Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha


ноември ДОБРЕ ДОШЛИ В БОЖИЯ ГРАД!



страница298/347
Дата30.04.2023
Размер0.59 Mb.
#117499
1   ...   294   295   296   297   298   299   300   301   ...   347
Мараната
Свързани:
30 април
3 ноември
ДОБРЕ ДОШЛИ В БОЖИЯ ГРАД!
Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго, в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“ (Мат. 25:23).
С неизразима любов Исус посреща с „Добре дошли!“ верните, които са готови да влязат в радостта на своя Господар. Спасителят е щастлив, че вижда царството на славата - души, спасени чрез Неговото унижение и агония. Изкупените ще споделят радостта Му, тъй като ще видят между благословените тези, които са били спечелени за Христос чрез техните молитви, работа и жертви от любов. Когато се съберат около внушителния бял трон, неизказана радост ще изпълни сърцата им, щом видят, че спечелените за Христос чрез техния труд са довели и други, а тези други - още хора - всички, доведени в небето за почивка, където ще положат своите корони в нозете на Христос и ще Го хвалят през безкрайната вечност.
След като спасените бъдат посрещнати в Божия град, във въздуха се разнася възторжен вик на прослава. Първият Адам се среща с втория. Божият Син стои с протегнати напред ръце, за да посрещне бащата на нашата раса - съществото, което Той създаде, което прояви непокорство към своя Създател и за чийто грях Исус Христос понесе страдание на кръста. Тъй като Адам заслужава белезите от пироните, той не се хвърля на гърдите на своя Господ, но в своето смирение пада в нозете Му, като извиква: „Достойно, достойно е Агнето, което беше заклано“. Нежно Спасителят го вдига и го кани да погледне още веднъж назад към дома му в Едемската градина, от който бе изгонен за толкова дълго време.
След като беше изгонен от там, животът на Адам беше изпълнен само с мъка. Всеки повяхващ лист, всяко жертвоприношение, всяка болест по лицето на земята, всяка петно върху човека беше ярък спомен за неговия грях (...) С търпеливо смирение той понасяше в продължение на близо хиляда години наказанието на греха. С вяра се покая и се довери в заслугите на обещания Спасител, и умря с вяра във възкресението. Божият Син изкупи човешкия грях и сега, чрез делото на изкуплението, Адам е възстановен като господар на първото си владение (Великата борба, стр. 647, 648).


Сподели с приятели:
1   ...   294   295   296   297   298   299   300   301   ...   347




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница