Лучиян милков конфликтология

социологията на Г. Зимел, който също, както К. Маркс, счита, че конфликтите в обществото са неизбежни и непредотвратими. Авторът насочва своята критика към Р. Дарендорф, затова, че не отчита позитивната функция на конфликта за съхраняване на обществената социална система като цяло.
Л. Козер [120] формулира специфичен образ на съвременното общество.
Социумът, според него, е единна система от взаимосвързани елементи, в които равновесието понякога се нарушава. Пораждат се напрежение и конфликт на интересите. Разногласията и насилието, които възникват като тяхно следствие, обаче, заздравяват основите на социалната система и усъвършенстват нейната адаптивност към враждебните външни условия.
Само чрез конфликта обществото може да опознае и вникне в своите интереси.
През 90-те години на ХХ век възникват нови учебни и изследователски институти, консултантски центрове и групи за анализ и разрешаване на конфликти, посредничество и медиаторство в най-различните сфери на социалния живот на обществото. Поставено е началото на целенасочена подготовка на специалисти-конфликтолози в
САЩ,
Русия,
Великобритания, Япония и др. страни. Издават се в огромни тиражи различни видове литература- статии, студии, монографии, университетски учебници, помагала и пособия за справяне с конфликтите, защитават се множество дисертации в тази област. Налице е сериозна периодика по проблемите на конфликтите и конфликтологията.
Обучението на специалисти-конфликтолози е свързано с редица сериозни изисквания в процеса на преподаването на тази научна дисциплина. Според И. Цанов, „обучението по конфликтология е много сложно и трудно. То поставя високи изисквания и несрещани досега предизвикателства, както пред субектите на обучение (университетски преподаватели, научни работници, конфликтолози-практици), така и пред

обектите на обучение (студенти, ръководители, специалисти, служители и административен персонал)” [232, c. 200-201].
Авторът обобщава следните, най-често срещани, трудности:
- Най-голямата трудност произтича от самото естество (онтологичност) на науката конфликтология, като типична междудисциплинарна наука, създала вече своя ограничена зона и предмет, измежду сходни и не дотам сходни науки.
- Втората трудност произтича от начина (методиката) на преподаване. За конфликтологичното обучение е почти неприложим традиционният начин на обучение (лекции, възпроизвеждане на предварително чут, видян или преразказан материал, предимно самостоятелна подготовка и т. н.).
Конфликтологията изисква друг- коренно различен начин на обучение, по принцип. Най-важните му атрибути включват следните елементи:
- личностно (физическо) присъствие на обучавания (Не можеш да станеш конфликтолог с прочита на няколко учебника);
- визуализация, схематизация и синтетичност на предлагания учебен материал;
- широко използване на тестове, анкети, разработване на конфликтологични казуси, игри, тренинги и т. н.;
- силна въвлеченост на участника в процеса на конфликтологичното обучение (Обучаемият е активна страна в процеса на обучение, а не пасивен реципиент на конфликтологична информация);
- съчетаване и развитие на конфликтологични знания, умения и навици
(Най-лаконично казано, конфликтологичните знания се научават, уменията се формират, а навиците се тренират).
- Третата специфична трудност произтича от необходимостта за предварителна общохуманитарна подготовка на обучаемия.
Конфликтологичното знание се надгражда над философското,

социологично, психологично, икономическо, правно, управленско и т. н. знание.
- Четвъртата трудност се отнася до изискванията към качествата на преподавателя по конфликтология- не само като специфични конфликтологични познания и умения, но и като комуникативна култура, житейски, педагогически и управленски опит, личностна характеристика.
Всичко това съдейства за появата и утвърждаването на конфликтологията като нова научна област, със свои собствени цели, предмет, обект, задачи. Теоретическият и методологически базис на конфликтологията е широко концептуален и се изгражда върху теоретичните постановки на К. Маркс, G. Simell, Е. Дюркем, Л. Козер, Р.
Дарендорф, К. Boulding.
Развитието на конфликтологията, според Д. Й. Димитров, е свързано с решаването на два проблема:
„- Намесата в конфликтните процеси, които протичат в социалната дейност, поражда нови ситуации, които създават благоприятни или негативни условия за тяхното протичане.
- Подобни нови ситуации изискват промяна в инструментариума на изследването и избор на адекватни въздействия върху конфликтните процеси. От своя страна, това води до промяна в динамиката и управлението на обектите, където възникват и се разрешават конфликтите”
[82, c. 19].
Конфликтологията изучава и прави сериозни научни и практически опити за установяване причините за появата, елементите, особеностите на конфликтите на различни нива, техните функции, последствията от тях, видовете и силата на въздействието им върху социума. В нея „се слива в единство творческото мислене с творческото действие и управление. Тя събира, обработва, систематизира, корелира, интегрира и приспособява знания, методи и технологии (социални и управленски) за разрешаване на

противоречията. Съпътства, както социалното управление, така и социологията на управлението, повишава тяхната ефективност, оптимизира функционирането и развитието им. Улеснява действието на диалектическите, социологическите и икономическите закони” [82, c. 17].
Според А. Я. Анцупов и А. И. Шипилов [18, c. 24-25], конфликтологията е наука за закономерностите във възникването, развитието и завършването на конфликтите, за принципите, начините и прийомите за тяхното конструктивно регулиране. Сериозните проблеми, пред които са изправени съвременният човек, групите, етносите, религиите, обществата и цивилизацията, изискват, според нас, не толкова психиатри, психоаналитици и психотерапевти, колкото специалисти- конфликтолози, които да облекчават отношенията на индивидите с отделните социални групи и обществени структури.
Авторите смятат, че конфликтологията не се ражда на стика, на границата между две или три научни дисциплини, както обикновено се получава в другите области на човешкото познание. За оформянето и изграждането й се използват знания, посветени на конфликта, натрупани от единадесет науки.
В своето изследване приемат като основен критерий общото количество публикации по проблемите на конфликтите за определен период:
- Психология- 26,5% от публикациите за конфликтологията и конфликтите;
- Социология- 16,9%;
- Политически науки- 14,7%;
- Исторически науки- 7,7%;
- Философия- 7,1%;
- Изкуствознание- 6,7%;
- Педагогика- 6,2%;
- Право- 5,8%;

- Социобиология- 4,3%;
- Математика- 2,7%;
- Военни науки- 1,4%.
Данните красноречиво показват, че водеща наука, в областта на изследване на конфликтите, е психологията, защото тя изследва поведението на човека, ценностната му ориентация и оценката му за всяка конфликтна ситуация.
А. Г. Здравомислов [100] определя конфликтологията като приложна наука. Потребността от нея е най-голяма в конкретни ситуации, където е налице сблъсък на интереси между две или повече страни. Тези ситуации се наблюдават в съвременните области на стопанското управление, мениджмънта в търговската дейност, правото, дипломацията и множество други страни на човешката дейност. Чрез анализа на резултатите от изследването на ситуации от дейността на индивида, групата и обществото се създават реални условия за развитие на конфликтологията като практическа наука. „Конфликтолог е специална професия, чиито представители участват най-често във водене на бизнес преговори като консултанти в решаването на конфликти от най-различен характер, нива и области” [100, c. 77-78].
При анализа на същността и спецификата на конфликтологията Д. В.
Димитров обособява два водещи научни подхода [80, с. 25-26]:
- Първият е насочен, предимно, към активни, актуални действия на личността и групата. При него се акцентира върху несъвместимостта на определен вид ценности, където конфликтът се разграничава от понятия като конкуренция, съперничество, враждебност, противоречиви намерения, установки, които се определят като източници на конфликти.
При този подход се търсят пътищата и средствата за разрешаването на ценностните различия между хората.

- Вторият е ориентиран към мотивите, потребностите и действията на личността, намираща се в състояние на конфликт с друга личност, с група, колектив и др. Този подход включва изследване на противоречивите психични състояния, водещи до конфликти, но не изключва и открити сблъсъци между отделните страни, участващи в тях.
Управлението и разрешаването на конфликтите в дейността изисква отлично познаване на предконфликтните ситуации, инцидентите, конфликтогените, механизмите и средствата за преодоляването им.
Проблемът за разбирането на конфликта като социално явление е свързан с определяне ролята му в социогенеза, посочване детерминантите на конфликтното поведение. Това, според Н. И. Леонов [136, c. 12], са приоритетните насочености на конфликтологията в настоящия момент.
В изследванията си съвременната конфликтология изхожда от принципните позиции за признаване на конфликта като закономерна и естествена характеристика на социалните отношения, възможностите за протичане в разнообразни, в това число, и конструктивни форми, утвърждаване на принципиалната възможност за управлението му.
ІІ. Предмет, обект и задачи на конфликтологията
Развитието на всяка частна наука е свързано с формулиране на нейните обект и предмет. “Тя постига това трудно, с помощта на междудисциплинно систематизиране на стари и нови емпирични и теоретични факти, принципи и закони, притежание на съседни науки.
Използването на тази евристична процедура цели да очертае и завладее оная част от социалната реалност, върху която се гради новата дисциплина- конфликтологията. Овладеният социален обект има онтологичен характер, т. е., той е със значение на логика на вещите” [82, c.
14].
Разкриването на обекта и предмета на науката, всъщност, е разкриването на онази социална природа на обекта, на неговия качествен

състав и неизчерпаемост на структура, съдържание, развитие и връзка с предмета на дейност, със задачите, методологията, методиката и методите на изследване в конкретната научна област.
1. Предмет на конфликтологията
За Д. Й. Димитров, предмет на конфликтологията са „общите закономерности и особености на социалния конфликт, неговата причинност, възникване, развитие и завършване, както и различните средства и начини за въздействие (прогностика, профилактика, практика) върху конфликтното отношение на взаимодействащите си страни” [82, c.
18].
Авторите, които разработват постановките си за конфликтологията, от позициите на връзката между противоречивите психични състояния и откритите сблъсъци, свързват предмета й с непосредствената човешка дейност. Отъждествяват конфликта със сблъсък, т.е, с активната дейност на участващите в него страни. „Породена от действието на противоречията в социалната структура, конфликтологията акумулира в собствения си предмет разнокачествена информация и технология за изработване на собствени принципи, категории и закони за изследване природата на социалните конфликти, тяхното предотвратяване, управление и разрешаване” [82, c. 17].
2. Обект на конфликтологията
Обектът на конфликтологията е свързан пряко с установяване на мястото на поява и разрешаване на конфликта и то не само там, където протичат процесите на противопоставяне и конфронтация, но и там, където те се разрешават и стигат до логичен край. „Обект на конфликтологията е протичането на обективните диалектически процеси. Това може да бъде изразено на философски език така- изучаване на онтологичната същност на противоречията в социалната система” [82, c. 16].
3. Задачи на конфликтологията

Практически, всяка личност притежава конфликтологични знания, придобити в индивидуалния й живот. Според А. Я. Анцупов и А. И.
Шипилов [18, c. 25], тези знания, заедно с теоретичните резултати, натрупани от специалните изследвания, посветени на конфликтите, информацията за конфликтите от другите социални, стопански и хуманитарни науки, изкуството, културата, религиозните учения, формират основните задачи на конфликтологията.
Задачите, които конфликтологията трябва да разрешава, са изключително сложни, широко обхватни и отговорни, но, от гледна точка на полето за научни изследвания и научния хоризонт, потенциалът тук е необятен. Те са следните:
3. 1. Конфликтологията трябва „да започне да произвежда оригинална евристична информация, която да тласне развитието на тази наука на нови орбити” [82, c. 22]
Необходимо е, според нас, в България да се създаде научна банка, съдържаща пълни данни за авторите от всички научни области, които работят в областта на конфликтологията и да се направи библиографска справка на публикациите в научния печат по проблемите, свързани с появата, развитието и разрешаването на конфликтите. В някои научни звена (катедри по психология, социология, педагогика, право, стопански и управленски науки) трябва да се обявят целенасочено конкурси за докторантури, където младите изследователи да разработват дисертации, свързани с феномена „конфликт”.
3. 2. Теоретичен анализ, осмисляне и целенасочено регулиране на негативните въздействия върху хората през ХХІ век
Тези въздействия са породени от технологичното, техническо и икономическо развитие на държавите през ХХ и началото на ХХІ век- безработица, твърде ниско ниво на квалификация на огромни групи работещи, нарастваща психическа нестабилност на личността, огромен

брой деца непосещаващи задължителните образователни степени. “В реалния свят, пише Р. Дарендорф, винаги има различни възгледи и поради това- конфликт и промяна. Наистина, конфликтът и промяната са нашата свобода; без тях не може да има свобода” [68, с. 123]. Той създава т. н.
„конфликтен модел на обществото”, в който съществува схема, отразяваща реалния характер на социалната действителност. Смята, че конфликтът е постоянно състояние на социалния организъм, като на всеки етап от своето развитие обществото преживява разногласия, които предизвикват изменения и дезорганизация. Според него, не наличието, а отсъствието на конфликти е неблагоприятно състояние, защото чрез тях може да се открие творческия заряд на всяка общност, както и способите за рационално овладяване и контрол на най-значимите социални проблеми.
Създателят на социалното движение „Политика на планетата Земя” А.
Тофлър пледира за възпитаване на ново планетарно мислене у хората.
Само така индивидите и обществата като цяло ще разберат, че „едва ли, следващите десетилетия ще минат без своите Чернобили и петролни катастрофи, като тази в Аляска, наследство от времето на механичното производство. Тези събития, от своя страна, ще дадат повод за ожесточени конфликти около въвеждането на новите технологии и вредните последици от тях. Все по-често социалните групи във всяка страна , а защо не и между отделните страни, ще искат една от друга „икономически обезщетения”.
Други, ще се опитат да използват „икономически шантаж” или „откуп”, само, за да се въздържат от действия, които биха замърсили атмосферата, околната среда на съседите. Как ще се отнасяме към природните бедствия в новата, тясно свързана световна икономика, когато след едно земетресение в Япония, или едно наводнение в Индия, може да предизвика катастрофа, борсов хаос на Уолтстрийт” [212, c. 275-277].
3. 3. Регулиране на сериозните противоречия в съвременното общество

Чрез проучване същността им, социалните групи, класи, прослойки, етноси, религиозни общности, политически течения да бъдат доведени до приемливи за всички страни действия, без накърняване на чест и достойнство на личността.
Регулирането на противоречията е възможно само с обединените усилия на човечеството- чрез дейността на ООН и неговия основен орган-
Съвета за Сигурност, ЮНЕСКО, Европейския съюз, НАТО, църквата, неправителствените организации, хуманистичните сдружения, националните и регионални комитети, преговорите на различно ниво, които целят туширане на напрежението между отделни нации, вероизповедания, региони. „Развитието на съвременната свръхсимволна икономика се съпътства и от други опасни явления- разместване на цели етноси и непрекъсната миграция. В доскорошните масови индустриални общества расизмът се изразяваше най-често в конфликт, в преследване на малцинството от мнозинството. И тази форма на социална патология, все още, е опасна за демокрацията” [80, c. 94].
3. 4. Създаване на структурни модели, изучаване на структурните свойства на конфликтното и безконфликтно състояние на социалните системи
Конфликтното състояние на социалните системи, изграждани в продължение на хилядолетия е противоположно на безконфликтното и те могат да бъдат разбрани само във взаимовръзка, т. е., когато бъдат известни условията за трансформацията на системите от едното в другото състояние. „Структурното състояние на конфликта е, от една страна, най- простото, а от друга страна, най-фундаменталното, в смисъл, че неговите закони определят свойствата и законите на всички следващи и много по- сложни модели” [191, с. 14].
3. 5. Търсене, създаване и прилагане на ефективни средства за снижаване, туширане и задържане ескалацията на конфликтите в съвременното общество

Съвсем справедливо Р. Акоф и Ф. Емъри отбелязват: „Любопитна черта на нашата цивилизация е тази, че за повишаване на ефективността при разрешаването на конфликтите са посветени значително повече изследвания, отколкото за сътрудничеството” [7, с. 199]. За съжаление, все още, човечеството не се е освободило от тежненията на миналото, от наслоенията на междублоковото противопоставяне, от конфронтацията между расите, класите, религиите и не отдава необходимото внимание на въпросите, свързани с възпитание у хората на умения за групова, екипна дейност, за взаимодействие и сътрудничество в съвместното си съществуване. В настоящия момент всички многонационални и мултиетнически държави се опитват да обединят различните етноси, които ги населяват в „единна сплав”. Противопоставянето срещу тези опити е толкова могъщо, че повечето расови, етнически, религиозни групи предпочитат да съхранят своята неповторима индивидуалност.
„Асимилацията, като крайна цел на индустриалното общество, на което му трябваше хомогенна маса, вече, принадлежи на миналото” [80, c. 94].
3. 6. Създаване на социална система за доближаване до проблемите на личността
Това може да стане чрез вникване в начина на живот, семейните, личностните, образователните, професионалните, религиозните и комуникативните й проблеми.
Структурата и дълбоката вътрешна същност на личността през ХХІ век, все още, е проблем пред социалните и педагогическите науки. Много от специфичните особености на личността отбягват от погледа на изследователите. У нас [82, c. 23], е необходимо създаване на система за конфликтологично образование, както и на концептуални и практически модели за конфликтологични и медиационни структури (организации) за разрешаване на конфликти, съобразени с българската специфика.
3. 7. Създаване на единна теория за конфликта

Тя може да се разглежда като праобраз на новата парадигма на социалното познание, която в близко бъдеще не само ще синтезира всички родове и видове социални и психични знания, но и, достигнала определена степен на самоизграждане, ще започне да оказва обратно влияние върху функционирането на обществените институции във вид на общоприета методология при приемането на решения. „Създаването на единна теория за конфликта ще направи истински преврат в социалните и политически науки, защото пред тях ще се открие пътят към действителното разбиране на тези закони за общественото развитие, които, макар и да управляват нашата история, остават, поне засега, за съжаление, вън от нашето рационално разбиране...Единната теория за конфликта по своите сили и, главно, по своите възможности е теория за социалната статика и динамика” [201, с. 530].
3. 8. Технологизиране на конфликтологичното познание
Използването на Информационни и комуникационни технологии
(ИКТ), глобалната мрежа Интернет, допринасят за внасяне на порядък в изучаването на конфликта, за получаване на навременна информация за представителни международни или национални изследвания в областта на конфликтологията. Според Д. Й. Димитров [82, c. 22-23], конфликтологията не е научна самоцел, тя трябва да спомогне за преодоляване на проблемите, свързани с конфликтното взаимодействие в отделните етапи: прогнозиране на конфликти (субективни и обективни предпоставки, индикатори и симптоми за възникване на конфликта и др.); предотвратяване на конфликта (институционализация на отношенията, социално партньорство, отстраняване на причините за конфликта и др.); в практики при разрешаване на конфликта (логика, стратегии и начини за разрешаване му, преговори в конфликтна ситуация, ролята на ръководителя в управлението на конфликта).

Всички съвременни изследователи, работещи в областта на конфликтологията, са единодушни, че практически е невъзможно безпристрастното изследване на конфликтите. В една или друга степен се проявяват, от една страна, идеологическите и ценностните ориентации, а от друга, предубедеността на изследователите, която е продиктувана от научните им интереси. Тази ситуация поражда и въпросите, свързани с правото на съществуване на конфликтологията като самостоятелна наука, със свой обект, предмет, цели и задачи. „Може ли изобщо да се счита конфликтологията за самостоятелна наука, въпреки че притежава чертите на междудисциплинна наука? Според нас, отговорът е да, защото тя изучава конфликта, от гледна точка на общите му закономерности
(предпоставки за възникване, развитие, завършване, ефекти и ситуации след завършването). Такива науки, като, например, социология, психология и икономика, виждат и изучават в конфликта само негови отделни аспекти
(в случая социологически, психологически, икономически), но не и цялостната му природа” [83, c. 30].
ІІІ. Развитие на конфликтологията в България
В обществознанието на Третата българска държава има редица изследвания, посветени на войните, вътрешнопартийните борби, въстанията и държавния терор. За съжаление, изследователите не стигат до идеята за създаване на самостоятелна теория, която да изследва от конфликтологична гледна точка съществуващата конфликтна реалност.
„Конфликтът” като понятие и термин, обаче, иманентно присъства в техните изследвания.
Систематизирането на изследванията, посветени на конфликтната ситуация, конфликтите и конфликтологията, показва, че могат условно да се обособят следните периоди:
- Първи период- от края на ХІХ век до 1948 година. Натрупват се знания по общотеоретични аспекти на конфликта. През 1929 година видният

български философ Д. Михалчев (1880-1967 година) основава и редактира първото философско списание на Балканите, наречено „Философски преглед”. Когато набелязва тематиката и проблемите, с които ще се занимава списанието, той маркира и откроява следните съществуващи в социалната действителност в България, по онова време, противоречия:
„Що е социална класа и какъв е смисълът на социалните противоречия, що е партия, маса, нация и национално съзнание, право, отговорност, нравственост, традиция, мода, авторитет, кои са социално- психологическите предпоставки на властването, каква е психологията на българския селянин, що е обществена дейност, има ли исторически закони, какво е мястото и каква е ролята на личността в историята?” [по 9, с. 324
].
През този период публикации в тази област имат Д. Благоев, Г.
Кирков, И. Хаджийски, Т. Павлов, С. Гановски.
- Втори период- от 1948 година до 1989 година. В изследванията на конфликтологичната проблематика се включват голям брой частни науки
(всяка от позициите на своята методология и предметна област- психология, политология, педагогика, право, социална педагогика, военни науки, социология). Изследват се въпроси, свързани с конфликтологичното взаимодействие и същността на конфликта. Особено актуални са разработките за същността на социалното и биологичното у човека и връзката между тях; релацията: наследственост-среда-възпитание; човекът и научно-техническата революция. Търси се истинското място на личността в съвременния свят, дискутират се въпросите, свързани с отчуждението и алиенацията, човекът и неговите личности, връзката: човек- моделиране, кибернетика, машина, информация. Прави се силно изразен класово-партиен, от позициите на комунистическата партия, критически анализ и оценка на буржоазните концепции и теории за същността на човека.

В този период се извършва сериозна преоценка на философските категории, на частните науки и особено на онези, чийто предмет са социалните противоречия. Изгражда се конфликтологичен модел на обществото. Анализират се и се изпълват със съдържание много нови категории: противоречие; видове противоречия: антагонистични- неантагонистични, външни-вътрешни, главни-второстепенни.
Тези категории навлизат и заемат своето място в цялостното обществознание.
Публикуват се множество научни трудове- статии, студии, монографии, издават се списания, провеждат се много национални, регионални, университетски конференции, посветени на противоречията в обществото.
Интересът към социалните конфликти се засилва. В основата на този интерес стои провеждането у нас на два световни конгреса- по социология и философия. Създава се Институт по социология към БАН, усилено работи Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) към ЦК на БКП. Към нея функционира мощен Институт по социално управление, който осъществява множество изследвания, посветени на противоречията и конфликтите: организационно-управленски, идеологически, регионални, нравствено-етични, икономически, междукласови и др. Специално място се отделя на противоречията между експанзивната и интензивната форми на развитие на производството, ефективността и качеството на продукцията.
Най-същественият недостатък на конфликтологичното знание през този период е, че за непоклатима се приема аксиомата: „В българското социалистическо общество, по принцип, не могат да съществуват неразрешими конфликти”. Теориите за конфликтологичните модели и концепции на учени от Западна Европа, САЩ и други капиталистически държави яростно се критикуват от позициите на т. н. класово-партиен подход.

Сред имената на изследователите в тази област можем да посочим: Г.
Пирьов, Ж. Ошавков, В. Проданов, В. Момов, Ст. Михайлов, Ж. Желев, К.
Нешев, Г. Йолов, Л. Десев, Д. Градев и др.
- Трети период- от 1989 година досега. Коренните политически, социално- кономически, културни промени у нас в този период изиграват ролята на могъщ фактор за развитието на конфликтологията. От 1989 година досега конфликтологичната ситуация в Република България е изключително сложна.
Ние се оказахме неподготвени за тази сложна ситуация. Ориентацията на безконфликтно развитие на обществото в периода от 1944 година насам прави проблематиката на конфликтите безперспективна. Това, фактически, довежда до изключването на конфликтологията от областта на научното изследване и до отсъствие на механизми в социума за работа с конфликтите.
Цялото общество преминава, през този кратък, но бурен период, през множество различни по сила, интензивитет и продължителност сътресения, противоречия и конфликти. Това е период на тотална разруха на държавността, крушение на догмите, ценностите, нормативно- оценъчната система. Налице са корупция в държавата и обществото, организирана престъпност, стотици показни поръчкови убийства, стачки, демонстрации, паричен съвет. Членове сме на НАТО и Европейския съюз, имаме Евродепутати, сменят се няколко правителства, но проблемите си остават неразрешени- между работодатели и наемни работници, държава и пенсионери, заетост-безработица, бедност-крещяща показност и парвенющина при демонстрация на власт, богатство и безнаказаност и т. н.
Независимо от множеството проблеми и трудности през този период се създават теоретически и практически условия и предпоставки за обособяване на конфликтологията като самостоятелна наука.

Създава се Българска асоциация на конфликтолозите (председател е Д.
Й. Димитров), налице са сериозни публикации на множество автори- психолози, педагози, философи, социолози, политолози по проблемите на социалните и личностни конфликти. Сред водещите автори се открояват:
Д. В. Димитров, Д. Й. Димитров, Р. Вълчев, Л. Георгиев, Сн. Илиева, Б.
Георгиева, С. Хинкова, Ст. Николов, Л. Кръстева, Т. Дронзина, Р.
Милкова, Л. Милков.
Прегледът на публикациите от този период, посветени на конфликтните ситуации и конфликтите, ни позволява да направим следните изводи:
- За съжаление, всички автори разглеждат конфликтите от позициите на своята научна област, но, все още, рядко се прилагат оригинални български методики и техники за проучване, управление и решаване на конфликтите.
- Почти целият използван практико-приложен инструментариум е заимстван от европейски и североамерикански теоретици и практици- конфликтолози и не е актуализиран и адаптиран към специфичните особености на българския модел на преход към пазарна икономика и демократично управление.
- Преходът от една социално-икономическа система (социализъм, развит социализъм и пр.) към друга (политически плурализъм, пазарно стопанство и икономика, представителна демокрация) поражда изключително силни и дълбоки конфликти, които в определени моменти граничат със социална катастрофа.
Поради това, все още, са налице сериозни трудови, социални, политически, икономически и др. конфликти, които изчерпват съзидателната сила на народа и не му позволяват да се развива нормално и да се адаптира по посока на европейските и световни културно- исторически ценности, при запазване на националната идентичност, да

живее в наистина демократично общество, гарантиращо му всеобщи права на труд, образование, здравеопазване, защита на частната собственост, свобода на словото и др. Конфликтологичната наука у нас днес е изправена пред избора на нова парадигма, която ще даде отговор на поставените по- горе проблеми и въпроси. Отбелязва се, че „развитието на конфликтологичните изследвания и обособяването и еманципирането на конфликтологичната наука в България са изправени пред множество уникални обективни и субективни социални предизвикателства” [82, c.
219].
Конфликтологията ще трябва да търси помощта на водещите в тази област страни, за да има ясна позиция по кардинални за съвремието ни въпроси- за същността на глобализацията и възникващите от нея конфликти; за екологичните катастрофи и възможностите за съхранение на живота на планетата Земя; за световния тероризъм и проучване на корените му; за причините за възникване и развитие на противопоставянето между цивилизации, религии, региони.
Конфликтът е не само синоним на структурната и динамична асиметрия в отношенията между елементите на социалната система, изучавана от конфликтологията, а неговото отсъствие е синоним на структурната и динамична симетрия на отношенията между тези елементи; конфликтът е неразривно свързан със своята противоположност- безконфликтното състояние, и заедно, тези противоположности представляват два полюса, две състояния, между които е обречен да се колебае всеки природен и социален процес. От тук и трудностите, които стоят пред съвременната конфликтологична наука: да намери границата между конфликтното и безконфликтното състояние на социума и да пристъпи към разрешаване на съществуващите конфликти.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: