Магистърска програма по управление на здравни грижи дипломна работа тема: „Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в акушеро-неонатологичната медицинската практика
Равнища на конфликтите на работното място
Изтегляне 0.66 Mb.
|
Свързани:
План, Реф. Право и естествени права, ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА - История на архивите - обект, предмет, методология. Връзка с други науки и научни дисциплини
- Навигация на страницата:
- Най-честите причини за конфликт
| Равнища на конфликтите на работното място:
По същество конфликтът е не толкова относно цел или идея , колкото относно личностите. На най-ниско ниво конфликтът може да е вътрешен за индивида. Положителното проявление на този вид конфликт е осмислянето на различните страни на проблем и достигане до нови идеи и решения. Отрицателното му проявление се наблюдава, когато личността е разкъсвана от противоречия- например ако от нея се очаква да направи нещо, което е в разрез с моралните й принципи. На малко по-високо равнище стоят конфликтите между двама души. Този вид конфликт винаги пречи, понеже засяга както враждуващите, така и всички, на които се налага да работят с тях. Намесването на други лица и вземането на страни може да раздели екипа на привърженици на единия или другия от двамата. Конфликтът в екипа може да се появи като резултат от предишното равнище. При такава ситуация той е сериозна пречка за работата. Продуктивният му вариант се наблюдава, когато групата е заета с творчество и несъгласието е част от процеса на обмен на идеи. На най-високо равнище в рамките на дадена организация е конфликтът между отделни екипи. Някои фирми окуражават съревнованието между отделите с идеята всеки от тях да се старае повече. Това лесно може да излезе извън контрол и екипите да поставят конкуренцията преди крайния продукт на компанията. Най-честите причини за конфликт: Конфликтите между двама или повече души се най-често възникват поради някоя от следните причини: Конфликт на целите може да се появи поради недоразумение в екипа. Възможно е някоя инструкция да не е била подадена или интерпретирана както трябва, задаващият да не е обяснил, или да не е дадена възможност на слушащите да зададат въпроси и да покажат, че са разбрали. Конфликт на идеите също може да възникне поради различия в интерпретацията и липса на обратна връзка. Често това се дължи на нов член на екипа, който още не е свикнал на работа с групата. Конфликт на нагласите се появява, когато има трудно преодолими различия в отношенията на индивидите (от политически, културен, етнически и др. характер). Обикновено тези разбирания са отдавна вкоренени и на отделните личности е трудно да проумеят чуждата нагласа по въпроса. Конфликт на поведението обикновено се появява между един член на екипа и всички останали. Става дума за ситуация, в която някой от групата се държи по неприемлив за околните начин. Недоразуменията са особено честа причина за конфликт в компании с голям брой служители. За избягването им е важно да се подава еднаква информация на всички и да им се дава възможност за обратна връзка (виж също: Как да комуникираме, за да предотвратим конфликти на работното място). Познаването на причините за поява на конфликти е първата стъпка към предприемането на мерки за справянето с тях. Ако можете да разпознаете признаците на настъпващ конфликт, ще предотвратите развитието му до неприятна ситуация и дори ще можете да го насочите в конструктивна насока. Както се предизвиква, конфликтът лесно може да бъде овладян. Той има характер на динамичен процес. Управлението на конфликта е деликатен процес. Усложнението идва от факта, че „машината не може да бъда спряна”, т.е. функционалното звено не може да бъде извадено от режима на изпълнение на професионалните си задължения, за да бъда урегулиран конфликта. Конфликтната ситуация трябва да се решава във време на движение. В медицината работят интелигентни хора. Като правило, те реагират с достойнство, но ако това е невъзможно, те винаги могат да намерят начин да реагират с инструментариума на служебната мимикрия. Да покажат, че уж са се подчинили, а в същото време конфликтната ситуация да продължи да бъде подхранвана. Неадекватната административна мярка не решава конфликта, само го задълбочава. Има различни средства за управление на конфликтите: - Организационни - Административни - Психологически - Икономически След като конфликтът вече съществува, то той трябва да бъде решен, като това е задължение на мениджъра. Съществуват няколко начина за преодоляване на конфликтите: • Отбягване – ръководството се стреми да елиминира конфликта като отрича неговото съществуване. Тази стратегия е приложима в случай, че спорният въпрос е несъществен ли когато съществува стремеж да се забравят конфронтациите между страните • Заглаждане на конфликта – отстраняват се откритите прояви на враждебност между опонентите. Това дава успех и е възможно да се осъществи само когато запазването на добрите взаимоотношения между групите е поважно от разрешаването на проблема, породил неразбирателство между страните • Налагане на решение – в този случай печели една от спорещите страни за сметка на другата. Решението се налага от ръководителя и затова неговата роля тук е решаваща. Този подход е добре да се налага само когато се налага бързо и окончателно разрешаване на спора. В този случай обаче, една от страните не е съгласна с наложеното решение и съществува опасност след известен период от време, конфликтът отново да се възобнови. Това се случва, защото причините за пораждането на конфликта не са неутрализирани • Постигане на компромис – този тип подход предполага провеждането на преговори между страните и правенето на взаимни отстъпки. Съгласието между опонентите означава, че тези хора са възприели дадени действия, които служат на техните интереси. Този метод е ефикасен, но възможността за възникване на нов конфликт остава • Постигане на взаимноизгодно решение – това е най-сигурният начин за решаване на конфликта. Този метод постига удовлетворение на целите и на двете страни. При тази форма няма губещи, което свежда до минимум опасността от възобновяване на конфликта. Методът обаче трудно се прилага до край”. Основните средства за профилактика на конфликти включват подобряване на комуникацията, избягване на изказвания, които засягат честта и достойнството на събеседника, изслушване на другите, мотивиране на екипа и използване на мотивация чрез нагласа. При комуникацията с медицински пациенти фактори, които затрудняват комуникацията, са дезинтересът на медицинския персонал, липсата на непринуденост и индивидуален подход, както и неумението да се слуша активно. За да се премахнат възможностите за конфликт, трябва да се отчита личното достойнство на събеседника и да се коригира собственото поведение, да се използва обратна връзка и да се ползва положителна мотивация. Професионалното отношение и етика на медицинските специалисти също са от съществено значение за избягването на конфликти при комуникацията с пациентите. Те трябва да се отнасят с уважение към пациентите и да имат чувство за отговорност към техните здравословни нужди и интереси. Медицинският персонал трябва да бъде готов да чува и да се възползва от обратната връзка от пациентите, за да подобри своята работа и комуникация. Важно е да се отбележи, че някои конфликти с пациентите могат да бъдат предотвратени чрез правилната комуникация и образование. Медицинският персонал трябва да бъде подготвен да обясни на пациентите техния диагноз, лечение и прогнози. Това ще помогне на пациентите да се почувстват по-комфортно и доверяващи се в своя лекар. Освен това, медицинският персонал трябва да се стреми да избегне технически термини и да използва ясен и разбираем език, когато говори с пациентите. ==================================================== ЦЕЛ Оценка на комуникативните умения на практикуващи акушерки и неонатологични сестри и разработване на концептуален модел за развитие и овладяване на професионална комуникация в акушерските и неонатологичните грижи с оглед оптимизиране на обучението и подобряване качеството на акушеро-неонатологичните грижи. ЗАДАЧИ За реализиране целта на настоящето проучване са поставени следните задачи: Обзор и анализ на представени в научната литература основни теоретични подходи и концепции в изучаването на избраната тема. Проучване оценката на отделните групи респонденти по отношение на комуникативната им компетентност. Очертаване на базовите компоненти в учебния процес, които имат отношение към формирането на умения за професионално общуване. Проучване негативните аспекти на нарушената комуникация водеща до конфликти и понижаваща ефективността на работата в екип. Разработване и предлагане на концептуален модел за развитие и овладяване на професионална комуникация в процеса на грижи за бременни, родилки и гинекологично болни жени. Експертна оценка на концептуалния модел. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|