2 август СЪЩИНАТА НА МОРАЛНИЯ ХАРАКТЕР „И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного“ (2 Кор. 10:15). Трябва да стоите настрана и да се пазите от сатанинската омагьосана територия и да не позволявате на умовете си да бъдат поклатени от верността към Бога. Чрез Христос можете и трябва да бъдете щастливи и да придобивате навици на себеконтрол. Дори мислите ви трябва да бъдат подчинени на Божията воля - те трябва да са под контрола на разума и религията. Вашето въображение не ви бе дадено, за да му позволявате да бъде разпалвано и да следва своя път без никакво усилие за ограничаване или дисциплина. Ако мислите са погрешни и чувствата ще бъдат погрешни, а мислите и чувствата взети заедно определят моралния характер. Ако се отдавате на впечатленията си и позволявате на мислите си да текат по канала на подозрението, съмнението и недоволството, ще бъдете едни от най-нещастните смъртни човеци.
“Скъпа сестро Ф., ти имаш едно болно въображение; и безчестиш Бога, като позволяваш на чувствата ти да имат пълен контрол над разума и преценката ти. Имаш твърда и решителна воля, която кара ума да въздейства върху тялото, като нарушава кръвообращението и произвежда запушване в определени органи; ти жертваш здравето заради чувствата си.
Правиш грешка, която, ако не се поправи, няма да приключи със съсипване само на твоето щастие. Нараняваш със сигурност не само себе си, но и други членове на семейството си. Позволила си на твоето силно развито въображение да контролира разума. Ако не притежаваше никаква власт над чувствата си, това нямаше да представлява никакъв грях, но не ти приляга да се отдаваш така на врага. Волята ти има нужда да бъде осветена и подчинена, вместо да се противопоставя на Божията...”
Човекът е поставен в един свят на мъка, грижи и хаос. Той е поставен тук, за да бъде изпитан и доказан, както бяха Адам и Ева, че е способен да развие праведен характер и да внесе хармония сред хаоса и неразбирането. Предстои ни да извършим много неща от важно значение. Имаме и да се наслаждаваме на много неща. Чрез Христос биваме довеждани до връзка с Бога. Поради Неговата милост сме изпаднали в постоянен дълг; като се чувстваме недостойни за Неговите добрини, трябва да ценим дори и най-малката от тях (Свидетелства към църквата. Т. 5, стр. 310, 311).