Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 12 септември
ИЗПИТЪТ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРИКЛЮЧВА „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят“ (Откр. 22:11). Когато ролята на изследователния съд приключи, участта на всички ще е вече решена за живот или за смърт. Изпитанието е прекратено малко преди явлението на Господа в небесните облаци (Ривю енд Хералд, 9 ноември 1905). Присмивателите сочеха на нещата в природата - на непроменимата смяна на сезоните, на синьото небе, което никога не е изливало дъжд, на зелените поля, освежавани от меката нощна роса - като викаха: „Не говори ли той притчи?“. С презрение обявяваха проповедника на правдата за безумен ентусиаст, като продължаваха още по-нетърпеливо преследването на удоволствията си, още по-уверени в злите си пътища, отколкото преди. Но тяхното неверие не попречи на предсказаното събитие да се сбъдне. Бог дълго понасяше нечестието им, като им даваше достатъчно много възможности да се покаят, но в определеното време съдбите Му ще накажат отхвърлилите Неговата милост. Христос заявява, че относно второто Му идване ще съществува същото неверие. Както хората от Ноевите дни „не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така -- според думите на Спасителя - ще бъде и при пришествието на Човешкия Син“ (Мат. 24:39). Когато изповядващите се за Божи народ се съюзят със света, като живеят така, както той живее, и се присъединят към него в забранени удоволствия; когато луксът на света стане лукс на църквата; когато сватбените камбани ехтят и всички гледат напред към дълги години на светско благоденствие - тогава съвсем неочаквано, също както светкавицата проблясва в небето, ще настане краят на техните светли видения и измамни надежди (Великата борба, стр. 338, 339). Събитията, свързани с приключването на изпитанието и подготовката за времето на скръбта, са ясно предсказани. Но мнозина са тези, които нямат по-голямо разбиране за тези значими истини, отколкото ако никога не им се бяха разкривали. Сатана се стреми да отклони всяко внушение, което може да ги направи мъдри за спасение, та времето на скръбтта да ги завари неподготвени (Великата борба, стр. 594). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|