Лучиян милков конфликтология

ВЪВЕДЕНИЕ
„Аз съм възроден чрез своите деца, аз съм възроден чрез продуктите на своя труд, аз съм възроден в спомените, които оставям, аз съм възроден чрез вдъхновението, което се опитвам да давам на другите.
Ние можем да градим нашия живот около всички тези четири възможности. Но, може би, вниманието би трябвало да бъде съсредоточено върху обстоятелството, че възраждането може да бъде на по-високо или на по-ниско равнище. Нашата задача като хора е да се преродим на по- високо равнище.
Добрата работа с конфликта има за цел тъкмо това”.
Йохан Галтунг, „Разрешаване на конфликти”, с. 258-259
Непрекъснатото преустройство и трансформация на политическите, идеологическите, културните и икономически платформи в света, разместването на социалните пластове във всички континенти, миграционните процеси „Север-Юг”, „Изток-Запад”, войните, тероризмът, засилващото се негативно въздействие на стресогенните фактори, в световен мащаб, пораждат разнообразни по вид и структура конфликти. За
Р. Дарендорф, “конфликтът на класите не витае във въздуха, войниците на класовата борба са в известен смисъл марионетки, които се задвижват от невидими социални сили” [68, с. 15].
Съвременното общество е стресогенно, т.е., то натрупва и поражда непрекъснато конфликти между цивилизациите, културите, религиите, нравствените модели, нормативно-оценъчните системи на отделните класи, групи, прослойки, етноси, между половете, между неравнопоставените в имуществено положение граждани, в семейството- между съпрузите, между тях и децата им, между самите деца. „Живеем в епоха, в която интимните отношения във все по-голяма степен се

характеризират от конфликта и раздялата, пише Ш. С. Брем. Конфликтът задейства различията между половете” [195, c. 227].
В исторически план, изследванията, посветени на конфликтните ситуации и конфликтите, преминават през множество трудности през вековете, свързани, както с неумението, така и с нежеланието на изследователите да открият и посочат причините за появата им, тяхната структура и същност. Едва през ХІХ век в социалните науки се формират няколко водещи идеи, които стават основа на по-нататъшните разбирания за същността и характера на конфликтните ситуации и конфликтите.
Една от най-устойчивите идеи е тази за социалните конфликти и въздействието им върху процесите, които стимулират социално- икономическите преобразувания в обществото. На преден план се извежда постановката, че колкото по-неравномерно се разпределят благата в социума, толкова по-остри са конфликтите между доминиращата в обществената структура класа и останалите граждани, а от друга страна се твърди, че колкото по-остри са конфликтите, толкова по-значими са икономическите, политическите и културните промени, които настъпват в социалната система. Това, от своя страна, показва, че конфликтите променят структурата на обществото, като ескалират отношенията между отделните социални групи.
Към проблемите, свързани с възникването и ефикасното разрешаване на конфликтите, с провеждането на преговори и търсене на съгласие между хората, проявяват интерес не само професионалисти от областта на конфликтологията, психологията, педагогиката, социологията, но и политици, ръководители на различни международни, регионални и национални организации, социални работници, медици, юристи, свещенослужители, т.е., всички, които в своята практическа дейност се занимават с въпросите на взаимодействието между хората. „За съжаление, отбелязва Н. В. Гришина, целият този нарастващ интерес в немалка степен

е свързан с ръста на напрегнатостта в различните сфери на социално взаимодействие, с острата потребност, както на различните обществени структури, така и на отделните хора, от практическа помощ при разрешаването на конфликтите” [64, c. 7].
Изброените причини са обект на изучаване от ново научно направление в психологията, наречено “конфликтология”. То се заражда, като елемент на психологията на личността и групата, във Великобритания, САЩ и
СССР през 50-те години на ХХ век. Британската специалистка по организационна психология M. Follet [261] през 1942 година първа прави опит за коренна промяна на дотогавашното отношение към конфликтите от страна на изследователите. Тя извежда постановката, че у конфликта, като психичен феномен и явление, трябва да се търсят и позитивни функции.
По този начин се слага край на конфликтофобическата епоха, доминираща в конфликтологията. Изследванията след края на Втората световна война са насочени към негативните емоционални преживявания у хората, като следствие на разразилите се жестоки и брутални социални конфликти, а от там и към установяване на психичните им корени и първопричини.
„Историята на конфликтите, пише Д. В. Димитров, е част от историята на света. Върху изследването на конфликтите, техния обществен характер, роля и значение в социологическата литература има определена традиция”
[80, с. 93].
По-късно, конфликтите са обект на изучаване в други страни от
Западна и Източна Европа, Канада, Япония, Австралия и др. Създават се множество асоциации, научно-изследователски институти, лаборатории и екипи, които обстойно и пространно анализират същността им, конфликтното поведение на личността и предлагат разнообразна методика за тяхното правилно разрешаване. Натрупват се богати теоретически и експериментално-практически данни за появата, развитието и пътищата за разрешаване на конфликтите, за търсене на тяхна алтернатива в лицето на

взаимодействието и сътрудничеството между индивидите, социалните групи, етносите, религиите, обществата. Работи се върху създаването на специализирани методики за разрешаване на конфликтите, усъвършенства се технологията на преговорите, извежда се водещата роля на посредника- медиатор. Р. Фишер и У. Юри [217] разработват теорията за принудителните преговори. „Съвременните изследователи се стремят да разкрият същността на конфликта и конфликтното поведение, на неговите характеристики, същност и форми на проява. Системите за разрешаване, които те създават, успешно се прилагат в много страни”, според Р.
Манчева [145, c. 15].
Във всички съвременни изследвания на конфликтите и конфликтното поведение (от средата на ХХ век до днес) е налице ярко изразена амбивалентност, довеждана до абсурдна крайност- от конфликтофобия до конфликтофилия; от панически страх, водещ до тяхното задължително избягване, до сериозни увлечения, често пъти, придружени от самозабрава по тях (например, най-забележителните трилъри и детективският жанр изобилстват с множество брутални, неразрешими конфликти; военните игри, които се играят през детството, или се изучават във военните училища, са изградени върху основата на конфликтите; спортните игри, с проявата на спортен хъс и спортна злоба за победа на всяка цена над противника, за надмощие, често пъти, водят до сериозни конфликти между тимове, треньори, играчи, публика; много телевизионни реалити-шоу са изпълнени с драматизъм, предизвикан от конфликтни ситуации и конфликти между участниците).
С особена проницателност, Р. Арон отбелязва спецификата на конфликтите в изминалото ХХ столетие: „Конфликтите, доминирали през
ХХ век и с това белязали развитието му, бяха повече национални и имперски, отколкото социални. Като доктринери, Огюст Конт и Карл
Маркс не отрекоха историческата промяна, която се извършваше пред

очите им, но те подцениха традиционния аспект на историята, въздигането и падането на империите, съперничеството на режимите, пагубните или благодетелни подвизи на великите хора” [21, с. 283].
Когато хората влизат в конфликтна ситуация, която по-късно прераства в конфликт, затрудненията им, може би, не произтичат само от това, че им липсват способности за нормална вербална или невербална комуникация. Много индивиди могат да се научат на по-добра комуникация помежду си, но отношенията им продължават да бъдат незадоволителни, поради убягващи от вниманието им, но на пръв поглед, причини. Т. М. Gottman и колегите му [263, c. 14-23] наричат това проблем на „скрития дневен ред”: причината за несъгласието на повърхността няма значение, тъй като има прикрит основен проблем на близостта. Хората се чувстват самотни, изоставени, тъй като нямат достатъчна емоционална близост; те, може би, се чувстват подтиснати от прекалената близост и имат потребност от повече свобода, свободен избор и личен живот. Там, където съществува подобен скрит, постоянен дневен ред, трудностите при комуникацията могат да бъдат по-скоро резултат от ескалация на конфликта между двамата, отколкото негова причина. Според нас, всичко, което снижава интензивността и честота на различните социални взаимодействия (в диада, междугрупови, етнически, религиозни, културни и др.), намалява възможностите за попадане в сериозни конфликтни ситуации и прерастването им в неразрешими конфликти

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: