Магистърска програма по управление на здравни грижи дипломна работа тема: „Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в акушеро-неонатологичната медицинската практика
Комуникациите в акушерo-неонатологичната практика от гледната точка на акушерките и неонатологичните сестри
Изтегляне 0.66 Mb.
|
Свързани:
План, Реф. Право и естествени права, ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА - История на архивите - обект, предмет, методология. Връзка с други науки и научни дисциплини
| Комуникациите в акушерo-неонатологичната практика от гледната точка на акушерките и неонатологичните сестри
От анализа на фигура 16 е видно, че има статистически значима разлика (Phi=0,894, р<0,05) по отношение мнението на по-младите на възраст акушерки и тези над 50 годишна възраст. Всички респонденти (100%) на възраст до 50 години, отговарят положително относно ролята на комуникативните умения за създаването на добри взаимоотношения между тях и жените, за които полагат акушерски и неонатологични грижи. Прави впечатление, че 33% от по-възрастните акушерки не смятат, че професионалното общуване е предпоставка за създаване на добри взаимоотношения, а 50% - че има роля - „отчасти”. Най-малкият относителен дял се пада на тези, които са на мнение, че комуникативните умения нямат никакво значение (фиг.16 ). Може да се предположи, че това се дължи на факта, че по-възрастните акушерки отчитат професионалните си компетенции и рутината в работата си като по важен аспект в обгрижването на жените – бременни, родилки и гинекологично болни. Уменията на акушерката/неонатологичната сестра да разговоря с пациентката и да й предоставя информацията, от която тя има нужда, са гаранция за изграждането на взаимоотношения в професионалните акушеро-неонатологични грижи. Според по-голямата част от анкетираните акушерки/сестри – 78,7%, изградените и формирани у тях умения за професионално общуване, допринасят съществено за доверието на пациентките им. Отрицателен отговор на този въпрос не е посочен от респондентите, но отговор „отчасти“ са избрали 21,3% от анкетираните (фиг.17). Изследвана е зависимостта между тези резултати и мнението на жените, получили акушеро-неонатологични грижи. 94,4% от анкетираните пациентки оценяват по-високо необходимостта от комуникативни умения за спечелването на доверието им и по метода на Ман - Уитни е отчетена статистически значима разлика между тяхното мнение и акушерките респонденти (u=16745, р< 0,05). Предразполагането на пациентката и спечелването на нейното доверие са основни елементи от акушеро-неонатологичните грижи. Много често раждащата жена има изразена потребност от внимание, разбиране и подкрепа за споделяне на преживяванията й в момента на раждането. Важен акцент в дейността на акушерката е професионалната комуникацията с пациентката, като манипулациите и процедурите са последващи в акушерския процес. Оценката на акушерките и неонатологичните сестри по отношение на комуникативните умения на колегите им показва следните резултати: като „много добри“ са оценени комуникационните умения на акушерките и неонатологичните сестри от 62%, като „задоволителни“ – 20,7% и „незадоволителни“ – от 17,3% от анкетираните. Тези резултати определено показват една висока критичност от страна на акушерките и неонатологичните сестрите и необходимост от развитие на умения за комуникация (фиг.18). Натрупването на опит в практиката не винаги може да бъде гаранция за развиване на комуникационните умения, ако това не се осъществява целенасочено. По-голямата част от анкетираните акушеро-неонатологични сестри– 44,7% поставят оценка „добър 4“ на комуникативните умения на новопостъпилите акушеро-неонатологични сестри, оценка „много добър 5“ са поставили ¼ от анкетираните, оценка „среден 3“ са поставили 16,7% от акушерките, оценка „отличен 6“ са посочили едва 9,3%, а „слаб 2“ – 4,6%. Тези резултати определено показват, че новоназначените акушерки не притежават необходимите комуникационни умения, за да се справят с функциите и задачите на акушерката (фиг.19). Независимо от извършените промени в обучението на акушерките, явно те все още не са добре подготвени и обучени за осъществяване на необходимите професионални комуникации с пациентките. Положителен отговор на това съждение са посочили 59,3% от анкетираните. Отрицателен отговор са избрали 10% от акушерките, а отговор „отчасти“ – 30,7% от респондентите. Получените данни съвсем резонно отчитат незначителна корелация (х²=1,986, р>0,05) с анализа на предишния въпрос, че оценените новоназначени акушерки с недостатъчни комуникативни умения, довеждат и до неефективната комуникация с пациентките (фиг.20). В акушеро-неонатологичната практика комуникациите са един от основните фактори за постигане на ефективни резултати, поради което липсата на комуникативни умения се отразява съществено върху работния процес, независимо от спецификата на секторите в акушерството. Пропуските вследствие на неефективната комуникация стават причина, макар и рядко, за възникване на проблеми в работата и могат да доведат до конфликти ситуации. Значителна част от анкетираните - 72,6% - са отговорили положително на въпроса „Приемате ли, че притежавате комуникативни умения, които Ви помагат да избегнете конфликтните ситуации в работната среда? Отрицателен отговор няма посочен от анкетираните акушерки. Близо 1/3 от респондентите са посочили отговор „отчасти“ (фиг.22). Тези данни показват, че акушерките и неонатологичните сестри като цяло оценяват своите умения по комуникация като достатъчно добре развити, за да се справят в конфликтни ситуации. Въпрос на лично усърдие и желание за самоусъвършенстване е непрекъснатото обогатяване на комуникативната им компетентност, за да могат да избягват конфликтните ситуации, възникващи по време на тяхната практика. Положителен отговор на този въпрос са посочили половината от анкетираните акушерки и неонатологични сестри – 54%. Значителна част от анкетираните – 42,7% дават отговор „отчасти“, а отрицателен отговор са избрали само 3,3% (фиг.24). Резултатите показват, че независимо от високата самооценка на акушеро-неонатологичните сестри по отношение на техните комуникативни умения, когато трябва да предприемат конкретни действия и да вземат решения, при които трябва да помогнат реално на процеса на комуникация, те се затрудняват. Ето защо е необходимо, независимо от продължителността на професионалния опит, на всички полагащи здравни грижи да се предоставя възможност за развитие и усъвършенстване и в областта на комуникациите. По-големият относителен дял от анкетираните акушеро-неонатологични сестри - 70,6% посочват, че редица конфликти се дължат на грешки при осъществяване на комуникация с пациентките или между колегите. Близо 1/5 от тях посочват, че делът на конфликтни ситуации вследствие на комуникативен дефицит е равен на дела от други причини . Значението на комуникацията за допускането на конфликти е незначително, според 8% от тях (фиг.25). Необходимо е по-задълбочено изучаване на проблемите, свързани с комуникацията и конфликтните ситуации в акушерската практика, за да могат да се решават адекватно. Важно е да се познават основните етични принципи, от които се ръководи професията, както и професионалните компетенции, за да не се избягват конфликтни ситуации. Почти всички анкетирани акушерки и неонатологични сестри - 98,7% са на мнение, че е необходимо да бъде повишена подготовката по отношение на професионалните комуникации – от една страна на студентите и от друга страна – на професионалистите (фиг.26). Необходимо е да се използва целият потенциал на университетите, за да се организират различни и разнообразни форми на обучение, които да отговарят на индивидуалните потребности на всички, избрали тази професия. Акушерството и Неонатологията е професия, която изисква много добри способности за комуникация, но те трябва да бъдат развивани и усъвършенствани през различните периоди на професионално развитие. Решаването на казуси от професионалната практика повишава квалификацията на работещите от сферата на здравните грижи и ги подпомага при вземането на правилно решение, отговарящо на съвременните професионални стандарти. Получените резултати свидетелстват, че 80,7% от анкетираните акушеро-неонатологични сестри са на мнение, че в обучението по СДО трябва да бъдат включени проблеми от практиката. Малък е относителният дял на тези, които не желаят такова обучение. Реално обучението на работещите акушерки трябва да им помага да се справят адекватно в различните работни ситуации (фиг.27). Следдипломното обучение има за цел да поддържа знанията и уменията на професионалистите на високо ниво. Актуализирането на учебния материал във висшите училища се извършва непрекъснато в съответствие с развитието на научните постижения, поради което трябва да се търсят възможностите на СДО. Анализът на резултатите показват, че по-голямата част от анкетираните акушеро-неонатологични сестри - 82%, биха се включили в практическо обучение по комуникации. Прави впечатление, че има известна част – 15,3% от анкетираните, които отговарят отрицателно на този въпрос (фиг.28). Докато младите акушерки и неонатологични сестри и част от тези със стаж до десет години приемат почти безусловно ползата от допълнителни форми на обучение за придобиване на комуникативни познания, то акушерките с над 10 години стаж, в съчетание с малка част от средната генерация, считат, че използването на тези форми няма смисъл. Разработването на практически ръководства и практикуми по комуникации в акушерската практика е изключително целесъобразен начин за създаване на организация, при която всяка една акушерка да има възможност да участва в практическо обучение, което да отговаря на нейните потребности. Ясно е убеждението, че за да получиш добра професионална реализация, трябва да имаш добри комуникативни умения. Това споделят 96,7% от анкетираните. Почти всички са на мнение, че е необходимо комуникационните умения на кандидатите за работа да бъдат поставяни като приоритет. Отрицателни отговори на този въпрос няма посочени. Ето защо е необходимо да се разработят критерии както за оценка на персонала, така и за оценка на кандидатите за назначаването им като акушерки, които да включват оценка на комуникационните умения (фиг.29). ИЗВОДИ Въз основа на направения анализ на данните от проведеното емпирично проучване могат да се формулират следните основни изводи: Обобщавайки акцентите на анализираните литературни източници, определяме ясната необходимост от задълбочаване на подготовка на акушерките по отношение на овладяването на модели на терапевтично поведение чрез подобряване на невербалния и вербалния стил на комуникация „акушерка/сестра – пациент”. Над половината респонденти – жени, ползватели на акушерски грижи (54%) оценяват като „много добри“ комуникативните умения на акушерките, 1/3 от анкетираните са ги посочили като „задоволителни“, а 14,4% са дали „незадоволителна“ оценка. Близо ¼ от анкетираните жени споделят, че не се създават взаимоотношения на доверие с акушерките и неонатологичните сестри, поели отговорността за грижите към тях. 70,6% от акушерките посочват, че значим дял от конфликтите, възникнали в процеса на работа се дължат на грешки при комуникацията и смятат за необходимо да бъде засилено обучението по комуникативни умения във Висшите медицински училища. Над 82% от акушерките изявяват желание да участват в практикуми по комуникации, както и в програмите за СДО да бъдат включени проблеми по общуването в работна среда. Мнението на практикуващите акушерки (96,7%) и на респондентите-жени (78%) са твърде сходни по отношение на необходимостта, комуникативните умения да са един от основните показатели при назначаване на акушерките на дадено работно място. Всички изследвани групи лица определят единодушно значимостта на комуникативните способности на акушеро-неонатологичните сестри, като съществен елемент от професионалната им компетентност. С разработения концептуален модел за развитие и овладяване на професионална комуникация в акушерските грижи е намерен практически подход за оптимизиране на обучението и подобряване качеството на акушерските грижи. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|