Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
октомври ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 8 октомври
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС „Нашия Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре, и земята, за да съди людете Си“ (Пс. 50:3,4). Скоро погледът ни бе привлечен на изток, понеже се беше появил един малък черен облак, и всички ние знаехме, че това бе знамението на Човешкия Син. Всички в тържествено мълчание се взирахме в облака, който с приближаването си ставаше по-светъл и по-славен, и още по-славен, докато достигна размерите на голям бял облак. Долната му част изглеждаше като огън; над облака имаше дъга, докато около него имаше десетки хиляди ангели, които пееха най-прекрасната песен; върху него седеше Човешкият Син (Ранни писания, стр. 15, 16). Когато за първи път се появи в далечината, този облак изглеждаше много малък. Ангелът каза, че това е знамението на Човешкия Син. Като се приближаваше към земята, можехме да наблюдаваме съвършената слава и могъщество на Исус, Който яздеше като победител (Ранни писания, стр. 286). Косата Му беше бяла и на вълни падаше на раменете Му; а върху главата Му имаше много корони. Нозете Му имаха вид на огън, в дясната Му ръка имаше остър сърп; а в лявата - сребърна тръба. Очите Му бяха като огнен пламък, който изследваше избраните Му отгоре до долу и изцяло. Тогава всички лица пребледняха, а на онези, които Бог бе отхвърлил, почерняха. После всички извикахме: „Кой ще устои? Без петно ли е моята дреха?“. Тогава ангелите престанаха да пеят и за известно време настъпи ужасно мълчание, докато Исус изрече: „Онези, които имат чисти ръце и пречистени сърца, ще могат да устоят, достатъчна ви е Моята благодат“. При това лицата ни светнаха и радост изпълни всяко сърце. И ангелите дадоха тон с една нота по-високо и запяха отново, докато облакът се приближаваше все повече до земята (Ранни писания, стр. 16). Земята потрепери пред Него, небето беше преместено като свитък, когато се свива, и всяка планина и остров се вдигнаха от мястото си. „И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините” (Ранни писания, стр. 286, 287). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|