Магистърска програма по управление на здравни грижи дипломна работа тема: „Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в акушеро-неонатологичната медицинската практика
Изтегляне 0.66 Mb.
|
Свързани:
План, Реф. Право и естествени права, ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА - История на архивите - обект, предмет, методология. Връзка с други науки и научни дисциплини
- Навигация на страницата:
- Разговаряне ясно и честно
- Езика на тялото
- Подхождане с уважение
- Упражняване на емпатия
- Обратна връзка
| Внимателно изслушване - една от най-важните навици за добра комуникация е да се изслушваме внимателно. Това включва да поставяте въпроси и да проявявате интерес към това, което казват.
Разговаряне ясно и честно - когато се разговаря с други хора, е важно да се говори ясно и честно. Не трябва да се използват съкращения, които могат да бъдат непознати за другите, както и да се избягват лъжи. Езика на тялото - Тялото може да изразява много за начина, по който се чувства един човек. Използвайки езика на тялото си, изразявате своите емоции и по този начин подсилваме съобщенията си. Подхождане с уважение - винаги трябва да се подхожда с уважение към хората, дори когато не се съгласявате с тях. Използвайки вежливи форми на обръщение и избягване да критикуване или осъждането на другите хора. Упражняване на емпатия - една от ключовите навици за добра комуникация е упражняването на емпатия. Опитайки да се разбере гледната точка на другите хора и да се поставяме на тяхно място. Обратна връзка – приемане на обратната връзка като възможност за усъвършенстване и учене. Никой не е перфектен и винаги има на какво да се научи. 3. Комуникативни умения в професията Взаимоотношенията между медицинския персонал и пациентите са от голямо значение за медицинската практика и деонтологията. Човешкото поведение трябва да се анализира в психологически, междуличностен и социален контекст. Здравните специалисти имат важна роля в разбирането на поведението и преживяванията на човека в здраве и болест, като техническите средства не могат да поемат тази роля. Пациентите имат нужда от пълноценни професионални грижи и внимание към тяхното човешко страдание в болестта. Медицинската помощ трябва да включва професионална компетентност и ефективно професионално общуване, базирано на личната грижа към човека, включително внимание, съчувствие, емоционална топлина, зачитане и подкрепа. Изследвания сочат, че добрите комуникативни умения на персонала водят до по-добра терапевтична връзка, повишават доволството и намаляват тревожността на пациентите. Пациентите, които не говорят езика на страната, в която живеят, имат по-ограничен достъп до здравни услуги и информация. Ефективното общуване може да повлияе положително на здравето на хората с дългогодишни заболявания. Професионалното поведение включва професионалното общуване, базирано на професионални знания, умения и преценки. Основна предпоставка за постигане на високо качество на здравните грижи е наличието на комуникативни умения за професионално общуване. Добрата комуникация между медицинския персонал, болния и неговите близки се основава както на утвърдени психологични правила за взаимодействие между хората, така и на специфични за здравната практика поведенчески модели. Добро професионално общуване се постига посредством: - стриктно спазване на утвърдените правила на медицинската етика - съблюдаване както на универсалните, така и на специфичните за медицинските специалисти правила за общуване - установяване на принцип за комуникация, поставяща в центъра пациента–включване на пациента в собственото му лечение, чрез активността и начина си на живот да влияе върху процеса на оздравяване отчитане и адаптиране към индивидуалните особености и потребности на конкретния болен - създаване на атмосфера на доверие, подкрепа и емпатийност в процеса на професионално общуване Пациентът е поставен от обективните обстоятелства в зависимо положение от медицинския специалист. Това подчинено положение не трябва да бъде стимулирано, а напротив – на пациента трябва да бъде оказвана подкрепа за активно комуникиране. От друга страна, лекарят и сестрата /акушерката/ са водещи фигури в този процес и те би трябвало да носят своята отговорност. Разделителната линия между водещата фигура /медицинския специалист/ и обектът на въздействие /пациентът/ е както в зачитане на личността на пациента и в съобразяване с неговата култура и познания, така и в отстояване на правото на специалиста за последна преценка. За това са необходими поне три умения: 1. Да бъде изслушван събеседника /пациента/ 2. Да се разбере това, което той споделя за болестта си 3. Да се даде необходимия професионален съвет за успешно лечение на заболяването Необходимо е медицинският специалист да притежава определени качества и умения, за да осъществява ефективно професионално общуване с пациента. Тактичността на медицинския специалист се изразява в точното отчитане на очакванията на пациента и предоставя възможност да се прилага найподходящият подход при общуване с него. Липсата на това качество най-често се проявява в пренебрегване на желаната от болния форма на общуване, което може да породи конфликти и негативни емоции. Да не забравяме, че отношението, което хората проявяват към собственото си здравословно състояние, е различно и невинаги адекватно. В голяма степен това зависи от характеровите особености, личностната ориентация, възпитанието от ранна възраст за утвърждаване на здравословен начин на живот, от преживени здравни неблагополучия / лични или на близките/, от религиозни убеждения и отношение към възможностите на медицината и др. Една от основните задачи на медицинския специалист е да използва целия си професионален инструментариум, за да тушира страха и несигурността на пациента. Разяснявайки му обективното състояние той трябва да намери най-точната и най-успокояваща словесна, професионална формула. Медицинският персонал трябва да има психологическа култура, за да може да се справи с индивидуалните потребности на пациентите и да намери най-ефективния начин за отношение към тях. Важна част от това е умението да се прилагат правилата за отношение към болния, като се предоставя само потвърдена информация за състоянието му. Медицинският персонал трябва да осведомява пациентите и техните близки за специфичния ход на заболяването, диагнозата и прогнозата, като се използва подходящ тон и изрази. Едно от най-трудните неща, с които трябва да се справят медицинските специалисти, е да съобщават негативни диагнози и прогнози на пациентите. Това може да бъде много деликатен момент, особено когато пациентът е ограничен във възможностите си да осмисля болестната ситуация. Съобщаването на истината е важна част от комуникацията, но трябва да се използва подходящ тон и изрази. Когато трябва да се съобщи на близки на пациента тежка новина, като загуба на новородено или неизбежна загуба на орган или живот, това може да бъде изпитание не само за пациента, но и за медицинския персонал. Въпреки това, медицинската професия е за хора с хуманитарна настройка и е важно да се грижат за психологическото здраве на своите пациенти и да изразяват съчувствие и разбиране в трудните моменти. Възприемането на екзистенциалната страна на живота е въпрос на култура, манталитет и система от виждания, надхвърлящи елементарния материализъм. Пред болния не се обсъждат всички възможни усложнения, които могат да произтекат от болестта. Необходимо е здравният специалист да прецени как да дозира и подбере информацията за тях така, че да мотивира болния за активно съдействие в лечебния процес. Разговорът с болния притежава психотерапевтичен характер. Самата среща медицински специалист – пациент трябва да бъде взаимоотношение, внасящо успокоение. Това именно Балинт нарича „лекарството лекар” – сигурността, че си при тези, които ще положат грижи, за да облекчат страданието, и имат компетентност да се справят с болестта. Други качества и умения, които е необходимо е да притежава медицинският специалист, за да осъществява ефективно професионално общуване с пациента, са: - Уважение към болния - Проявите на професионална - Уважението се открива в някои дребни, но съществени детайли във взаимоотношенията: в уважителния тон, топлото, вежливо обръщение към пациента - Доброжелателност, отзивчивост и емпатийност. Качествата, необходими за ефективно общуване с пациентите, са свързани с емоционалната интелигентност и емпатията на медицинския персонал. Важно е да се развиват уменията за постигане на по-добро разбиране за човешкото поведение, особено в контекста на медицинската професия. Възможността за ефективно комуникативно взаимодействие между медицински специалист и пациент изисква и обучение на пациента, но това трябва да се прави индивидуално, за да отговаря на конкретните потребности на всеки пациент. В общуването с болния, медицинският персонал трябва да бъде тактичен и да прилага професионалните правила за отношение към болния, особено при съобщаването на тежки диагнози. Комуникацията е ключов елемент за ефективното лечение и грижа за пациентите в медицинската практика. И тук липсва абсолютно стандартна схема за това обучение, защото то трябва да бъде съобразено с индивидуалната даденост на пациента. Вземат се предвид следните фактори: - психическо състояние на пациента - проява на стрес; професия - финансови възможности - социален статус - религиозна принадлежност - култура - образование и обща интелигентност - физически фактори – възраст, подвижност, зрение, ловкост и др. Професионалното общуване при оказване на здравни грижи има своите особености и специфични поведенчески модели. Съществуват 4 основни модела на поведение във взаимоотношенията медицински персонал – пациент: Фиг. 3 - Модели на взаимоотношения здравен пациент Ефективната комуникация е много важна за медицинските неонатологични сестри и за всички здравни професионалисти, защото те трябва да осигурят цялостна грижа за пациентите, а не само да се фокусират върху един аспект на тяхната здравна нужда. Добрите комуникативни умения на здравните професионалисти им помагат да разберат чувствата и перспективата на пациентите, като по този начин осигуряват емпатичната грижа за тях. Оценяването на избора на перспективата на пациентите по отношение на техните културни, духовни, етнически, възрастови, полови и сексуални идентичности е също много важно. Неонатологичните сестри имат специфична роля в системата на здравеопазването и трябва да развиват комуникативните си умения и навици, за да могат да осигурят емоционална сдържаност, тактичност, емпатия и съчувствие към пациентите. Безсловесната комуникация, като жестовете, мимиките, погледите и интонацията на гласа, също е много важна за изграждане на доверие между неонатологичната сестра и пациента, както и за създаване на атмосфера на равноправие и спокойствие. Жестовете, мимиките,погледите, интонацията на гласа са основен компонент за изграждане на взаимно доверие и към атмосфера на равноправие и спокойствие. Невербалната комуникация и свързаните с нея умения включват: - Активно наблюдение и слушане на начина, по който пациентът общува вербално или невербално. Невербални знаци на тялото: контакт с очи жестове начинът, по който жената стои или седи (вкл. позата й) - Разстоянието между неонатологичните сестри и пациентката - Терапевтичното използване на допир - Емпатия: неонатологичнита сестра се стреми да разбере чувствата и преживяванията на пациентката; да предаде това разбиране и да действа спрямо него. Емпатията включва в себе си присъствието – умението да бъдеш отворен, в готовност и на разположение за преживяванията на другия човек. До голяма степен то е невербална комуникация: за жената е важно, освен да притежава практически умения,неонатологичнита сестра да бъде насреща за подкрепа и споделяне на преживяванията й, а това може да се окаже дори по-важно за неонатологичнита сестра, отколкото вербалната комуникация. Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|