Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Обувките ти – целите в петна от рохкавата пръст, а ти говореше за делнични неща! Лопатата стърчеше до стената ей тъй, до входа. Знай, че я видях! Жената заявява, че няма да търпи подобно отношение към мъката си. Няма да позволи тя да бъде отхвърляна с лека ръка. Не, щом си смъртно болен, самотата обгръща те и сам ще си умреш. Приятелите уж след теб пристъпят, но още над отворения гроб към делника на живите се връщат, към дребните си мисли… Свят жесток! Не бих скърбяла толкова, да можех донейде да те променя. Уви! Уви! Мъжът отговаря снизходително: „Е, изприказва се и ти олекна“. Подхвърля, че е време да загърби мъката: „Помина ти, вземи се успокой“. Тя отваря вратата да излезе, а той понечва да я спре: Ти къде? Кажи ми първо, аз ще те последвам и силом ще те върна. Давам дума! Омаян, изчетох есето до края и чак след това се сетих защо се бях захванал с него. Какъв беше скритият тук ключ към душата на Ирен? Спомних си за първия ѝ сън, съня с двата текста, в който тя трябваше да прочете стария, за да разбере новия. Явно ни предстоеше още работа по преодоляване на загубата на брат ѝ. Вече знаех, че смъртта му е само началото на дълга поредица, последвала като в ефекта на доминото. Тя беше преобразила семейството на Ирен, майка ѝ не беше успяла да превъзмогне загубата на сина си и беше изпаднала в хронична депресия; отношенията между родителите ѝ никога не бяха възвърнали предишната си хармония. Навярно стихотворението изобразяваше в сурови краски атмосферата в дома на Ирен след смъртта на брат ѝ и най-вече сблъсъка между родителите ѝ, които се стремели да се справят с нея по диаметрално противоположни начини. Подобни ситуации се срещат често при загубата на дете: мъжът и жената скърбят различно (следвайки половите стереотипи: в повечето случаи жената скърби открито и емоционално, а мъжът потиска мъката и прави опити да отвлече вниманието си). В много семейства тези два модела водят до тежки сблъсъци и именно поради тази причина голям брой бракове се разпадат след смъртта на детето. Потърсих и други връзки между Ирен и героите на Фрост. Различната представа за размера на гробището е страхотна метафора: за мъжа то е колкото спалнята и се побира в рамката на прозореца, а за жената е толкова голямо, че тя не вижда нищо друго. Прозорците също бяха важни. Ирен имаше слабост към тях. „Мечтая си за апартамент на последния етаж и до края на живота си да зяпам през прозореца“, беше казала тя веднъж. Или си представяше как ще се пренесе в голяма къща на брега на океана и „Там по цял ден ще се взирам през прозореца и ще крача по терасата, както правят вдовиците“. Огорчението на жената от приятелите, които идват за кратко на гробището и след това се връщат към ежедневието си, също се появяваше в терапията ни с Ирен. Веднъж, за да илюстрира думите си, тя донесе репродукция на „Падането на Икар“ на Питер Брьогел. „Виж селяните – продължават да си работят, без изобщо да вдигнат глави към падащото от небето момче.“ Беше разпечатала и поетично описание на картината от Одън: Например в Брьогеловия „Икар“ – там всичко от нещастието се отвръща. Орачът може плясък да е чул и вик отчаян, но за орача туй не е беда. И слънцето огрява, то се знае, краката бели, изчезващи в зелената вода. И корабът красив навярно е видял необичайно нещо – едно момче от небесата пада право! Но корабът за някъде е тръгнал и затова спокойно отминава. 6 Друго, което да ми напомня за Ирен в „Домашно погребение“ на Фрост? Майката скърби, а бащата е делови и се ядосва, че тя не може да загърби случилото се: и това ми беше познато. Само че всичко това, колкото и да беше въздействащо и богато на информация, не обясняваше защо Ирен беше настояла да прочета есето. „Тук ще намериш ключа за безизходицата ни“ – това бяха думите ѝ, нейното обещание. Чувствах се подведен. Може би съм я надценил, помислих си, този път тя не беше улучила целта. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|