Лучиян милков конфликтология
ЧАСТ ПЪРВА: СЪЩНОСТ НА КОНФЛИКТОЛОГИЧЕСКОТО
Изтегляне 1.69 Mb. Pdf просмотр
|
| ЧАСТ ПЪРВА: СЪЩНОСТ НА КОНФЛИКТОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ „ Ще има плурализъм на мненията по най-важните морални и етични въпроси, относно крайната цел на човечеството и същността на доброто. Търпимостта ще се превърне във върховна добродетел. Вместо морален консенсус ще има прозрачна рамка от закони и институции, които да въдворяват политически ред. Подобна политическа система не изисква от хората някакви особени достойнства, освен да бъдат разумни и да спазват законите за свое собствено благо”. Франсис Фукуяма, „Големият разлом”, с. 30 Перефразирайки мисълта на Г. Ебинхауз за психологията, можем да посочим, че конфликтологията има дълго минало и кратка история. От една страна, философията от древността до наши дни търси отговор на множеството въпроси, свързани с войните, стълкновенията, раздорите, агресията, кризите в междуличностното и вътрешно груповото общуване, а от друга страна, едва сега, в последните сто години, се появиха научно обосновани подходи за изучаване историята на конфликтологията и конфликтите. K. Boulding пише: „Общият диапазон, представен от учените, относно ролята и мястото на конфликта в динамиката на живота на обществото, представлява континиум на подходите: на единия полюс се намират тези, които разглеждат развитието на обществото в цялост, почти изключително, чрез борбата и конфликта (в особена степен това е валидно за класовите конфликти); на противоположния полюс се оказват онези учени- еволюционисти, считащи конфликта за значителен, но все пак второстепенен аспект на общата динамика в развитието на обществото; промеждутъчно положение заемат специалистите в областта на политическата и икономическа история” [247, c. 99]. Съвременните изследователи-конфликтолози разглеждат последиците от конфликтите върху личността при взаимоотношенията й с другите хора, както и със самата нея и търсят причинната им обусловеност в процесите на социални интеракции на участниците в тях. Това отношение предоставя възможности за позиционно структуриране на участниците в конфликтите и формулиране на множество конфликтологически изводи и препоръки, както за науката, така и за човешката практика. Тоталната информатизация и глобализация на съвременното общество налагат нови структури и модели на поведение, нови отношения и взаимоотношения, както между държавите, цивилизациите, така и между колективите, групите и отделните личности. Традиционните, многовековни институции- държавни, обществени, частни, са в тотална криза, и от гледна точка на готовност, възможност и способност, не могат да отговорят на динамичните, нови, често пъти непредвидими предизвикателства. Социалните и политически науки в теоретичен, а образователната система в практико- приложен план търсят решение на най-сложния социален феномен- социалния конфликт. „Класическите социални и хуманитарни науки в своите рефлексии все по-трудно разкриват интелектуалния, когнитивния и педагогическия потенциал за решаване на проблемите на обществената практика и на отделно взетата личност” [84, с. 9]. Конфликтологията е млада междудисциплинарна научна област, която проучва аспектите на социалните противоречия и стълкновения в обществото. „Тя, по същество, е плуралистична: под това наименование съжителстват различни възгледи за социалния конфликт, за неговата същност и значение, за подходите и методите на неговото изучаване и управление. Съществуват, така също, различни възгледи за мястото на човека в социалния конфликт” [82,c. 5]. Всяка самостоятелна наука притежава завършена система от задължителни принципи, като пределно общи представи, чието използване позволява относително непротиворечиво и последователно да се разберат и обяснят изучаваните явления от заобикалящия свят: еволюция- революция, движение-покой, формиране-развитие, нежива и жива природа, човек и човешко мислене. Именно, тези представи встъпват в ролята на определена координатна система, помагаща на изследователите да се ориентират в огромните масиви от емпирични данни, да ги класифицират, интерпретират и направят солидни изводи и препоръки за науката и човешката практика. Човекът и светът, влизайки във взаимодействие, образуват особена онтологическа реалност, тъй като човекът е продължение на света и като такъв, той дава различен смисъл на обектите от реалността, прави ги ценности. |