15 ноември
НИЕ ЩЕ ВИДИМ ЦАРЯ
„Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя“ (Исая 33:17).
Ако искаме да видим Царя в Неговото величие, трябва тук да живеем един пълноценен живот. Трябва да израснем и да се развием. Понякога, когато сме провокирани, ще трябва красноречиво да замълчим. Необходимо е да покажем търпение, благост и въздържание, които ще ни направят достойни да се наричаме синове и дъщери на Бога. Трябва да Му се доверим, да вярваме и да разчитаме на Него. Трябва усърдно да следваме Христовите стъпки. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“ (Лука 9:23) (...) Може би трябва да замълчите, когато кръстът е тежък. Това може да е свързано с болка, но приемете да ви уверя, че „мълчанието“ се справя по-добре със злото, отколкото буря от гневни думи.
Тук, в този свят, трябва да се научим какви да бъдем, за да имаме място в небесните дворове. Важно е да научим урока, който Христос желае да ни предаде, за да бъдем готови за по-висшето училище в дворовете над нас, където Спасителят ще ни води при реката на живота, за да ни обяснява множество неща, които тук не сме разбрали (...) Там ще се срещнем с Божията слава, която никога не сме виждали тук. Имаме съвсем повърхностен поглед върху тази слава сега, защото не търсим Господа, за да Го опознаем (В небесните места, стр. 365).
Всеки правилен принцип, всяка истина, придобити в земното училище, ще ни помогнат да напреднем в небесното училище. Както Христос вървеше и поучаваше учениците Си по време на своето служене на тази земя, така ще ни учи в училището горе, като ни води покрай реката с жива вода и ни разказва истините, които на земята са били скрита тайна поради ограничеността на човешкия ум, обременен от греха. В небесното училище ще имаме възможността да достигнем, стъпка по стъпка, до най-големи висоти в познанието. Там, като деца на Небесния Цар, всички ще живеем като членове на царското семейство; там ще видим Царя в Неговото величие и ненадмината красота (Съвети към учителите, стр. 208, 209). Дълго трябва да чакаме, но надеждата ни не е напразна. Ако можехме да видим Царя в Неговото величие, щяхме да сме завинаги благословени (Свидетелства към църквата. Т. 8, стр. 253).
Сподели с приятели: |