2015 година –
ЮБИЛЕИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
ЗА ЛИТЕРАТУРА
Някои от поетичните творби са публикувани в книгите ми „Ти мислиш…” и „Насаме с нобелисти”, други – в периодични издания, а някои ги публикувам за първи път.
185 години от рождението на Фредерик МИСТРАЛ
СЪН
“Малини да сънуваш и да пееш в съня си –
това значи да имаш здраве, радост и успехи
във всичко, пожелано от тебе наяве”
Фредерик МИСТРАЛ
Малини снощи събирах в Съня си, малини!
И Изгревно Ято с радостен полет над мене премина!
Сироп от чешма си наливах, сироп от малини –
Танцувах със Слънце сред Звуци безкрайно сини!
…Разхождах се в раззеленена гора и съзрях
акация цъфнала – под нея играех на шах!
Лъчи ме погалваха – и се превръщах в Птичи Размах!
…Фонтани подскачаха с бистра вода и ме викаха –
разпръскваха Мисли Сияйни със чуруликане!
И виждах се в своите Мисли
огнездено да пея –
а после целувах Жена ослънчена
по Райска Алея!
11. 07. 2005; 2015
185 години от рождението на Паул ХАЙЗЕ
АДОВИ БОЛКИ
“Вместо деца на света,
насилените непълнолетни момичета
стават деца на ада.”
Паул ХАЙЗЕ
Портрет на сърдито непълнолетно момиче
аз виждам в очите на много момичета.
Уродливо насилени – със безразличие –
любят се вече, без да обичат…
Халюцинират след нощни смени –
аборти правят със чувства каторжени.
Изникват крайпътно, в душите си стенат,
запрашват в чужбина гневнотревожни…
…Ех, Господи, в ада имаш ли сили
да им помогнеш с милости божии?!
05.06.2003 г.
150 години от рождението на Уилям Бътлър ЙЕЙТС
ЗДРАВА ГЛАВА
„Устата ми шепне… А думите – трепнат!
Днес аз я обичам! А думите – тичат
със изгревна близост чак да корнизите.”
Уилям Бътлър ЙЕЙТС
Успях ли да шепна с ръка?!
И мога ли покрай река
любовно да тичам със тебе?!
Ядосваш се… Аз съм потребен –
милувката моя е хлебна!
…Бях много далече – и можех
ъглеещи устни да разтревожа…
Тогава жената край мене
любовно смили се – и вдъхновено
ъглеещи устни разнежи
разбрала за мои копнежи…
…Йотация с някакви птици
ехтеше: „Най-най-хубавица…”
Йогийският унес от нея долита!
Тя все си мълчи, но на ум те попита:
„Сънувал си мене?! …”
…Добре е това.
И двамата имаме здрава глава!
1975, 2013
НИШКА ОТ КОПРИНА
„Какво тъчеш със нишката фина?”
Уилям Бътлър ЙЕЙТС
Фина нишка – фина, фина…
И си спомних за градина
дето можех да накича
влюбено във мен момиче…
…Кича го с букетче здравец –
та да може да забрави,
че с копринено конче
спряло до едно момче
да му подари кончето…
…И кончето – ах, с кончето
от букетче на момчето
шавнало – и с глас запяло
и със обич засияло!
А от Обич тръгва всичко –
и цветенца във лехички,
и игриви диви птички…
И момченцето в захлас
яхнало си свой Пегас…
И до днес, горкото, яха
и под стряха, и край стряха…
А и нишка от коприна
има дълга, има фина –
та да може във захлас
да завърже на Пегас
своята Любов щастлива –
че Любов го най-най-живва…
11.08.2011
ЩАСТЛИВОНЕЩАСТНИЯТ
“Почти всичкото можене на велможата
го прави щастлив нещастник.”
Уилям Бътлър ЙЕЙТС
Устата му рядко се отваря – но името му отваря много входове.
И в райски свърталища го знаят,
и в дяволски бункери е бродил…
Люлее се между големи банкови сметки
и във високите етажи на властта.
Ябълки на Любовта и ябълки на раздора мята в ръцете си с лекота.
Може – когато поиска – да посрещне
на своя софра и дявола, и Бога.
Бермудски триъгълник ще ти направи –
и в него ще те срути, спреш ли му облога.
И вярва – дяволът е преоблечен Бог – и от нищо не се страхува.
Единствено в себе си е откровен –
с откровения на никой не е слугувал.
Иска – и може. Може – и иска: познава риска
като интимните си страсти.
Тялото му – тяло на атлет и джудже.
Душата му – вихрушковозимни храсти.
Съзнание има за Свещения Граал –
но живее нещастно в своето алчнооко щастие…
145 години от рождението на Иван БУНИН
ПРИРОДНО СЕ ИЗБРОДВАХ
(Монолог на Иван Бунин)
И аз живях в Аркадия, живях невероятно.
Вергилий ме насочваше какво да правя.
А аз щастлив – със влюбено загатване –
надеждвах птици и дървета с еховито здраве!
Безсмъртна смърт прозрях във словото лирично.
Умеех волно да се раждам в природни кръговрати.
Надеждвах птици и дървета – в тях себе си обичах
и можех до небесни тайни със тях да се изпратя…
Най-много с Любовта природна
природно се избродвах!
1975,
140 години от рождението на Томас МАН
ПОЛИТИКАТА
“Ако целият свят е изразен,
то той е приключен, мъртъв, свършен…”
Томас МАН
Там, където има пушек и стълба,
от стопаните не бива да се боите.
…Орлите не раждат гълъби,
но гълъбите не завиждат на орлите.
…Малките реки вдигат повече шум –
големите са вглъбени в сложни грижи.
…А който присреща с гърдите куршум,
невъзможно е да бъде страхливо-мижав.
Смелият сам си създава слава.
Страхливият – също.
Музейният експонат не е забава,
а буца във гърлото за трудно преглъщане…
А там, където има пушек и стълба,
стопаните ни посрещат като свидни гости.
Но някой ако предложи гозба от гълъби,
не намеква ли,
че политиката е Човекоядски остров?!
1973 – 1987
САМООПОЗНАВАНЕ
“Земния човек
трудно се самоопознава.”
Томас МАН
Толкова вълшебни планини избродих,
опиянен и отвратен от земни истини…
Мамеха ме очи далечни и родни.
А моите очи в мъдрости бистрих –
свободно ги пущах в души неизбродни…
Мимолетна и вечна Любов опознавах.
А дяволи с ангелски-мнимо заристие
насила ме тласкаха в нощна лукавост…
Но Изгреви все със лъчи богожарни
с Любов ме даряваха и Себевяра!
2015
130 години от рождението на Франсоа МОРИАК
КРЪСТЪТ В МЕНЕ
(МОНОЛОГ НА ФРАНСОА МОРИАК)
Шокиран от Змийско кълбо – и разбрал
атавистичната участ на своето Щастие,
разпънат от ангели черни без жал,
лисичо захвърлен в настръхнали храсти,
Фантазии имах в главата си пак,
Разжарвах Душата си – тръгвах през Мрак
Ангели нежни да сътворявам…
Нийде не срещнах Очи благонравни.
Сам Светлина във Живота си бях:
Огън във други разпалвах – без страх
Атавизъм дали ще ме сплаши със Грях…
…Мирта е Словото в мене – и можех
Огънят в себе си сам да въздигам!
Росно изгрявах – и носих Възторжие
изгревно-бистро, с глас на авлига!
…Алегорично Космични Известия
КРЪСТА ВЪВ МЕНЕ свише приветстваха!
28. 04. 2003 г.
СЛУЖИТЕЛИ НА ДЯВОЛА
“Хората, които са придобили незаконно
много пари и недвижимо имущество,
са служители на дявола.”
Франсоа МОРИАК
МАМОНЪТ заплашва със Злато и БОГА…
Обсебва и хора богоприлежни,
разтрогва съюзи, семейства разтрогва
и с дяволски ласки подвежда…
А станеш ли с дявола алчен съдружник,
капризите демонски ще те спаружват.
Фатално се радваш с Мамонските Сили:
развратваш, терорстваш далечни и близки,
а себе си явно ти оризилваш –
набъбваш сред Злато, за гуша се стискаш,
сам себе си стискаш…
А Дяволска Свита
отдавна се кани и вече те рита,
агонно те рита към Адска Обител!
12. 07. 2005 г.
130 години от рождението на Синклер ЛУИС
УЛИЦАТА ГЛАВНА
“По Главната улица се движат
не два свята, а много светове.”
Синклер ЛУИС
Сега по Главната улица минават малолетни просяци
и светкавични мошеници с периодични мис грации.
Наркомани непълнолетни
гледат с изобилна пред себе си Светлина,
кръстопътни търговци си мислят, че нямат пред никого вина.
Лунносексуални моряци по момичета ветровити
се лепят като комари.
Експресни влакове тръгват и се връщат към морето
като любовни главатари.
Режат гларуси въздуха – гласът им не може да кротне
на иконостас…
Любовта понякога е суперменте – като чуждо питие,
произведено у нас.
Улицата главна е объркан от хаоса на Времето екстаз.
Изповеднострадални мазилки се пукат, но кой да ги погледне?!
Сега задкулисните крадци са тук и по света изпокрити –
а Държавата е отбрано-богата и масово-бедна.
01.08.1998 г.
125 години от рождението на Борис ПАСТЕРНАК
РАЖДАНЕ
(Монолог на Борис Пастернак)
Близнак съм на облаци дарствени
и на слънце сърдечно.
От думи сияйни долавям, че има Душата ми родство
със Свишата Вечност.
Разбирам, че всяка човешка душа е изпратена
в определено от Господа тяло
и никой не може пред Бога това да обжалва.
Сияе роденото тяло със писък от болка
и радостно пърхане!
При сливане свише на Тяло с Душа
невидими божи поличби прехвъркват
астрално и нежно, и унесно светло
за радост на Раждащи Майки.
Съзнателно и подсъзнателно чуеш ли писък родилен,
не бива да се завайкваш:
тогава Земята с Небето се слива,
Сърце със Душа се прегръщат;
елей се разлива в очите и мислите
на акушерки и лекари;
роднини и близки подскачат от радост
в най-радостна къща;
Небето запява с Душата,
Земята подрипва хоро със Сърцето…
А всичко, което със радост е сляло Душа и Тяло,
кивотно започва в Новороденото
с Божия Мъдрост да свети.
1978, 2015
115 години от рождението на Георгиос СЕФЕРИС
ВЛЮБЕНА НЕЖНОСТ
Аз моля Бога да ми помогне да разкажа
в мига на някое голямо щастие
коя е тази любов."
Георгиос СЕФЕРИС
Глас от Небето дочувам: “Поезия, Поезия!
Съзнание за Милосърдна Любов!
Най-доброволният труд на Пчели
с мелодия приказно-лека!”
Ехо от пещерен свод кънти:
“Амнезия, Амнезия…”
...Фантазната памет на Поета
не може да фалира –
тя е Природна Аптека,
евакуирана в Окото на Сърцето ми
както в милосърдно лечебно убежище.
Рай на Риска е паметта на Поета –
и с премеждия,
и със страдания божествени
опознавам Душата си кръстна…
Спасително страдание е Животът ми –
и в други животи
с Влюбена Нежност ще възкръсвам!
115 години от рождението на Ейвинд ЮНСО
В КРЪГОВРАТНА ПРИРОДА
“На Земята има
милостива и безмилостна природа.”
Ейвинд ЮНСОН
Южнякът в мене е със лятно греене,
насочено към Любовта в очите.
Със Слънце аз целувам! В Сърцето ми не стене
отчаяния опит за излитане.
Надеждвам Любовта в очи крилати!
…Евхаристична Светлина ще пратя
и плоден дъжд на рожбопръстна сила,
ваятелно куражие на коренчета жилави
и пролетни копнежи, със изгреви помилвани!
Надеждвам Любовта си с кръговратната Природа –
Дървото на Живота си със нея аз оплождам!
25.04.2008; 2015
110 години от рождението на Елиас КАНЕТИ
ВЪЗДИШКА
“Може би всяка твоя въздишка
е нечий последен дъх.”
Елиас КАНЕТИ
Езикът щом има очи и уши,
Любовта защо е глуха и сляпа?!
Избухне ли вулкан – всичко руши.
А папата сваля на Бога капа,
смирено го следва и ни теши…
…Кервани във пясъци търсят оазис.
Алпинисти възлизат към снежни пустини.
Но кой от Пустинни души ще опази
Езика усърден на горски пчелини,
тревата с отвъдния шепот на Вечност,
измътени пилци в гнездата крайречни?!...
1969 - 1982
БОГ ЩЕ НИ ПРИКЪТА
“Предчувствията на поетите
са забравените приключения
на Бога."
Елиас КАНЕТИ
Езикът ни замлъква, излитне ли Душата…
Любовното ни чувство – подгонено от злата
и кривогледа завист – убежище ли дири?
А може би изгубени в нощта на суетата,
сами си дебнем сянката…
А Тя като секира
Краката ни подсича и силата ни свлича,
агонно ни премята със съсък на змията.
Не иска и да знае, че Тялото ридае –
Езикът се вдървява, а Тялото ридае…
…Трева в ухото шепне – светулково и нежно.
И Бог ще ни прикъта в Душата си безбрежна!
1970 – 1987
110 години от рождението на Жан-Пол САРТР
НЕ ИСКАМ БОМБИ
(МОНОЛОГ НА ЖАН-ПОЛ САРТР)
Стените падат – но други се вдигат…
Ахва и Адът от НОВИТЕ ТИГРИ.
Райстват си Тигрите с бомбена ярост –
тайно примигват в своя си вяра:
ръфат Криле, позлатяват Копита…
С нос на крале ритат и ритат
ангели смели и ангели сплашени:
Рая заселват със свои търгаши –
търговци в Рая е тяхната участ.
Ръмжат до края – като обучени
Жестоки животни, но все се пъчат:
“ангели кротки”, от Рая измъчени…
Никой не вярва на тяхната гавра.
Престъпна напаст – и Рая лапат
огнено, върло, с дяволско гърло…
ЛЪВ Е НАРОДЪТ, ЛЪВ Е НАРОДЪТ –
да зейне страшно има изгода.
И ще го стори, и ще го стори:
Новите Тигри – върлите орди –
в Ада ще прати, в Ада ще прати
да тъпчат бомби като домати…
Аз съм противник на динамита –
не искам бомби, искам Сюити
в Изгрев да светят, Залез да радват.
…ЖИВОТ БОГОЛЕТЕН
ЗА СЛЪНЦЕ Е ГЛАДЕН!
29. 04. 2003 г.
БОЖИЯ ДАРБА
“Поетът е надарен с божия дарба
да пее и свети с небесни чувства и мисли.”
Жан-Пол САРТР
Животът ми земен с Живота божествен
акордно звучи със Сияйни Мелодии!
Небето ги чува и ми извества
Познания Свиши за земнобродия…
Обичам се Чист и насън, и наяве –
Любовно пречистен със Божии Истини!
С Природата земно-небесна изгрявам
адресно във себе си – и се разлиствам
радушно и свежо със слънцемънистия!
…Творение Свише и Земно – и мога
роднинно да светя с Душата на Бога!
12.07.2005 г.
110 години от рождението на Михаил ШОЛОХОВ
ХРИСТОВА СВОБОДА
(Монолог на Михаил Шолохов)
Мисля си – какво ли можеше да стане
и можеше ли да получа
и сърдечни, и душевни рани,
хриле на риби само ако имах
и очи на бухалови мисли.
А аз живях със силите душевни
на води протяжно вечни
и можех със криле на Слънце
облачно небе да бистря;
Любов дарявах на Човешката Съдба,
с Любов злонравия препречвах.
…Шумяха думите ми
в тихото вглъбение на Дон.
Отгатвах кой умее да множи
в сърцето си овошков плод.
Любовните желания разбирах
и в очите на човека, и в очи на кон.
Откривах бързо кой се слива с Изгрева
и кой се лута в джунглата на скот.
Хабер изпращах на объркани вълчици
как се стига до скали орлови –
отдавна знаех дяволът какво умее
и колко Господ е грижовен.
…В прегръдките на Слънце и Вода
Орел аз виждах да сияе
със Христова Свобода!
85 години от рождението на Харолд ПИНТЪР
АНГЕЛИЧНИ ЖЕНИ
“Моята парола е Бдителност.
Към жените пристъпвам
с любовни рискове.
Харолд ПИНТЪР
Хуква нежно паролата “Бдителност.” Ето –
ангелични Жени се обичат с Морето:
разточителна Обич и гъделносвиша…
Ококорвам очи – по Жените въздишам!
Лебедно стъпват – гларуси дразнят:
дръзко се смеят – изгревнопазвени!
Перна ме Слънцето – крилата Вечност!
Искам Жените с Морето във мене!
Нежвам ги с близост богосърдечна:
топли са вече – пеят и стенат
ъглестолъчни Жените – и искат
Рай да им нося с любовни рискове!
60 години от рождението на Мо ЯН (Мо ЙЕН)
Стихотворение, посветено
на японския писател Мо ЯН (Мо ЙЕН) –
Нобелов лауреат за литература за 2012г.
ГОСПОД ЛИ?!
На Мо ЯН (Мо ЙЕН)
Господ ли?! Всичко чува и вижда?!
Ум ни дарява.. И всичките грижи
ангелски милва! И ние с доверие
най-слънчево в себе си ще се намерим
…Мисъл човешка ли?! Тя е във Разума!
От Небесата попада във Разума –
ехото чува на майчина пазва…
…Мозък божествен си има Човекът –
Обич от Бога: и му е леко!
…Ясно е. Господ ще ни спаси –
нежно ни милва по вечни коси!
2013
Сподели с приятели: |