Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha



страница250/347
Дата30.04.2023
Размер0.59 Mb.
#117499
1   ...   246   247   248   249   250   251   252   253   ...   347
Мараната
Свързани:
30 април
13 септември
КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО ОТМИНАВА НЕЗАБЕЛЕЖИМО
А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем“ (1 Сол. 5:1, 2).
Праведните и нечестивите все още ще живеят на земята в състояние на подчинение на смъртта - хората ще садят и градят, ще ядат и пият, без да осъзнават, че последната, неотменима присъда е произнесена в небесното светилище. Преди потопа, след като Ной влезе в ковчега, Бог затвори вратата зад него и така безбожните не можеха вече да влязат, но в продължение на седем дни, неосъзнаващи, че погублението им бе определено, продължиха да водят безгрижен, предаден на удоволствията живот, като се присмиваха на предупрежденията за предстоящото наказание. „Така - казва Спасителят - ще бъде и при пришествието на Човешкия Син.“ Тихо, незабележимо, подобно на среднощен крадец, ще дойде критичният час, който решава дилемата на всяка човешка съдба, последната стъпка на отхвърлянето на предлаганата към грешните човеци благодат (Ривю енд Хералд, 9 ноември 1905).
Хората са дълбоко приспани във фатална сигурност и ще бъдат събудени само чрез изливането на Божия гняв! (Знамения на времето, 8 декември 1909).
В изпълнение на наказанието в края на времето Господ ще премине през земята и ще се излеят ужасяващите язви. Тогава онези, които са презрели Божието Слово, които малко са го ценили, ще се скитат от море до море и от север дори до изток, ще тичат насам-натам, за да търсят Господното Слово, но няма да го намерят. Божиите служители са извършили работата си докрай; принесли са последните си молитви и последната сълза на горчивина за непокорната църква и безбожниците се е отронила (Ръкопис 1, 1857).
Очите на Исус, отправени през вековете, бяха насочени към нашето време и тогава Той каза: „Да беше знаел ти, да! ти, поне в тоя твой ден това, което служи за мира ти“ (Лука 19:41). Все още денят е твой, на теб, църква на Бога, която Той е основал, като я е направил пазител на закона Си. Краят на тоя ден на доверие и изпитание наближава. Слънцето бавно клони на запад. Ще допуснем ли да залезе, а ти да не познаеш, „нещата, които служат за мира ти“? Трябва ли неотменимата присъда да бъде произнесена, а „сега те да са скрити от очите ти“ (Лука 19:42)? (Писмо 58, 1887).


Сподели с приятели:
1   ...   246   247   248   249   250   251   252   253   ...   347




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница