М о т и в и нчхдело №39/2009 година

М О Т И В И НЧХДело № 39/2009 година

Производството е образувано по подадена тъжба от с обвинения срещу :

, за това, че на 07.03.2009 година, около 15.00 часа, в , област Б , казал думите “ ” и “ ”, унизителни за честта и достойнството на , в негово присъствие – престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.

При провеждането на съдебното заседание се установи, че подсъдимия е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, поради което бе извършено изменение на обвинението, като на същия беше повдигнато и предявено обвинение за това, че на 07.03.2009 година, около 15.00 часа, в , област в съучастие като извършител с , нанесъл удари върху , в следствие на които същия получил оток на дясна буза с частичен субконюнктивален кръвоизлив на дясно око, с което са му причинил лека телесна повреда – болки и страдание, като е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 130 ал. 2, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.

Тъжителят предяви граждански искове против подсъдимите – против двамата солидарно да му заплатят сумата от лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане – причинена лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а също и против подсъдимия да му заплати сума в размер на по лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане – нанесена обида, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Предвид своевременното предявяване на гражданските искове, същите бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното производство и тъжителят, представляван от повереника си, беше конституиран и като граждански ищец.

В хода на производството тъжителят оттегли обвинението си срещу подсъдимия за престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК, като оттегли и предявения граждански иск против за заплащане на сума в размер на по лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане – нанесена обида, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, поради което производството в тези му части беше прекратено, като производството се проведе и приключи по отношение на обвинението за причинена лека телесна повреда, срещу двамата подсъдими и предявения във връзка с това обвинение граждански иск.

Тъжителят, чрез процесуалния си представител поддържа предявените обвинения и гражданския иск. Ангажира и представя доказателства. Моли на подсъдимите да бъдат наложени наказания – пробация, при мерки определени от съда.

Подсъдимите не се признават за виновни. Заявяват, че не са нанасяли удари върху тъжителя.

Защитникът на подсъдимите намира, че обвиненията не се подкрепят от събраните по делото доказателства и моли подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани.

Изхождайки от събраните по делото доказателства съдът, намери за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият притежавал наследствена къща в , област Б . Заедно с останалите наследници решил да продаде къщата. Като купувачи се явили тъжителят и съпругата му. Същите предплатили на сумата от лева, настанили се в къщата и започнали ремонт. Уговорката между продавачите и купувачите била в по-късен етап да оформят сделката извършена между тях по законно предвидения ред. В четиримесечен срок сделката не била оформена, като причина за това се изтъква, че сестрата на била в , не може да се върне и не може да завери пълномощно. Тъжителят се усъмнил, че сделката няма да се осъществи, поради което напуснал къщата и си поискал заплатената предплата от . обещал да върне взетите пари, но по-късно, тъй като в момента не разполагал с парични средства. След продължителен период от време върнал сумата от лева. Неколкократно тъжителят посещавал дома на подсъдимия с искане да му върне и останалата част от сумата – лева, но не връщал сумата, а обяснявал, че няма пари.

На 07.03.2009 година, около 15.00 часа тъжителят за пореден път посетил дома на , с искане да върне сумата. Срещата се осъществила на етажа пред входната врата на жилището на – . Тъжителят разговарял на висок глас с , като настоявал да му върне парите. го предупредил да пази тишина, тъй като е обяд и някои си почиват. Двамата тръгнали към входа на блока. След тях тръгнал и сина на подсъдимия – подсъдимия . На около 3-4 метра от входната врата имало струпани дърва за огрев. Афектиран от обстоятелството, че подсъдимия не му връща парите, тъжителят взел едно дърво и се засилил към подсъдимия . Подсъдимия , за да предпази баща си, бутнал , в следствие на което същия паднал на земята и изтървал дървото, след което се изправил и побягнал. Преминал от другата страна на улицата и взел в ръце плочка. В това време се развикала съпругата му – св. , която била в автомобила им, спрян от другата страна на блока. пуснал плочката и отишъл при съпругата си.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на всички събрани доказателства – обясненията на подсъдимите, вписаното в тъжбата и свидетелските показания.

В противоположна насока са единствено показанията на св. – съпруга на тъжителя. Същата твърди, че двамата подсъдими са повалили съпруга и на земята и са му нанасяли удари. Тези показания са в противоречие с всички останали доказателства по делото и остават изолирани, неподкрепени от каквито и да са други доказателства.

Предвид противоречието на показанията и обстоятелството, че свидетелката е съпруга на тъжителя, от което следва, че е пряко заинтересована от изхода на спора, съдът не кредитира показанията й.

Намери, че не са налице доказателства за извършено престъпление от подсъдимите по делото, поради което призна двамата подсъдими за невинни и ги оправда по повдигнатото и предявено обвинение, а именно : за това, че на 07.03.2009 година, около 15.00 часа, в , в съучастие по между си като извършители, нанесли удари върху , в следствие на които същия получил оток на дясна буза с частичен субконюнктивален кръвоизлив на дясно око, с което са му причинили лека телесна повреда – болки и страдание, като е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – за престъпление по чл. 130 ал. 2, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК.

Във връзка с признаването на подсъдимите за невинни, настоящият състав отхвърли като недоказан предявения против двамата подсъдими граждански иск за заплащане на сумата от лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане – причинена лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата.