Магистърска програма по управление на здравни грижи дипломна работа тема: „Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в акушеро-неонатологичната медицинската практика



страница2/18
Дата09.04.2023
Размер0.66 Mb.
#117264
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Свързани:
План, Реф. Право и естествени права, ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА - История на архивите - обект, предмет, методология. Връзка с други науки и научни дисциплини
I. ГЛАВА ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ


1. Комуникацията в днешно време

В днешно време, комуникацията е от съществено значение във всички аспекти на живота ни - личен, професионален, обществен. С развитието на технологиите, начините на комуникация са се променили и стават все по-разнообразени и бързи. Интернет и социалните мрежи предоставят възможност за комуникация с хора от различни места по света и за споделяне на информация, мисли и идеи. Въпреки това, в този нов свят на комуникация също така има и предизвикателства. Информацията може да бъде лесно изкривявана и манипулирана, което може да доведе до различни проблеми и конфликти.


Затова е от съществено значение да имаме добри комуникационни умения, които да ни помагат да се справим с предизвикателствата и да комуникираме ефективно и взаимно уважително. Такива умения включват уменията да слушаме активно, да изразяваме ясно и кратко мислите си, да поставяме въпроси и да поемаме отговорност за думите ни. Комуникацията е ключов фактор за успешното справяне с конфликти и постигането на съгласие в различни области на живота, не само в медицината.




1.1 Функции на комуникацията

Всеки човек изпълнява много роли. Той може да бъде шеф и подчинен, студент и учител, лекар и инженер. В едно семейство човек играе ролята на баща, съпруг, брат, съпруги, сестри, дъщеря. Той също така причинява различни функции на комуникация. Психологията признава такива типове като информационни, регулаторни и емоционални или емоционални. Характеристиките на тези функции също зависят от това колко формално е комуникацията. Ако взаимодействаме с други хора под натиска на социалните връзки, тогава нашата комуникация с тях се регулира както по форма, така и по съдържание. Неформалната комуникация е пълна с лични отношения от субективно естество. Любовта и приятелството, които се пеят в литературата, са най-развитите, най-високите форми на такова общуване. Човек, независимо колко упорито се опитва да регулира отношенията си, винаги ще се стреми към неформална комуникация, тъй като му позволява напълно да разкрие собствената си личност. Зависи от това как човек е конфигуриран да се доверява, а не е затворен, колко добре е в състояние да установи контакт с другите, да ги разбере и т.н. Комуникацията е неизбежен елемент във всеки аспект на нашия живот и неизменно носи в себе си различни функции и характеристики. Информационната функция на комуникацията се изразява в споделянето на информация между хора с цел да се постигне обща цел. Тази функция може да се види в бизнеса, на работното място или в учебния процес. Регулаторната функция се отнася до комуникацията, която регулира действията на другите хора, като определя границите на техните права и задължения. Това може да се наблюдава в междуличностните взаимодействия, където човек комуникира с другите, за да постигне по-добро разбиране или да постави граници в отношенията.


При разглеждане на проблема за комуникацията в литературата се срещат две характерни крайни тенденции:


- при първата се абсолютизира ролята на комуникацията
- при втората се абсолютизира значението на дейността Сложността на връзката между комуникация и дейност поставя въпроса да се разграничат тези две категории, като се представят противоположни изходни позиции.
В случаите когато комуникацията се разглежда като комуникативна дейност, аналогично на нейната структура се определя и структурата на общуването. В нея се посочват следните компоненти:
- предмет на комуникация – това е другия човек, партньор, който едновременно е и субект при комуникацията
- потребност от комуникация – отразява стремежа на човека към познание и оценка на другите, към самопознание и самооценка. Става в различните видове съвместни дейности, където се разкриват личностните качества на партньора
- мотиви на комуникацията – това са качествата на партньора, подбуждащи към общуване с него
- действие на комуникация – единица комуникативна дейност, цялостен акт на комуникация, насочен към друг човек, който е предмет на комуникативната дейност
- задача на комуникацията - заради която се предприемат различни специфични действия в конкретни действия в конкретни ситуации
- средства на комуникация – това са конкретни операции, чрез които се реализират комуникативните действия.; -продукт на комуникация – отражение в съзнанието на човека на качествата и свойствата на партньора по общуване, взаимоотношенията и създадения образ на личното "Аз" и на партньора.
Обобщено могат да се посочат две основни страни на комуникацията:
• Вътрешна - перцептивно-комуникативна
• Външна - интеракционна, свързана с взаимодействието и поведението на общуващите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница