Обучението има определена практическа измеримост. От тази гледна точка, в голяма степен, то е реализация на философската концепция за прагматизма разработена от Дж. Дюи / 9 / и Ч. Куписевич /16 /.
Какво се е променило, за да изведем тази идея до принцип на обучението през новия век?
Промениха се философските виждания за образованието, което рефлектира във всички нива и сфери на образователната политика и система в отделните страни. Връзката на обучението с реалния живот и потребностите на практиката е от жизнено значение, както за отделния обучаем, така и за обучаващата организация.
За да могат хората да достигнат максимума на своята реализация в живота, те трябва да имат осигурен достъп по всяко време до обучението, от което се нуждаят. От друга страна, идеята за непрекъснатото образование и обучение, престава да бъде само теоретичен въпрос и става реалност.
При разработването на учебните програми и планирането, обучението измества своя център по посока на обучаемия. Програмите насочени към него / learner - centred approach / променят акцента на обучението - от преподаване към учене, към анализ на потребностите и тяхното удовлетворяване.
Непрекъснато нараства и степента на значимост на обучението като процес на социализиране на обучаемите. Обучаемите, поради интензивността на процесите в ежедневния живот и търсенето на по-голяма ефективност и ефикасност на получените знания и умения, искат да видят тяхното реално приложение и стойност. Факти и теории, нямащи връзка с обществените явления и средата, в която се реализира даденият индивид, намаляват значително неговата мотивация за учене.
Това са най-общите причини за извеждането на прагматизма като принцип на обучението. В резултат на необходимостта от по-тясна връзка и координация между обучението и реалния живот, вероятно ще се наложат и някои промени в самия мениджмънт на този процес. Обучаващите институции и организации ще започнат да правят по-прецизни и точни анализи на потребностите от дадено обучение и на потребностите на обучаемите. В този аспект все по-голяма роля ще придобива социологията в образованието /или образователна социология /. Другата важна промяна е засилване ролята на обратната връзка в обучението и отхвърлянето на досегашния му “балистичен” модел / схема № 4 /.
"Балистичен" модел на обучението Схема № 4
/ по J. Taylor /
Сподели с приятели: |