служителите в РБ "Любен Каравелов"; Правила за приемане на дарения от библиотечни документи в Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе и Анкета за проучване на читателските интереси. Към правилата за обслужване на потребителите са дадени и 5 приложения, които улесняват поръчката на услуги. Това са следните формуляри: заявление за ползване на библиотечни документи от специалните фондове; Заявка за писмена тематична справка; Заемна бележка за междубиблиотечно заемане; Заявление за звукозапис и Декларация съгласно чл. 24, ал. 1, т.9 от Закона за авторското право.

Тук даваме пример за публикувани на уебстраниците на две регионални библиотеки библиотечни процедури, засягащи библиотечното обслужване на читателите. Аналогични правила предоставят и други български и чужди библиотеки. По-нататък ще бъдат приведени и други добри практики.

Доколкото книгозаемането е видимата част от работата на голям брой библиотеки нека се опитаме да представим по-подробно процеса по вземане на решение за изработване на библиотечни процедури, отнасящи се до правата и задълженията на читателите по отношение на книгозаемането. Преди да ги определят библиотекарите ще трябва да отговорят на поредица от въпроси и да вземат решение съобразно конкретните условия в даденото населено място. По-долу са формулирани някои от типичните въпроси, които засягат библиотечните процедури по отношение на книгозаемането.

Един от първите въпроси, които си задават библиотечните служители е - Кои от жителите на населеното място имат право да ползват библиотеката? Възможните отговори са: всички, само онези с постоянна адресна регистрация; военослужащи; курортисти; само лица, които могат да четат; деца; учащи, хора в трудоспособна възраст; безработни, трудно виждащи, хора от намиращия се наблизо Старчески дом и т.н.

Възможните решения също не са еднозначни и в повечето случаи се определят от типа на библиотеката. Публичните библиотеки по дефиниция са отворени за всички. Независимо от това общо правило колективът на библиотеката може да реши да органичи заемането на документи за дома примерно за лица, които нямат адресна регистрация в населеното място, за военослужащи и/или за курортисти. При университетските библиотеки са известни както случаи на ограничаване на книгозаемането само до преподавателите и студентите на даден университет, така и до разширяване на обслужването и включване на лица с адресна регистрация в даденото населено място. Друг вариант е да се дава право за ползване на документи на лица или институции, които имат близък предмет на дейност – например медицински университет обслужва и работещите в болницата лекари, сестри, санитари.

Много удобно за читателите е ползването на така наречената единна читателска карта, каквато практика има в Денвър, щата Колорадо, където с една и съща читателска карта може да се ползват документи и услуги от различни по тип библиотеки. Друг вариант на единни читателски карти те да са предназначени само до мрежа от еднотипни библиотеки. Такъв е примера с ползването на публичните библиотеки на територията на Лондон или ползване на Столична библиотека и нейните филиали. Практиката показва, че читателите одобряват решението на библиотекарите за въвеждане на семейна читателска карта. Нейната цена е по-висока, отколкото на единичната такава, но с нея притежателят й има право да заема документи за цялото семейство. В процедурните правила се посочва и колко точно и какви документи има право да заема читателят със семейна карта. Така например в Областната библиотека на град Берлин това са общо 50 документа, като 25 от тях може да са книги.

Цената на картата и размера на услугите, които читателя ползва може да зависят и от това дали той е местен жител или не е. За онези, които не са местни жители цената на картата може да е по-висока и броя на услугите, които ползват с нея да е по-малка. Практиката на публичните библиотеки във Великобритания е справочни услуги и периодика да ползват всички жители на общината, вкл. и хора, които нямат читателска карта. За целта справочните издания и текущата периодика са разположени в помещение с отделен вход.

Цената на картата за определени категории потребители като пенсионери и/или инвалиди може да е символична. Цената на картата се определя и от продължителността на ползването й. Така например цената за една година е по-висока отколкото онази за един месец, за една седмица или за един ден. Като правило библиотекарите стимулират закупуването на едногодишни читателски карти. Поради това цената на месечната карта не е равна на една дванадесета част от годишната, а е по-висока.

Предвиждат се и цени за възстановяване на загубена читателска карта.

В различни библиотеки се вземат различни процедурни решения по отношение на типа на документите, заемани за домашно ползване. Най-голямо разнообразие се допуска в американските публични библиотеки. Наред с книги, те предоставят на читателите списания (с изключение на най-новия брой), електронни източници, картини, детски игри, играчки, включително плюшени; компютърни конфигурации и др. Интересна е практиката на градската библиотека в Падеборн, която освен гореизброените неща дава на читателите за домашно ползване и листовки с полезна и практична информация на различни организации ².

Друг важен процедурен въпрос е - колко документа ще има право да заеме отделен читател? И тук решенията може да са различни както за общия им брой така и за различните видове документи. Общото правило е броя на документите, които читателя може да заеме от библиотеката да зависи от това и с колко документа разполага библиотеката от даден вид. Както беше посочено по-горе в Областната библиотека на град Берлин читател със семейна карта може да заеме общо 50 документа едновременно. Най-голям брой от тях са книги, а останалата част да са комикси, игри, компютърни игри, курсове за изучаване на чужд език, учебни филми или учебници. За CD, CD ROM и видео броят на заеманите документи се ограничава до 4, за видео игри – до 2 и за графики – до 3 броя едновременно.

Библиотекарите решават за какъв срок ще бъдат предоставени отделни видове документи? Срокът за заемане зависи от вида на документа, от броя на екземплярите, с които библиотеката разполага от дадено заглавие или вид документи, но най-много от степента на търсене от страна на читателя. Американският библиотековед Шарън Бейкър³ представя в таблица степента на достъпност на документа в зависимост от броя дни, за които се заема. Общият извод е, че колкото е по-кратък срока за заемане на документа, толкова е по-висока степента му на достъпност за читателите.

Практиката на библиотеките относно срока за заемане на документи е извънредно пъстра и тук трудно може да се посочи единствено правилното решение. Като правило най-дълъг е срока за заемане на книги. В публичните библиотеки той варира от три до четири седмици, макар и да има изключения. Така например в градската библиотека на Кьолн, а и не само там е решено, че най-търсените в момента бестселъри се заемат само за една седмица и не могат да се презапишат.

Срокът за заемане на книги в една университетска библиотека в Шотландия варира в широк диапазон. Библиотекарите са отделили 2000 учебни материала, които са често търсени в така наречената – колекция с ограничен достъп за ползване. Срокът за заемане на документ от тази колекция е само 3 часа, като читателите нямат право да ги презаписват. За останалите документи срокът на заемане зависи от това в кой курс е студента. Най-дълъг е срока за дипломиращи се студенти и за преподаватели, като той може да достигне до 1 семестър, докато за всички останали потребители срокът за заемане на книги е до месец.

Най-кратък е срока за заемане на видео филми – в градската библиотека на Берлин това са 6 дни, но в други библиотеки този срок е по-кратък. При списанията срокът за заемане често е две седмици. При заемане на картини, на игри или на играчки срокът за заемане достига до 3 месеца, но има органичение за броя на заеманите едновременно материали от тези видове.

В практиката на българските библиотеки също има различни срокове за различни по тип документи. Ще приведем пример от правилата за заемане за домашно ползване на Регионална библиотека „Пеьо Яворов“ в град Бургас. Там са решили за книги и графични издания на свободен достъп срокът за заемане да е 30 дни. За нотните издания срокът е 90 дни, за плочи – 5 дни, а за документи на магнитен/оптичен носител – 3 дни.

Наред с документите, които се заемат от читателите има и такива, които се ползват на място в библиотеките. Най-често това са справочните издания, редки и ценни издания, както и някои документи, които са набавени само в един екземпляр. В българските библиотеки към тях се причисляват и периодичните издания. В практиката на чуждите библиотеки на гърба на тези изданията, които се ползват на място е залепена червена или оранжева лента. В нашите библиотеки аналогична е практиката в библиотеката на НБУ и на Столична библиотека. Трябва да се отбележи, че за част от екземплярите на едно и също заглавие на учебник може да има червена лента и то да не се заема, докато други да се дават за домашно ползване. Това е честа практика в университетските библиотеки. И в единия, и в другия случай читателите трябва да са наясно с тези процедурни правила.

Друг процедурен момент е решението за това дали читателят има право да презапише зает от него документ и ако това е разрешено – колко пъти. Отговорът на този въпрос отново не е еднозначен. В най-голяма степен разрешението за презаписване зависи от степента на търсене и/или от типа на документа. Така например възможно е по отношение на презаписване на книгите да се приеме това да става два пъти. Същевременно това правило не важи за топ десетте бестселъра, които читателят в градската библиотека на Кьолн няма право да презаписва. Аналогично е положението и с много търсени от читателите заглавия.

Широко разпространена практика е запазване на търсено от читателя заглавие, в случаите, когато то е заето от друг читател. Запазването на конкретен документ може да се отнася само до посетената от читателя библиотека или до запазването му в която и да е библиотека от мрежата от библиотеки, които читателя ползва с единна читателска карта.

В листовка на градската библиотека в Берлин, предназначена за читателите се казва, че всички видове документи могат да бъдат запазени. Право на презаписване до два пъти се разрешава за книги, комикси, игри, компютърни игри, курсове за изучаване на чужд език, учебни филми или учебници и за графики. За CD, CD ROM, видео филми и видео игри това не се разрешава. Практиката за запазване и за презаписване на документи и за уведомяване на читателите за тези им права е разпространена и в по-големите български публични библиотеки. На техните уебстраници са посочени изрично тези права.

Друг процедурен въпрос е ще се налагат ли глоби, ако читателят закъснее да върне даден документ, ако го повреди или ако го загуби? Практиката на публичните библиотеки тук е различна. В някои библиотеки се определят глоби за закъснение, а в други не. Размерът на глобите също е различен, но като правило се определя такса за закъснение на всеки просрочен документ на ден. В повечето правилници на библиотеки изрично е посочена крайната допустима цена – например по 0.10 евроцента на ден за документ, но не повече от 20 евро. Предполага се, че ако глобата нараства неконтролируемо, тя не може да бъде заплатена от читателя.

При загубване или повреждане на книга в библиотеките на Великобритания е прието тя да се заплати в пълен размер от читателя и да се замени със същото заглавие. По този начин качествата на фонда ще се запазят, а читателя ще бъде предупреден да внимава къде оставя заетите от него документи. Разбира се това е възможно само в случаите, когато книгата е в продажба.

Има случаи, когато библиотекарите решават да лишат даден читател от права за ползване на библиотеката. Това става например в случаите на кражба на документ, на прекалено агресивно поведение или при редовно неглижиране на задълженията от страна на читателите.