КОМЕНТАРИ на Джеймс Хилман към глави дванадесета и

105 въображението е характерна за бялата фаза, за активирането на анимата. Любопитно е да се наблюдава колко се отличава процесът при автора от този, който се случва при психоанализа с хората на Запад. За нас не е достатъчно да имаме прекрасни сънища – те трябва да бъдат записани, проанализирани, интегрирани. А на Гопи Кришна му е достатъчно това, че ги вижда, чувства и преживява. Тук стигаме до един от начините, по който Егото и съзнанието могат да бъдат разделени. Доколкото в хода на анализата сънят се изучава подробно с цел да бъде интегриран, ние разширяваме Егото и отъждествяваме неговото разширяване с разширяване на съзнанието. Нашият автор е тръгнал по друг път: той е позволил на своето
Его да изчезне в света на сънищата и наблюдавал това, което се случва, доверявайки се (както обикновено става в бялата фаза на анимата) на процеса на трансформация. Вместо да позволи на своето Его да интегрира нов сияещ свят, той е позволил на новия свят да интегрира Его-то. Това е приближаване към велико осъзнаване – пълна противоположност на западния подход. Ние работим с него много активно, а Гопи Кришна е спал, но в подходящото време и по подходящ начин. Сравнете неговия сън със съня на св.Бернар, „жив и бдителен сън, просветляващ вътрешните чувства”.
Очевидно съществува далеч по-дълбока взаимна връзка между сънищата и сексуалната възбуда, отколкото сме свикнали да предполагаме. Фройд пръв е видял връзката между света на сънищата и сексуалността. Той е заключил своето прозрение в тесните рамки на механистическата система, с което почти изцяло е унищожил неговата ценност. Но, давайки му възможност да разтвори криле, ние можем да разсъждаваме за наблюденията на нашия автор.
Приемайки заедно с Юнг и Гопи Кришна това, че Кундалини е инстинкт за индивидуация, следва да се предположи, че този инстинкт притежава силен сексуален компонент, ако не и еротична основа. Приемайки също с Юнг и Гопи Кришна това, че сънищата играят основна роля в този процес (предвиждайки нивото на съзнание), може да се предположи, че всичко, което се случва в съня, ще бъде подложено на влиянието на сексуалността, а също и ще се отрази на самата нея. Фройд разбира се е говорил за това, но не е видял тук целенасочен процес на индивидуация. Но което е още по-лошо, той е свел съня до рамките на сексуалността, докато Гопи Кришна счита, че сексуалността служи на съня. Последните изследвания в областта на съня са открили синхронност между ерекцията и съня.
Обикновено в периода на сън със сънища се случва ерекция, а в период на сън без сънища тя спада. Експериментаторите правят извод, че за двата вида дейност отговаря един и същ биологичен механизъм. Ние бихме нарекли този механизъм „психоидно ниво”, а Гопи
Кришна го нарича „Кундалини”. Фантазиите и сексуалната възбуда могат да бъдат двете страни на един и същи процес.
Фройдистката психоанализа свежда фантазията до нейните сексуални корени, така че сексуалността може да служи само на своята крайна екстровертна цел. В Кундалини-Йога сексуалността се преобразува, за да служи на своите интровертни биологични цели. Може да се каже, че Юнгианската психоанализа се занимава с междинното положение: от една страна сексуалността се проявява като действие, а от друга – предимно в образи. Но във всички

106 случаи сексуалното съдържание на подсъзнанието се признава безусловно.
Пряката връзка между тестисите и мозъка, осъществена посредством гръбнака, е аксиома в индийската, китайската, арабската и древногръцката медицина. Ние не разполагаме с никакви научни данни, потвърждаващи тази връзка. Но вместо да отхвърлим тази идея като суеверие, можем да я изтълкуваме като психологична истина: между двата продуктивни органа на мъжа съществува явна взаимовръзка, а гръбначният стълб, поддържащ го във вертикално положение, символизира връзката между двата противоположни полюса на неговата сила.
Сексуалното единство между главата и гениталиите, изразено психологически от нашия автор, в алхимията се разглежда като съединение на противоположните начала – мъжкото и женското (Кралят и Кралицата, Слънцето и Луната, черно и бяло и т.н.). Често се употребява метафората за кръвосмесителна връзка между брат и сестра. В психологичен аспект това единение означава съюз със самия себе си – самооплождане, самосътворение. Интензивната пролонгирана интроверсия на либидото, самоотвержената любов, която човек щедро подарява на собствения си психичен живот, радостното признание на всички биологични желания и сексуалната възбуда като естествен психичен процес, представата за това, че твоите гениталии са благословени от Бог, - всичко това подсказва единство между темето и семето. Моментът на вътрешно сливане, съдейки по всичко, може да се сравни с оргазъм
(виж глава четиринадесета). От това сливане се появява божественото дете – второто раждане на нов човека.
Затова никак не е чудно, че нашият автор е възприемал себе си като „подрастващо дете”. И тези преживявания ние отново намираме не в сънищата за раждане и детство (както това се среща често при психоанализата), а във вътрешните органични усещания. Той наивно (в най- добрия смисъл на тази дума) преминава през архетипните преживявания – просто и естествено.
Както споменава авторът, в трактатите по Кундалини-Йога, Хатха-Йога, а също и китайска
Йога се описват чакрите – центровете, разположени в тялото, всеки от които има свой цвят, номер, име на съответното божество, орган и система, а също и множество други сложни характеристики. Гопи Кришна не е усетил в себе си присъствието на тези центрове и затова обяснява как човек може да възприеме светещите кръгове за чакри или лотоси, чиято реалност той не признава. Той отново споменава за страданието, обаче усещанията, преживявани от него, съответстват на психологическата реалност на тези системи в Йога и на измененията, случващи се в центровете при пробуждане на Кундалини.
Възниква въпросът: действително ли всичко това се е случило в неговото тяло, клетки, органи? Или се е случило в йогийското тяло? Бхарати пише: „Физическото и йогийското тяло принадлежат на две различни логични нива”. Системата от чакри няма никакво отношение към физическото пространство. И въпреки всичко психиката настоява на този език на телесни преживявания, така че логически невъзможното става не само възможно психологически, но и се явява психологична истина. Но за Гопи Кришна този въпрос не

107 възниква. Той преживява всичко това физически – тялото му е обхванато от пламъци, органите му страдат, навиците му за хранене се променят. Праната обединява тези две нива, които се явяват едно цяло, но разделени от психиката ни на два логически свята.
Физиолозите могат да изследват измененията във физическото тяло по време на Самадхи и да проследят промените, ставащи в него в резултат на измененията в йогийското тяло. Но психолозите се интересуват повече от данните, съдържащи се в описанията на Гопи Кришна за своето състояние: неговото физическо тяло се явява материален носител за проекциите на нематериалните събития, които тук, в тялото, се възприемат от сетивата като „реалност”.
Безусловно, трябва да има някакво материално място за психическите промени: произведение на изкуството, алхимични материали, физическото тяло. В западната традиция ние сме напреднали много в изучаването на физическото тяло, но сме в относително невидение относно тялото на въображението. Ние не знаем какво влияние оказва тялото на въображението върху нашата физиология, не само на психосоматичните симптоми, но и на всички болести и тяхното лечение. Разказът на нашия автор нагледно демонстрира как са свързани помежду си тези две „логически нива”.
Неговата книга не повтаря традиционните трактати за преминаване през чакрите и това я прави особено ценна. Алхимиците са се оплаквали от това, че книгите са твърде неясни и безполезни: все едно никой не знае как да се направи философският камък и всеки трябва да работи самостоятелно. Така и психоанализата – не съществуват два идентични процеса. Те продуцират различни картини, символи, мотиви и емоционални преживявания и поради това всеки случай е уникален. И отношенията, установяващи се между аналитика и субекта на анализата също имат неповторим характер – това винаги е творчески процес. Всеки трябва да върви по собствен път, тъй като архетипът на индивидуация винаги е един, но неговите проявления са разнообразни.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: