М и н и с т е р с т в о на об разован и ето и н а у к а т а
Обзор на разглеждането на глаголните категории вид, време, накло
Изтегляне 7.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
CHEO 5 19 Vounchev Chausheva
| Обзор на разглеждането на глаголните категории вид, време, накло нение и залог Граматика на новогръцкия език за гимназиалната степен (нататък ГГС). Граматиката е обща за трите класа на гимназиалната степен. Основните глаголни категории се представят в морфологичен план нас. Като основни категории на глагола се извеждат диатезите, залозите, времената, наклоненията, характерът на действието, числата и лицата. Диатезата се определя като свойството на глагола, от което се вижда дали подлогът действа, страда или просто се намира в някакво състояние“. Залогът се определя като групи морфологични форми на глаголите. Разграничават се два залога активен и пасивен. Критерият за активен и пасивен залог са окончанията за сегашно време в единствено число и индикатив. Глаголите, които имат само пасивен залог, се наричат депонентни и според някои граматически съчинения те имат пасивен залог, но имат активна диатеза и се използват като транзитивни с директен обект в акузатив. Наклоненията се определят като формите, които получава глаголът, за да се изрази позицията наговорещия спрямо това, което означава глаголът. Въвежда се понятието модалност, като му се дава следното определение семантични функции, които показват субективната позиция наговорещия. Наклоненията, които имат отделни морфологични форми за различните лица на глагола, се наричат лични индикатив, конюнктиви императив. Нелични пък са наклоненията, които нямат отделни морфологични форми за различните лица на глагола, а именно инфинитивът и причастието. Времената се определят като морфологични форми на глагола, с които се изразява кога се случва това, което означава глаголът. Времената се обособяват втри групи сегашни (сегашно време и перфект), минали (имперфект, аористи минало предварително) и бъдещи (кратко бъдеще, продължително бъдеще и бъдеще предварително. Отбелязва се също, че темпорална ориентация изразяват главно индикативните форми. Характерът на действието се определя като морфологична категория, която се отнася до начина, по който говорещият представя това дали действието, което изразява глаголът, се представя като цялостно, протичащо, уникално събитие и т.н.“ По-нататък по отношение на характера на действието в индикатив се разграничават три вида времена а) продължителни (сегашно време, имперфект и бъдеще продължително б) моментни (аористи кратко минало и в) перфектни (перфект и бъдеще предварително. В конюнктив се разграничава сегашен конюнктив, наричан още продължителен конюнктив, аористен конюнктив, наричани кратък конюнктиви перфектен конюнктив. В императив се разграничават сегашен императив, наричан още продължителен императиви аористен императив. В друга частна граматиката (ГГС: 123 - 130) за разлика от предишната (с. 74 - 76), където според авторите на граматиката интересуващите ни глаголни категории 254 Глаголните категории вид, време, наклонение... са разгледани от морфологична гледна точка, те се разглеждат от гледна точка на функцията им и синтаксиса. Диатези и залози. На първо място се разглеждат паралелно диатезите и залозите, като залозите се определят като групи морфологични форми, а диатезите - като свойството на глагола, от което се вижда дали подлогът действа, страда или просто се намира в някакво състояние. Диатезите са четири активна, пасивна, медиална и неутрална. Отбелязва сече диатезите са семантична и синтактична категория. Въпреки че термините активен и пасивен се среща и при залозите, и при диатезите, няма пълно покриване между морфологичното изразяване и семанти- ко-синтактичните особености. Така има глаголи, които имат активна морфология, но пасивна или медиална диатеза, и други, които имат пасивен залог и деятелна диатеза. Следват определенията на отделните диатези. Глаголни времена в индикатив. В частта за времената се повтарят определението за глаголно време, дадено по-горе в граматиката (ГГС: 75), и делението на сегашни, минали и бъдещи времена. Отбелязва сече времената са тясно свързани с характера на действието. Нататък се разглежда семантиката на всяко едно време, като се отбелязват и някои особени употреби на глаголните времена. За сегашно време освен основното значение се отбелязват и генеричното сегашно време, гно- мическото сегашно време и сегашното време вместо бъдеще. Перфектът тук вече се определя като време, което изразява действие, случило се преди момента на говорене, чийто резултат продължава да е в сила в настоящето, често се заменя от аористи затова може да се счита заминало време. Аористът се определя като време, което означава, че едно действие е станало и приключило в миналото. Отбелязват се и специфични употреби като гномически аористи аорист вместо бъдеще. Миналото предварително освен основната си употреба да изразява действие, случило се в миналото, преди да започне друго действие, се използва и за много отдалечени във времето събития без връзка с други действия или с модална функция с пред- глаголен маркер θα ще. Краткото бъдеще освен изразяването на действие, което ще се случи и ще приключи в някакъв бъдещ момент, може да се използва и вместо сегашно време или вместо аорист. Наклонения и модалности. Разширява се понятието модалност, като се въвеждат двата основни вида модалности епистемична и деонтична. Авторите разглеждат двата вида модалности заедно с наклоненията, като аргументират този избор с това, че и наклоненията, и особено личните изразяват модалности. Т.нар. лични наклонения се определят последния начин индикативът се определя като наклонение, което поправило изразява едно реално и сигурно действие или състояние. Конюнктивът поправило изразява целта, вероятното и желаното. Императивът може да изразява заповед, молба и др. Интересен е анализът на т.нар. нелични наклонения. Докато в морфологичната част за глаголните категории (ГГС: 75) причастията са само две за активен залог несклоняемата форма на (ο/ώ-)ντας и в пасивен залог с форми за всички родове на -μένος, -η, то тук вече се появява още едно причастие, 255 Борис Вунчев а именно склоняемото причастие за сегашно време в пасивен залог. Добавени саи още няколко причастия. След анализа на наклоненията в граматиката се предлага обобщение на лексикалните и морфологичните средства за изразяване на модалността и семантиката на двете основни модалности със съответни примери. В рамките на епистемична модалност се разграничават следните семантични полета условие, потенциалност, вероятности сигурност. В рамките на деонтична- та модалност се разграничават следните семантични полета желание, пожелание, намерение, задължение. Характер на действието. В частта за характера на действието след цитирането на определението от морфологичната част се споменава другият традиционен термин за тази категория - τρόπος начини се въвежда за първи път модерният и установен вече в гръцката лингвистика термин όψη вид. Отново глаголните видове сатри както в морфологичната частно тук термините са подменени, като първо се дават модерните термини за характерите на действието, а после в скоби се описва семантиката на съответния глаголен вид несвършен (или продължителен-повтори- телен) характерна действието, свършен (кратък-моментен) характерна действието и перфектен характерна действието. Изтегляне 7.98 Mb. Сподели с приятели:
|