5. Каша
51
Не след дълго ни се струваше, че и последният нацист в Германия е пристигнал тук.
Съседите ни германци излизаха по улиците да посрещат пристигащите с поздрави и цветя, а ние се спотайвахме вътре. Руските войски все още оставаха на изток от нас.
Бяха стигнали в настъплението си само до река Бут.
След всичко това бяхме заприличали на мухи, залепнали на мед – уж бяхме живи, но не живеехме.
Имахме причини да се радваме, че нацистите отново назначиха Зузана, макар и в персонала на линейките. Останалите ѝ колеги – и мъжете, и жените – привикаха в болницата, а след това ги отведоха. Издадоха ѝ документ с нейна снимка и всичко необходимо, подпечатан с поне дузина черни нацистки орли. Този документ ѝ даваше право да се движи свободно навън по всяко време, дори и след вечерния час.
Бяхме благодарни за всяка сутрин, когато се будехме в собствените си легла. Толкова много от приятелите ни поляци изчезваха нощем, без каквито и да е обяснения.
Един ден седях в леглото си, увита в юрган, и се опитвах да се стопля, когато реших да направя един от онези тестове в някакъв стар брой на списание „Фотоплей“ – любимото ми занимание, когато си бях у дома. Един от учениците в нелегалния курс
25
по икономика на Петрик му беше платил с американски списания и аз запаметявах всяка дума в тях. В теста се казваше, че когато си влюбен, усещаш нежно щракване, както
когато се затваря пудриера, а аз усещах такова щракване всеки път когато видех Петрик.
Интересите ни съвпадаха напълно (а според теста това много рядко се случвало).
Същия ден Петрик се отби у нас. Толкова се радвах да го видя. Изобщо нямаше значение за Какво говорим. Просто всячески се опитвах да го задържа колкото може по- дълго у дома.
– Колко можеш да останеш?
Изрязвах една снимка от списанието: Каръл Ломбард сред цъфнали коледни звезди някъде в Лос Анджелис. Никак не е лесно да запазиш спокойствие, когато пудриерата щракне.
Петрик влезе и седна до мен на леглото. Пружините проскърцаха под тежестта му.
– Немного. Дойдох да те помоля за една услуга. Става въпрос за Надя. – Изглеждаше уморен и не се беше бръснал от няколко дни. – Наложи се да замине за известно време.
Изведнъж изстинах.
– Какво се е случило?
– Не мога да ти кажа.
– Но...
– И ти изобщо не си в безопасност. Но довери ми се, има хора, които работят по въпроса, и скоро положението ще се промени.
Вече се досещах, че той работи за Съпротивата. Макар че не приказваше много, вероятно е бил сред първите, които са се включили в нея след нападението на нацистите.
Вече бях забелязвала тайните му среднощни срещи и целодневните му отсъствия без каквото и да е обяснение. За разлика от повечето момчета от
съпротивителното движение, той не носеше онези огромни черни ботуши, които да го превърнат в още по- лесна плячка за германците, но явно беше нагазил надълбоко.
Надявах се СС да не са толкова наблюдателни. Повечето бойкотирахме, доколкото беше възможно, нарежданията на германците и саботирахме каквото можехме, но
Националната армия,
Armia Krajowa, или АК, беше сериозно нещо. Макар! в началото
25
По време на окупацията на Полша, когато училищата и университетите са
били затворени, някои занятия са се водели тайно.