Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
октомври ЛЪЧИТЕ НА ЗЛАТНАТА УТРИН
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 7 октомври
ЛЪЧИТЕ НА ЗЛАТНАТА УТРИН „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син“ (Мат. 24:27). Докато целият свят е потопен в тъмнина, във всяко жилище на светиите струи светлина. Те ще приемат първата светлина на второто Му явление (Пророци и царе, стр. 720). Скоро откъм изток се появява малък черен облак с размери колкото половин човешка длан. Това е облакът, който обгражда Спасителя и който в далечината изглежда обгърнат в тъмнина. Божиите избрани знаят, че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание те се взират в облака, когато приближава до земята, ставайки все по-светъл и по-славен, за да се превърне в голям бял облак, с основа от слава, която е като унищожителен огън, а над него - с дъгата на завета. Исус язди като могъщ победител. Сега Той идва не като „човек на скърби“, който трябва да изпие горчивата чаша на срама и позора, а като Победител на небето и на земята, за да съди живите и мъртвите. „Верен и Истинен“, „съди и воюва праведно“. И „небесните войски Го следваха“ (Откр. 19:11,14). Святите ангели, едно обширно, неизброимо множество, го придружаваше по пътя Му с химни на небесна мелодия. Небосводът изглеждаше изпълнен със сияещи силуети: „Десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди“. Перото на никой човек не е способно да опише гледката; съзнанието на никой смъртен не е в състояние да обхване величието ѝ. „Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината“ (Авак. 3:3,4). Когато живият облак се приближава още повече, всяко око вижда Княза на живота. Сега никакъв венец от тръни не загрозява святата глава; но диадема на слава почива на святото Му чело. Обликът Му надминава по светлина ослепителната яркост на слънцето по пладне. „И на дрехата, и на бедрото Му имаше написано име: „Цар на царете, и Господ на господарите“ (Откр. 19:16) (Великата борба, стр. 640, 641). С повдигнати глави, с очи, озарени от ярките лъчи на Слънцето на правдата, с радостно ликуване, че освобождението им е наближило, те (живите светии) отиват да посрещнат Младоженеца, казвайки: „Ето, Тоя е нашият Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси“ (Откр. 19:11,14) (Нашето високо призвание, стр. 367). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|