Литература: Жуков, Г. К. „Воспоминания и размышления, М., 1969г., стр. 154 178
Изтегляне 323.41 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Жуков определя близките цели на операцията на японските войски така
- „класическа операция по активна отбрана на войските на Червената армия
- „стремителни операции с решаваща цел”
- „отразяване агресията на противника с последващ разгром войските на агресора”
- И японците се хващат на тази въдица, също и военните аташета и кореспондентите, но по-късно твърде вероятно е да са си направили правилните изводи.
- Никола Ников, 13.06.20100г., гр. Русе. РОЛЯТА НА СТАЛИН ВЪВ ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА
- Втора световна война-Едно ново виждане за началото и хода от Nikolaev
- Мнения
ПРАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА СЪВЪРШЕНСТВОТО НА СЪВЕТСКАТА ВОЕННА ДОКТРИНА. СВЕТКАВИЧНА ВОЙНА В ЧИСТ ВИД. Литература: 1. Жуков, Г.К. „Воспоминания и размышления”, М., 1969г., стр.154 – 178 2. Суворов, В. „Денят „М””, Факелекспрес, 1994г., стр. 61-74. Първата в историята на човечеството мълниеносна операция по разгром на агресивна групировка на противника нахлула в територията на приятелска страна е операцията на съветските войски под командването на Георгий Константинович Жуков срещу японската 6-а армия край реката Халхин Гол в Монголия. Военните действия на територията на Монголия започват с нахлуването на японските войски през последната десетдневка на май 1939г. По силата на договор от 12 март 1936г., Съветското правителство се задължавало да защитава територията на Монголия, като своя собствена от всяка военна агресия. В Източна Монголия, между границата и реката Халхин Гол били разположени монголските войски и войските на 57 специален армейски корпус, които сдържали противника. На Жуков е заповядано да поеме командуването на 57 корпус в началото на юни. Оценката на обстановката, която направил той, сочила, че това не е обикновен крайграничен конфликт, че трябва в близко бъдеще да се очакват действия в по-голям мащаб. Налагал се изводът, че със силите на 57-и специален армейски корпус не ще бъде възможно да се пресече японската военна авантюра, която имала за цел да установи контрол в Далечния изток, като окупира територията на Монголия и от там да подготви плацдарм за заплаха срещу СССР. Жуков отправя молба към наркома на отбраната частите на корпуса да се усилят с авиация, с поне още три стрелкови дивизии и една танкова бригада и значително да се укрепят с артилерия, без която, по негово мнение, е невъзможно да се постигна победа. Изпратена му е авиация и група опитни летци, между които 21 герои на Съветския съюз. Получили и нови самолети, с което и превъзходство над противника във въздуха. Завързалите се въздушни сражения, в които участвали по над 100 самолета от двете страни, завършвали с решителен успех на съветските летци. Въздушната активност на японците показвала, че те се готвят за решителни сражения и целят да нанесат големи загуби на съветската авиация и да завоюват господството във въздуха, в интерес на предполагаема бъдещата тяхна настъпателна операция. Както се оказало по-късно, японците в течението на целия месец юни съсредоточавали войски в района на Халхин Гол и ги подготвяли за провеждането на операция, произтичаща от плана им за военна агресия, след която до средата на юли би трябвало да завземат територията на Монголия. Жуков определя близките цели на операцията на японските войски така:
За провеждането на тази операция, японците прехвърляли войски, предназначени за действие в състава на тяхната 6-а армия. Жуков не дава данни на състава, числеността и въоръжението на противостоящите страни, поради което дори за подготвения читател се оказва трудно да направи изводи за мащаба на самата операция, за нейната значимост, за нейния същностен характер. Той съобщава само емоционални обстоятелства – японското командване било толкова уверено в своята победа, че дори поканило в района на бойните действия няколко чуждестранни кореспондента и военни аташета, за да наблюдават предстоящите победни действия. В числото на поканените били военните аташета и кореспондентите на хитлеристка Германия и фашистка Италия. Може да си представим какви са били техните кореспонденции и анализи по определяне действията на съветските войски след завършването на конфликта и пълния разгром на японците. Японската операция започва в утрото на 3 юли и завършва в утрото на 5 юли!! Започва със завладяването на планината Баин-Цаган на западния бряг на реката и завършва с пълно затишие в този район и разгром на главната групировка японски войски. Жуков определя тази битка като „класическа операция по активна отбрана на войските на Червената армия, след което японските войски повече не рискували да се прехвърлят на западния бряг на реката Халхин Гол”. Вместо да причисли загубите на двете страни, Жуков се задоволява само да посочи ролята на победата за издигане политико-моралното състояние на съветските войски и тези на Монголската Народна Република, което още веднъж сочи, че морално-политическото състояние е следствие от победата, а не фактор за това. Жуков обаче споделя и едно много съществено наблюдение, което разкрива разбирането на съветския военен елит за основния фактор при победата в една бъдеща война. Той заключава: „Основна роля в баин-цаганската битка изиграха 11-а танкова бригада, 7-а мотобронебригада, 8-и монголски бронедивизион и взаимодействащата с тях артилерия и ВВС. Опитът от сражението в района на Баин Цаган показа, че в лицето на танковите и мотомеханизираните войски, умело взаимодействащи с авиацията и подвижната артилерия, ние имаме решаващо средство за осъществяване на стремителни операции с решаваща цел.” Какви са тези „стремителни операции с решаваща цел” ще изпитат японските войски само след 25 дни, пред смаяните погледи на чуждестранните кореспонденти и аташета. До тогава активността на японците се ограничавала само в бойни разузнавателни действия със силите максимум на усилен с артилерия полк, с поддръжката на бомбардировъчна авиация. Освен това японците се заели да укрепват отбраната си по целия фронт: превозвали дървен материал и строяли укрепления; копаели траншеи и строили блиндажи и инженерно усилвали отбраната на позициите си. Какво правили в това време съветските войски? Както посочва Жуков, Командването на съветско-монголските войски старателно се подготвяло за провеждането не по-късно от 20 август генерална настъпателна операция с цел окончателния разгром на войските, нахлули в територията на Монголската Народна Република. Кой знае защо Жуков пропуска да отбележи с гордост, че нему се паднала честта да провери на практика съвършенството на Съветската военна доктрина: „отразяване агресията на противника с последващ разгром войските на агресора”. Но все пак той отделя внимание на мащабите на провежданата операция, без обаче да посочва някакви числени факти и тактико-технически данни за противоборстващите страни. За провеждане на операцията, посочва той, по молба на Военния съвет на 1-а армейска група войски спешно се прехвърлили от Съветския съюз нови сили и средства, а също и материално технически запаси. Това разбира се не би могло да се осъществи без политическо решение на най-високо ниво, което решение същевременно е поставило целите на предстоящата операция и определила нейния характер и военно-стратегическо и политическо значение. Съгласно това решение допълнително се превозили две стрелкови дивизии и една танкова бригада, два артилерийски полка и други части. Усилила се бомбардировъчната и изтребителната авиация. И пак авторът георгий Константинопвич не посочва цифри. Мемоарите на Жуков са публикувани през 1969г., или 30 години след разглежданите събития. Нима все още данните за тях са военна тайна?? Но трябва да бъдем и справедливи. Данни има все пак: приведени са количеството (в тонове) превозени боеприпаси, разни гориво-смазочни материали, продоволствие от всички видове, топливо и други товари, и количеството необходимо за това товарни машини и цистерни. Дори отлично подготвения тилови специалист не би могъл „от раз” да пресметни на какво количество сили и средства тези материални запаси биха осигурили бойните действия. Ето по какъв начин в едни мемоари могат да бъде зашифрована мощта на участващите страни в една военна операция. Но все пак нещо трябва да се каже, с нещо трябва да се похвали командващият групата съветски войски, защото има за какво!! И Жуков споделя като за пред слушатели във военна академия: „Ние смятахме решаващ фактор за успеха в предстоящата операция оперативно-тактическата внезапност, която би трябвало да постави противника в такова положение, че той да не може да противостои на нашия унищожаващ удар и да предприеме контраманьовър. (Заб. моя: И това пред очите на военните аташета и кореспонденти! Правете си изводи какво ви чака!!). Особено се отчиташе това, че японската страна, нямайки добри танкови съединения и мотомеханизирани войски, не ще може бързо да прехвърли своите части от второстепенни участъци и от дълбочина против нашите ударни групировки, действащи на фланговете на противниковата отбрана с цел обкръжаване на 6-а японска армия. С цел маскировка, съхранение в най-строга тайна нашите мероприятия, Военният съвет на армейската група, наред с плана за предстоящата операция разработил план за оперативно-тактическа заблуда на противника, който включвал в себе си: - провеждане скрито придвижване и съсредоточаване на пристигащите от Съветския съюз войски за усилване на армейската група; - скрито прегрупиране силите и средствата, намиращи се в отбрана зад реката Халхин Гол; - осъществяване скрито прехвърляне на войски и материални запаси през реката Халхин Гол; - специална секретна обработка на задачите на всички родове войски, участващи в предстоящата операция; - въпросите на дезинформация и залъгване на противника с цел въвеждането му в заблуждение относно нашите намерения. С тези мероприятия ние се стремяхме да създадем в противника впечатление за отсъствие от наша страна каквито и да са подготвителни мерки от настъпателен характер, да му покажем, че ние водим широко разгърната работа по устройване на отбрана и само на отбрана. За това било решено всички придвижвания, съсредоточавания, прегрупирания да се осъществяват само нощем… До 17-18 август било категорично забранено да се въвеждат войски в районите, от където се предполагало да се нанесат ударите с цел излизането на нашите войски във фланг и тил на цялата противникова групировка… Всички нощни придвижвания се маскирали със шум, създаван от полети на самолети, стрелба на артилерия, миномети, картечници и пушечни изстрели, които се водеха от частите строго по график, обвързан с придвижването. За целите на маскировката на придвижването на силите бяха използвани от нас звукови установки, които създаваха добра имитация на шум от забиване на колове, полети на самолети, движение на танкове и прочие. ” (ВР, стр. 161-162) И японците се хващат на тази въдица, също и военните аташета и кореспондентите, но по-късно твърде вероятно е да са си направили правилните изводи. Кой ще им попречи, освен липсата на военен интелект, което те имат в излишък?? Жуков продължава да споделя тайните за успеха на операцията: „За да не изтече информация към противника и сведения за настъпателната операция, разработката на плана за генералното настъпление в щаба на армейската групировка се осъществяваше лично от командващия, от члена на Военния съвет, от началника на политотдела, от началник-щаба и от началника на оперативния отдел. Командващите и началниците на родовете войски, началниците на тила работиха само по специални въпроси, по плана, утвърден от командващия… С приближаването на срока за начало на операцията различните категории команден състав били последователно запознавани с плана на операцията, започвайки с четири и завършвайки с едно денонощие до началото на бойните действия. Войниците и сержантите получили бойните си задачи три часа преди настъплението. Последвалите събития и целия ход на нашата настъпателна операция показаха, че специалните мерки по дезинформация и маскировка, а така също другите мероприятия по подготовка на внезапната операция изиграха най-важната роля, и противникът действително беше изненадан неподготвен. В подготовката на августовската операция специално внимание се отделяше на разузнаването на противника…” (стр.163) Как протича самата операция картинно предава Виктор Суворов ( „Денят „М””, стр. 68-69): В 5,45ч. на 20 август 1939г. 153 съветски бомбардировача под прикритието на съответен брой изтребители нанесли внезапен удар по позициите на японските войски. Веднага след това заговорила артилерията. Артилерийската подготовка била кратка (2 часа и 45 минути), но незапомнено мощна. Докато траяла артилерийската подготовка, съветската авиация нанесла втори удар и в 9.00ч. танковите клинове разпрали японската отбрана. Замисълът на Жуков бил прост. Жуков провел класическа операция по обкръжаване – относително слаб център и две мощни флангови групировки. Центърът само сдържа противника, а ударните групировки по фланговете, без да завързват продължителни боеве, заобикаляйки огнищата на съпротива, устремно напредват и се съединяват зад противника. След три денонощия пръстенът на обкръжението около японските войски се затворил и започнал разгромът. (Заб. На 26 август завършва обкръжението, а на 30 август – разгромът) Операцията край Халхин Гол е блестяща и като замисъл и като изпълнение. Жуков рискувал. Но рискът се оправдал. Жуков заповядал да се изнесат летищата колкото се може по-близо до фронтовата линия. Това позволило на самолетите да вземат по-малко гориво, но повече бомби. Интензивността на използване на авиацията се повишила рязко: самолетите излитали, бомбардирали още преди да са набрали височина, бързо се връщали, вземали пак бомби и излитали. А когато съветските танкове били далеч напред, авиацията можела да ги подкрепя без да сменя летищата си за базиране. Жуков изнесъл до самата бойна линия лазаретите и снабдителните бази – подвозът на боеприпаси, гориво и всичко необходимо за боя се осъществявал ритмично и бързо; евакуирането на ранените не изисквало много време, няколко минути след раняването си войникът се озовавал на операционната маса. Жуков изнесъл своя и всички други командни пунктове до бойната линия, така че можел лично да вижда панорамата на сражението, а когато войските били вече отишли далеч напред, не му се наложило да мести командния си пункт след войските. Жуков, докато траела подготовката за настъплението, почти напълно забранил използването на радиовръзката. Връзката се осъществявала предимно по жица (проводни средства за свръзка) с кратки и разбираеми само за двамата разговарящи заповеди и команди. Операцията се подготвяла скришом. Всеки изпълнител получавал указания само в рамките на своите задължения и нямал представа нито за общия замисъл, нито за размаха и сроковете за започване на настъплението. Впрочем мнозина не знаели и за самото настъпление. Жуков заблуждавал не само японското разузнаване, а преди всичко и собствените си войници и командири. Те чак до последния момент смятали, че се подготвя отбрана за продължителен период. Щом собствените ти войници и командири вярвали в това, вярвал и противникът… Дезинформацията дала обилен резултат. В цялата дотогавашна японска история нямало толкова ужасно поражение. Разгромът на 6-а японска армия при Халхин Гол имал стратегически последици. Била спряна японската агресия по направление към Монголия и Съветския съюз и обърната в друга посока… През 1941г. в критични за Съветския съюз дни японските генерали, помнейки урока от Халхин Гол, не посмели да нападнат. Халхин Гол е първата през двадесетия век светкавична война, блицкриг в чист вид. Това е първото в историята прилагане на танковете на големи маси за удари в дълбочина. Това е пример за небивала концентрация на артилерията на тесни участници на фронта. Това е образец за абсолютна внезапност на съкрушителните удари – през първите час и половина от сражението японската артилерия не дала нито един изстрел и нито един японски самолет не излетял. Халхин Гол е началото на издигане на Жуков. След завръщането на Жуков от Монголия Сталин му поверил най-мощния от всички военни окръзи – Киевския, а през февруари 1941г. го назначили за началник на Генералния щаб. На тази длъжност Жуков подготвял войната срещу Германия. На германската граница (само че в несъизмеримо по-голям мащаб) той повтарял всичко, което бил приложил срещу японската армия: Жуков създал две свръхмощни ударни флангови групировки в Лвовската и Белостокската издатина, освен това – още една групировка за удар по Румъния; Жуков изтеглил летищата до самите граници и съсредоточил на тях по сто, а понякога и по двеста самолета; Жуков изнесъл до самите граници лазаретите, снабдителните бази, командните пунктове. Жуков изнесъл към границите стотици хиляди тонове боеприпаси, гориво и резервни части за танковете и самолетите; Жуков почти напълно забранил използването на радиовръзката; Жуков запазил замисъла си в абсолютна тайна и малцина в Червената армия знаели какво предстои да се върши… В Червената армия малцина знаели за замисъла на Жуков, но в Германия, по политическите стъпки на вождовете на СССР и бойната активност на Червената армия, твърде бързо се ориентирали в предстоящите събития и изпреварили с една –две седмици началото на втората светкавична инициатива на Жуков. При внезапно нападения на противника и то в момент на съсредоточаване на групировките за нападение, всичките тези „мероприятия” биха имали катастрофални последици, което и става. Операцията при Халхин Гол е образец за прилагане на Съветската военна доктрина – отразяване на агресията на противника с последващ разгром на войските на негова територия, завладяване на страната му и установяване на най-справедливия политически строй – диктатура на пролетариата под формата на съветска власт. Никола Ников, 13.06.20100г., гр. Русе. РОЛЯТА НА СТАЛИН ВЪВ ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА Людмил КОСТАДИНОВ Главните исторически заслуги на Сталин в разгрома на хитлеристката военна машина, най-мощната армия създадена досега от империализма, са добре известни. Индустриализацията, колективизацията, разгромът на първия опит за „перестройка“ през 1937-1938 г, дипломатическата и политическа изолация на хитлеристкия Райх, производство на бойна техника, победите при Сталинград, Курск, десетте „сталински удара“ през 1944 г. това са безспорни и многократно изтъквани заслуги на Сталин. Затова ще разгледам два въпроса за които оценките за ролята на Сталин дори сред комунистите са неточни. Началото на хитлеристката агресия Съветското ръководство начело със Сталин правилно оценяваше съотношението на силите през пролетта на 1941 година и плановете на хитлерисктка Германия. В реч пред слушателите на академиите на Червената армия на 5 май 1941 г. Сталин ясно демонстрира своята оценка. „Факт е, че Германия има много добра армия и по техническо въоръжаване и по организация – казва Сталин - но немците напразно смятат, че тяхната армия е непобедима. Непобедими армии няма. Германия няма да има успех под лозунгите за грабителски, завоевателни войни, под лозунгите за покоряване на други народи и държави“ В тези няколко изречения е концентрирана както оценката на Сталин за военното съотношение на силите към лятото на 1941 г. така и неговите непосредствени планове за отбрана срещу очакваната агресия. На първо място Сталин подчертава, силата и качеството на немската армия като дори коментира въпроса за „непобедимостта“ на тази армия. Втория важен извод е, че съветския ръководител смята, че немската армия може да бъде победена единствено при условие, че води завоевателна война за покоряване на други народи. В същото време съветското военно командване оценяваше много по-ниско немската армия и беше изпълнено с неоправдан оптимизъм в резултат на което на 15 май народния комисар Тимошенко и началника на генщаба Жуков предложиха в отговор на съсредоточаването на немските войски на границата по тях да бъде нанесен изпреварващ удар. Нещо повече, след смъртта на Сталин упорито се разпространяваше теорията, че ако Сталин беше приел този план, положението на СССР в началото на войната би било много по-добро. За чест на Жуков през 60-те години той признава пред военния историк Анфилов: „Сега аз считам, добре беше че той (Сталин) не се съгласи с нас тогава. Иначе можеше да се стане катастрофа много по-тежка, от тази която нашите войски претърпяха при Харков през май 1942 година“. В случая Жуков има предвид неуспешния опит за изпреварващ удар на Югозападния фронт срещу подготвящите се за настъпление немски войски в района на Харков през май 1942 г. Изпреварващият удар тогава завърши с обкръжение и разром на настъпващите съветските войски, като немското настъпление не само не беше провалено, но дори започна при по-благоприятни условия през юни 1942 г. Жуков също така нееднократно е подчертавал, че не внезапността на нападението, а фактът, че в началото на войната немската армия, е по-силна е главната причина за отстъплението на съветската армия в началния период на войната. „От всички причини за нашите неуспехи в началото – отбелязва той – на първо място поставям не внезапността, в смисъл че нашите войски бяха изненадани от нападението, а качеството на немското оръжие, майсторството в управлението на бойните машини и майсторството на управление на войските от немските командири. За нас това беше изненада, а не преминаването на границата. Именно това беше причината за основните наши загуби в началото на войната. Трябва да гледаме истината в очите и да не се стесняваме да признаем, че в началото на войната противникът беше много по-силен и опитен от нас, по-добре подготвен, въоръжен и обучен. Ние се учехме да воюваме в хода на войната, научихме се и почнахме да бием немците“. Тези думи на Жуков се потвърждават и от данните за загубите на съветските войски. През първия ден на войната, когато би могла да оказва влияние внезапността, загубите на съветски бойни самолети на летищата не достигат и 5 % от общото количество бойни самолети намиращи се въоръжение във ВВС на РККА (Работническо-селска червена армия) на 22.6.1941 г. (800 от около 20 000), а загубите на други видове въоръжение и човешките загуби са още по-незначителни. Но освен чисто военните съображения за отхвърляне на идеята за изпреварващ удар имаше други и не по-малко важни съображения. Ако Червената армия беше нанесла първа удар, тя би загубила в голяма степен своето морално предимство и би дала възможност на нацистката пропаганда лесно да убеди света, че Германия води „справедлива отбранителна война“ и „защитава европейската цивилизация от болшевишката агресия“. Освен това би била невъзможна дипломатическата изолация на Германия и формирането на антихитлеристката коалиция. В отношение показателен е примерът с войната срещу Финландия през зимата на 1939 – 1940 г. По-същите причини Сталин отхвърли предложението на Тимошенко и Жуков от 13 юни 1941 г. веднага да се обяви открита мобилизация и цялата армия да се съсредоточи на западната граница. От дипломатическа и пропагандна гледна точка този вариант не е по-добър от изпреварващия удар. Германия лесно би могла да представи откритата мобилизация като агресивен акт. От военна гледна точка този вариант също беше неизгоден. На базата на осмисления опит от войната Жуков подчертава в своите мемоари „Спомени и размисли“, че мобилизацията и съсредоточаването на съветска армия на западните граници, през 1941 г., всъщност би улеснило немските планове за разгром на главните сили на съветската армия западно от Днепър. Благодарение на намесата на Сталин на западната граница се намираше само 50 % от мирновременния състав на Червената армия (РККА), при това тези сили бяха разположени в дълбочина от 20 до 400 километра от границата. Тези войски забавиха немското настъпление и позволиха да се извърши мобилизация и евакуация на промишлеността от западните райони на страната. Немското комадване, не получи никакъв шанс да постигне своята основна цел като разгроми главните сили на Червената армия западно от Днепър. Хитлеристите бяха принудени да воюват на хиляди километри от Германия под непрекъснатите удари на Червената армия по дългия хиляди километри фронт и под ударите на народната съпротива в своя тил по дългите хиляди километра комуникации. Те трябваше да щурмуват защитаваните от армията и населението съветски градове. Така бяха създадени предпоставките за разгрома на смятаната за непобедима хитлеристка армия. Цената на победата Тъй като съветската победа не може да бъде скрита или отречена се правят опити тя да бъде обезценена като се подчертава, че е била постигната с неоправдано големи жертви. Без съмнение разгромът на хитлеристката военна машина изискваше големи усилия и жертви от съветските народи. Ако сравним от гледна точка на военното изкуство загубите на различните страни през войната могат да се направят интересни изводи. Тъжна и жалка беше картината на разгрома на „демократичните“ капиталистически държави в Европа. Австрия не оказа никаква съпротива. Без нито един изстрел капитулира и Чехословакия въпреки, че нейната армия беше отлично въоръжена и успя да мобилизира 1,6 милиона души за рекордно кратък срок. Полша мобилизира над 1 милион души и оказа съпротива около един месец. Франция, Белгия и Холандия мобилизираха около 5 милиона души и се съпротивляваха до лятото на 1940 година. Дания и Норвегия оказаха символична съпротива. В Югославия и Гърция капитулираха над 1,5 милиона души през пролетта на 1941 г. А Унгария, Румъния,България и Финландия дори се присъединиха като сателити към фашистките агресори. Подчиняването на Европа струва на хитлеристите около 100 хиляди души безвъзвратни загуби (от военна гледна точка безвъзвратни загуби са убитите, безследно изчезналите, пленените и капитулиралите). Безвъзвратните военни загуби на воювалите срещу Германия европейски държави могат да се оценят на не по-малко от 8 милиона души, от които около 200 хиляди убити, а останалите пленени и капитулирали. Съотношението е 80:1 в полза на фашистите. Мисля че при такова съотношение на загубите нивото на военното изкуство на армиите на „демократична“ Европа не се нуждае от коментар, а съотношението на убитите към пленените показва красноречиво тяхното морално състояние. А иначе те си имаха всичко – съвременно оръжие, укрепени линии, мощни флотилии и „опитни“ командири. Не по-ефективно се съпротивляваше на японската агресия гоминдановски Китай и на италианската агресия монархията в Етиопия. САЩ и Аглия бяха спасени от разгром от моретата и океаните. Във Вермахта и армиите на държавите сателити на фашистка Германия в Европа (Италия, България, Финландия, Румъния, Унгария) бяха мобилизирани над 21 милиона души. От тях около 5 милиона бяха убити или загинаха в хода на бойните действия а останалите бяха пленени или капитулираха. Около ? от тези загуби са в резултат на действията на Червената армия. В Червената армия по време на войната бяха мобилизирани над 29 милиона души. От тях 11,3 милиона бяха убити и пленени, включително 8,6 милиона убити и загинали на бойното поле и в плен и 2,7 милиона освободени от плен след победата. Съотношението на военните безвъзвратни загуби във войната на Източния фронт е 16 милиона хитлеристи и техните сателити срещу 11,3 милиона бойци от Червената армия или 1,4:1 в полза на Червената армия. При това на 4 убити в Червената армия се пада 1 пленен, а във фашистките армиии съотношението е обратното, на 1 убит се падат 4 пленени и капитулирали. Изводът е очевиден. Невъзможно беше хитлеристката армия да бъде разгромена и принудена да капитулира с малко жертви. Съветската армия и съветското военно изкуство, въпреки че отстъпваха в началото на войната, надминаха най-силната армия в капиталистическия свят в хода на войната и осигуриха победата. Победата наистина изискваше милиони жертви, но поражението би довело до десетки пъти повече жертви. Достатъчно е да се припомни примерът на Полша, която загуби на бойното поле 66 хиляди убити, а след това по време на фашистката окупация загинаха около 6 милиона поляци. Съветската победа спаси живота, в буквалния смисъл на думите, на стотици милиони хора в света. Огромна заслуга за това има Генералния секретар на ВКП(б) и Върховен главнокомандващ на Работническо-селската червена армия Й.В. Сталин. Източник: интернет страница на КПБ Втора световна война-Едно ново виждане за началото и хода  от Nikolaev » Чет Мар 05, 2009 12:39 am
Ще ви копирам един много интересен материал за началото и хода на Втората Световна война Комунизма се оказа най-добрата пионка на "Елита" за налагане на Нов Световен Ред.То беше нещо повече и от Тирания.... "Честита ви новата 1940 година скъпи другари и другарки... За да настъпи новата година в цялата съветска страна е нужно да се минат 12 часа по всеки един меридиан, който преминава през великата ни родина... следващата нова година ще са нужни 24 часа, за да се поздравим всички съветски граждани със "С новьІм год!" ..в-к "Правда" от 1.01.1940 г.: Й.В.Сталин Цялата предвоенна военнотеоретична мисъл в Русия е била повлияна от теорията за световната пролетарска революция. В нея основната идея е, че социализмът в света може и трябва да победи навсякъде. Теоретикът на перманентната революция Л. Троцки пише следното: "Националното освобождение на Германия е в пролетарската революция, обхващаща Централна и Западна Европа и обединяваща я с Източна Европа в Съветски съединени щати." Тази идеологическа постановка повлиява съществено върху руското военностратегическо мислене през пе-риода между двете войни. Ето какво пише видният военен теоретик М. Н. Тухачевски: главната цел на бъдещата война е "...свободно използване на насилие, а за това преди всичко е необходимо да се унищожат въоръжените сили на противника". Освен това той изразява и следното мнение: "Всяка заета от нас територия след завземането й става съветска територия, където ще се реализира властта на работниците и селяните." Тази военностратегическа концепция получава известност в руската военна наука под научното название "разширяване на базата на войната". Под такава формулировка ние срещаме този термин и в "Большая советская энциклопедия" от 1928 г. Основ-ното съдържание на тази идея е съветизацията на завзетите райони чрез метода на широкомащабно и военностратегически обосновано използване на насилие в районите, намиращи се извън границите на СССР. Тези съображения на видния съветски военен теоретик показват, че в руската военна доктрина през периода между двете световни войни бавно, постепенно и последователно се е налагала настъпателната стратегическа система. Във военната теория основно положение заемат двете фундаментални идеи за хода на всяка война: настъпателната и отбранителната. За да демонстрираме колко важно е различието в постановката на стратегическите планове в тези два основни случая, Ще си послужим с някои примери от Втората световна война. Една типична отбранителна концепция, върху която е изграден съответен военностратегически план, е финландската. Цялата подготовка на тази страна за войната е блестящо потвърждение на идеята, че изграждането на отбранителната линия в съответствие с достиженията на военнотехническата за онова време мисъл е могла да облекчи и улесни до голяма степен отбраняващата се страна. Освен това важна е искрената готовност на финландската армия за отбрана, за саможертва при защитата на родината си. във военната финландска доктрина няма и помен от теории от типа за световната пролетарска революция, за създаване на единна световна комунистическа система и други подобни. Чисто и просто финландците искрено са били привързани към идеята за защита на родината си. Какъв е резултатът от руско-финландската война, в която се сблъскват две коренно различни военни доктрини: нападателната на руснаците и отбранителната на финландците. Резултатът е, че Червената армия преодолява с големи трудности и загуби подготвената предварително от финландците полоса за отбрана в течение на цели 25 дни и излиза на главния рубеж с големи загуби, с потиснато самочувствие и с колосални загуби на гориво, боеприпаси, продоволствие и жива сила. Тиловете изостават, а предните части стават лесна плячка на финландските стрелкови отряди и снайперистите. Войната срещу Финландия е окачествена като неуспех за руската Червена армия. Дали Сталин е възприемал идеята за настъпателност в идващата война, насърчен от съображенията за световна пролетарска революция? Определено може да се каже, че да! Той, както и Троцки са считали, че революцията в Европа ще започне от Германия. Нещо повече. Сталин е бил убеден, че "...победата на революцията в Германия ще осигури победата на международната революция" (И. Сталин). Военно- революционната доктрина в светлината на теорията за световна пролетарска революция е била последователно защитена и разработена от Л. Троцки. Ето какво той казва по този въпрос през юни 1939 г.: Германия "... ще удари главните сили на Запад, а Москва ще поиска напълно да използва преимуществата на своето положение". Освен това Л. Д. Троцки, подчертавайки идеите на "перманентната революция", пише през 1940 г. следното: "Ако международният пролетарият се окаже неспособен да изпълни своята мисия, то социалистическата програма, основана на вътрешните противоречия на капиталистическото общество, ще се превърне в утопия." Той е мислил, че евентуалният неуспех на революционните сили през Втората све-товна война ще доведе до отпадане и на перспек-тивата за социалистическото преустройство на света като цяло. В своите разсъждения от такава гледна точка обаче Л. Троцки е успял да съзре един много важен от военна гледна точка факт. Още през 20-те години той пише: "Ако лавинообразното развитие на милитаризма в течение на последното половин столетие — с всички изобретения и "тайни" на военната техника — не доведе войната до абсурд, то в същото време то не даде на нито една от страните някакво особено, от порядъка на извън отиващите "средства", което би осигурило за нея за кратък срок победата."3 Наистина учудващо прозрение. Следейки предаванията по руската телевизия през март т.г., ние бяхме изненадани от някои изнесени там факти. Например беше показана за първи път секретна военностратегическа карта на Киевския военен окръг, малко преди започването на войната, върху която ясно личеше подписът на Сталин. На тази карта се виждаше добре очертана концепцията за настъпателни действия на някои от съветските армии, които влизаха в състава на окръга. Когато се върнахме в България, ние с изненада открихме, че на българския пазар се е появила една забележителна книга със заглавие "Ледоразбивачът" от Виктор Суворов, издателство "Стадис Русе". В тази книга, чийто автор е бивш съветски разузнавач от висока класа, имащ широка военна култура и преминал доброволно на Запад, защищава компетентно идеята, че в навечерието на войната Червената армия е била подготвяна със забележителна последователност за настъпателни действия. Посочени са убеди-телни факти, които опровергават традиционното схва-щане на комунистическите историци, че Съветският съюз е бил нападнат вероломно, че агресорът е Германия, че германската агресия е прекъснала мирния градивен труд на съветските хора и т. н. В полза на тази своя теза той посочва следните аргументи: В периода преди нападението на 22 юни 1941 г. от страна на Германия в Съветския съюз се извършва интензивно строителство на железопътни линии И шосета в близост до държавната граница. Всички е са насочени от изток на запад, с което се прави подготовка за настъпление с цел бързото прехвърляне на резерви от вътрешността на страната към държавната граница, създаващо удобство и за снабдяването на войските след преминаването им отвъд границата. При отбранителния вариант такова строителство е недопустимо. От военната теория е известно, че при отбранителна стратегия жп линиите и шосетата се строят не до границата, а далеч в дълбочина, оставяйки граничната ивица по възможност максимално лишена от жп линии, пътища, мостове и други съоръжения. Видни съветски военни през това време обаче се оплакват, че пътищата и жп линиите в Западна Белорусия и Западна Украйна са в крайно лошо състояние. Мостовете там не издържали теглото дори на средните танкове и тежката артилерия. За военни, които мислят за отбрана, това е само добре дошло. Достатъчно е да се разположат противотанкови мини и снайперисти по храстите и противотанкови оръдия и войната би имала съвсем друг изход. Нещо повече, след принудителното преместване на държавната граница по на запад, след навлизането в Полша, известната отбранителна линия, наречена "линия Сталин", не само че не се съхранява, но започва нейното интензивно и последователно разрушаване. Новата "линия Молотов" се строи по всички правила на нападателния бой, т.е. минни полета тук не се поставят, защото те пречат при настъпателния бой, а в навечерието на войната съветските сапьорни части започват открито, пред очите на изумените германски военни, да свалят теления гранични ограждения, да разминирват дори нощем, под светлината на силни прожектори, полета около граничната ивица, да строят укрепителни пунктове до самата граница, под носа на немските наблюдателни постове. Всички тези мероприятия са познати като естествен атрибут на една ясно подчертана настъпателна военна доктрина. Друг аргумент е характерът на съветските военни устави. Всички те са формирани на езика на настъпателната война, регулираща отношенията в армията в условията на военни действия, водени на чужда територия. И всичко това се прави в момент, когато хитлеристите в началото на 1941 г. също пристъпват към интензивно строителство на мостове, железопътни линии и разклонения, на полеви летища, които бяха явни признаци за подготовка на тяхното нахлуване. Работите от руска страна не прекъсват дори когато на масата на Сталин в Кремъл е доставен документ — сведение за точната дата на нападението, от големия съветски разузнавач Р. Зорге. Чърчил също предупреждава Сталин в този смисъл. Нещо повече, грижливо изгражданата в течение на дълги години партизанска армия се ликвидира, нейните мирновременни разчети и попълнения с обучени кадри се разпускат, оръжейните и продоволствени запаси се отменят, скритите и оборудвани землянки N бази се разрушават. Съставът се разпуска или се включва в други важни подразделения. Военното производство през тези напрегнати месеци се преустройва интензивно от отбранителни към подчертано нападателни оръжейни системи и средства. Всички вече знаят, че отвъд границата стоят хиляди стоманени германски танкове, а военната промишленост в Съветския съюз се преустройва за производството на релси, нападателни оръжия, пътни и мостови съоръжения за сметка на противотанковите мини и оръдия, на отбранителните съоръжения и оръжия и т.н. И всичко това в момент, когато всички военни специалисти по това време станаха неволни свидетели на успеха на финландската отбранителна военна доктрина, която, издигната до нивото на съвършенството, успя да противопостави успешно армията на една малка страна срещу агресията на "непобедимата" Червена армия. Друг факт — това е интензивното военно строителство на въздушнодесантните войски. Червената армия в навечерието на войната разполага с най-големия и технически обезпечен контингент от военновъздушни подразделения на десантните войски, които, както знаем, играят решаваща роля при настъпателния бой. Формирани са също така и специални планински части, обучени за военни действия при планински условия. Изградени са военноморски и речни десантни войски, които могат да водят настъпателен бой в условията на големи водни прегради, реки, блатни местности и др. Прави впечатление, че личният състав на планинските части е попълнен изцяло от задкавказки народности, приспособени към планинския начин на живот в своята естествена жизнена среда. Тук изобилстват грузински и арменски имена, а именитият съветски военноначалник маршал Баграмян започва военната си кариера именно в такива части. Във военната теория на настъпателния бой през времето на Втората, световна война има едно много съществено положение. То се формулира накратко така: В настъпателния бой, провеждан от многомилионни армии, снабдени с моторизирани технически средства и най-вечен танкове, важно условие за успеха е съсредоточаването на голям военен потенциал в слабите места на противотанковата отбранителна линия с последващо разгръщане на танков клин, който като огромни клещи предпазва фланговете на настъпващата пехота в мястото на пробива, провеждан с особена интензивност именно в слабите точки на противника. Друг важен момент е изненадата. Проста азбучна истина във военната теория по онова време е следното твърдение: когато един срещу друг се изправят противници с изравнени военнотехнически потенциал и ресурси, и съблюдаващи едновременно настъпателната доктрина, решаващото, предимство е на страната на този, който пръв поеме инициативата за настъпление. Да видим как са спазени тези важни положения от военностратегическата настъпателна доктрина в случая — на руската Червена армия. Слабото място на германците е открита правилно. Осъществена е и съответната подготовка. Слабото и твърде уязвимо място на германската армия е петролът. Немците се снабдяват почти в 90% от нуждите си с бензин, горивни материали и масла от района на Плоещ, Румъния, който се намира само на 250 км от новата държавна граница. Районът се намира на юг от широката планинска верига на Карпатите, през проходите на която минават всички пътища, по които се извозва ценната суровина за Германия. Това означава, че при внезапен удар по самата цел — района на Плоещ, и друг, предназначен за отрязването на подстъпите по протежение на планинската верига, германската армия би се оказала внезапно изправена пред катастрофа. Дори с малки сили би могло да се преодолее съпротивата на слабата по това време румънска армия. И наистина в това направление руснаците разполагат своята най-силна по това време свръхударна IX армия, влизаща в състава на т. нар. Първи стратегически ешелон. В този ешелон има общо 170 дивизии, разпределени в шестнадесет армии, няколко десетки корпуса, пет от които са въздушнодесантни, един морски десант и няколко планинско-стрелкови. Задачата на ешалона е със започването на войната и мобилизацията на многомилионната човешка маса незабавно да премине границата и с решителни действия да осуети противниковата военна инициатива, като удари най-вече петролните полета в Румъния. Първият успешен опит за провеждането на такава акция е предприет през 1939 г. от Жуков, който провежда зашеметяваща по своята внезапност, скорост, дързост и изобретателност операция за раз-грома на VI японска армия при Халкин Гол. Успехът е логичен, тъй като постулатите на военната теория тук са спазени до един. Днес от дистанцията на времето може да се каже, че Червената армия се е готвела определено за настъпателна война. Твърденията на някои комунистически военни историци, че руската армия не е била изобщо готова за война в началния момент, са несъстоятелни. Например по отношение на двете планински армии от първия стратегически ешелон — 12-а и 18-а, техният военен потенциал беше напълно разпилян само поради факта на пропуснатия фатален момент на изненадата. Руската армия при цялата своя подготовка би могла да промени коренно военно-стратегическата обстановка на Източния фронт, ако беше спазила докрай точките на военната си доктрина. Невероятно е една армия да изпълнява стриктно военностратегически план, основан на типична настъпателна концепция, и да не се възползва докрай от нейните предимства. Например, ако само част от средствата, изразходвани за създаването на планинско-стрелковите дивизии, бяха използвани за създаването на противотанкови дивизии, то ходът на войната би бил друг. Тогава какъв е бил смисълът да се използва така упорито военната настъпателна доктрина? Ако двете съветски планински армии, 12-а и 18-а, бяха насочени с изпреварващ датата 22 юни 1941 г. удар към обекта, набелязан в съветския стратегически план — румънските петролни кладенци, то в съчетание с действията на IX армия, следваща по петите им, успехът в началото на войната определено би бил на страната на Червената армия. Необяснимата пасивност на руснаците обаче се превръща в тяхна трагедия. Немската страна спазва точно предписанията на военната настъпателна доктрина и това им донася успеха. Затова и внезапният удар на Първа германска танкова група в посока на Ровно поставя в критична ситуация тези две армии, за които са изразходвани огромни средства. Вместо те да заемат първи планинските проходи на Карпатите и по този начин да се окопаят в позиция, от която никой вече да не е в състояние да ги извади, отряз-вайки по този начин немските нефтени артерии, тези, неприспособени за бой в равнинни условия, планински армии с леко въоръжение и с огромно, но ненужно за равнините снаряжение бягат в горите, попадайки под фланговия удар на германския танков клин. Освободен е по този начин и простор за проникването в тила на огромната IX армия, което решава съдбата и. Този колосален първоначален успех на немците се дължеше изцяло на изненадата. Оттам нататък пред германските войски се открива простор към незащитени съветски бази и индустриални райони — Донбас, Харков, Запорожие и Днепропетровск, които можеха да произвеждат стотици хиляди танкове и друго военно снаряжение. Запазването на тези райони в началото на войната чрез една целенасочена отбранителна доктрина или с изпреварващия удар на изненадата би могло да осигури на Съветския съюз военно производство, пет-шест пъти по-голямо от това, което беше осъществено в действителност през този период на военните действия. Как би протекла войната в такъв случай? Имайки предвид всички тези факти, можем да направим своеобразна класификация на мненията на военните историци, които се разделят в три основни групи: Първа група, това са комунистическите историци, които твърдят, че никой не може да се съмнява в мирните намерения на съветското партийно и държавно ръководство по онова време. Хитлер е нападнал вероломно Съветския съюз, който в дадения момент, имайки предвид изненадата, не е бил достатъчно подготвен за война. Ако се изтъква миролюбието и доблестта на руското военно, държавно и партийно ръководство, то как бихме могли да обясним факта, че подписаният на 13 април 1941 г. пакт за ненападение с Япония се нарушава именно от руснаците. Това става на 8 август 1945 г. Когато Русия се намира на ръба на гибелта, Япония удържа думата си и руското командване успява да прехвърли свежи дивизии от Далечния изток в района на Москва, което решава и изхода от битката за руската столица. Но ето, че през 1945 г. на ръба на гибелта е Япония и коварният удар идва от руска страна. Тези същите, които неоправдано отстъпват пред Хитлеровата заплаха и не изпълняват докрай препоръката на военната теоретична мисъл, в никакъв случай не могат да бъдат категоризирани като хора с добри намерения и жертва на чужда агресия. Втората група историци са тези, които отчитат факта на руската военностратегическа настъпателна доктрина и твърдят, че Сталин е подготвял тайно нападение над Германия, но е бил изпреварен само с няколко дни или най-много две седмици. Такъв е например Виктор Суворов, автор на книгата "Ледоразбивачът". Аргументите им са следните: През май 1941 г. Сталин изненадващо застава начело на изпълнителната власт в СССР, като по този начин поема открито отговорността за по-нататъшните важни за руската нация решения. До този момент формално такава отговорност е носел Молотов, който като глава на руското правителство подписва договора Рибентроп— Молотов, мирния договор с японците от април 1941 г. и др. На 5 май 1941 г. Сталин произнася реч пред випускниците на висшите военни академии, в която открито заявява, че войната с Германия ще започне не по-рано от 1942 г. Въпреки че речта е строго секретна, В. Суворов смята, че тя е камуфлаж на истинските намерения на Сталин. Аргумент в полза на това твърдение е и поведението на Сталин в самото начало на войната. Изпадайки в депресия, той демонстрира типични за силно изненадан от фактите човек. Поведението на човек, който е изненадан от вероломните действия на другите, никога не би могло да се сведе до депресия, защото естествената реакция в този случай е разгневеността, подкрепена от защитната реакция на психическата мобилизация. В началото на войната той дава необосновани заповеди за настъпление, което още повече обърквал военното командване на руските армии. Той има вид на човек, който е пропуснал важния момент на действието, което е очаквал с особено нетърпение, и в реакциите си демонстрира съпротива срещу невместващи се в представите му реалности. Но" ако Сталин е бил един истински и докрай привързан към идеята за настъпателната стратегия военачалник, той би могъл да направи решителната стъпка пръв преди датата 22 юни 1941 г., за която е бил своевременно информиран. Могъл е да направи това, но нещо го е спирало. И точно тук е грешката на В. Суворов. Сталин не е бил изпреварен, а е бил съветван от някого, който е имал влияние над него, да не предприема пръв настъпателни действия през май—юни 1941 г. Ето едно доказателство в полза на това твърдение: маршал Жуков описва този важен за военното командване на Червената армия момент по следния начин: "В периода на назряване на опасната военна обстановка ние, военните, вероятно не напра-вихме всичко, за да убедим И. В. Сталин в неизбежността на войната с Германия в най-близко време и да докажем необходимостта от провеждане в живот на срочните мероприятия, предвиждани в оперативно-мобилизационните планове."4 Следователно някой друг е бил по-убедителен от военния специалист Жуков. Нима Сталин е трябвало да бъде убеждаван в нещо, за което той самият е способствал да се установи още в зората на руската социалистическа държавност. Има ли по-убеден в това нещо от самия Сталин? Излиза, че руската военна машина усилено е била подготвяна за настъпателни действия и когато идва решаващият момент за нанасянето на първия удар, което е неотменен момент във военната настъпателна доктрина от периода на Втората световна война, това не става. В. Суворов твърди, че Сталин е бил изпреварен само няколко дни, а Жуков твърди, че Сталин не е бил достатъчно убеден за началото на войната. Кой от двамата е прав? Налага се впечатлението, че немците са били принудени да нападнат, за да защитят собствения си живот! Друга възможност за тях не е съществувала, въпреки че са знаели, че в края на краищата ще загубят. Аз лично мисля, че по-правдоподобният отговор се съдържа в твърденията на маршал Жуков. Военният стратег е имал възможността лично да контактува със Сталин. А в това, че важните решения са били взимани еднолично от Сталин, никой не се съмнява. Фактът, че руската военна доктрина е била изцяло основана на настъпателната концепция, в това също смятам, че никой вече не може да се съмнява, още повече след посочените от Суворов аргументи. Остава открит само въпросът за решението за настъпление, т.е. за началото на войната като момент на изненада. Руската армия към датата 22 юни 1941 г. е била напълно подготвена за ... настъпателна война. Нейният първоначален неуспех се дължи не на непод-готвеността за война, както твърдят комунистическите историци, а на неточното спазване на точките от военната настъпателна доктрина и по-точно на най-важната от тях — приоритет в инициативата в първоначалния момент на военните действия. Някои обаче от Сталиновото близко обкръжение като Каганович и Берия, са успели да омаловажат аргументите на професионалните военни, като маршал Жуков например, които са виждали ясно предимствата на военнонастъпателната доктрина, работели са упорито за нея и в никакъв случай не са могли да допуснат да се изпусне най-важният момент на изненадата. Освен това информация за намерени-ята на немците е имало предостатъчно. Военните предимства по "отношение па. слабите страни на противника са били на страната на руската армия, защото петролният източник на немците се намира само на 250 км от съветската държавна граница, а руския петролен източник в Баку се намира на 2000 км от същата граница. Какво би станало наистина, ако руснаците се бяха възползвали от момента на изненадата? Руското настъпление би лишило от горива, бензин и смазочни материали една изцяло зависеща от механизираните си части армия. Немската армия би могла да понесе и значителни загуби във военна сила и техника, ако боевете се водеха с онези танкове, които руската армия беше възприела на въоръжение, визирайки война в условията на една широко развита пътна мрежа, каквато съществуваше по това време в Европа. Запазването на индустриалните центрове в Украйна и Русия можеше да допринесе за бързото превъоръжаване на руската армия още в началния стадий на войната. Именно в този случай руската армия би могла да завладее не само Германия, но и цяла Европа. Някой обаче не е имал интерес от такъв развой на събитията и затова се е постарал да повлияе върху последната и най-важна инстанция — Сталин. Ако Русия успееше да залее с войските си цяла Европа, то световното равновесие се нарушаваше очевидно. Тогава Русия и Китай ставаха неоспоримите господари над 2/3 от световните ресурси, което би осигурило тяхното абсолютно господство над англо-саксонския свят в бъдещото развитие на света. Някои обаче не можеха да се примирят с такава перспектива и затова трябваше да се направи всичко възможно, за да се повлияе върху решението на Сталин. Днес ние знаем достатъчно случаи, когато такива съдбо-носни влияния са били осъществявани с успех от тъмната среда на една невидима, скрита система на управление на света, многобройните проявления на която сме констатирали неведнъж в изминалия след-военен период. Истинският победител във Втората световна война беше всъщност тази невидима, скрита от погледа ни световна система на управление. ЛИТЕРАТУРА 1.Тухачевский, М. Н. Война и революция. Сб. №22, с. 188.
Регистриран на: Вто Мар 03, 2009 2:17 pm
Върнете се в началото  Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 323.41 Kb. Сподели с приятели:
|