Мама и смисълът на живота
Урок № 6: Не питай за кого бие камбаната
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Урок № 6: Не питай за кого бие камбаната Веднъж, през четвъртата година от терапията, Ирен дойде в кабинета с голяма папка под мишница. Остави я на пода, отвори я бавно и извади рисунка, обърната с опакото към мен. – Казах ли ти, че ходя на курс по рисуване? – попита тя необичайно закачливо. – Не си. За първи път чувам за това. Страхотно, браво на теб. Наистина смятах, че е страхотно. Не се засегнах, че го споменава мимоходом, терапевтите са свикнали пациентите да „забравят“ да ги уведомят за хубавите моменти в живота си. Навярно е просто някакво недоразумение, погрешно разбиране, че щом терапията е насочена към патологията, лекарят се интересува единствено от проблемите. Има и пациенти, които са зависими от терапията и нарочно прикриват положителния развой да не би терапевтът да реши, че повече не се нуждаят от помощ. Поемайки си дълбоко дъх, Ирен завъртя картината към мен. Показа се натюрморт, дървена купа с лимон, портокал и авокадо. Картината беше нарисувана със завидни умения, ала изборът на обект – тъй банален и безсмислен – ме разочарова. Бях се надявал, че ще е свързан с нашата работа. Въпреки това се насилих да демонстрирам интерес и ентусиазирано я обсипах с похвали. Само че не бях успял да я заблудя. На следващия сеанс Ирен оповести: – Записах се за още един шестмесечен курс. – Прекрасно! При същия преподавател ли? – Да, същият преподавател, същият предмет. – Значи, пак ще рисуваш натюрморти? – Личи си, че си против. Явно нещо те притеснява. – Какво например? – попитах смутено. – Имаш ли някакво предположение? – Улучила съм – усмихна се Ирен. – Почти никога не прибягваш към обичайната тактика на повечето психоаналитици да отговарят на въпроса с въпрос. – Както винаги, си права. Истината е, че картината предизвика противоречиви чувства у мен. Последвах съвета, който често давах на студентите си: когато две противоречиви чувства те изправят пред дилема, най-добре е да ги споделиш. – Първо, както вече казах, тя страшно ми харесва. Нямам и капчица талант и затова не мога да не се възхитя на една толкова добра творба. Поколебах се за миг и Ирен се обади: – Но? – Но… Ами доволен съм, че намираш радост в рисуването, и затова ме е страх да не секна ентусиазма ти, но тъй да се каже, надявах се да впрегнеш уменията си в нещо, което… как да се изразя, което би било съзвучно с терапията. – Съзвучно ли? – Това, което ми допада изключително много в съвместната ни работа, е, че когато те попитам за какво си мислиш, отговорите ти винаги са задълбочени и по същество. Понякога споделяш мислите, които ти се въртят в главата, ала по-често описваш образи. Притежаваш невероятно умение да мислиш в образи и затова се надявах да съчетаеш рисуването и терапията така, че двете да се допълват и подсилват. Не знам, може би очаквах картината ти да е по-експресионистична, да показва катарзис или пък да хвърля светлина върху някой проблем, който сме обсъждали. Може дори да претвориш болката си на платното и по този начин да се освободиш от нея. А натюрмортът, макар да е прекрасен, е толкова… ъъъ, толкова застинал, далеч от конфликта и болката. Видях как Ирен завъртя глава и затова добавих: – Попита ме какво мисля и ти отговорих. Не твърдя, че съм прав. Всъщност дори подозирам, че е грешка да критикувам нещо, което ти носи поне малко спокойствие. – Ърв, явно не си много добре запознат с изобразителното изкуство. Знаеш ли откъде идва думата „натюрморт“? Поклатих глава, не се бях замислял. – От френски. Nature morte. – Мъртва природа. – Точно така. Натюрмортът е размисъл върху смъртта и разложението. Когато рисувам плодове, няма как да не забележа, че с всеки изминал ден те повяхват и се скапват. Пред статива съм много близо до нашата терапия, осъзнавам преминаването на Джак от живота към небитието, долавям присъствието на смъртта и лъха на разложението у всичко живо. – Всичко? Абсолютно всичко ли? – подхвърлих аз. Тя кимна. – И у теб? И у мен? – Във всичко. Особено в мен самата. Най-сетне! Очаквах тези думи или нещо в този смисъл от самото начало. Те показваха нов етап на терапията, което си пролича и от яркия сън, който Ирен ми разказа няколко седмици по-късно. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|